Center for Liberal Strategies

10 април, 2012

И още разсъждания по търговския баланс, вече не само с Германия

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:33

След прекрасната дискусия тук и във фейсбук по темата, започнала от мое наблюдение за търговския баланс с Германия тук, продължена с малко повече подробности тук, разширена след публикация в Капитал в мой постинг тук, в главата ми започнаха да се оформят някои изводи, основният от които е, че с данните за външната търговия няма пълно щастие…

Първоначалната ми идея беше да предположа, че конкурентоспособността на българските стоки на немския пазар изглежда се увеличава. Но сега вече не ми е ясно дали данните - те са си такива, каквито са - изобщо са в състояние да послужат за подобна информация. Причината е в разбивката, при това на данните не толкова за износа и вноса, колкото за последващото движение на стоките.

И така, данните на НСИ, които в по-обобщен вид са достъпни тук и тук, а в доста подробен вид, макар и след безплатна регистрация и няколко часа схващане как работи базата данни, са достъпни тук, са въз основа на регистриране на “страна-партньор”. Това означава, че “износ за Германия” означава стоки, които са с произход от България и първата им дестинация на товарителницата е Германия. Също така “внос от Германия” означава всички стоки, чието последно местонахождение преди да пристигнат в България е била Германия. Как те са се озовали в Германия - дали са произведени там, или са произведени другаде и само минават оттам, или една част от стойността им е произведена другаде, а друга част е добавена в Германия, остава неизвестно.

Данните на БНБ, които са по-обобщени и са достъпни тук, са, първо, с по-дълъг времеви ред и, второ, се основават по отношение на вноса на концепцията за “произход” на стоката. Т.е. ако дадена стока е с произход Китай и само е минала през Германия и прекарала някакво време на склад там на път за България, според БНБ ще се води внос от Китай, а не от Германия, както би било според НСИ. Съответно, ако дадена стока с произход Германия е пристигнала в България след прекарано време в Гърция, то според БНБ тя ще се води внос от Германия, а според НСИ - от Гърция.

Това добре. И двата начина на отчитане имат своя легитимност и дават полезна инфорзация. След като човек е наясно с разликите, и двете бази данни са ценни. Значи можем да научим колко стоки с произход България са заминали за Германия и колко стоки с произход Германия са пристигнали в България.

За съжаление, това не е цялата информация, която ни е необходима. Първо, стоките, които напускат България в посока Германия имат две възможни предназначения, като само едното от тях е да се продадат в Германия. Другото е, след прекарване на известно време на склад, да напуснат Германия за някъде другаде, например Русия или Китай. Данни за този тип реекспорт нямаме.

Второ, стоките, които са с произход Германия и пристигат в България, също имат две възможни направления, като само едното от тях е да се продадат на вътрешния български пазар. Другото е да се насочат след време навън от България в някаква посока - отново реекспорт, за който нямаме данни.

Трето, стоки, които са с произход извън България, но са внесени тук на склад, могат след известно време да се насочат към Германия, но и по двете статистики биха се водили български износ за Германия. И за тези операции нямаме данни, а някои от участниците във фейсбук дискусията бяха склонни да мислят, че огромна част от регистрирания ръст на износа на България за Германия се дължи на подобни неща.

И така, макар наличните от НСИ и БНБ данни да ни дават много информация, те не са калибрирани да дадат точен отковор на въпроса колко произведени в България стоки се продават на вътрешния германски пазар в сравнение с произведени в Германия стоки, които се продават на вътрешния български пазар. За да се стигне до нещо като отговор на този въпрос въз основа на данните на НСИ или на БНБ трябва да се правят разни допускания за реекспорта, които могат да са доста шумни.

Дали някой знае нещо за данни за реекспорта?



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress