Center for Liberal Strategies

4 април, 2012

Има ли или няма положителен търговски баланс с Германия? (допълнен)

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:05

Преглеждах си аз в неделя сайта на Капитал, където с особен интерес прочетох материалите по темата за това какво става с износа, как той не само че имал структура на развиваща се страна, но и се бил изчерпал като двигател на икономиката. Тогава попаднах на първото каре под този материал, където авторът много акуратно, за което съм дълбоко благодарен, отбелязва, че в мой материал на блога на ЦЛС съм бил първият, който е отбелязал, че България има положителен търговски баланс с Германия. Не съм много сигурен доколко това мое отбелязване наистина е причинило “медийно брожение”, но любопитното идва след това. Авторът на материала продължава с твърдението, че “Предварителните данни към края на годината все пак показаха дефицит, макар и от рекордно ниските 297 млн. лв. при над 3 млрд. лв. през 2008 г.”

Понеже това твърдение се разминаваше с ползваните от мен данни, реших да проверя за какво става въпрос. И открих нещо интересно, дори интригуващо.

Цитираните в материала в Капитал данни са от НСИ. Цитираните от мен данни са от БНБ, не от НСИ, което е пределно ясно казано във второто изречение на моя постинг. Данните по страни от НСИ са годишни, за годините 2003-2010 са окончателни и са достъпни тук, а за 2011 са предварителни и са достъпни тук. Данните на БНБ са месечни и за целия период от 1995 насам са достъпни тук. Аз следя данните на БНБ именно защото са месечни, докато данните на НСИ са или годишни, или кумулативни от началото на годината. Правя го, защото знам, че БНБ просто получава тези данни от НСИ, не ги генерира сама, и съответно те би трябвало да са идентични. Оказва се, не са.

Заинтригуван от очевидната разлика между данните за търговския баланс с Германия между НСИ и БНБ, реших да проверя на какво се дължи тя. Открих следното. Разликата се дължи основно на данните за вноса от Германия. Според НСИ за 2011 той е 5.016 милиарда лева. Според БНБ той е кръгло 4.444 милиарда лева. Разликата е от 572 милиона лева, напълно достатъчни да превърнат търговски излишък от 275 милиона според данните на БНБ в дефицит от почти 300 милиона според данните на НСИ.

Продължавайки ровенето, установих следното: данните за вноса от НСИ консистентно - всяка година от поне 2006 насам (за преди това не съм гледал, но може да се направи до 2003) показват драматично по-висок внос от ЕС, отколкото данните на БНБ. С точно толкова данните на НСИ показват по-нисък внос от трети страни, отколкото данните на БНБ. Данните на НСИ и на БНБ за общия внос от целия свят са идентични. Разминавания има за всяка отделна страна, за която може да се направи сравнение (т.е. има я както в таблицата на НСИ, така и в таблицата на БНБ) - това са 41 страни. Единственото изключение е Албания за 2011.

В някои случаи разминаванията са много големи - например през 2011 според НСИ вносът от Китай е 1.328 милиарда лева, а според БНБ вносът от Китай е 2.733 милиарда лева (1397 милиона евро), разликата е 1.4 милиарда! На другия полюс е Испания - оттам според НСИ през 2011 са внесени стоки за 2.290 милиарда лева, а според БНБ са внесени стоки за 702 милиона (360 милиона евро) - разлика от 1.6 милиарда! Според данните на НСИ вносът от Испания се е повече от утроил само в рамките на 2011, според данните на БНБ той дори е спаднал с няколко милиона.

За илюстрация, давам данни за разминаването между НСИ и БНБ за 2011 за всички 41 страни, които присъстват и в двете таблици.

Разминаване в данните за вноса по страни между НСИ и БНБ за 2011, в милиони левове

Общо за 2011 според НСИ от ЕС са внесени близо 5 милиарда лева повече, отколкото според БНБ, съответно от трети страни според НСИ са внесени близо 5 милиарда по-малко, отколкото според БНБ.

Естествено възниква чуденето на какво се дължат тези разлики при положение, че данните се генерират само от едно място - НСИ - и БНБ просто ги получава оттам.

Кратък отговор - не знам.

Имам хипотеза. Тя е, че НСИ дава на БНБ доста дезагрерирани данни, възможно е дори да са дезагрегирани според фактурирането или някакъв друг индикатор за страна на произход на вноса. И оттам, ако БНБ работи с различни от НСИ допускания и класификации за произход на вноса да се получават разликите. Основание за това ми дават две забележки под данните. Под таблицата на НСИ се казва ясно, че страна-партньор е тази, от/за която стоките са изпратени/получени. Под таблицата на БНБ се казва, че публикуваните данни са получени от НСИ, но са обработени от БНБ въз основа на митническите декларации. Напълно възможно е критериите на БНБ да са различни, а именно БНБ да се вълнува от коя страна произхождат стоките, а не в коя страна са били последно преди да дойдат в България. Тогава например китайски стоки, които са били на склад в Германия и после са докарани в България според НСИ ще се водят внос от Германия, а според БНБ внос от Китай. Но това е само хипотеза.

От гледна точка на въпроса с търговския баланс с Германия, това, което интересува мен, е съотношението на стойността на стоките, произведени в Германия и внесени в България към стойността на стоките, произведени в България и внесени в Германия. Ако хипотезата ми за това на какво се дължат разликите в данните между НСИ и БНБ е вярна, то за моята цел данните на БНБ са по-подходящи.

Допълнение:

Реших да добавя графика, идентична на тази в цитирания мой постинг, но продължена до края на 2011:

Търговия на България с Германия, 1995-2011, 12-месечна плъзгаща сума, млн. евро

Явно е, че данните на БНБ не са се променили спрямо предишния ми постинг, тенденцията на положителен баланс с Германия според тях продължава вече пети месец.



4 Коментара »

  1. Като автор на въпросния материал в “Капитал” и аз мога само да изкажа учудване от разминаването…:) Все пак да уточня: аз пък ползвам данните на НСИ, защото предоставят доста повече разбивки, а не просто едно число. Какво имам предвид - в секция Външна търговия на сайта на НСИ след регистрация (http://ftrade.nsi.bg/portal/page?_pageid=34,34826&_dad=portal&_schema=PORTAL - трябва да се кликне на Аnalyze… горе вдясно) може да се изтеглят от базите им всякакви данни - по страни, по месеци, тримесечия и години, по стоки по комбинираната номенклатура… Това ми дава възможност да представя данните така: http://www.capital.bg/shimg/oo_1798823.jpg , че дори и по-разбити и то както в стойност така и в килограми…

    Като си поиграх малко с тази базата на НСИ, която дава възможност да се отсява вноса както по страна партньор, така и по страна на произход, наистина стигнах до изводът, че хипотезата на Георги е вярна и ако се вземе внос с произход Германия, а не с контрагнт в Германия данните съвпадат с тези на БНБ . НСИ навсякъде ползва данните по страна-партньор, което може би не е най-коректното, поради описания горе случай с китайските стоки минаващи през германски склад. От друга страна обаче пък износът също е по страна партньор. Ако мога да продължа примера, ако българска компания изнася нещо за германски търговец, който го препродава в друга страна това ще бъде отчетено като износ за Германия, а не за финалната дестинация. Така например ако “Аурубис България” продава мед на регистрирано в германия “Аурубис трейдинг” (примерно), което на свой ред го пръсва из заводите на компанията из целия свят, всичко ще се води за Германия (и в НСИ, и в БНБ).

    В този смисъл не знам кое е по-правилно методологически. Вътрешното ми усещане е, че ако се ползва внос от страна на произход, за да се изчисли дали има излишък или дефицит трябва да се съпоставя с износа към финална дестинация. Данни за финална дестинация обаче май не е лесно да се съберат. В противен случай може би трябва да се ползват и за внос и за износ страна-партньор - както прави НСИ. Бих прегледал каква е практиката в чужди статистически институции и какво мисли Евростат.

    Би ми било интересно да чуя и други мисли и аргументи в различни посоки…

    А иначе много уважавам и се радвам на леката ирония в началото на поста :)

    Поздрави,
    Н.

    Коментар от Николай Стоянов — 5 април, 2012 @ 04:22

  2. Благодаря за допълнителните разяснения. Значи, нещата са проблемни не с данните за вноса - където смислено можем да ги разбием по произход и по страна-партньор, а с данните за износа, където нямаме такава разбивка и ги имаме само по страна-партньор. Тъпо. От една страна, за моята цел - какъв баланс има Бг с Германия - релевантната разбивка е по произход. Ама нея я имаме само за вноса, не за износа и така няма как да сравняваме коректно - едното е банани, а другото - ябълки. Ако искаме да сравняваме ябълки с ябълки, тогава трябва да се ползват данните по страна-партньор, но те не могат много да ми кажат колко успешно български стоки се пласират на германския пазар спрямо германски на българския. Както винаги с данните, няма пълно щастие. Идват ми нецензурни неща наум… :(((

    Коментар от Gogi — 6 април, 2012 @ 09:48

  3. Искам само да добавя получен по и-мейла коментар по същата тема.

    Гоги

    Здравейте д-р Ганев,

    Пиша Ви относно статията Ви в блога на Центъра за либерални стратегии от 4-ти април 2012г. В статията изразявате недоумение относно разликата в статистиките за вноса и износа на НСИ и БНБ.

    Що се отнася до вноса - правилно сте предположил, че НСИ публикува вноса според страната на износ, а БНБ - според произхода.

    Износ - данните, които БНБ получава от НСИ съдържат т.нар. конфиденциална търговия, за която няма информация относно страната - вносител. В този случай на статистиката на НСИ може да се гледа с по-голяма доза доверие.

    Тъй като последващия линк е трудно откриваем на сайта на НСИ, а би могъл да Ви е полезен, го прилагам тук.

    http://ftrade.nsi.bg/portal/page?_pageid=34,34792&_dad=portal&_schema=PORTAL

    поздрави,
    Георги Момчилов

    Коментар от Gogi — 10 април, 2012 @ 12:07

  4. [...] тук, разширена след публикация в Капитал в мой постинг тук, в главата ми започнаха да се оформят някои имводи, [...]

    Pingback от Center for Liberal Strategies » И още разсъждания по търговския баланс, вече не само с Германия — 10 април, 2012 @ 12:51

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress