Center for Liberal Strategies

30 септември, 2010

Икономиката ли е в политиката или точно обратното?

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 08:16

Много приятно закачлив постинг на Дани и страшно интересен негов и на Ружа текст (не че не го бях чел).

Не мога да се стърпя и ще направя няколко забележки.

Първо, моят прочит на Маркс е малко по-различен от този на Дани. Маркс не е за премахване на капиталистическата държава. Маркс е за премахване на държавата изобщо. Поне на мен така ми изглежда.

Второ, абсолютно съм съгласен с твърдението на Дани и Ружа, че Маркс е блестящ критик на съвремието си. Също така съм съгласен, че по отношение на неговите рецепти за преодоляване на проблемите на капитализма са от типа “нъпанала се планината и родила мишка”.

Но.

Точно тук идва основното ми разминаване със статията на Дани и Ружа. Напълно съм съгласен, че хората в Източна Европа се чувстват сякаш политическото им е било откраднато, присвоено, от икономически интереси, съображения, мотиви и действия. Дани и Ружа твърдят, че това се дължи на факта, че “икономиката доминира политиката”. Според мен то се дължи на точно обратното - на това, че политиката в днешно време, по целия свят, доминира икономиката. Нека обясня какво имам пред вид.

Според мен, дали Дани ще признае това за либертарианство или не не знам, държавата е необходимо зло. Без нея не може. Без нея не може да има разширен ред на човешко действие, взаимодействие, сътрудничество и общуване. Но ролята на държавата за този ред е силно абстрактна: тя трябва да регулира на високо абстрактно ниво и само чисто формално, т.е. да регулира само формите, на човешки отношения и взаимодействи. Тя в никакъв случай не бива да определя съдържание и конкретика на тези форми, защото когато властта и способността за принуда влезе в конкретни човешки взаимоотношения и започне да третира всеки казус сам за себе си следват сериозни проблеми, най-дългосрочният от които е спъването на еволюцията на човешкото развитие.

Всъщност, непоносимостта на хората в Източна Европа към политиката в техните държави се дължи именно на това: политиката тотално се е просмукала в конкретиката на стопанския живот, собственик е на основни производители на основни конкретни блага, меси се в стопанския живот на ниво грамажи и сантиметри (това с вратата на трабанта важи за всички, не само за комунистическите държави - този марксически абсурд е залял целият свят, не само бившия Варшавски договор), избира коя фирма печели и коя губи, масово прелива ресурси от джобовете на “другите” към джобовете на “своите”, при това винаги с високопарни аргументи за обществения интерес и за защита на бедните и онеправданите. И, поне в Източна Европа със сигурност, изключително малко се занимава с абстрактното регламентиране на форми на човешки взаимоотношения, да не говорим за грижа за еднакво за всички спазване на тези форми.

Накратко, хората в Източна Европа недоволстват, защото вместо да се занимават с “политическото”, техните политици се занимават с преливане на ресурси от едни в други конкретни джобове, т.е. със стопанска дейност.

Единственият начин държавата да отиде там, където й е мястото (при “политическото”, при абстракното формулиране на правила, политики, ценности и прочие според както избраните демократично политици разбират добруването на своите избиратели) е тя да се махне оттам, където не й е мястото - да произвежда конкретни блага. Докато политиката продължава в толкова значима степен да се меси в икономиката, колкото го прави в момента в Източна Европа и почти целия свят, изкушенията за политиците неминуемо ще са непреодолими (политиците са краткосрочни животни, просто това е представителната демокрация) и те ще насочват своите два важни оскъдни ресурса - време и власт - в участие в конкретния стопански процес на обществото, защото там наградите са по-бързи и по-големи, и напълно рационално ще пренебрегват другата си работа - абстрактното регламентиране на форми на човешки отношения, т.е. да бъдат политици.

Та мисълта на Маркс е, поне според моя прочит и поне според мен убедително защитена, следната: абсолютно всяко “всеобщо”, произвеждано и доставяно от държавата до всички нейни жители конкретно благо, е винаги и навсякъде фактическа и в повечето случаи тежка субсидия на най-богатите (силните на деня) за сметка на най-бедните (слабите). Която и да било държава. Каквато и да било държава. Където и да било по света. Когато и да било в историята.

Държа да подчертая, че освен образованието Маркс включва в тази си мисъл и неща като правораздаване и отбрана!

Последна забележка накрая. Дани и Ружа твърдят, че “ Историята на 20-ти век ни е показала, че балансът между политика и икономика може прогресивно да се променя така, че светът да става по-хуманен и по-егалитарен без да се задушава креативната инициатива на частния сектор с непоносима регулация, национализация или данъци.”

За огромно съжаление не съм толкова оптимистичен. Не мисля, че историята на 20-и век ни е показала подобно нещо. Не че то е невъзможно и немислимо, просто не намирам емпиричния материал за достатъчен подобна теза да се сметне за доказана. Само два примера. Първият е Стара Европа - всеки, който твърди, че там т.нар. “държава на благосъстоянието” не е задушила в може би непоправима степен креативната инициатива на частния сектор ще има много сериозен проблем с данните от последните няколко десетилетия. Вторият е финансовата система - най-тежко доминирата от държавата област на стопанско човешко действие, при това не на абстрактно, а на съвсем конкретно всекидневно ниво като лихвени проценти и парична база. Точно оттам са дошли трите сериозни депресии през последния век и половина, както и настоящата ни криза, за която още изобщо не е ясно как ще се разгръща тепърва.



1 Коментар »

  1. “Колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-многобройни са законите й” - Корнелий Тацит, 2 в.н.е.

    мисля, че тая двехиляди годишна мисъл е точно в посока на това, което казваш

    Коментар от Longanlon — 30 септември, 2010 @ 10:38

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress