Center for Liberal Strategies

Friday May 28th, 2010

Unfamiliar Liberalisms I: John Rawls

Filed under: Uncategorized — Daniel @ 07:31 AM

Sorry, this entry is only available in Български.



5 Comments »

  1. Даниел, като изключим обичайно обидно-пренебрежителните ти коментари към някаква аморфна маса “сектанти - либертарианци”, този постинг представяне на книга ли е?

    Comment by Лъчезар Богданов — Friday May 28th, 2010 @ 10:46 AM

  2. Лъчо, това е нещо като представяне на основни идеи от книгата A Theory of Justice: Justice as Fairness на Ролс. Самата книга е доста сложна и комбинира теории за рационалния избор, утилитаризъм и някои кантиански позиции. Опитал съм се да представя най-важното, но от един постинг не може да се очаква повече. Книгата е преведена на български, като Справедливостта като равнопоставеност. (За това и пиша “Ролс”, защото така е преведено името - иначе може би “Роулз” е по-правилно.)

    За сектантството го приеми като закачка, а не като обида. Исках просто да подчертая, че либертарианството не е mainstream дори в САЩ. А когато започне да става mainstream, като с the Tea Party се получава доста странна политическа формация - едва ли тя ти е по вкуса.

    В Европа либертарианска десница след Тачър няма сред големите партии. Има тук там важни фигури - като Клаус, например - но и те стоят доста изолирано и дори одиозно в някакъв смисъл. Това не значи, че либертарианството няма бъдеще и няма да стане един ден mainstream. Проблемът с него е, че вирее най-добре в общества с много висок материален стандарт, които вече са реализирали основните цели на социалната държава в здравеопазване, образование, окултуряване и т.н. Ето защо в останалата част от света (към пет милиарда и повече), статутът му е по-скоро на екзотична, елитарна секта.

    Comment by Daniel — Friday May 28th, 2010 @ 11:27 AM

  3. При преминаване от централно планирана към пазарна икономика няма как да се използва тази конструкция. Защото тя предполага логика при първоначалното ниво на социално слабите и логика при определянето на самите социално слаби да не се променя. което при преминаване от един начин на разпределяне към друг няма как логиката да се запази.

    И макар и вече да е теоретично приложим в България, практически е невъзможно да се направи. Защото България е расистка страна. И всяка мярка която всъщност е съобразена с нуждите на ромите - които са със сигурност на дъното на обществото - ще среща тотален отпор. Една част от социално слабите българи си запазват самочувствието като се радват че циганите са по-зле. И всъщност са готови дори и те самите да се лишат от закрилата на една социална държава - стига ромите да не печелят нищо. А в общество с движеща сила омраза не може да се прилагат ценности с движеща сила човечност.

    Comment by kai — Friday May 28th, 2010 @ 11:39 AM

  4. Аз това го четох преди време, ама честно казано почна да ми доскучава и не помня дали го довърших - може би бях по-млад и нетърпелив.
    За тезите си в коментара не прилагаш доказателства, те си остават твое лично мнение. Основното ти допускане (защото то е точно това, не факт), както и на 99% от хората, с които ми се налага да споря, е че “свободата” е лукс, който може да си позволят само богатите. Замисли се малко над това.

    Comment by Лъчезар Богданов — Friday May 28th, 2010 @ 11:40 AM

  5. Един американски президент веднъж поискал еднорък икономист. ‘Give me a one-handed economist! All my economists say, on the one hand… on the other.’ Труман определено би бил много доволен от съвременните български икономисти. Техните заключения са не само еднозначни, ами и най-често съвпадат! Например, лесно можем да намерим не двама, а цели четирима български икономисти които единодушно да заключат, че ‘Bulgarian economic policy is not rightist’. (От четирима независими икономиста трябва да очакваме поне 10-12 мнения!) Същите те, наред с редица други, вкупом заклеймиха като ‘малоумно’ предложението (аз така и не разбрах чие беше то) за частично въвеждане на прогресивно облагане. Да не говорим за някаква читава дискусия за валутния борд или пък за дефицита.

    Според мен, Даниел се опитва да намекне на българските икномически анализатори да позагърбят пазарния фундаментализъм, да си вземат поне по още една ръка отнякъде (по възможност лява) и да започнат да говорят и пишат като професионални икономисти.

    Жалко че г-н Богданов не е успял да дочете Ролс. Дано повече български икномоисти не са спрели до Hayek а са стигнали поне до Sen и Stiglitz, които са силно повлияни от Rawls. (Изобщо нямам илюзии, че един уважажащ себе си пазарен фундаменталист ще си губи времето да чете социолози като Polanyi, и неговата метафора за пазара като satanic mill, или Granovetter и неговата идея за embeddedness…)

    Comment by Svetlio — Tuesday June 1st, 2010 @ 04:35 PM

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress