Center for Liberal Strategies

22 март, 2010

Водороден обръч „Цанков камък”: хидроинженерни аспекти на българската политика

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 02:01

Всички знаехме, че г-н Доган е голям политик и философ, но едва ли някой е предполагал, че той е високо ценен и платен консултант по хидровъзли и идеолог на язовирното движение в България. Според говорителя на ДПС:

 

Той е много добре подготвен по тази тема. Ахмед Доган е почетен член на Водородното дружество и освен това има лаборатория в дома си, общува с учени, постоянно се среща с хора от БАН” (по Медиапул)

 

След тези разкрития, не е далеч моментът, в който сигурно ще научим, че този знаменит ренесансов ум е и пътен инженер (специално за планински и полупланински райони), и че барбекюто в неговите сараи всъщност е проектантското му бюро. Моля се само в лабораторните си експерименти г-н Доган да не изпробва да конструира водородна бомба в домашни условия, защото разрушенията могат да надхвърлят по обхват барбекюто, което така или иначе трябваше да бъде съборено като незаконно…

 

Та като стана дума за законност, похвална е припряността на ДПС да се обърне към прокуратурата, но е озадачаваща скромната задача, която те възлагат на тази институция: да докаже, че… парите идват от частен меценат на хидро-язовирния талант на г-н Доган, а не от държавата?!! С такава задача, мисля че нашите прокурори няма да имат никакви проблеми, защото вестник „Труд” почти изясни нещата в следното резюме:

 

Това бил договор за поръчка между Института по минно дело, който е частно дружество, и Ахмед Доган като физическо лице. Договорите били обявени в данъчната декларация на лидера на ДПС. И не ставало въпрос за проекта “Цанков камък”, а за ефективността от прехвърлянето на високите пролетни води от река Места към каскадата “Въча”. И какво ще стане, ако към каскадата, в която влиза и “Цанков камък”, се влеят високите води на Места, поясни Костадинов. Доган не възразявал да бъде публикуван анализът му, стига собственикът - Институт по минно дело, да няма нищо против

 

С уговорка, че хонорарът от 1.5 млн. бъде потвърден окончателно, изводите от цялата история са следните:

 

1)      Такива хонорари не са цената на анализ, колкото и умен да е анализаторът и какъвто и да е обектът на острия му ум.

2)      Частните научни институти не са населени с идиоти, които не знаят цената на анализите, особено на тези за „ефективността от прехвърлянето на високите пролетни води от река Места към каскадата “Въча”

3)      Подобни хонорари са обикновено скрита комисионна за „реализирани” държавни поръчки и усвоени държавни пари от обръчите от частни водородни, водоемни, водопреносни и головодни фирми. Естеството на държавната поръчка е без значение, стига да е свързано с водата: дали „Цанков камък”, водородна бомба, кален път през гората, или друго хидромелиоративно чудо…

 

Накратко, ако в една такава история няма корупция (и то истинска, мазна, грозна и противозаконна), думата „корупция” е добре да бъде изхвърлена от речника и заменена с „политически хидроинженеринг”.



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress