Center for Liberal Strategies

16 октомври, 2009

Предложението на Илиян Михов за модификация на валутния борд у нас

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 09:21

Преди около три седмици в “Дневник” се появи интервю с Илиян Михов, в което той предлага идеята българският валутен борд да се модифицира така, че да се даде известно усмотрение на БНБ да стерилизира притока на капитали с емисия на свой дълг, който при отлив на капитали да бъде изкупуван обратно.

Както си личи и от забавянето ми с три седмици, мислих дълго по този модел. Теоретично звучи изрядно, но действителността често е доста по-рошава, отколкото описанията й в изрядните теоретични модели. Та въпросът с това предложение е доколко то пасва на начина, по който поне досега нещата стават в България и дали би могло да доведе до чувствително подобрение.

Илиян, разбира се, много ясно е определил какво се разбира под чувствително подобрение, а именно ниска инфлация в България дори в добри времена и при силен приток на капитали. Тя би трябвало значително да ускори влизането на България в еврозоната, за което се предполага с добри основания, че ще е много благоприятно за дългосрочното развитие на страната.

Разбира се това, което Илиян предлага - стерилизиране на капиталовия приток с “отнемане” на известна част от него и складирането му обратно в чужбина под формата на валутни резерви - се случва и в момента. Само дето това става не с емисия на дългови книжа на БНБ (те са пасив на БНБ) в количество, което тя решава, а с формиране на бюджетни излишъци и депозирането им под формата на фискален резерв в БНБ (отново пасив на БНБ), само дето тук решението колко да се увеличи фискалният резерв и съответно пасивът на БНБ се взима от правителството, а не от БНБ.

Илиян отхвърля този случващ се вече 12 години метод на стерилизация с едно единствено изречение още в първия си абзац:

“За съжаление при валутен борд фискалната политика трябва да се използва много внимателно, за да не доведе до загуба на доверие в стабилността на борда”

Това е безусловно вярно, но е също толкова безусловно вярно и за паричната политика при валутен борд. И тук опираме до конкретната българска действителност, в която предложението за модифициран борд ще се разгърне, ако вземе да се възприеме.

Доверието в българския валутен борд се дължи предимно на неговата автоматичност и на липсата на усмотрение. Единственото рисково място на борда, което поражда макар и малки дози подозрение, е и единственото му ъгълче, в което остава (и в една демокрация няма как да не остане) усмотрение на държавата: бюджетния баланс. Само и единствено бюджетният баланс може да издъни българския борд, както например това стана в Аржентина.

В този смисъл, предложението за модификация на борда веднага подлежи на критика. То въвежда още едно ниво на усмотрение: усмотрението на БНБ за това кога и колко да стерилизира. Няма как въвеждането на още едно ниво на усмотрение да доведе до по-голямо доверие в борда, отколкото при сегашната ситуация, защото независимо какви правомощия се дадат на БНБ, усмотрението на политиците и по отношение на бюджетния баланс, и по отношение на това колко от него да отиде като валутен резерв навън, ще остане.

Второ много важно наблюдение за българската действителност е, че по време на неотдавнашните добри времена и на текущите лоши времена се случва нещо изключително интересно. Българският фиск наистина стерилизира значителни притоци капитал (около 4 милиарда евро за около 5 години). Тази стерилизация, обаче, беше посрещната от частния сектор с умерено покачване на модифицирания (инкорпориращ факта, че при валутен борд нетният капиталов приток директно създава парична база) паричен множител, така че при цялата стерилизация нарастването на реалната паричната маса беше почти напълно равномерно. В края на миналата година, напълно в тон с лошите времена, капитал започна нетно да изтича от България, съответно модифицираната (че и немодифицираната) парична база рязко спадна. И се случиха две неща. Първо, държавата ударно изхарчи големи парчета от фискалния си резерв, но това не успя да спре, ама ни най-малко, заминаването на парична база в чужбина. Най-вероятно същото би се случило, ако не фискът, а БНБ беше се опитала чрез обратното изкупуване на свои книжа да “подкрепи” паричната база.

И, особено любопитно, второ: паричният множител, особено модифицираният, скочи в небесата така, че при драстично по-малка база реалната парична маса остава… същата. Демек, частният сектор, доколкото лошите времена го завариха в едно относително стабилно и разумно състояние, сам си се погрижи за себе си.

Основната поука тук, от гледна точка на аргумента на Илиян за еврозоната е, че стерилизацията на притока на капитали по никакъв начин не гарантира намаляване на ръста на паричната маса и оттам ниска инфлация. Я стане, я не. Когато една икономика има да настига и е създала добри условия това да се случва, тя ще настига и точка. Единственият начин да има ниска инфлация в настигаща икономика е да се намали темпът на настигане. Което няма никаква пречка да се прави и при сегашната институционална рамка на паричния и фискалния режим.

В този смисъл не виждам големи ползи от това да се модифицира валутният борд в посоката, очертана от Илиян. А определено виждам минуси от едно такова действие: вкарване на още едно ниво усмотрение със съответен ефект върху достоверността на режима.



1 Коментар »

  1. Това си е чиста икономическа “руска рулетка”. Ако в тази теория имаше поне малко смисъл този човек нямаше да на 599 място в световната икономика. СТИГА НЕСКОПОСАНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ!!! Ще ни затриете съвсем! Като е толкова добра идея защо кредиторите ни са против?!

    Коментар от Стефан — 20 януари, 2010 @ 09:23

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress