Center for Liberal Strategies

15 октомври, 2009

Още една Нобелова в двора на Новата Институционална

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 02:24

Вече четири дни храносмилам съобщението, че тази година Нобеловата награда за икономика беше дадена на Оливър Уилямсън и Елинор Остром, двама от изявените представители на Новата Институционална Икономика. Това съобщение е интересно на няколко нива.

Първо, самото съобщение идва малко по-рано, отколкото ние в международната общност на новата институционална икономика (от която и аз съм мъничка скромна част) очаквахме. Едва ли някой е изненадан, че Оливър Уилямсън, един от тримата бащи на тази икономическа школа, получава наградата. Все пак, другите двама – Роналд Коус и Дъглас Норт, нобелисти съответно през 1991 и 1993, вече са получили това признание. Въпреки това, самият факт, че това поле на икономически изследвания получава признание за трети път, е забележителен. Не съм готов да се закълна, но струва ми се дори изключително важно поле като теория на игрите има по-малък брой награди, да не говорим за експерименталната икономика, поведенческата икономика и други. Новата институционална икономика е вече съвсем ясно част от истински утвърдените, реномирани и с много обещаващи перспективи полета на икономическата наука, чиито принос и значение са всепризнати и от които се очакват все повече плодове.

Второ, в лицето на Елинор Остром признание получава един много важен и отдавна заслужен клон на икономическия анализ, който се занимава с проблематиката на колективното действие. Началото на този клон бе поставено от покойния Мансър Олсон още преди 40 години, а Елинор Остром го издигна до значими висоти.

Трето, Елинор Остром не е икономист. Тя идва от друга обществена наука – политическата наука, неизвестно защо в България популярна като политология. Това може да бъде разчетено като сигнал от страна на Нобеловия комитет. Те явно не са забравили, че все пак идеята на Риксбанк при учредяването на наградата през 1968, е да има награда в цялостната област на обществените науки, от които икономиката е само една, макар и към онзи момент изглеждаща най-„научно”, в смисъл на най-математическо-статистически.

А иначе на пръв поглед между изследователската работа на двамата няма много общо – единия копае на нивата на корпоративното управленство, другият изследва как различни човешки общности, всичките до една странни, се справят с проблемите на ползването на общи ресурси. На втори поглед, обаче, те са всъщност близки съседи. Техните ниви се намират в един и същ ъгъл на полето на новата институционална икономика. Това е ъгълът на човешките решения на стопански проблеми, които са по средата между държавата и пазара.

Традиционно, по неизвестни за мен причини, се приема, че или държавата прави нещо, или то се прави от „пазара”. С други думи, че човешката организация по повод дейностите по задоволяване на относително неограничени нужди с относително оскъдни ресурси може да заеме само една от две форми – вертикална и хоризонтална. Вертикалната организация е йерархична, властова, в която някой взема решения по някакъв начин и нарежда надолу какво да се прави. Този някой разполага с правото да упражнява насилие и да използва принуда. Хоризонталната организация разчита на доброволно взаимодействие между много, равноправни и равнопоставени независими деятели, всеки от който взема решения сам за себе си и не може да принуждава никого за нищо. В този смисъл пазарът без държава не може, защото само чрез нея употребата на насилие и принуда могат да бъдат изключени от стопанското взаимодействие.

И двата механизма на стопанска организация имат проблеми. За тези на държавата като стопанин няма какво да говорим, на всички в България те би трябвало да са ясни. Проблемите на пазарния механизъм произтичат от информационните проблеми на размяната. За да има пазари, трябва да има размяна, а за да има размяна, трябва да има какво да се разменя. Това, което се разменя са права върху ценни неща. За да могат да бъдат разменяни, самите права и техните титуляри трябва да бъдат достатъчно ясно и измеримо определени. В реалния живот това не може да бъде направено по съвършен начин, защото нито знанието на хората за света, нито способността им да вземат решения, са съвършени. Информацията както за разменяните права, така и за ресурсите и благата до които се отнасят тези блага, е непълна и асиметрична. Това прави процеса на размяна скъп. Пазарът е нещо прекрасно, но не безплатно. Когато информационните проблеми по размяната на дадено благо или ресурс са достатъчно тежки, може да настъпи така наречения провал на пазара.

При това положение за относително немногото сфери, в които имаме достатъчно сериозен пазарен провал, стои въпросът за това кой провал е по-голям – пазарният или държавният.

Големият принос на Оливър Уилямсът и Елинор Остром, като представители на новата институционална икономика, се състои в едно много систематично и трудолюбиво поглеждане отвъд простата дихотомия пазар или държава. Има много неща по средата, има недържавни йерархии сред хората, има относително много хоризонтални механизми на координация, които не разчитат на определяне, разпределяне и размяна на индивидуални изключителни права.

Областта на Уилямсън са фирмите – „частни” йерархии, вертикални форми на човешка организация и координация, които обаче не могат да разчитат на насилие и принуда (поне в страни и общества, където държавата наистина си е свършила работа и ефективно е установила монопол върху употребата на сила). Фирмите са не-пазари не-държави, в които по странно стечение на обстоятелствата хората имаме навика да прекарваме основната част от живота си. Приносът на Уилямсън е значително увеличаване на знанието, което имаме за тънката и променлива граница между пазари и йерархии, между хоризонтална и вертикална човешка организация. Съотношението между размера на сделковите разходи, проблематизиращи пазарния механизъм, и неизбежните неефикасности поради стимулната несъвместимост на йерархиите, зависи от управленските структури на тези йерархии и от причините и характера на сделковите разходи за конкретното благо. А от това съотношение зависи дали е ефикасно за едно общество в дадената сфера на човешка дейност да действа пазар или йерархия. Не са много въпросите, които по по-сериозен начин засягат всекидневието на хората и качеството на живота им.

Областта на Остром е управленството на общностни ресурси. Това са случаи, в които самото определяне, разпределяне и особено налагане сред индивиди на имуществени права е по редица причини твърде скъпо и форми на човешка координация при които няма разпределяне на ресурса на отделни партиди права стават конкурентоспособни, в смисъл относително по-евтини. Не че тези механизми нямат своите неефикасности и провали, но при достатъчно високи сделкови разходи те стават привлекателна алтернатива от гледна точка дългосрочно благосъстояние. Приносът на Остром е да установи при какви обстоятелства подобно решение има обществена полза и доколко тези обстоятелства могат да бъдат преодолени чрез алтернативно определяне на индивидуални имущестрени права и алтернативна организация на съответния пазар. Когато това не може да стане, системи основани на общностни права и определени правила за тяхното ползване могат да се окажат най-малкото зло.

Тук може би е добре да спра, че постингът започва да става дълъг, а това е само повърхността. Но все пак е важно да направя едно уточнение. Нито Уилямсън, нито Остром могат да бъдат третирани като част от доста съмнителната групичка икономисти, които постоянно търсят възможности пазарните взаимоотношения да бъдат избягвани. Аз лично предпочитам да разглеждам техния принос от диаметрално противоположната гледна точка. Техният труд изключително ясно показва колко много неща могат да се правят от алтернативни на държавата форми на човешка организация и координация. В огромен брой случаи провалът на пазара не означава непременно, че държавата трябва да върши дадено нещо. В огромен брой случаи нещата могат да бъдат успешно решавани или чрез по-добра организация и определяне на самите пазари, или чрез частни йерархии, или чрез координация на базата на общностни права. В този смисъл основен резултат от работата на Уилямсън и Остром е, че полето на стопанска дейност, в което държавата теоретично може да се окаже полезна, се смалява още повече.



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress