Center for Liberal Strategies

18 юли, 2012

Кейнс и контекстът 4

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:31

Е, не мога да се сдържа и да не добавя още едно малко парче към трилогията за Кейнс и контекста. То е любопитно, защото се отнася към един неотдавнашен епизод, който всъщност беше причината да започна цялата тази поредица. И по-точно, това е писанието на Маркус Милър и Робърт Скиделски във Файненшъл Таймс отпреди два месеца. То носи заглавието “Как Кейнс би разрешил кризата на еврозоната”.

Уау! Това е бляскав пример за елиминиране на аргументи на противната страна с позоваване на авторитет. При това позоваване с изключително “скромната” претенция, че двамата автори наистина знаят какво би направил Кейнс. В случая със Скиделски тази претенция дори е подплатена със славата му на най-подробния биограф на Кейнс и негов истински религиозен поклонник. Аргументът на двамата автори се основава на това, че Кейнс наистина е писал по повод държавни дългове и проблемите, които те могат да причинят на икономиката. Но в момента, в който човек се позамисли за реалния контекст, в който Кейнс е писал това, ще открие значителни съществени разлики с днешния контекст. Което автоматически означава, че вероятността практическият гений Кейнс да предпише днес същото лечение, което е предписвал тогава, клони към нула.

Става въпрос за труда на Кейнс “Икономическите последствия от мира” (“The economic consequences of the peace”). В него той предупреждава, че натоварените с непосилни репарационни дългове загубили Първата световна война страни просто стопански не са в състояние да ги обслужват без близо фатални за тях социални последици, което техните общества няма да приемат за легитимни и оттам ще се радикализират, ще започнат бунтове, конфликти, размирици, които със сигурност ще прелеят отвъд национални граници. Кейнс предлага значителни части от тези дългове просто да бъдат отписани от страна на държавите-победителки и с това осезаемо да се облекчи стопанската динамика в големи части от Европа. Причината да го предлага е отдавна известната истина, че когато има сериозни затруднения в обслужването на един дълг това е проблем не само на длъжника, но и на кредитора и бремето по пребалансирането на нещата е нормално да се подели помежду им по някакъв поне в някаква степен приемлив и за двете страни начин.

С известна доза подигравка Милър и Скиделски противопоставят Кейнс на Ангела Меркел, която била обичала да цитира средната “швабска домакиня”, че “в дългосрочен план не можеш да живееш отвъд чергата си”.

Това, което двамата автори не успяват да разберат, е, че и Кейнс, и швабската домакиня са прави, а те двамата здравата са се оплели в прочита на Кейнс.

Първо, статията във Файненшъл Таймс излезе през май. Тогава вече дългът на Гърция, най-задлъжнялата от всички страни със затруднения по публичния дълг и единствената, която очевидно не е в състояние да го обслужва, беше значително намален и кредиторите вече се бяха съгласили да понесат значителни загуби по него. Междувременно и Испания, и Италия получиха много сериозна фактическа подкрепа както от Европейската Централна Банка, така и от новосъздадените предпазни европейски фондове.

Срещу това, Гърция, както и Италия и Испания, също така поеха ангажименти. Независимо дали ще наречем тези ангажименти с думата-вампир „строги икономии“ или не, напълно очевидно е, че несъстоятелността в конкретния случай на Гърция, Италия и Испания не е в трудността да си обслужват дълга, а в неспособността да си балансират бюджета и да реформират икономиките си, т.е., по логиката на швабската домакиня, да живеят в рамките на чергата си.

Ясно е, че това НЕ Е ситуацията след края на Първата Световна. Тогава именно стовареният върху главите на загубилите войната дълг, а не несъстоятелността на текущите им бюджети или неконкурентоспособността на икономиките им, е проблемът. Нито в момента след войната, нито в тридесетте години преди това примерно Германия или страните-наследнички на Австро-Унгария не е живяла отвъд чергата си. Ако наложеният със сила отвън дълг на, примерно, Германия през 1923 бъде отписан, се получава една пострадала от войната, но с голям потенциал за възстановяване и с читави публични финанси икономика, готова да тръгне по пътя нагоре. Ако дори целия дълг на Гърция днес (който при това не е внезапно наложен отвън върху Гърция със сила, а е уютничко изпапкан от поне две поколения гърци насам) бъде отписан, нито един проблем нито на гръцката икономика, нито на гръцките публични финанси няма да бъде решен. Същото важи и за Италия, Испания, Португалия. Може би само Ирлания е изключение и може би наистина в нейния случай едно просто отписване на дълг би решило сериозна част от проблема.

Да не говорим, че фактически в момента Гърция не обслужва външния си дълг - той бива обслужван от съвкупния данъкоплатец от еврозоната, който през няколко месеца превежда едни пари по една сметка и оттам те се изплащат на кредиторите. В момента бремето на обслужването на външния дълг върху самата Гърция е точно нула - самата Гърция не отделя и едно евро за това. От гледна точка на гръцката икономика за момента външният дълг на страната е фактически отписан - да, той ще трябва един ден да бъде обслужен, но някога, не сега.

За разлика от своите адепти, ако Кейнс беше жив днес, щеше да разбере всичко това за не повече от пет минути. След Първата Световна именно дългът е причината за проблема, и именно там Кейнс търси решение. Днес не дългът, а безумните структурни бюджетни дефицити и застрашителният срив на конкурентоспособността са причините за проблема, дългът е само следствие, и Кейнс най-вероятно би се насочил да търси решението именно при причината, и би обърнал внимание на следствието само доколкото това би помогнало да се адресира причината.

Та Кейнс е прав. При такива нива на дълг е абсолютно ясно, че и кредиторът, и длъжникът трябва да поемат част от загубите. Никой никога по никакъв повод не е оспорвал това, с изключение на определени лобисти, които целяха да прехвърлят загубите от своята глава върху драгия данъкоплатец. Именно затова и гръцкият дълг беше отписан в достатъчно щедра пропорция. и в момента остатъкът се обслужва не от Гърция, а от другите държави в еврозоната. Това вече се случи. Германия го прие.

Заедно с Кейнс, права е и швабската домакиня – няма как да стигнеш до здраве на гръцката или на която и да е друга от проблемните европейски икономики без гърците и гражданите на другите страни най-после да разберат, че не могат вечно да живеят отвъд чергата си за сметка на други. Дали ще наречем това строги икономии, ограничения, лишения, аскетизъм, или просто здрав разум, е въпрос на думи.



3 Коментара »

  1. [...] Кейнс и контекстът 4 [...]

    Pingback от Избрано – 23.07.2012 — 23 юли, 2012 @ 09:05

  2. Германия след първата световна война не е със същите възможности като преди това: тя губи колониите си и нейните стоки не могат да се изнасят заради тежки тарифи. Между другото за второто Кейнс набляга значително - от къде Германия ще ги набави тези средства за репарациите, като не може да търгува на равни начала с останалите?

    Подобен ефект създава и еврото - за страните от периферията еврото е прекалено скъпо и те не могат да търгуват нормално с останалия свят (не само спрямо Германия!). За голямото му значение може да покажем че Испанците също преживяват много тежка криза, а те имат по-малки държавни дългове на глава на населението от Германия, но свободните капитали означаваха тикане в големи частни дългове.

    Коментар от Димитър — 18 октомври, 2012 @ 11:47

  3. Производството създава потреблението? Значи кризи не може да има!?

    Законът на Сей за реализацията

    Законът на Сей в най общата му форма гласи, че на производството и предлагането на стоките винаги съответства равно по величина собствено генерирано търсене, според което не може да се стигне като цяло до общ диспропорционален разрив между търсенето и предлагането.Логиката на закона за реализацията Сей извежда от общия контекст на теорията си за производството и ценността.Идивидите в обществото според него, както е известно, произвеждат полезности, за да задоволяват с тях, собствените си потребности.

    Първият тезис от закона гласи, че колкото повече са производителите в една страна и колкото по голямо е производството, толкова по лека, разнообразна и широка е реализацията на стоковата продукция.Това обуслвя и невъзможността в мащаба на обществото да настъпи общо препълване на пазара и криза на перманентно свръхпроизводство.

    Вторият тезис на Сей следва от първия и гласи, че всеки индивид е заинтересуван от благополучието на всички и че разцветът в една област на производството води фо разцвета на всички останали.

    Според третия тезис вносът на чуждите стоки благоприятства реализацията на вътрешните продукти, защото не може да се купуват чужди стоки за друго, освен за продуктите на националния труд, капитал и земя, на които търговията следователно предоставя реализация.

    Политическа икономия на дребните стокопроизводтели

    Симон Се Сисмонди (1773 1842)

    Сисмонди се явява привърженик на трудовата теория за стойността.Той отбелязва съвсем определно специфичния обществен характер на труда, създаващ стойността.Той поставя в центъра на тази своя теория (теория за реализация и кризите) проблемите на пазара, реализацията и кризите, като тясно ги свързва с цялстното икономическо развитие на страната.В цялото творчество на Сисмонди особено се акцентира върху тезата за подобряване на материалните условия на живот на онеправданите, на социално слабите индивиди на обществото. Според Сисмонди държавните институции, техните нормативни актове и закони следва да гарантират справедливи отношения между притежателите на манифактурни предприятия и наемните работници.Той смята, че предприятията следва да бъдат разпределени между голям брой средни и дребни стокопроизводители, за да се намали наемният труд и да не бъде той отново робство за работническата класа.Той също смята че държавата е длъжна да осигурява помощи за безработни, да осигурява старите и болните.

    В заключебние могат да се направят следните изводи :

    В своя теоритически анализ Сисмонди откроява противоречието между производство и потребление.Той обаче не показва неговата връзка и взаимозависимост с другите икономически противоречия на системата.

    Неговите трудове са проникнати от гневен социален протест.Той разработва, от потребителски позиции, програма за социални реформи в обществото.

    Идеите на Сисмонди се изпозлват от предствителите и на по новата теоритическа мисъл.По точно неговите идеи ги намираме в разработките на английския икономист Хобсън.

    Колкото повече капитализъм - дабавена стойност за предпиемача, толкова по -зле за държавата и икономиката. Може да се изчисли и онагледи, чрез процента на БВП от търговия и производство спрямо сборът от заплатите на работниците там, или колко процента от БВП взимат хората в дадена държава с доходи - до 30 000 долара, доходи над средната класа или над средната годишна заплата. ….. фед печатат ликвидност. понеже капитализма се подържа с кредити а не с доходи, като финансовия капитал на капиталистите се дава като кредити - първо един взима кредит и си купува нужното - от нЯкой - а той с тези пари ще си плати дълга към банката ИЛИ ще ги ВНЕСЕ - и тя пак ще даде същите пари на друг - и банката ще го направи много пъти …. И в банките ЩЕ има 20% ликвидност - така е в българските, в американските е по-малко. Но когато акционерите и вложителите си поискат парите в брой, на помощ идва ФЕД, и колкото повече ликвидност, толкова по-малка лихва ФЕД и за това помага. злато не може да се печати и затуй е отменено. Голямата Депресия е била липса на ликвидност, като вложителите са си искали злато А ЗЛАТОТО Е ОГРАНИЧЕНО, но първо са увеличили лихвата поради липса на ресурс в банките - ликвидност де… 1000-милиарда долара взети от продажба на петрол, колко ще се влеят в потребление, и това години наред, като чисто потребление без да се дават като кредити. ???? ГОДИНИ НАРЕД .. без да има растеж на доходите и дефлация - ЯВЛЕНИЕ ПРЕБОРВАНО С ДОХОДИ ОТ БЪДЕЩЕТО - КРЕДИТИ.. КРЕДИТНИЯТ БУМ СВЪРШИ - КОКВО СЛЕДВА?

    Капиталът е колективен продукт. Ако занесеш какъвто и да било капитал в пустинята, на Марс, или останеш сам на Земята, и няма кой да се интересува от капитала ти - ТО ЗНАЧИ НЯМЯШ КАПИТАЛ!! а собствеността на капитала е държавен продукт!

    НАРОДА ДА СТАНЕ И ИЗМЕТЕ БУРЖОАЗНИЯ ПРОТЕСТ И ОРЕШАРСКИ

    .. .. народа все повече олевява - ОБЕДНЯВА И ВЕЧЕ НЕ Е ЕГОИСТ - ДЕСЕН, СПАСЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВНО - ХРИСТИЯНСКО

    Коментар от OBEKTIBIZM — 13 юли, 2013 @ 11:46

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress