Center for Liberal Strategies

19 януари, 2012

Още две графики по търговията на България с Германия

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:50

Преди време подадох пръст със съобщението за един факт, а именно, че по последни данни България в момента има търговски излишък с Германия. В резултат на публикацията се получиха доста коментари, предимно във Фейсбук. Оттам излязоха две основни теми. Първата е, че независимо от макрофакта на много бързия ръст на износа на България за Германия - и като стойност, и като дял в общия внос на Германия - е важно да се знае и структурата.

ОК, нека сложим и една графика със структура:

Структура на Българския износ за Германия по Комбинираната Номенклатура, 2008-2010

Графиката включва само номенклатурите, които заемат над един процент от износа на България за Германия. За да не се претовари графиката ужасяващо, съм посъкратил пълните наименования на номенклатурите, които са кръгло 20 и заемат 89% от българския износ за Германия през 2010.

Открояват се четири групи, които са с дял над 10 %:

- ОБЛЕКЛА И ДОПЪЛНЕНИЯ ЗА ОБЛЕКЛАТА, РАЗЛИЧНИ ОТ ТРИКОТАЖНИТЕ ИЛИ ПЛЕТЕНИТЕ (с ядно спадащ дял за последните три години, но остава най-голям)

- МЕД И ИЗДЕЛИЯ ОТ МЕД (с явно бързо растящ дял)

- ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ И АПАРАТИ, ЕЛЕКТРОМАТЕРИАЛИ И ТЕХНИТЕ ЧАСТИ; АПАРАТИ ЗА ЗАПИСВАНЕ ИЛИ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗВУК, АПАРАТИ ЗА ЗАПИСВАНЕ ИЛИ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОНЕН ОБРАЗ И ЗВУК И ЧАСТИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ТЕЗИ АПАРАТИ (с горе-долу постоянен дял около 12 %)

- ЯДРЕНИ РЕАКТОРИ, КОТЛИ, МАШИНИ, АПАРАТИ И МЕХАНИЗМИ; ЧАСТИ ЗА ТЕЗИ МАШИНИ ИЛИ АПАРАТИ (също с явно спадащ дял)

Тая последната група особено ме впечатли, макар и вероятно да става въпрос само за части.

Надявам се тази информация да удовлетвори желаещите да дискутират микровъпроса със структурата на българския износ за Германия.

Вторият коментар, който лично ми е по-интересен, защото дава хипотеза точно по въпроса защо нараства българския дял в германския внос. Тя се опитва да обясни нарастването на българския дял в общия германски внос с навлизането на Германия (и други) в рецесия, при което по-евтинкото става по-търсено, а България изнася евтинко, което увеличава дела й в германския внос. Добра хипотеза. Нямам как да я проверя формално, но мога да дам един насочващ поглед. Той се базира на наблюдението, че световният цар на евтинкото е Китай и следователно, ако хипотезата е вярна, то и българският дял в германския внос трябва много плътно да корелира с китайския. Нека видим:

Приемайки за начало на кризата за Германия някъде началото на 2008, всеки сам може да прецени дали българският и китайският дял в германския внос се движат паралелно. Българският дял спада явно докъм края на 2008, после непрекъснато расте с почти напълно равномерен темп. Китайският дял расте с темповете от преди кризата (че и по-високи) до към последните месеци на 2010, след което започва явен и все още незавършил спад. С други думи, и в началото на кризата, и в края на разглеждания период (2011) двата дяла вървят в точно обратни посоки.

Да видим какви коментари ще произлязат сега.



2 Коментара »

  1. Интересно наистина…И аз съм привърженик на ценовата теория (т.е. че евтинкото се продава повече по време на криза), но все пак при търговията има и други фактори - може би в случая с Китай митата имат значение…Освен това, нали напоследък китайците оставиха юана да поскъпва, може и това да е оказало влияние. Има го моментът и че китайците използват стратегията за навлизане на европейския пазар посредством пазари-трамплини като нашия: внасят части примерно в България и изнасят готовите продукти от България за Западна Европа, за да избегнат високите мита върху крайни продукти. Може би всичко това е част от обяснението, кой знае…

    Коментар от Десислава Николова — 19 януари, 2012 @ 02:35

  2. [...] с Германия тук, продължена с малко повече подробности тук, разширена след публикация в Капитал в мой постинг [...]

    Pingback от Center for Liberal Strategies » И още разсъждания по търговския баланс, вече не само с Германия — 10 април, 2012 @ 12:33

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress