Center for Liberal Strategies

25 ноември, 2010

Денят на благодарността и икономиката

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 09:54

Днес е Денят на Благодарността, може би най-американския празник от всички. В момента, в който пиша това, пуйките отвъд океана вече цвърчат апетитно след няколко часа печене, и в очакване на още няколко часа. Боровинковият сос се приготвя, а бананите и сладоледът са готови скоро да се превърнат в Банана Сплит.

Вече почти всички в Европа за запознати с този чисто американски празник, но все пак си остава един интересен въпрос: какво всъщност се празнува?

Повърхностният отговор е, че се празнуват едновременно две неща: първо, първата “добра” реколта на една от първите европейски колонии в Америка - тази в Плимут, Масачусетс, основана през 1620 от пътниците на легендарния кораб Мейфлауър. Второ, празнуват се първите случаи на “помиряване” на отношенията между новите заселници от Европа и значително по-старите заселници на американския континет, известни днес като индианци. Това са първите случаи на действия и отношения на сътрудничество и съвместна дейност на двете групи хора, извън добре известните конфликти и противопоставяне, за които всички добре знаем.

Това е на повърхността и е добре известно. По-малко познатата и много по-дълбока е същинската причина за промяната в съдбините на Плимутската колония, настъпила през есента на 1623. А тази промяна е свързана с нещо, което днес за мнозина е мръсна дума: пазар и пазарни стимули. Нека разкажем историята такава, каквато всъщност е била! (тя е на прекрасния журналист Джон Стосел, но настоявам за препратката през блога на Грег Манкю, защото и аз от него я научих - той я дава за пример в едно от изданията на учебника си по основи на макроикономиката)

Пилигримите напускат Европа с определен идеал за човешко общество в главите си, който се опитват да “осъществят” в новия свят. Този идеал, в основни линии един и същ в много епизоди на човешката история, е за един справедлив свят. Конкретно, справедливостта е взела формата на нещо, което три века и нещо и с точно същия идеал преди вид стана известно у нас като ТКЗС: всички произвеждат, каквото произвеждат, реколтата се събира на едно място и се разпределя между всички поравно. На жителите на колонията е забранено да произвеждат за себе си- цялата реколта се събира в общ кюп и се разпределя поравно между всички.

Резултатът е едновременно красив и… водещ твърде бързо към отвъдното. Красив, защото едва ли някога в историята друго човешко общество е постигало подобна степен на подоходно равенство. Смъртоносен е в буквалния смисъл на думата: колонията почти изцяло измира от глад поради липса на произведена храна.

Тук идва моментът на избор - на тези първи “американци” - предаден като завет и на техните деца, днешната американска нация. Този момент е прост: изправени пред избор между следването на идеала дори това да означава смърт и промяната на устройството на обществените отношения, дори това да означава леко разминаване с идеала, избират второто. А именно: през пролетта на 1623 след близо три години глад правилата в колонията се променят. Вече няма общ кюп. На всяко семейство се дава парче земя, голямо според големината на семейството, и се казва, че каквото семейството произведе, си остава за него. Ползваш колкото си произвел, а не поравно от общия кюп.

За всеобща изненада, реколтата през 1623 се оказва… изключително добра. По-добра и от най-дивите мечти. Толкова добра, че семействата не само имат достатъчно, за да се изхранят през идващата зима, но и “излишък”, който им дава възможнсот да влязат в търговски взаимоотношения с околните индиански племена и да разменят храна (в случая буквално пуйки, оттам и традицията) за други стоки - кожи, добитък и т.н. Вместо конфликти, стрелба и смърт, отношенията с индианците за пръв път са отношения на размяна, сътрудничество, взаимно допълване.

С други думи, през 1623 американците решават да не умрат от глад и въвеждат частната собственост и пазара и в рамките на същата година това им се отблагодарява по най-съществения възможен начин - вместо окончателна смърт на колонията, тя започва да се въздига.

Та в Деня на Благордарността за това се благодари - за човешките стимули, за частната собственост, за пазарната размяна и всички блага и причини за мир, които те пораждат. И които са необходимо условие, за да може човекът да следва своята духовна същност и призвание…



3 Коментара »

  1. [...] Георги Ганев, Денят на благодарността и икономиката [...]

    Pingback от Блогът за икономика » Blog Archive » Избрано – 28.11.2010 — 29 ноември, 2010 @ 06:52

  2. Предлагам статията да бъде разпечатана в 61 екземпляра и бъде разпратена на общинските съветници в София, а по един отделен комплект да се спретне за Пловдив, Варна и и други големи градове. Идеята е, да използват поуките от Мейфлауър за решаването на проблема с недостига на паркоместа в големите градове. Защото аналогията между грешките на заселниците и недоимъка се повтаря, та чак натрапва

    общата нива = общинската улица пред блока и офиса
    осигуряването на храна = осигуряването на места за паркиране
    нуждата от храна = нуждата от места за паркиране

    Докато всеки може да си паркира където си иска, по колкото си иска автомобила, камиона, ремаркета и строителна техника, днешното катастрофално положение ще продължи още дълги години. Когато общината раздели паркоместата и ги пусне на търг - всеки да се бръкне в джоба, но да знае кое си е неговото (така както колонистите разделиха общата нива), тогава нещата ще се оправят, а предприемачите ще почнат да строят подземни гаражи, вместо поредните молове. Та в Деня на Благордарността за това се благодари - за човешките стимули, за частната собственост, за пазарната размяна и всички блага и причини за мир, които те пораждат. И които са необходимо условие, за да може човекът да следва своята духовна същност и призвание…

    Коментар от адвокат Виктор Савов — 29 ноември, 2010 @ 09:29

  3. [...] Георги Ганев, Денят на благодарността и икономиката [...]

    Pingback от Избрано – 28.11.2010 — 29 ноември, 2010 @ 10:02

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress