Center for Liberal Strategies

4 март, 2009

За пазарния фундаментализъм с носталгия: преглед на останките

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 02:10

 

В топлата пропазарна есен на 2007 г. си позволих да изразя известни съмнения относно ролята и бъдещето на станалата и у нас (комай за кратко) доминантна идеология – пазарния фундаментализъм (ПФ).[1] За моя изненада, година по-късно вече се срутваха финансови мастодонти и Алан Грийнспан – най-големият съвременен ПФ авторитет - си посипваше публично главата с пепел. [2] (От какво бе пепелта не стана ясно, но аз предполагам, че бе от писания на Хайек, Фридман и любимата му романистка Айн Ранд). Плахите и закъснели пророци, слава богу, не ги постига съдбата на Касандра и Лаокоон, но пък и те не успяват да направят пари от предсказанията си, както стори това Джордж Сорос, например. Дотук обаче с биографичните отклонения: важният въпрос е за бъдещето на ПФ по света и у нас.

За начало да припомним, че:

ПФ е идеология, която почива на вярата в съвършената ефикасност на пазара като инструмент за разпределение на ресурси в обществото. Следствие от тази вяра е дълбок скептицизъм по отношение на каквато и да била роля на държавата като координатор и инициатор на преразпределителни процеси. Според ПФ в най-добрия случай държавата може да се намесва с цел да осигури ограничен кръг обществени блага като национална сигурност, ред и законност: но дори в сфери като здравеопазване и образование пазарът може да постигне много по-оптимални от обществена гледна точка резултати. В повечето области държавата трябва просто да минимизира своето присъствие, като остави “невидимата ръка” на пазарните сили да организира нещата.[3]

За повечето хора ПФ мантрите днес звучат комично на фона на огромните държавни планове за фактическа национализация на банковия сектор, субсидиране на бизнеси и производства и „изкуствено” стимулиране на търсене чрез публични програми и проекти. Достатъчно ли е това, за да обявим ПФ официално за мъртъв обаче? Може би тази идеология просто временно е изпаднала в кома, но един ден отново ще изскочи от реанимацията на държавната болница и с блеснал поглед ще поиска незабавната й приватизация. Вярващите в деня на възкресението обикновено изтъкват следните доводи:

 

Настоящата криза е продукт на държавата, а не на пазара!

Свидетелствата за това чудо са основно две – ниските лихви, които Фед е поддържал през последните години преди настоящата криза и политиката на полу-държавните ипотечни гиганти, които изпълнявали социална функция, като раздавали кредити за жилища даже и на бедните в САЩ. Накратко, държавата (макар и чрез един пазарчик като Грийнспан) подвела пазара, който по принцип дава най-добрата информация и е сам по себе си съвършен. ПФ е жива и здрава идеология, проблемът е, че никога не е била прилагана, а само така се е говорело.  

Тук моите симпатии са категорично на страната на Грийнспан – аз мисля, че той беше твърде набързо и много несправедливо обявен за предател на ПФ, един вид враг с партиен билет. Представете си, обаче, един пазарчик, който се намира в особеното положение на шеф на държавен орган, който може сериозно да повлияе на пазарите. Как трябва той да действа? Обърнете внимание, че нито Фед, нито правителството са задължавали или принуждавали[4] някого да раздава кредити безразборно: това би било против ПФ. Нито пък те са подвеждали автономни пазарни институции (банки и пр.) да раздават кредити, като са им казвали нещо от рода на „раздавайте, а пък ако стане нещо ние сме зад вас!” – това също би бил ПФ грях, но Грийнспан не го е извършил. В какво е тогава вината на Фед и държавата? Проблемът, според свидетелите на чудото, е че Фед не е сигнализирал навреме за настъпващата катастрофа, а е продължил със своя laissez-faire подход към лихвените нива прекалено дълго време.

Тук е мястото да се върнем към ПФ класиката. Според Хайек, нито един частен субект или държавен орган нямат съвършена и пълна информация. Затова единственото, което Фед (по ПФ) може и би трябвало да прави, е да се вслушва добре в сигналите, които идват от пазара, а не да разчита на свои калкулации, теории и планове. Това всъщност правеше и Грийнспан – внимателно следеше тенденциите на пазарите, като се опитваше да ги отразява, а не да ги манипулира и насочва. Според ПФ теорията, в един голям и конкурентен пазар търсенето и предлагането ще саморегулират размерите на кредита, лихвените нива и пр. и пр. Нещо повече, ако Фед сгреши в своите преценки, то пазарът ще изпрати достатъчно и навременни сигнали за корекция на политиката.

Драмата на Грийнспан бе в това, че в поведението на пазарните субекти отсъстваха такива сигнали за предстояща криза.[5] Напротив, неговата политика систематично получаваше пазарно „потвърждение” и подкрепа: не случайно той бе третиран като пазарен „гуру” или душеприказчик на пазарите. Ето защо кризата свари Грийнспан в състояние на  „шок”.[6]

Да обобщим, според ПФ не Грийнспан, а пазарите трябваше да сигнализират проблем, затова е несъстоятелно от ПФ гледна точка да му се вменява като грях (на него и на държавата като цяло) липсата на изпреварваща реакция, обуздаваща кредитната експанзия. Ерго, Грийнспан се провали, не защото измени на ПФ, а защото му бе твърде верен.

Този провал има интересни теоретични последици, които тепърва ще трябва да се осмислят. Сорос вече опита една голяма теория, според която пазарите не много, но достатъчно често са извън равновесно състояние и грешат в една или друга посока, като създават балони или като „подценяват” определени стоки. Това е така, заради нещо, което Сорос нарича „рефлексивност”.[7] Според тази идея, когато става дума за процеси, в които участват съзнателни същества, техните представи, теории и възприятия за света са част от този свят и са способни да го променят. Грийнспан базира своите теории на възприятията на пазарните субекти, а те от своя страна конструират своите стратегии, като отчитат и теориите на Грийнспан. В този процес на „отразяване на  отраженията” се конструира „реалност”, която може да се окаже много далеч от равновесна точка: това е реалността, която пазарите създават и с която работят.[8]

Последиците от Соросовата теория за ПФ са драматични. Появява се възможност не пазарът, а някой друг да знае най-добре равновесните нива: този друг може да е финансов спекулант, държавен регулатор и дори шеф на Фед (който обаче не споделя ПФ). Колко често това се случва на практика, как можем да разберем дали пред нас е експерт или мошеник, спасително правителство или пък катастрофален политик, и т.н. са интересни въпроси, за които няма бърз отговор. Сорос смята, че в човешките общества  е доминиращ принципът на „погрешимостта” (fallibility): принцип, който изключва лесни универсални решения от рода на „пазарът знае най-добре”.

Дори и кризата да не доведе до драматични теоретични обрати на макро ниво, тя демонстрира много точно някои фатални „микро” дефекти на ПФ. Според тази теория, свободните пазари са най-добрият източник на информация и най-съвършеното средство за разпределение на ресурси, защото те създават правилни стимули за поведение на играчите: рисковете, уменията, талантите и печалбите са удачно балансирани. Как да не се засмее човек на подобна вяра предвид скандалите с бонусите и заплатите на банкерите във финансовите центрове по света (а би трябвало и у нас…) Та нали именно съществуващият баланс на стимули доведе до безразборното раздаване на кредити и до фалити на банки.[9] Ако това е най-съвършеният свят, който е възможен, забравете какво Виргилий е показвал на Данте: блажени са лакомите!

 

Пазарният капитализъм е цикличен, след бум идва криза!      

Този аргумент винаги ме е озадачавал, защото не е ясно какво всъщност той доказва и как помага на ПФ. Ако пазарите функционират добре, значи ПФ е верен. Ако те не функционират добре, значи пак ПФ е верен, защото те са циклични. ПФ става по този начин перфектната идеология – нищо не може да я опровергае (falsify) било то по Карл Попър или по Хари Потър. Единствено сблъсък с метеор в резултат на пазарно недоглеждане на рисковете би внесъл известен смут в идеологическата постройка. Същият ефект би имало и възможното (макар и не 100% -во според моя колега Георги Ганев[10]) прегряване на земята в резултат на свободна индустриална дейност, поне за периода на еволюция от хлебарка до Адам Смит в една евентуална нова цивилизация.

Представен така, аргументът с цикличността е наистина абсурден. Но може би има интерпретации, които го правят по-приемлив. В интерес на истината, аз досега не съм попадал на такива, но за да вляза в ролята на пословичния адвокат на дявола, ще се опитам да предложа една реконструкция:

-          Кризите са неизбежни, но кризите породени от пазара са по-добри от кризите, породени от държавна намеса.

Ако кризите по съдържание и степен са идентични (да речем липса на пари в банките), не виждам особен смисъл (освен конфесионален) в този аргумент. Но нека предположим, че пазарно-породените кризи са по-редки или по-леки от тези, които са породени от плановост и държавна намеса. Тогава би могло да се каже, че ПФ е най-добрата теория, която познаваме. Аз нямам данни, които да потвърждават или отхвърлят тази хипотеза. Ако разчитаме на анекдотични илюстрации, едва ли тя е вярна, обаче: Голямата депресия, която слага край на laissez-faire капитализма на 19-ти век, не е била лека, нито е била по-лека от държавно-генерираните кризи на 70-те години. Какъв ще е обхватът и последиците на настоящата – отново ПФ-генерирана криза – е трудно да се каже, но и тя изглежда твърде сериозна. Вече не я сравняват с кризата от седемдесетте, а с тази от тридесетте години.

Понякога ще чуете, че пазарно-породените кризи са мини-кризи, чрез които пазарът се саморегулира, докато държавно-генерираните кризи са огромни и катастрофални, защото те пречат на пазарите да възстановят равновесието си. Това обаче отново е идеологическо твърдение. Именно разчитайки на способността си за самокорекция, и пазарите и Грийнспан пропуснаха да забележат надуването на настоящия кредитен балон.

Нещо повече, мнозина пазарни идеолози – като например Гордън Браун във Великобритания – обещаваха трайно прекъсване на цикъла бум-криза. Сега е най-малкото некоректно да се ревизира идеологията в движение и да се твърди, че кризите са неизбежни. За да бъде ПФ разглеждана изобщо сериозно отново, ако разчита на цикличния аргумент, тя трябва да даде смислени отговори на следните въпроси:

-          Защо кризите са неизбежни, когато пазарът създава съвършени или близки до такива стимули?    

-          Ако кризите са неизбежни, не е ли някоя теория от рода на описаната по-горе Соросова теория по-добра от ПФ?

-          Ако кризите са неизбежни, на колко често да ги очакваме? Кое е оптималното времетраене на един цикъл бум-криза?

-          Как да разпознаем една пазарно-генерирана от една държавно-генерирана криза?

-          Как да се убедим, че първата е винаги за предпочитане пред втората?

 На мен ми се струва, че ПФ теорията все още не е предложила приемливи отговори на нито един от тези въпроси: ще се радвам да чуя аргументи за противното. Дотогава обаче ще си позволя да приема позоваването на „цикличността на капитализма” като смесица от объркани твърдения на панирани пазарчици.

•••

 Истинският въпрос всъщност е не дали ПФ е претъпял интелектуален крах (колкото и интересно да е това), а какво следва от този крах?  (Следва)

[1] Прочетете статията ми За пазарния фундаментализъм с любов във вестник Сега от 09.10.2007 г.: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2780&sectionid=5&id=0000901

[2] Вижте две типични дописки за посипването с пепел: http://economix.blogs.nytimes.com/2008/10/23/greenspans-mea-culpa/ http://conversationstarter.hbsp.com/2008/10/greenspans_mea_culpa.html

[3] От За пазарния фундаментализъм с любов.

[4] В крайна сметка нали принудата е тази, която отличава държавата от пазара.

[5] Обърнете внимание, че според ПФ не е достатъчно единични експерти и познавачи да предупреждават от време на време за проблеми, балони и т.н. Необходимо е „пазарът” като цяло да реагира, да започне да търси нови равновесни нива. По ПФ теорията, пазарът знае по-добре от отделните експерти и играчи.

[6] Ето една реплика на Грийнспан по този повод:

Mr. Waxman pressed the former Fed chair to clarify his words. “In other words, you found that your view of the world, your ideology, was not right, it was not working,” Mr. Waxman said.

“Absolutely, precisely,” Mr. Greenspan replied. “You know, that’s precisely the reason I was shocked, because I have been going for 40 years or more with very considerable evidence that it was working exceptionally well.”

[8] Един цитат от Сорос от 1994 г. (лекция в MIT):

 

I was invited to testify before Congress last week and this is how I started my testimony. I quote: “I must state at the outset that I am in fundamental disagreement with the prevailing wisdom. The generally accepted theory is that financial markets tend towards equilibrium, and on the whole, discount the future correctly. I operate using a different theory, according to which financial markets cannot possibly discount the future correctly because they do not merely discount the future; they help to shape it. In certain circumstances, financial markets can affect the so-called fundamentals which they are supposed to reflect. When that happens, markets enter into a state of dynamic disequilibrium and behave quite differently from what would be considered normal by the theory of efficient markets. Such boom/bust sequences do not arise very often, but when they do, they can be very disruptive, exactly because they affect the fundamentals of the economy.”

[9] How bank bonuses let us all down

By Nassim Nicholas Taleb

Published: February 24 2009 19:53, Financial Times

One of the arguments one hears in the compensation debate is that the bonus system used by Wall Street – as John Thain, former Merrill Lynch chief executive, put it – is there to “reward talent”. While I find this notion of “talent” debatable, I fully agree that incentives are the heart of capitalism and free markets – but certainly not that incentive scheme.

In fact, the incentive scheme commonly in place does the exact opposite of what an “incentive” system should be about: it encourages a certain class of risk-hiding and deferred blow-up. It is the reason banks have never made money in the history of banking, losing the equivalent of all their past profits periodically – while bankers strike it rich. Furthermore, it is that incentive scheme that got us in the current mess.

Take two bankers. The first is conservative. He produces one annual dollar of sound returns, with no risk of blow-up. The second looks no less conservative, but makes $2 by making complicated transactions that make a steady income, but are bound to blow up on occasion, losing everything made and more. So while the first banker might end up out of business, under competitive strains, the second is going to do a lot better for himself. Why? Because banking is not about true risks but perceived volatility of returns: you earn a stream of steady bonuses for seven or eight years, then when the losses take place, you are not asked to disburse anything. You might even start again, after blaming a “systemic crisis” or a “black swan” for your losses. As you do not disgorge previous compensation, the incentive is to engage in trades that explode rarely, after a period of steady gains.

 

[10] Виж неговия постинг Лъжи за климата на Земята.



2 Коментара »

  1. Нали е азбучна истина, че системата е неустойчива поради наличието на дълбоки положителни връзки.Ако една фирма продава под себестойност, ще фалира. Какво се случва, обаче, ако трудът се продава под себестойността си. Кой фалира?
    А трудът не е стока, която може да чака.
    И няма значение какъв е пусковият механизъм. Светът на бизнеса и парите е глобализиран, а правилата и солидарността -не. Ако в Китай или Индия трудът е евтин, то той поевтинява глобално, а така намалява и потреблението и световната икономика се срива. Тази икономика е затворена и няма как да се измъкне от кризата чрез увеличаване на износа. Зелените човечета не търгуват с нас.Световните лидери се събраха, но скоро нов финансов ред, който да е адекватен на глобалните проблеми няма да има. Достатъчно ресурси за намеса вероятно също няма да има.
    И кризата ще се повтори и потрети…и това глобално затопляне, дето го няма, ще обърка няколко поредни реколти, а горивата ще се окажат на привършване…Дано да не се случва.

    Коментар от Димитър Илиев Димитров — 10 април, 2009 @ 10:48

  2. Трябва да проверя:)

    Коментар от tool — 12 февруари, 2010 @ 12:08

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress