Center for Liberal Strategies

1 ноември, 2010

Една всъщност интересна идея на доц. Христосков

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 11:23

На състоялата се на 26 октомври дискусия за пенсионната реформа, домакинствана от БАН (виж тук, тук, тук, тук, тук, а сигурно има и на още места), доц. Христосков, обсъждайки опасностите пред разходопокривната система, изказа една много интересна мисъл. А именно, че би трябвало възрастта за пенсиониране да се извади от усмотрението на текущите политици и нейното определяне да става на по-автоматичен принцип, като предлаганото от него принципно решение е възрастта автоматично да се мени така, че в съответствие с актюерските разчети приблизително трудовият стаж да е два пъти по-дълъг от очакваната продължителност на живота на хората след тяхното пенсиониране. Т.е. право да се пенсионират да имат хората, на които по актюерските разчети им остава да живеят два пъти по-малко, отколкото са работили.

Човек може много да спори дали два пъти, дали три пъти, но в случаят важното е принципната идея. Тя лесно може да бъде модифицирана. А именно, всяка година да се пенсионират само толкова хора (стриктно по възраст от най-възрастните надолу по ЕГН), че съотношението между осигуряващи се в НОИ и получаващи пенсия от НОИ да се запазва на някаква определена стойност - дали ще бъда 4 осигуряващи се на един пенсионер, или 3 осигуряващи се, или двама (в момента съотношението е под 1.5). И в преходния период просто никой не се пенсионира докато не се достигне до това положение на нещата, при което разходопокривният стълб все пак може да издържа.

Или пък ако това съотношение е нарушено в посока повече пенсионери спрямо осигуряващи се, тогава автоматично, по формула, да се намаляват пенсиите.

Доколкото знам, нещо подобно има в Швеция.

Според мен нещо такова наистина може да елиминира дефицита на НОИ след време. Въпросът е всеки да сметне това какво означава за неговата евентуална пенсионна възраст или размер на пенсията в рамките на тази система. Може би тогава ще погледнем да гнусните идеи на пазарните фундаменталисти за значително по-голяма тежест на капиталонатрупващия стълб и оставянето за разходопокривния на предимно социални и преразпределителни функции по по-свеж начин.

Само за илюстрация: през 2008 г., според годишника на НОИ, броят на осигурените е бил около 2 850 000, а броят на пенсионерите около 2 200 000. Дори да вземем най-ниското разумно съотношение осигурени/пенсионери от 2, това означава, че пенсионерите е трябвало да бъдат около милион и половина, т.е. със 700 хиляди по-малко. Това автоматично означава не само, че нито един от 112-те хиляди хора с новоотпуснати през 2008 година пенсии (тази цифра е на стр. 142 в Гонишника) не е трябвало да се пенсионира, но и този процес да продължи няколко години, за да се стигне до едно съотношение, което не само не е особено благоприятно, но е може би под долната граница на разумното.

Ако вземем тясното предложение да доц. Христосков и въведем изискване броят години осигуряване да е два пъти по-голям от броят години очакван живот след пенсиониране, тогава средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати пенсии е 56.1 години (стр. 144 в Годишника). Очакваният брой години оставащ живот при условие, че тези хора вече са навършили 56 години, е средно поне двадесет години, вероятно по-близо до двадесет и пет (в публикацията на НСИ за населението за 2008, на стр. 134 може да се види, че въз основа на данните от 2006-2008 очакваната продължителност на предстоящия живот след навършване на 56 годишна възраст е 21.44 години, към 2010 това почти сигурно се е увеличило). Почти сигурно е, че сред тези средно 56 годишни хора имащите повече от 40 години осигуряване са, максимум, единици. Отново - и при този подход почти никой от тези десетки хиляди хора не би трябвало да се пенсионира.

Този пример идва да покаже, че в момента, в който се направи удачно предложение - а предложенията за изваждане на политиците от решенията за пенсиите и автоматизирането на процеса въз основа на елементарни разумни правила е именно такова - лъсва цялата несъстоятелност и невъзможност за успех при днешните реалности на разходопокривната система. Това не прави капиталонатрупващата система кой знае какво, и тя има много проблеми. Но е значително по-малко лоша, най-малкото защото все пак е финансово състоятелна.



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress