Center for Liberal Strategies

29 септември, 2010

Я виж ти кой бил против държавното администриране на образованието

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 01:19

Както очевидно вече се забелязва, напоследък си чета разни малко по-”стари” мислители и икономически идеи. Та за пореден път налетях на нещо крайно интригуващо. Конкретният повод е четенето на истински увлекателната книга “Марксизмът. Философия и икономика” на изключителния Томас Суъл.

През 1875 социалдемократическото движение в Германия се събира на конгрес и решава да се организира във формална партия, известна и днес под името ГСДП. За целта е изготвен проект за обединяваща различните фракции в движението програма, която да служи за основа на бъдещата партия.

В началото на май същата година един от най-дълбоко уважаваните мислители на 19 век, по молба на една от тези фракции (т. нар. Айзенахци) излага свои мисли по повод предложената програма. Една от точките в програмата гласи следното:

“Всеобщо и равно основно образование предоставяно от държавата. Всеобщо и задължително посещение на училище. Безплатно обучение.”

По повод на тази точка дълбоко уважаваният мислител казва буквално следното (преводът е мой с всички извинения):

“”Основно образование предоставяно от държавата” е само по себе си неприемливо. Определянето чрез закон на необходимите разходи за основно образование, на квалификацията на учителите, на учебните предмети, и т.н., и, както се прави в САЩ, надзорът върху изпълнението на тези правни изисквания чрез държавни инспектори, е нещо много различно от простото назначаване на държавата като учител на всички хора! Правителството и църквата трябва, по-скоро, да бъдат еднакво изключени от каквото и да било влияние върху училището. Всъщност, особено в случая на Прусо-Немската Империя (…) вместо държавата да обучава хората, трябва хората да обучават държавата, при това строго.

Но цялата програма, при всичкия й демократичен шум, е белязана навсякъде от сервилната вяра на Ласалианската секта в държавата, или, което не е по-добро, от демократична вяра в чудеса; или по-скоро е компромис между тези два вида вяра в чудеса, еднакво отдалечени от социализма.”

Както предполагам повечето от четящите това вече са се сетили, мислителят е Маркс, а писанието е негово писмо, по-известно днес като “Критика на Готската програма”. То е писано след публикуване на първия том на Капитала и по време на работата му върху другите два. В него за пръв път са формулирани, или поне по особено красноречив начин са артикулирани, идеи като “диктатура на пролетариата”, “всекиму според труда” като основен принцип на преходния период и “от всекиго според способностите, всекиму според потребностите” като основен принцип на постигнатия комунизъм.

В светлината на напоследъшни литийни шествия вметката за необходимостта от еднаква отдалеченост на държавата и църквата от образоването на децата е особено актуална. Всъщност, отците на БПЦ излизат прави да протестират - те са изключени от промиването на мозъци, докато държавата се е разположила като някой бей върху главите на децата и изобщо няма намерение да се мърда!

Всъщност, колкото повече чета неща от и за Маркс, толкова повече се убеждавам, че за него обща, или обществена, или може би най-точно работническа собственост върху средствата за производство и държавна собственост върху средствата за производство (включително средствата за производство на човешки капитал, каквито са училищата), са две коренно различни неща. Даже при желание човек може да изтълкува писанията на Маркс по начин, по който според него тези две форми на собственост са всъщност несъвместими.

Казано накратко, Маркс може да бъде тълкуван и по следния начин: или държава, или социализъм.



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress