Center for Liberal Strategies

21 септември, 2010

Поучително!

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 08:08

Хората откликват на стимули. И най-често по начин напълно непредвиден и непредвидим за опитващите се да бъдат богове регулатори. Грег Манкю дава прекрасен, прост и ясен пример за това в постинг на своя блог.

Историйката е следната. В прекрасния капиталистически град Ню Йорк от години съществува една доста не-капиталистическа регулация, а именно нормираните наеми. Очевидно нюйоркчани, колкото и да се репчат, са се взели в ръце и за доста от наемите в града цените се определят с декрет и на такива гнусотии като пазара не се разрешава да припарват. Аргументите са повече от въодушевяващи: да се даде възможност от сравнително по-бедни хора все пак да живеят в този град; демек чрез властова заповед са се понамали предимството на богатите и да се даде възможност на бедните. Някои биха нарекли това политика за постигане на по-голямо “социално” равенство чрез ограничаване на мръсотиите на пазара.

Прекрасно, достойно за преклонение намерение. Нека видим следствието в реалния живот.

Университет в Ню Йорк. Важно уточнение: това е организация с идеална цел, тя не съществува да прави печалба и гнусният капиталистически мотив “печалба” не е оперативан тук. Купува сграда, която попада под грижата на добродетелната власт и има нормиран наем. Настанява там професорите си, при това най-старшите, защото тези сгради обикновено се намират в най-желаните за обитаване места в града. Професорите плащат на университета нормирания наем, който е около няколко пъти по-нисък от това, което би бил, ако я нямаше божествено добродетелната власт и нещата се движеха от гнусния пазар. В замяна на това университетът им плаща годишни заплати, които са по-ниски от нормалните за такива професори точно със сумата, с която добродетелният нормиран наем е по-нисък от гнусния пазарен наем. В резултат на това професорът всъщност получава общо възнаграждение (парична заплата плюс разликата между пазарния и нормирания наем) равно на това, което би получавал само като пари при липса на нормиран наем. Университетът получава общ доход (нисък доход от наеми плюс намален разход за заплати на старши професори) от притежанието на сградата с нормиран наем колкото би получавал само като собственик на сградата при липса на нормирания наем.

Но освен тези два ефекта има и един трети, много много сладък. Върху този допълнителен фактически доход на професорите/разход на университета НЕ СЕ ДЪЛЖАТ ДАНЪЦИ!!! А ако я нямаше регулацията с нормираните наеми данъци биха се дължали, при това доста значителни предвид факта, че старшите професори в университети в Ню Йорк са сред най-високо платените, разбирай богати, хора в САЩ.

Нека обобщим. В този конкретен случай, с тази конкретна сграда благородно-добродетелната цел на божествения регулатор, а именно да се осигури достъп на по-бедни хора до жилища в иначе твърде скъпият Ню Йорк, е постигната на… 0 %. Сградата се обитава от едни от най-богатите хора в страната, бедни там няма. И тази изумителна ефективност в осъществяването на “социалната” цел е достигната за сметка на намалени данъчни приходи за държавата, и то фактически намалени данъци за едни от най-богатите хора в САЩ. Едва ли е необходимо да споменавам, че ако тези приходи бяха влезли в хазната, тя щеше да има доста повече пари да изразходва в полза на… бедните. В крайна сметка се е увеличило не “социалното” равенство, а неравенството - най-богатите са по-богати, а бедните по-бедни по линия на по-малки трансфери през хазната, отколкото и двете групи биха били ако вместо в ръцете на божествения добродетелен регулатор нещата бяха оставени в ръцете на гнусния пазар.

Та такива ми ти работи. Само да спомена, че в текста на Манкю има малка доза съжаление, защото той е високо платен професор, но… в Бостън, където явно рагулаторите не са чак толкова божествено добродетелни.



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress