Center for Liberal Strategies

28 май, 2010

Непознатият либерализъм I: Джон Ролс

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 07:31

Преди около петнадесет години един либерален политически модел получи реалистичен шанс за развитие у нас и за сравнително кратък период от време почна да дава окуражителни резултати. Този модел, заложил на достойнството и енергията на отделния индивид (за разлика от традиционното упование на нация, класа и държава), днес, обаче, е в опасност, която идва както от нарастващата гласовитост на неговите опоненти, така и от учудващото неразбиране и догматичност на мнозинството от неговите привърженици. Иронията в заглавието на този постинг, в този смисъл, не е случайно: ние не познаваме основните либерални автори, а се прехласваме по сравнително сектантски и крайни, най-вече либертариански интерпретации. В резултат на влиянието на подобни възгледи, публично се налагат следните възгледи:

·         Либерализмът отрича всякакви егалитарни идеи и принципи на социалната справедливост, които надхвърлят формалното равенство пред закона;

·         Либерализмът е срещу всяка преразпределителна функция на държавата, заради свободата на пазара;

·         Либерализмът изисква минимална държава и отрича всякаква държавна намеса в повечето сфери, заради защитата на индивидуалната свобода.

Не е чудно, че представен по този начин политическият либерализъм започва да губи масова популярност: тези мантри го представят като социален Франкенщайн, способен да затрие всяка общност, освен може би няколкото известни, съставени от свръхамбициозни емигранти (между които България все още не е). В този смисъл, може да се каже, че популизмът у нас е спечелил първата голяма битка с либералния модел, като го е свел до една карикатурна форма, непривлекателна за мнозинството.

Дори и бегъл, повърхностен прочит на основните либерални автори на нашето съвремие показват, че нито една от горните мантри не е необходима, а дори може да бъде противопоказна за създаването на един привлекателен либерален модел. За да илюстрирам тезата, в този постинг аз започвам с теорията на Джон Ролс, а по-нататък ще продължа с Дуоркин, Раз, Кас Сънстийн и др. По-късно ще се върна и към Кейнс и мястото му в тези дебати. 

Ролс е безспорно ключовият либерален автор на нашето съвремие. Книгата му Теория на справедливостта, излязла през 1971 г., променя коренно характера на политическия дебат в капиталистическите демокрации. Дотогава, ключови за времето си либерали, като Айзая Бърлин, например, са смятали, че в капиталистическата демокрация са заложени неразрешими конфликти на ценности, като този между свободата и равенството, ненамесата на държавата и равните възможности за всички и т.н. Според Бърлин, оправдаността на демокрацията като защитник на свободата трябва да се приеме, дори и тя да е в нерешим конфликт с принципите на социалната справедливост. (Между другото, разликата между позитивна и негативна свобода на Бърлин, всъщност е заемка директно от Хайек. От нея следва: който е за негативна свобода, да забрави за позитивната).

Ролс е първият, който скъсва с това мислене, и се опитва да обоснове справедливостта на основните институции на пазарната демокрация. За него не е достатъчно само, че тези институции водят до обществено развитие и дават свобода на действие на индивида. Защо това е така? Защото, ако хората ги смятат за по принцип несправедливи, тези институции или не биха били приети, или гражданите биха се разделили с тях при всеки удобен случай. Основната цел на Ролс е да покаже, как всъщност всеки по собствена воля би избрал институциите на пазарната демокрация, ако тези институции действат съобразно два сравнително прости принципа.

Първият е разбира се защитата на свободата (разбирана като негативна свобода - ненамеса от някой друг в собствените ви работи): всеки трябва да се ползва с възможно най-широкия кръг от свободи, съвместим с този на всички останали. Вторият принцип е на равните възможности и е по-интересен за нашата дискусия, защото директно отхвърля и трите мантри изложени по-горе. Според един от неговите елементи (който се наричапринцип на допустимата разлика), всяка политика, водеща до задълбочаване на социалните и икономическите неравенства и различия е оправдана и приемлива само доколкото е от полза и за социално слабите в дадената общност. Разбира се, този принцип не води до материално или социално равенство, но той отхвърля идеята, че всеки резултат, до който пазара достигне, е приемлив. Казано просто, от принципа на различието следва, че една общност не може да забогатява като цяло за сметка на някои свои членове, както и не може общото забогатяване да не е от полза за тези, които са материално най-зле.

Според Ролс никой разумен човек не би отхвърлил една пазарна демокрация, ограничена от двата принципа на справедливостта, стига хората да се абстрахират от конкретната си социална позиция. Така, ако бъде поставен зад едно було на незнание, което да скрива информацията за конкретното му материално състояние и талант, всеки рационален човек би избрал модела на Ролс, за да защити интересите си. Въпреки че една такава ситуация e хипотетичен мисловен конструкт, тя не е много по-различна от приемането на дългосрочни конституционни правила в една общност: всеки би действал така, че да защити своите интереси в случай, че късметът му изневери и се окаже в групата на губещите и социално слабите.

Теорията на Ролс показва, че може да има силни либерални аргументи базирани на социална справедливост : освен чисто икономически аргументи за ползата от образованието за икономическия растеж, трябва да се вземат под внимание и изискванията на справедливостта в подобни конфликти по доходите. Ако политиците по-често правят това, между тяхното говорене и обществените настроения няма да зее все по-разширяваща се пропаст.

И още нещо, Ролс ни кара да се замислим за тези, които наистина са материално най-зле. У нас части от средната класа (учители, лекари и т.н.) започнаха да се представят за най-ощетени или загубили. Едва ли тези групи са сред най-нуждаещите се за задействането на Ролсовия принцип на допустимата разлика, обаче. Все пак да не забравяме, че сме общество на гета и трайно маргинализирани малцинства. В този смисъл, принципът на различието е един разумен ограничител на егоизма на средната класа, която иска и ще иска все по-сериозно преразпределение в нейна полза. Първите признаци на растящата политическа релевантност на този егоизъм вече са налице.           



5 Коментара »

  1. Даниел, като изключим обичайно обидно-пренебрежителните ти коментари към някаква аморфна маса “сектанти - либертарианци”, този постинг представяне на книга ли е?

    Коментар от Лъчезар Богданов — 28 май, 2010 @ 10:46

  2. Лъчо, това е нещо като представяне на основни идеи от книгата A Theory of Justice: Justice as Fairness на Ролс. Самата книга е доста сложна и комбинира теории за рационалния избор, утилитаризъм и някои кантиански позиции. Опитал съм се да представя най-важното, но от един постинг не може да се очаква повече. Книгата е преведена на български, като Справедливостта като равнопоставеност. (За това и пиша “Ролс”, защото така е преведено името - иначе може би “Роулз” е по-правилно.)

    За сектантството го приеми като закачка, а не като обида. Исках просто да подчертая, че либертарианството не е mainstream дори в САЩ. А когато започне да става mainstream, като с the Tea Party се получава доста странна политическа формация - едва ли тя ти е по вкуса.

    В Европа либертарианска десница след Тачър няма сред големите партии. Има тук там важни фигури - като Клаус, например - но и те стоят доста изолирано и дори одиозно в някакъв смисъл. Това не значи, че либертарианството няма бъдеще и няма да стане един ден mainstream. Проблемът с него е, че вирее най-добре в общества с много висок материален стандарт, които вече са реализирали основните цели на социалната държава в здравеопазване, образование, окултуряване и т.н. Ето защо в останалата част от света (към пет милиарда и повече), статутът му е по-скоро на екзотична, елитарна секта.

    Коментар от Daniel — 28 май, 2010 @ 11:27

  3. При преминаване от централно планирана към пазарна икономика няма как да се използва тази конструкция. Защото тя предполага логика при първоначалното ниво на социално слабите и логика при определянето на самите социално слаби да не се променя. което при преминаване от един начин на разпределяне към друг няма как логиката да се запази.

    И макар и вече да е теоретично приложим в България, практически е невъзможно да се направи. Защото България е расистка страна. И всяка мярка която всъщност е съобразена с нуждите на ромите - които са със сигурност на дъното на обществото - ще среща тотален отпор. Една част от социално слабите българи си запазват самочувствието като се радват че циганите са по-зле. И всъщност са готови дори и те самите да се лишат от закрилата на една социална държава - стига ромите да не печелят нищо. А в общество с движеща сила омраза не може да се прилагат ценности с движеща сила човечност.

    Коментар от kai — 28 май, 2010 @ 11:39

  4. Аз това го четох преди време, ама честно казано почна да ми доскучава и не помня дали го довърших - може би бях по-млад и нетърпелив.
    За тезите си в коментара не прилагаш доказателства, те си остават твое лично мнение. Основното ти допускане (защото то е точно това, не факт), както и на 99% от хората, с които ми се налага да споря, е че “свободата” е лукс, който може да си позволят само богатите. Замисли се малко над това.

    Коментар от Лъчезар Богданов — 28 май, 2010 @ 11:40

  5. Един американски президент веднъж поискал еднорък икономист. ‘Give me a one-handed economist! All my economists say, on the one hand… on the other.’ Труман определено би бил много доволен от съвременните български икономисти. Техните заключения са не само еднозначни, ами и най-често съвпадат! Например, лесно можем да намерим не двама, а цели четирима български икономисти които единодушно да заключат, че ‘Bulgarian economic policy is not rightist’. (От четирима независими икономиста трябва да очакваме поне 10-12 мнения!) Същите те, наред с редица други, вкупом заклеймиха като ‘малоумно’ предложението (аз така и не разбрах чие беше то) за частично въвеждане на прогресивно облагане. Да не говорим за някаква читава дискусия за валутния борд или пък за дефицита.

    Според мен, Даниел се опитва да намекне на българските икномически анализатори да позагърбят пазарния фундаментализъм, да си вземат поне по още една ръка отнякъде (по възможност лява) и да започнат да говорят и пишат като професионални икономисти.

    Жалко че г-н Богданов не е успял да дочете Ролс. Дано повече български икномоисти не са спрели до Hayek а са стигнали поне до Sen и Stiglitz, които са силно повлияни от Rawls. (Изобщо нямам илюзии, че един уважажащ себе си пазарен фундаменталист ще си губи времето да чете социолози като Polanyi, и неговата метафора за пазара като satanic mill, или Granovetter и неговата идея за embeddedness…)

    Коментар от Svetlio — 1 юни, 2010 @ 04:35

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress