Center for Liberal Strategies

7 април, 2010

Две думи за тристранката

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 01:59

След страстите преди Великден, вече може би е време да се погледне към случилото се по пакета “антикризисни” мерки на правителството.

Първо, важно е да се помни, че тези мерки са за кризата в държавния бюджет, не за стопанската криза. Слава Богу, все още не са тръгнали да спасяват икономиката, поради което и напоследък тя се посъбужда, може би :)

Второ, можем безкрай да спорим по всяка една от точките в пакета. Има такива, с които съм съгласен (всички свързани с рязане на разходи влизат в тази категория). Има такива, дето не бих искал да видя осъществени на практика (примерно т. 27, която би поставила държавата в привилегирована позиция спрямо частни длъжници и би трябвало да е противоконституционна; т. 31 с превръщащата се в любима за държавата черна касичка ББР; т. 36 с безсмислицата минимална работна заплата; т. 51 с навирането в гърлото на нищо неподозиращи частници на договори, договорени другаде между други - също би трябвало да е противоконституционно; и разни други). Други хора сигурно са точно на обратното на моето мнение. Трети пък на трето. Можем доста да спорим.

Третото, което може би е най-важно, е начинът, по който се стигна до това споразумение и впоследствие правителствено решение. Точно него искам да обсъдя малко повече.

В случая станаха три неща.

Първо, правителството не взе предварително решение, което да бъде спуснато на обществото като свършен факт. А в буквалния смисъл на думата каза: бихме искали да заковем дъно на продънения бюджет, това няма как да е приятно, дайте идеи. И седна да слуша. Поради десетилетни навици от времето на социализма без прекъсване до днес подобно поведение на правителството свари обществото неподготвено и то, в търсене на обяснение, реши, че правителството е нерешително. Каква е тая работа, да ни се явява изпълнителната власт и вместо да ни съобщи решение да ни задава въпроси?! Тея изобщо знаят ли какво правят? И други подобни.

Второ, тристранката се оказа форум, който даде продукт. В смисъл, зададеният от правителството въпрос беше взет насериозно, предложиха се идеи, водиха се преговори, постигна се някакво съгласие, ръце се стиснаха и подписи положиха. Напълно естествено за такова корпоративно тяло за представляване на специфични интереси като тристранката, вътре в постигнатото съгласие е пълно със сланинки я за тоя, я за оня, за да приеме той да си сложи подписа. Какво да се прави, така работи механизмът. Но в случая проработи и произведе резултат. Отново, независимо от мнението на този или онзи за списъка с мерки, такъв има и той е приет с консенсус ( с изключение на едната бонус точка, която Дянков добави от себе си).

На това му викат процедурна рационалност. Всъщност в момент на криза за бюджета се намери механизъм и форум за предлагане, обсъждане и договаряне на идеи за справяне с кризата, които да се сведат до конкретни мерки. От гледна точка на правителството резултатът не знам дали е изненадващ, но е факт: обществото беше попитано и то взе, че даде отговор. Доста ясен и с определено ниво на конкретика. Независимо доколко аз съм съгласен с този отговор, самото негово съществуване е един от най-сериозните факти на 2010. То дава много силна политическа позиция на правителството в изпълнението на предписаните мерки, защото много сериозни и при това не тясно политически подписи седят под тях. Съответно политическата цена за предприемането на непопулярната част от мерките ще е значително по-ниска, отколкото ако този документ го нямаше.

Та препоръката ми е по-често да се използват наличните в българското общество механизми за раждане на идеи, тяхното обсъждане и операционализиране в набор от конкретни политики. Тристранката се оказа такъв механизъм. Има и други - по брой или сработеност не са толкова, колкото би ми се искало, но ги има. Формулирани по този начин политики имат значително по-голям шанс и да станат реалност, и да доведат до търсения резултат. Процедурната рационалност е може би най-силното предимство на демокрацията и на демократичното общество.

Третото нещо, което се случи преди Великден, е за мен лично много важно. То не беше по процедура, а по същество. Съдържанието на отговора, който обществото даде на правителствения въпрос, беше, че спасяването на бюджета чрез (донякъде болезнено) заковаване на дъно под него в момента е предпочитаното развитие пред неговото продънване. Защото отговорът лесно можеше да е друг - не ни интересува бюджета, давай смело и харчи. Този отговор българите са давали толкова пъти на своите правителства, че нямаше да е голяма изненада пак да се случи. Но този път се очерта различен отговор - може би има смисъл да се понесе малко болка, но да се запази бюджетното здраве поне в някакви овладяеми граници.

Може би това е твърде розов поглед към резултата от страстната седмица, а и предстои самото изпълнение на мерките. Но май си струва да се надяваме.



1 Коментар »

  1. Я пак си свери оптимизма след новините от днес!

    Коментар от Лъчо — 9 април, 2010 @ 04:26

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress