Center for Liberal Strategies

30 март, 2010

Конституционни ползи от импийчмънт-а на Президента

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 02:14

От всяка ситуация трябва да се извлича максимално доброто. Дори процедурата по импийчмънт да не завърши с отстраняването на президента Първанов, от нея може да има сериозни ползи и то в чисто конституционен, а не само в политически план. Накратко, процедурата би могла да доведе до изясняване на ролята и функциите на президента в българския конституционен модел.

 

Парламентът е прав да се бои от едно неправомерно разширяване на ролята на президента. Две хипотези са особено опасни и очевидно противоконституционни:

 

Хипотеза 1: Президент партиен строител: Представете си, че българският президент реши да се ангажира със създаването на нова партия или с реновирането на вече съществуваща такава. Представете си също, че той започне да използва ресурсите на президентската институция за тази цел и започне да я превръща в неформална партийна централа или поне прес-агенция. Едно такова поведение директно нарушава Конституцията. Нарушен е както чл. 92 (1), така и чл. 95 (2), според които президентът „олицетворява единството на нацията” и не може да участва „в ръководството на политически партии”;

 

Хипотеза 2: Президент с голистки комплекс: Представете си, че българският президент започне открито да счита себе си за Де Гол, (а тайно може би за Наполеон). В резултат на такива халюцинации, президентът започва да атакува Народното събрание като по-малко легитимно от него, тъй като парламентарното мнозинство се радва на по-малък брой избиратели и други подобни аргументи. На тази основа, президентът започва да представя себе си като институционална опозиция на парламента, изготвя алтернативни управленски програми, работи за свалянето на правителството и за разширяването на правомощията си. За тези цели използва поверените му обществени ресурси. Такова голистко поведение би било в силно напрежение с чл. 1 (1) на Конституцията: всъщност би го нарушило съдържателно. България все пак е парламентарна република, а Франция е полу-президенстска.

 

Президентът безспорно е политизиран орган и той има право на политическо говорене. Проблемът е обаче, че той не е и не бива да става напълно политизиран – иначе Конституцията нямаше да му забранява да участва в управлението на партии, и нямаше да го кара да олицетворява единството на нацията. Т.е. във всяко свое действие (вербално или не) президентът не трябва да прекрачва границата на частичната политизация и партизация – при пълна политизация вече би бил в нарушение на Конституцията. Горните две хипотези ясно показват примери на конституционно нарушение от страна на президента.

 

Въпросът е, попада ли президентът Първанов в горните две хипотези или подобни на тях? Това е задача, която КС трябва да реши. Prima facie доказателства на едно такова твърдение могат да се намерят в мотивите на 162-мата парламентаристи. А и в края на краищата, цяла България знае, че президентът Първанов стяга своя партия – било тя чисто нова или пък обновено БСП. Апетитът му за голистка роля също непрестанно нараства: от опитите му да променя избирателната система и партиите, та чак до злополучната среща с министър Дянков.

 

КС трябва да прецени с какъв тип аргументи може да се докаже, че президентът е влязъл в подобни на горните две противоконституционни хипотези. Някои вече споменаха, че трябва да има тежки нарушения на Конституцията, за да е сполучливо отстраняването. Това обаче е грешна интерпретация: чл. 103(1) говори просто за „нарушение на Конституцията”. В този смисъл, нашият президент е доста по-слабо защитен от американския, да речем, което е оправдано с второстепенната му роля в нашия модел на управление.

 

По интересен е въпросът, доколко поведението на президента трябва системно да попада в хипотеза 1 или 2, за да бъде той отстранен. Очевидно, инцидентно изтървани реплики не могат да дадат такова основание – трябва да има ясна и устойчива тенденция в такава посока. Тук КС трябва да прецени налице ли е такава тенденция в казуса на президента Първанов и доколко ясна и устойчива трябва тя да бъде, за да обоснове едно отстраняване.

 

Да обобщим: от конституционна гледна точка импийчмънтът е шанс за КС да ичисти някои неясноти в текста на основния ни закон. Първо, кога президентът прекрачва границите на легитимното политическо говорене и действие? Второ, какви доказателства са необходими, за да докажат хипотезата, че той е прекрачил легитимните граници на мандата си?

 

България има нужда от политически активен президент, който е необходим коректив в една мажоритарна парламентарна демокрация и има важна роля при разрешаването на парламентарни кризи. Политическите му роли, обаче, са ограничени и на него му е забранена една пълна политизация и партизация на поведението. Това е деликатен баланс и не е чудно, че президентите у нас често не са го уцелвали. Но обърнете внимание – не е достатъчно те да нарушат деликатния баланс, за да бъдат отстранени! Необходимо е и над 160 депутати да смятат така. Днес сме в такава ситуация, която е шанс за доразвиване на конституционното ни право и за изясняването на ролята на президента в модела на управление.



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress