Center for Liberal Strategies

16 март, 2010

(Бойково) време разделно

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 08:45

Предварително се извинявам, че макроикономист ще си позволи кратък набег в политическата икономия, но понякога дори аз имам какво да кажа там.

През последните два месеца за мен става все по-безпощадно ясно, че България, българското управляващо мнозинство, българското правителство и неговият премиер са изправени пред избор. Наивно подвеждайки се по приказки си мислех, че този избор е направен още с предизборните обещания, но очевидно не…

Изборът е прост: да продъним ли бюджета или не.

Разбира се, продънването на бюджета никога не бива наричано с истинското му име, а му казват “мерки на държавата против кризата”, “омекотяване на удара”, “стимулиране на икономиката” и какво ли не още. Но както и да го наричат, то си е продънване на бюджета. Дали другите ефекти (онези с омекотяването и стимулирането) ще възникнат или не, можем да спорим - според мен няма. Но продънването на бюджета е сигурно.

Продънването на бюджета се аргументира, в крайна сметка, с политически сметки: “сега ще похарчим едни пари дефицитно, хората ще получат облекчение от страданията на кризата, фирмите ще поемат дъх, всички ще ни благословят за това, и след още три години ще гласуват масово за нас.”

Тази сметка е толкова без кръчмар, че повече не може да бъде.

Дефицитното харчене не облекчава страдания и не дава въздух. То само ги мести във времето. По-точно праща страданията в бъдещето и взема въздух оттам. Единственият начин дълго време да отлагаш страдания е дълго време да трупаш нови и нови дефицити, демек дългове. Накрая идва момент, в който повече да трупаш дефицити не можеш защото на света не остава никой, който да ти дава на заем. И тогава, без да избираш момента, си понасяш страданието и задушаването, многократно умножени с лихвите (лихви в буквален и в преносен смисъл).

Някой има ли нужда от примери?

И така, отворят ли дупката на дефицита днес, ГЕРБ ще трябва да изберат до края на мандата си едно от две неща. Първото е да я затворят в рамките на тези три години. Демек спестеното сега страдание да се се случи, с лихвите, в рамките на мандата. Нека припомним, че затягането на коланите, овладяването на бюджетните разходи, вдигането на бюджетните приходи няма как да стане без намаляване на възможностите за растеж на доходите, за създаване на работни места, за печалби и за повишаване на конкурентоспособността на фирмите - и то именно по време на растеж, когато пропускането на възможности всъщност най-много боли.

И когато изборите дойдат в главите на драгия избирател или бизнесмен спомените за тези трудни времена ще са пресни, вместо да са покрити от може би повече от три години растеж. Да се разчита, че драгият избирател или бизнесмен ще се сети за подаянията от 2010 е тотално недалновидно. Да се разчита, че с тези пари ГЕРБ ще си купи клиентела - както сред широките избирателни маси, така и сред бизнеса - е повече от наивно. Не че клиентелата няма да се появи - желаещи да приберат парите винаги има. Но тя няма да е лоялна на ГЕРБ и всеки следващ непохабен от негативи на управлението политически предприемач ще я прекупи. Изобщо, бих посъветвал всяка партия в България, която разчита да бъде преизбирана от някаква лоялна клиентела, да си провери името. Ако то не е ДПС или (донякъде) БСП, просто да не се надява.

И така, ако ГЕРБ си плати масрафа в рамките на мандата, никой след три и половина години няма да се отблагодари на ГЕРБ с гласове за продънения днес бюджет.

Остава варианта при който ГЕРБ не си плаща масрафа и го оставя на следващото правителство. Да не забравяме, че това означава няколко години спираловидно нарастване на дефицит и дълг, защото страданието трябва всеки път да се бута нататък към бъдещето и това става единствено с дефицитно харчене.

При този вариант при следващите избори, когато и да са те, българското общество ще е изправено пред избор. Едната възможност е да реши да си излекува бюджета. Другата възможност е да му отпусне края, да доохарчи каквото и докогато може, пък да става каквото ще. (Българското общество е известно с избиране на второто, всъщност не знам някога в историята само да е избрало първото - то се е случвало само след пълно консумиране на катастрофата и винаги под натиск и условия отвън.)

Първото решение ще означава болезнено лекуване на бюджет и на продънена държава. За това в България си има партия и политик, те вече успешно са правили подобно нещо и българското общество знае кои са. Те не са ГЕРБ и Бойко Борисов.

Второто решение ще означава огромна вероятност за гигантски крах някъде през следващия политически мандат, дължащ се на напълно изтърван бюджет и на огромни харчове. За това в България си има друга партия. В смисъл, че има партия в България, която (със или без съюзник) ще довърши катастрофичното продънване на бюджета и ще докара огромна криза по начин, по който все пак ще запази за годините след това някаква обществена и избирателна база и подкрепа и няма да изчезне в небитието. Тази партия не е ГЕРБ.

И така, ако ГЕРБ реши да продъни бюджета без да си плати масрафа до края на мандата, никой в българското общество няма да има причина да гласува за тях при следващите избори, защото каквото и да реши обществото, ще има по-добри от ГЕРБ партии за неговото вършене.

Нека обобщим. Ако днешното българско правителство продъни бюджета с цел да избегне неприятни усещания за няколко месеца, то по никакъв начин няма как да бъде преизбрано, когато и да са следващите избори. Единственият път на ГЕРБ към преизбиране, макар и без гаранции, минава през излизане на България от кризата в блестящо публично-финансово здраве, което да даде възможност на икономиката да расте бързо за трите години до края на мандата.

Друг шанс Бойко няма.

Трябва да избира.

Днес.



1 Коментар »

  1. Чудесна статия! Поздравявам автора и напълно споделям написаното. Проблемът е: И какво от това? Че аз, и още няколко души (дори да са стотици, дори да са хиляди), прочели този текст, ще са съгласни с него. Дори да го прочетат ГЕРБ-ерите, е невероятно да изберат “Единственият път”, за който говори авторът. И то дори защото нямат никаква, ама НИКАКВА представа как да го изминат този път. Този, който знае как и може, не е Бойко. Но него никой не го слуша.

    Коментар от Пламен Иванчев — 24 март, 2010 @ 09:49

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress