Center for Liberal Strategies

25 януари, 2010

Кейнс, дефицити, фискален резерв… отново?

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 05:48

Мине се не мине, току из българския икономически дебат някой открие фундаменталната “истина”, че ако бюджетът мине на дефицит, икономиката щяла била да се стимулира и скоропостижно да напусне територията на рецесията.

Едва ли ще стане. Въпреки това в момента съществуват обективни, дългосрочни и принципни причини, в началото на тази година дефицитът на кешова база да е относително сериозен. Но нека подред.

Първо, по въпроса за Кейнс. Всички кейнсиански препоръки имат теоретична и емпирична валидност, донякъде, но основно по отношение на големи относително затворени икономики. Не знам някой по убедителен начин да е извел подобни теоретични, още по-малко емпирични зависимости за малки (доста малки) отворени (много, много отворени) икономики. Особено за такива в днешната ситуация на България - с валутен борд, с членство в ЕС и свързаната с него пълна свобода на движение на капитала. Чисто теоретично, не би трябвало да се очаква фискален стимул на вътрешното търсене да може да компенсира многократно по-голям шок на два изключително важни за една малка отворена икономика аспекта: срив в износните пазари и срив в притока на капитали. Нито едно от тези неща не е проблем във вътрешното търсене, негово увеличаване не може да го поправи.

Дори повече, при тази отвореност на икономиката съм готов да се обзаложа, че всякакъв фискален стимул с каквато и да било сума пари, назависимо дали набавена чрез теглене от фискалния резерв или чрез заем от чужбина, предимно ще отиде обратно… в чужбина. И няма да стимулира почти никакво вътрешно търсене. Но пък за сметка на това резервът ще е още по-намален или дългът - увеличен.

Остава изводът, че в ситуацията на България днес единственото, което може да бъде направено, е да бъдат подавани сигнали към леко възстановяващите се глобални капиталови потоци, че си струва да идват в България. Това чрез дефицити не се прави, те са стриктно противопоказни. Прави се с други действия. Едва ли има нужда да навлизам в подробности.

Но.

Българската държава дължи просрочени пари. Това не е хубаво. Нещо повече, това е изключително сериозен дългосрочен проблем. България не може да иска да се развива като сериозна капиталистическа икономика, в която договорите се изпълняват и правилата се прилагат еднакво за всички, ако държавата не си плаща сметките навреме. Тя не само не бива да закъснява, а трябва да е пример за всички за редовност и изрядност. Според мен този дългосрочен приоритет е много по-важен от текущия в началото на бюджетната година бюджетен дефицит. Ако балансът е от твърде голямо значение, тогава изборът е да се пристъпи към потискане на други разходи. Но дължимите пари (по сключени, макар и без осигурен бюджет навремето, договори и особено по задържан ДДС) трябва да бъдат платени въз основа на дългосрочен принципен императив. (Ако по някакви причини част от тези дължими пари са резултат от лошо сключени от държавата сделки, трябва да се търси отговорност. Но подписаният договор е подписан договор.) Дали едни такива фискални “харчове” ще помогнат на икономиката по кейнсиански, кой знае. По-скоро съм скептик. Но ако в България ще имаме работещ в полза на хората капитализъм, задължението на длъжника да си обслужва добросъвестно дълговете е фундаментален приоритет.



8 Коментара »

  1. Ще излезе в чужбина ако парите се отпуснат на банки. Достатъчно е да се дадат за дребни държавни поръчки на малки фирми и нищо особено няма да излезе. А заетостта ще спре да пада, и ще се отпуши малко ликвидността за тези, които най-вече срещат затруднения пред банкови кредити.

    Друго, това че не е доказано, че работят в малки икономики, не означава че не е доказано и че не работят.

    Трето парите така и и така излизат ако риска нарасва или очакванията се скапват. А риска може да нарасва както поради несъразмерни дефицити, така и поради намаляване на притока на инвестиции поради очакван по-слаб растеж и изкуствено задържане на цените на активите. като към момента риска е по-скоро в часния сектор - в частност недвижими имоти на нереално високи цени. Което пък прави обезпеченията неликвидни и опасно надвишаващи кредитите срещу тях. И блокиращи цялата система. Като това няма да се отпуши докато тези малки фирми не вземат да получават свежи пари, което пък може да стане доста по-бързо ако има дъргавни поръчки. 3% дефицит са горе долу колкото са лошите кредити като абсолютна сума.

    Коментар от Kai — 8 февруари, 2010 @ 04:22

  2. Kai, благодаря за коментара!

    Нека се занимая с аргументите ви поред.

    Първо за малките държавни поръчки за дребни фирми. Две неща - независимо на кого първоначално бъдат дадени парите, те в крайна сметка или ще останат по нечии джобове/чекмеджета/каси/сейфове/възглавници/буркани или ще влязат в банките. Цялата философия на Кейнсианския модел е, че огромната част ще влязат в банките, банките ще ги отпуснат в кредити и ще се завърти врътката на създаване на парична маса, ефектът на първоначално похарчените пари от бюджете ще се умножи (Кейнсов множител) и икономиката ще получи силен импулс. Ако банките изнесат парите това няма да стане и дори най-заклетият кейнсианец ще признае, че само първоначалният импулс на държавния харч, независимо към кого е насочен, нищо няма да свърши. Другото нещо е за тайминга: държавните поръчки отнемат време. Стимулът, демек плащането на парите, я дойде я не в рамките на календарната година. И както обикновено се случва с кейнсианските фискални стимули, това ще е твърде късно, няма да имаме ефект върху рейлния продукт, а предимно върху инфлацията…

    Та за отпушване на ликвидността има други, значително по-подходящи предложения. Иначе съм съгласен, че не е доказано, че НЕ работи. Но в случая тежестта на доказателствата е върху раменете на тези, които твърдят че работи - това е нещото, което трябва да бъде доказвано. Защото е абсолютно сигурно, доказано и от никого не оспорвано, че дефицитът е дълг, има дестабилизиращо влияние, товари идни поколения с плащания и има още определен набор от негативи. Срещу тях трябва да има някакъв позитив и, ако ще обича, той трябва да се докаже. Защото негативите са абсолютно сигурни.

    По отношение на третия ви абзац, той страда от свъх песимизъм по отношение на пазара, там според него нещата винаги неминуемо се скапват, и свъх оптимизъм по отношение на държавата - някак имплицитно тя е съвършена, грешки не прави и всичко е възможно най-… Ако беше така, българската държава щеше да е успяла да спаси българския бизнес през всяка от кризите през последните 130 години. Любопитното е, че през всяка от кризите е опитвала активно, точно по вашето предписание, с големи, малки, всякакви обществени поръчки, харчове, дефицити, и винаги с един и същ изход - фалит, криза и необходимост от спасяване отвън. Никога, повтарям, никога българската държава не е оставила стопанството само да се справя с кризата и винаги, повтарям, винаги се е проваляла в опитите да му помогне и е правила нещата само още по-лоши. Не виждам каквито и да било исторически причини сега да е различно. Откъде на къде моите данъкоплатски пари и бъдещите данъци на децата ми ще покриват нечии лоши кредити? Единственото, което похарчването на моите данъкоплатски пари за покриване на нечии лоши кредити ще направи, е да гарантира безнаказано натрупване на нови лоши кредити през следващия цикъл на растеж. Нищо, наистина нищо друго няма да постигне.

    А що се отнася, че системата е блокирана и няма да се отпуши без държавни пари, имам нужда да ми го докажете.

    Коментар от Гоги — 9 февруари, 2010 @ 07:16

  3. Благодаря за отговора. Що се отнася до банките - в момента - поне според мен - проблемът на системата е че риска, който въприемат банките е много по-висок от желания. Като голяма част от този риск е ликвиден. Банките, а и повечето институционални инвеститори в момента изнасят пари от България, не защото тук нещата са по-зле, а защото ликвидността е много зле, ликвидност на финансови инвестици, ликвидност на недвижими имоти. А всъщност точно при криза значението на ликвидността се вдига - защото само по този начин човек си запазва опциите за бърза реакция при неблагоприятно стечение.

    Тази липса на ликвидност, ще влияе много по-слабо ако поне риска за ликвидността на кредитополучателите намалее. Което много трудно може да стане по традиционните начини - чрез финансови пазари. Поне в България. Точно този първоначален импулс от правителството може да смекчи тази липса на ликвидност.

    Не мисля че има друг отговор за това. Поне не за малки фирми, макар че и големите срещат значителни затруднения, защото пазар на облигации напрактика няма - поне не на нормални равнища, а проблемите които създава централния депозитар пречат на всякакво листване в чужбина. Но големите поне не са чак толкова засегнати от свиване на банково кредитиране.

    За съжаление свръх песимизма е реалността на пазара в момента. Всеки който има нещо общо с пазара на недвижими имоти, може да каже че там пазар в момента няма. Поне не на настоящите цени. Банките преструктурират на практика проблемни кредити, за да изглеждат редовни, защото просто нямат полезен ход, тъй като обезпечението вече е загубило 35-40% от стойността си. Достатъчен е един разговор с някой от отдел риск на която и да е банка и те ще потвърдят тези неща. А нови кредити няма да започнат да се отпускат при нормални проценти на покритие с обезпечение, докато цените на това обезпечение не ударят дъно. Защото до този момент нормалната стратегия е да се слага надбавка и за бъдещия очакван спад . А масовото обезпечение е точно недвижим имот.

    И аз съм силно скептичен към ролята на държавата. Макар че смятам неолибералните идеи по-скоро за философия от колкото практическа икономика. Но към момента риска на държавата е нисък, а в реалната икономика изключително висок. Което дава възможност с минимално увеличение на държавния риск да се намали в по-голяма степен риска в икономиката. Което поне за мен е достатъчна причина, защо държавата трябва да се намеси. Ако нещата се издънят, поради нищонеправене, а това все още не е невъзможно, то ще пострада и риска на държавата.

    Не е въпроса с дефицит да се покриват лошите кредити, а да послужи като начален тласък за оправяне на ликвидността. Т.е. не е нужна да се дава на фирми със сериозни затруднения - това всъщност би било лудост. А просто да има банките на кого да дадат пари. Защото в момента дори и да имат пари за кредити - което напоследък чувам че е точно така, просто няма на кого да ги дадат при нормално ниво на риск. И така спиралата се затваря.

    Коментар от Kai — 9 февруари, 2010 @ 04:27

  4. Кай, продължаваме с дискусията.

    Не мисля, че ликвидността е проблемът. Ликвидност има, колкото искате - не гледайте само този или онзи сегмент. Банките може да са всякакви, но не са тъпи и елементарни сметки могат да правят - примерно, че ако вместо да изнасят ликвидността си навън я пуснат вътре, тогава ще стане същото, което вие искате правителството да направи - всички ще се видят с повече пари. Само че банките не го правят. Защо ли? Може би виждат други рискове, не ликвидни? Освен това виждам определено противоречие в аргумента ви. Хем от една страна ликвидността е проблемът, хем от друга страна банките нямат полезен ход, щото обезпеченията им са паднали с 35-40 %. Е кое от двете е - липса на ликвидност или обезценени обезпечения (това е съвсем, ама съвсем друг риск).

    Иначе съм съгласен с вас, че песимизмът е проблем. Това е дефиницията на рецесия. Но на мен един разговор с отдел по риска на някоя банка няма да ми е достатъчен. Трябват ми всичките отдели по рискове на банки и освен това ми трябват разговори не само за недвижимостите. Те са една доста малка част от банковия бизнес. Това, че огромна част от кризата влезе в България и през пазара на недвижимости по никакъв начин не означава, че изходът от нея пак ще е през там. Просто там имаше балони, те се спукаха, имам нужда от убеждаване, че най-правилният подход е да започнат да се надуват наново.

    Оспорвам вашето твърдение, че има “възможност с минимално увеличение на държавния риск да се намали в по-голяма степен риска в икономиката”. Докажете го. Също така имам нужда да докажете, че наливане на ликвидност от страна на държавата ще вдигне цените на недвижимостите и ще реши вашия проблем с обезпеченията, ако допуснем, че той е важен (което също трябва да се докаже). Теоретично мога да си представя такава връзка, но както и вие казвате теориите са по-скоро философия, отколкото практическа икономика, при това конкретно практическата икономика в България днес. Ще имате проблеми с доказателствата, защото - пак да се позова на 130 годишната практика на българската държава - всяко пълно затъване е започвало именно с този аргумент: “нека държавата поеме част от риска”. Никога нищо добро не е произлязло от това. Говоря за България. Другаде може и да е.

    Що се отнася до поемане на рискове от страна на държавата - рискът от нищонеправене, съгласен съм с вас, е риск. Риск е за самата държава, съгласен съм. И съм съгласен тя да го поеме. Ако толкова се налага държавата непременно да поема рискове, нека е този. Нищо да не прави с всички рискове свързани с това. Да опита поне веднъж в историята си, за първи път. Защото противоположния риск го е поемала може би десетина пъти досега в историята и винаги с един и същи резултат - катастрофа и необходимост от спасяване отвън. Говоря за българската държава от 1879 насам.

    Коментар от Гоги — 10 февруари, 2010 @ 07:11

  5. Ако стойността на обезпечението намалява по-бързо от изплащането на кредита, това е проблем за кредитополучателя, ако банката може да го натисне и проблем на банката, ако не може. В момента банките имат силно ограничени възможности за натиск. Просто защото не могат да продадат всички обезпечения, които всъщност биха искали да продадат . От тук и банките си ограничават кредитирането. Защото от една страна са натиснати от обезпечения с надути цени които нямат какво да правят и от друга страна тъй като цените на обезпеченията са надути отказват да дават кредити срещу недвижими имоти освен при силен дисконт. Което вече е проблем и на системата, тъй като не се дават кредити. И липсата на ликвидност на обезпечението се превръща в липса на ликвидност за кредитополучателите. И от тук липса на ликвидност в системата. А недвижимите имоти са си традиционното обезпечение и то не само за кредити за строителство или за покупка на жилище.

    Не смятам че трябва да се надува балона на недвижимости - смятам че трябва да се спука. Защото е още далеч от това. Самата липса на сделки при падащ пазар говори че нещата са много далеч от дъното и това е проблема. Само тогава ще се отпуши всичко. Но в момента никой не иска да го пука. Доминантната стратегия на всички е да си траят и да чакат да отшуми бурята. С което всъщност я продължават. И в същото време по никакъв начин не правят силно неприятния край по-малко вероятен.

    И тук идва ролята на държавата, чрез подобни малки поръчки би могла да създаде добри кредитополучатели. С това банките да си подобрят структурата на активите и от тук да не се чувстват толкова притиснати от тези неликвидни надути обезпечения. А ако не са притиснати от необходимостта ще могат да действат стратегически - от което вече да печелят всички. Големите поръчки не вършат същата работа, защото всъщност концентрират ползите. И трябва много по-голям обем подобни поръчки за да тръгне икономиката по собствена инерция.

    Именно защото нямам вяра на държавата в икономиката смятам, че тази опция за действие едновременно би я ограничила от глупости и би създало прилична вълна от ликвидност, с колко по голям ефект от първоначалния наистина не може да се каже, но потенциала за нагоре е значително по-висок от потенциала за надолу. така че поне от гледна точка на риск доходност си заслужава. Не може чак толкова да сбърка като раздаде няколко хиляди поръчки по за няколко десетки хиляди лева. А че има за какво наистина да се правят подобни порчъки едва ли може да се отрече. И доказателството е много лесно - диверсификация. Най-доброто за намаление на риска. И единственото което върши работа, освен при тотален колапс.

    Държавата така и така прибира пари, и така и така харчи пари. И това е неизбежно освен ако не искаме да сме като афганистан или либерия. Така че въпроса е как се харчат тези пари. Това че няма да се намесва в икономиката пряко не значи че няма да се намесва косвено и нищо да не прави. Но тогава намесата и може да е контрапродуктивна - като фискалния фетишизъм на Дянков или фискалната корупция на Станишев. Лично аз предпочитам съзнателна намеса с предварително обявени пред обществото цели, обсъждани цели, с ясни желани последици на всеки един етап. Иначе всичко става хаотично или по-скоро кампаниино. Или с други думи предпочитам адресиране към пазара тип Грийнспън, а не действия под масата тип Путин. Защото в стремежа си да не се показва, че държавата играе основна роля - което няма как да се избегне, в която и да е държава, се залита в публично отричане на реалността и се дава възможност за действия на тъмно, на взимащите решения - което го видяхме с пълна сила как става на практика от предишното правителство.

    Философското различие между държавата нощен пазач и държавата майка хранителница е просто абстрактен спор. Сивото е зоната на действие в една нормална пазарна икономика. Крайностите са добри за ПР, но просто нямат практическо значение. За това и като цяло поне аз ги игнорирам като ценност.

    Коментар от Kai — 10 февруари, 2010 @ 03:24

  6. Кай, продължаваме май!

    Всичките ви аргументи за банките щяха да бъдат верни, ако банките наистина бяха спрели да кредитират. А те не са. Все пак, нека гледаме данните. Вчера, например, излязоха данните за кредити и депозипи по размер и област на стопанска дейност до края на декември 2009. За годината 2009, демек в сравнение с декември 2008, кредитите отпуснати от банки за нефинансови предприятия са нараснали с около 700 млн лв (над 2 % ръст), а кредитите, отпуснати от банки за домакинства са нараснали с около 1,15 млрд лв (близо 6 %). Нали се сещате, че кредитът за домакинствата е значително по-зависим от обезпечения с недвижимости, от бизнес кредита - защо тогава расте толкова по-бързо? Между другото, кредитът за строителство също нараства - над половин милиард, или с над 10 % (и спада мъничко едва през последното тримесечие на 2009). Просто, струва ми се, описваният от вас модел не се връзва с данните. Другаде са рисковете, не в стойността на обезпечението.

    Продължавате да не сте ми показал (говоря за някакъв модел) как точно някакво наливане на държавна ликвидност през обществени поръчки ще реши проблема, първо, с обезпечението и, второ, с рисковете. Не ми е ясно. Особено как това ще стане ако се изпълни другата ви препоръка да се спука според вас неспукания балон в недвижимостите. Пукането на балони обикновено депримира ликвидността и увеличава всякакви рискове.

    Радвам се, че предпочитате “съзнателна намеса с предварително обявени пред обществото цели, обсъждани цели, с ясни желани последици на всеки етап.” Две неща по това. Първо, това отнема време - нещо, което повдигнах вече като възражение по повод предложенията ви. Ясното обявяване, особено обсъждането и в най-голяма степен изясняването на очакваните последици отнема най-малкото няколко тримесечия, по-вероятно повече от година. Т.е. вашето предложение ще засегне икономиката някъде в средата на 2011. Второ, тези неща в България днес няма да ги получите. Не казвам дали това е добре или зле - не давам оценка. Просто съобщавам факт. Няма да ги има.

    А Грийнспан, при цялото му флиртуване с пазара, е сред най-отговорните за балона от началото на века. И допринесе за неговото безпределно надуване със същите добри намерения, ужким ясни цели, ужким добре пресметнати последици, от които се вдъхновяват и вашите предложения.

    И накрая една философска забележка. Това, което вие наричате “крайности”, които са добри само за ПР, или абстрактен спор, за мен се нарича принципи. Липсата на принципи никога до нищо добро не е довела. Не приемам идеята, че животът е само сив. Не е вярно. Сивото е зоната на калта. Имаи такова място в битието, но има и други. Дали едно общество предпочита да живее в калната зона, или в други зони на малко по-голяма яснота и избистреност, е негово собствено решение. Докато в България продължаваме да отричаме наличието и значението на изходните принципи - за човешкия живот, за управлението на държавата и за нейното участие и намеса в икономиката - ще сме си там, където сме - в калта. В този смисъл спорът, който вие наричате абстрактен и явно имате пред вид, че поради това е безсмислен, за мен е самата същност на нещата. Той е единственото, което има смисъл. Сивите действия в зоната на калта са безсмислени, безперспективни и, както вече няколко пъти споменах, с една единствена посока - от една катастрофа към друга.

    Та изводът ми е, че това, което вие отхвърляте и игнорирате като ценност, за мен е основната, водещата, единствената смислена ценност. Явно става въпрос за различни светогледи. С това приключвам нашата иначе много интересна, но вече ставаща твърде дълга размяна тук. Беше ми приятно.

    Коментар от Гоги — 11 февруари, 2010 @ 07:28

  7. Поздравления за втората част от коментара. По въпроса за тайминга, както го наричате - говорим за това държавата да си плаща, а не да задържа пари с единствената цел да се хвали, че е с най-нисък дефицит. Къде виждате лаг тук? И не наричайте всяко допускане на бюджетен дефицит кейнсианство…

    Коментар от Ива — 12 февруари, 2010 @ 04:45

  8. Проблем с ликвидността на обезпеченията наистина има, но това е риск, който банките могат да управляват. И това в никакъв случай не е причина за намаляване на ръста на кредитиране, а единствено и само липсата на качествени проекти с приемлив за банките риск (и цена за клиентите).
    В този смисъл съм убеден, че бюджета няма какво да направи за да реши дългосрочно този проблем. Вероятността за изкривявания при такива намеси са по-вероятни от потенциалните ползи (макар че това също се нуждае от доказване).
    Ако песимизмът е дефиницията на рецесия, то е необходима работа в тази посока. И ако политиката и икономиката са двете страни на монетата, то инструментите за лечение на песимизма са там.
    Но странно защо масово се приема, че ниската температура се лекува с аспирин от Дянков, а проблема е че сме във фризера…
    Ако има някакъв дефицит, за който бюджета трябва да се погрижи това е дефицита в образование. Веднага обяснявам какво имам предвид:
    От моите скромни наблюдения имам една хипотеза - разликата между големите и малките бизнесмени е в степента на рисковете, които са поели. Но много често разликата между големите и малките бизнесмени е в липсата на разбиране за рисковете, които поемат. С други думи неосъзнаването и заблудата за рисковете, които поемат в минал момент им е помогнал много да пораснат. Сега обаче каквито и пари да налее държавата това няма да им помогне да “опознаят” рисковете по-добре. И имам много служебни примери за това.
    В този смисъл измислянето на различни инструменти, с които държавата да влияе на цикъла (в случая предложението за малки обществени поръчки) не променя принципно погрешната идея, че държавата и аспирина лекуват. И Путин и Грийнспан са доказателство за това - просто използват различни автомобили по грешния аутобан.
    Иначе виталността я има и сега у нас и това се вижда от ръстът във финансиране на проектите за ВЕИ или бързооборотните стоки.

    Странно е че нуждата от пари е в сектори, в които преди това имаше излишъци, а преди излишъците имаше криза, но и в двата случаи държавата няма работа там. Ако те не могат да са здрави без държавни проекти значи не са здрави и дефицитен бюджет увеличава отложен проблем.

    Коментар от Орк — 12 февруари, 2010 @ 09:33

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress