Center for Liberal Strategies

30 октомври, 2009

И все пак за фискалния резерв, след миналата седмица 3

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 01:50

Продължавам по темата с идеята фискалният резерв да бъде изваден от БНБ и сложен в ТБ (миналата седмица вече писах как той в момента носи на българските данъкоплатци повече от споменатите 0.5 %, а ако се сложи в ТБ ще носи със сигурност по-малко от споменатите 6 %). Днес ще се занимая с аспектите на това предложение, различни от чистата доходност.

Първо, важно е да се спомене, че в промотирането на идеята финансовият министър говореше единствено и само за доходността и за абсолютно нищо друго. Дори и да е имал пред вид някакви странични ефекти на това преместване, не го е споменал. Но подобни странични ефекти веднага влязоха в публичните дискусии по тази тема. Те са в две тоналности. Едната набляга на възможните позитивни ефекти. Другата на възможните опасности.

Позитивните ефекти се виждат в това, че ликвидността на банковата система ще да се увеличи, банките ще започнат да кредитират повече, ще спаднат лихвите по кредитите, ще се разхлаби примката около вратовете на бизнесите и те ще повишат своята активност. Може и така да стане. А може и да не стане. Зависи от неща, които в момента не знаем. На първо място това е доколко банките в момента са забавили и затегнали кредитирането си поради липса на ликвидност, или поради значително повишена рисковост (даже по-зле, преминаване на възприятията от риск към неопределеност) на обстановката в страната. Ако е първото, фискалният резерв може и да свърши работа. Ако е второто, няма.

Твърди се, че в условията на валутен борд бюджетът може да играе ограничена роля на парична политика. Вярно е, може. И той я играе - само за година отиде от 6 % от БВП излишък на 2 % дефицит, което е огромен фискален стимул за сметка предимно именно на фискалния резерв, който потъна с около 5 млрд лева или точно някъде около 8 % от БВП. Резултат? Като гледам, българската икономика не е цъфнала или вързала от този фискален стимул. Разбира се, контрааргумент може да бъде, че без него нещата щяха да бъдат още по-зле, но и това има нужда от доказване.

Ясно е, че евентуалните ползи в посока макроикономическа активност (инвестиции, потребление) от преместването на фискалния резерв в ТБ може и да има, но те са несигурни и с неясен размер. Може би би си струвало да се опита, ако срещу тях не стояха потенциални рискове. Само че такива рискове стоят.

Основният е парите да изчезнат - банките получават ликвидност, занижават кредитните си станрадти, финансират проекти, които в условията на лоши времена се оказват нерентабилни и се провалят, реализират загуби по дейността си с парите от фискалния резерв и или не ги връщат на правителството, или губят обезпечението по него. И в двата случая нещата не стоят добре, няма как да не се мине през турбуленции и да не се стигне до ситуация на увеличено недоверие и дори заплаха за банковата система като цяло.

Другият потенциален риск е намаляването на валутния резерв след изваждането от него на фискалния депозит да бъде изтълкувано в чужбина като неспособност на България да се справи с лошите времена и като настъпване на период на силен натиск върху лева. Това поражда опасност първо притокът на капитали в България да се забави още повече, дори съвсем да спре, и второ определени приключенци наистина да се опитат да тестват силата на лева - независимо дали защитата му ще е успешна или не, ще струва пари. Аргументът, че видите ли вторият риск би могъл да се избегне с добра комуникационна кампания, е твърде оптимистичен - българските управляващи ще говорят едно на международната инвестиционна общност, но други устни ще шептят в ушетата друго и в това можем да бъдем абсолютно сигурни. Въпросът от гледна точка на чуждите инвеститори и спекуланти ще се сведе до това кому вярват повече - на премиера и финансовия министър на България или на другите. Аз не знам къде бих заложил парите си по този въпрос.

Та рисковете, също като възможните ползи, от преместването на фискалния резерв в ТБ, са евентуални, но това не означава да бъдат пренебрегвани при вземането на решение. И отново: тази дискусия е чисто теоретична, защото постигането на някакви макроикономически цели изобщи не беше споменато като мотив за предложението за фискалния резерв. Единственият споменат мотив беше по-високата доходност.



1 Коментар »

  1. Една съвсееем малка добавчица по темата - тия 6% по депозитите са толкова от недотам отдавна, преди това бяха 2-3%. Освен това, тенденцията е пак да станат толкова не съвсем толкова далеч в бъдещето, и то без да се излива допълнително ликвидност в банковата система.

    Коментар от K — 3 ноември, 2009 @ 09:10

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress