Center for Liberal Strategies

26 октомври, 2009

Висш съдебен късмет или къде в момента са топките?

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 01:18

Висшият съдебен съвет май изкара късмет. От определен ъгъл, нещата по случая „Красьо” се развиват по удобен начин за магистратите в този орган. От една страна, те порицаха двама от тримата провинили се телефонисти чрез специална комисия, която заключи, че:

Хронологията и логическата взаимовръзка на фактите еднозначно навеждат  на  житейски обосновано съмнение за осъществени нерегламентирани  контакти  на все още неназованите магистрати – кандидати за  административни ръководители  в съдебната власт и на членовете на ВСС  Стоев и Димов с лицето Красимир Георгиев във  връзка с провежданите  назначения на ръководни позиции…

с поведението си членовете на ВСС Стойко Стоев и Иван Димов са  допуснали  нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от  принципа на  независимост – т. 1.4 от Кодекса за етично поведение на  българските  магистрати и нарушение на правилата за поведение,  произтичащи от принципа за  почтеност и благоприличие – т. 5.6 от  Кодекса за етично поведение на българските  магистрати.

От втора страна, магистратите поискаха оставките на всички замесени в комуникацията с Красьо, което е видно от трогателния призив публикуван , на сайта на ВСС (22 октомври):

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НАСТОЯВА ЗА ОСТАВКИТЕ НА ВСИЧКИ МАГИСТРАТИ, КОИТО СА ИМАЛИ НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ КОНТАКТИ С КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ…

И от трета страна, ВСС имплицитно прие, че е изпълнил морално-професионалния си дълг, тъй като законът и Конституцията не му дават правомощия да направи повече. По този начин едната топка беше пратена по спешност в сградата на парламента с неприкрит укор за неизпълнена законадателна дейност:

 Председателят на правната комисия на Висшият съдебен съвет (ВСС) Божидар Сукнаров заяви в неделя, че т.нар. правителство на съдебната власт не може да застави Иван Димов да подаде оставката си като член на ВСС, въпреки че е осъществявал нерегламентирани контакти с разследвания за търговия с магистратски гласове плевенски бизнесмен Красьо.

Въпросът с колегата Димов вече излиза от компетентността на ВСС, тъй като той е избран от Народното събрание и е от парламентарната квота, поясни пред БНР Сукнаров.

В петък ВСС е изпратил на НС решението си за Димов и оттук нататък, посочи Сукнаров, има определена процедура, по която депутатите могат да образуват специално производство за евентуално предсрочно прекратяване на мандата на член на ВСС (по Медиапул)

 

Другата топка беше подхвърлена в градината на съвестта на отделните магистрати, свързани със случая „Красьо”. Ако продължим метафората, тази на бургаския окръжен прокурор Ангел Ангелов се оказа най-грижливо поддържана и той (за радост на целия ВСС) не се ослуша и предприе саможертвената стъпка днес, 26 октомври 2009 г - подаде оставка от ръководната си длъжност. ВСС отрази веднага събитието на своя сайт.

И така, ситуацията като че ли влезе в коловоз, в който магистратите от ВСС хем са си изпълнили моралния дълг, хем не трябва да вършат нещо неприятно, като уволняването и дисциплинирането на провинил се колега, например. Тази неприятна задача ЗАКОНЪТ (а не някой друг) е дал на друга институция или на друга съвест.

Във философската етика такива ситуации се наричат „морален късмет” – хем си на правилната страна, хем не трябва да вършиш неприятни работи, като да казваш неудобни истини, порицаваш близки приятели, скъсваш контакти с компрометирани лица и пр.

Висшите магистрати изглежда възприемат ЗАКОНА като спасител от тежки морални дилеми. „Нямаме правомощия”, „топките са другаде” и прочие вопли обаче не подобават на авторитетни личности, които трябва да вдъхват респект и доверие към съдебната власт в обществото. Моралните дилеми (а те са повече от една), всъщност си стоят, и накрая нека ги формулираме по-ясно:

1. Дори и един член на съвета да остане компрометиран и неподал оставка, това ще делегитимира и принизи дейността на целия ВСС. Ако и един дискредитиран член остане, морално е всички останали доброволно да подадат оставиките си и да сложат край на тази агония.

2. Дори всички компрометирани членове на ВСС да подадат оставка, ще бъде необходимо преразглеждането на всички важни кадрови решения, в които те са участвали. В противен случай петното върху дейността на съвета ще остане и ще хвърля съмнения върху неговите решения като цяло.

 



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress