Center for Liberal Strategies

26 октомври, 2009

И все пак за фискалния резерв, след миналата седмица 2

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 01:47

В миналия постинг по тази тема стана дума, че първата част от сметката “като извадим фискалния резерв от БНБ и го турим в ТБ вместо 0.5% годишна лихва ще получаваме нещо като 6%” не издържа сериозна критика, защото крайният титуляр на тези пари - българският данъкоплатец - получава нещо доста повече от 0.5% от тези пари, дори може би повече от 4 %.

Сега е време и на другата страна на неравенството “0.5<6″.

Най-вероятният резултат от изливането на няколко милиарда лева света вода ненапита, разбирай чиста ликвидност, върху главите на българските търговски банки, ще бъде значително намаляване от тяхна страна на лихвите по депозитите. Обяснявам.

В отношенията си с депозиторите търговските банки са търсачи на ликвидни средства, а депозиторите ги предлагат. Търсенето и предлагането на ликвидни средства може да са  всичко друго, но не са нееластични. Демек и кривата на търсене, и кривата на предлагане на ликвидни средства на вътрешния български пазар си имат традиционния наклон - едната надолу, другата нагоре. Когато поради кризата достъпът на българските ТБ до средства отвън драматично намаля, те направиха доста успешен опит да привлекат средства отвътре. Това стана по най-традиционния от всички традиционни начини за увеличаване на предлаганото количество - беше вдигната цената, т.е. лихвите по депозитите. Плюсът за българските ТБ беше, че те пак имаха достъп до ликвиден ресурс. Минусът беше, че цената, която плащат за него, се повиши.

Ако предложението за преместване на фискалния резерв от БНБ в ТБ се приеме и осъществи, в тази ситуация изведнъж ще се появи един стопански субект, който се включва активно в предлагането на ликвидни средства със сума няколко милиарда лева, което е около 20% увеличение на предлагането на ликвидни средства (технически, кривата на предлагане на ликвидни средства се премества с няколко милиарна лева надясно и надолу). И понеже кривата на търсене не е нееластична, т.е. има наклон надолу, който не е безкрайност, то и новото равновесие на този пазар със сигурност ще е на по-ниска цена, т.е. при по-ниски равновесни лихвени проценти по депозитите. Казано накратко, когато върху главите на българските ТБ се излеят няколко милиарда лева ликвидност, те трябва да са луди да продължат да плащат сегашните лихви по депозитите. Българските ТБ може да са много неща, но не са луди.

Та значи лихвата, при която дълбокоуважаемият фискален резерв ще може да се радва на своето депозиране в ТБ, със сигурност ще е по-малка от сегашните лихви, на които се радват българските депозитори в момента. Колко по-малка, не е ясно. Зависи от съответните еластичности на търсенето и предлагането на ликвидни средства в България. Но ще е абсолютно сигурно по-малка. Може да направим една непрецизна бакалска сметка: по данните на БНБ спрямо края на 2007, към края на септември 2009 българските търговски банки са привлекли около 2.8 милиарда лева депозити (срочни депозити в лева) повече, като лихвите по тях са се повишили средно от 3.5 на 6 %. Логично е да се предположи, че ако сега банките получат алтернативна ликвидност на стойност може би доста повече от тези 2.8 милиарда лева, те ще упражнят сериозен натиск върху лихвите надолу в посока под 5 %. Да речем, заради естетиката, че ще паднат до 4.5 %.

И така какво стана от неравенството “0.5<6″? Стана нещо като “4.5≈4.5″! Което е просто още една илюстрация на отдавна известната истина, че в икономиката 2+2 никога, ама абсолютно никога не прави 4.

След като изяснихме, че разликата между депозирането на фискалния резерв в БНБ или в ТБ от гледна точка на българския данъкоплатец се свежда до това дали ще получи едни пари не по врат, ами по шия, остава въпросът: дали по врат, или по шия? Важен въпрос, с който си струва да се занимаем по-нататък (очаквайте ново включване).



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress