Center for Liberal Strategies

30 юни, 2012

Кейнс и контекстът 1

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 11:19

Понеже напоследък г-н Кейнс става все по-популярен обект на религиозно възхищение от много хора, според които той е бащата на единственото право икономическо учение и препоръките му трябва да се следват до последната запетая, аз започнах да се ровя из разни негови писания и изказвания, които все по-натрапчиво се използват с цел даден дебат да се затвори или даден подмолен въпрос на някой пазарен фундаменталист и агент на капиталистическото зло да бъде отхвърлен с истина от последна инстанция. Покрай това ровене и четенето ми на написаното от неговата ръка и за него доста се увеличи. И установявам разни интересни работи.

За мен става все по-кристално ясно, че ако по някакъв начин днес Кейнс беше жив, той в никакъв случай не би бил кейнсианец. И далеч не съм първия да твърди това - като се почне* поне от Хайек и се стигне до току-що излязлата книга на Вито Танци, това мнение изглежда се споделя от все повече хора. Но това е лично впечатление и може и никак да не е вярно. Остават, обаче, цитатите. За тях могат да се кажат много неща, но две са важни.

Първо, човек може да си намери почти всякакъв цитат от Кейнс, който да отрича друг негов цитат или поне да казва нещо доста противоположно. Едно от нещата, в които Кейнс по никакъв начин не може да бъде обвиняван, е крайна, фанатична, религиозна принципна последователност. Всъщност, дори и в най-елементарна последователност не може да бъде обвиняван, но това е друга тема. Човекът е бил практик и е реагирал, и писал, в конкретни ситуации по повод конкретни текущи проблеми и съответно е препоръчвал конкретни политики и действия. При промяна в ситуациите е препоръчвал други, често точно обратни, политики. И се е обосновавал теоретично.

Второ, свързано с първото, всеки цитат от Кейнс е почти безсмислен, и позоваването на него може да бъде много опасно, ако е изваден от конкретния контекст, в който Кейнс е казал или написал този цитат. Защото, ако бъде изваден от контекста и бъде приложен към друг контекст, то за този друг контекст Кейнс би имал друг цитат, често коренно противоположен. Така че, преди да говорим “Кейнс днес би препоръчал еди-какво си, защото еди-къде си бил написал или еди-кога си бил казал това или онова”, трябва да сме сигурни, че днешния контекст е идентичен с контекста на Кейнсовия цитат.

В този и два други постинга ще дам три примера, предшествани от малко уточнение. (още…)

25 юни, 2012

Динамика на българския стандарт на живот спрямо средния европейски

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:13

През миналата седмица излязоха първите данни на Евростат за 2011 за показателя, който е считан за най-доброто приближение на материалния стандарт на живот - брутен вътрешен продукт на човек от населението по стандарт на покупателна способност. Разбира се, по стара българска традиция, единственият вълнуващ въпрос беше дали България продължава да е най-бедната страна в съюза по този показател.

Отговорът е да. И дотам. (още…)

10 април, 2012

И още разсъждания по търговския баланс, вече не само с Германия

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:33

След прекрасната дискусия тук и във фейсбук по темата, започнала от мое наблюдение за търговския баланс с Германия тук, продължена с малко повече подробности тук, разширена след публикация в Капитал в мой постинг тук, в главата ми започнаха да се оформят някои изводи, основният от които е, че с данните за външната търговия няма пълно щастие… (още…)

4 април, 2012

Има ли или няма положителен търговски баланс с Германия? (допълнен)

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:05

Преглеждах си аз в неделя сайта на Капитал, където с особен интерес прочетох материалите по темата за това какво става с износа, как той не само че имал структура на развиваща се страна, но и се бил изчерпал като двигател на икономиката. Тогава попаднах на първото каре под този материал, където авторът много акуратно, за което съм дълбоко благодарен, отбелязва, че в мой материал на блога на ЦЛС съм бил първият, който е отбелязал, че България има положителен търговски баланс с Германия. Не съм много сигурен доколко това мое отбелязване наистина е причинило “медийно брожение”, но любопитното идва след това. Авторът на материала продължава с твърдението, че “Предварителните данни към края на годината все пак показаха дефицит, макар и от рекордно ниските 297 млн. лв. при над 3 млрд. лв. през 2008 г.”

Понеже това твърдение се разминаваше с ползваните от мен данни, реших да проверя за какво става въпрос. И открих нещо интересно, дори интригуващо. (още…)

15 март, 2012

Изведнъж имало ръст на преките чужди инвестиции през 2011

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 01:20

Ревизиите на данни е нещо напълно нормално, даже полезно. Но понякога то много ясно показва колко малко знаем, особено текущо. Поредният пример в това отношение е ревизията на данните за преките чужди инвестиции в България за 2010 и за 2011, извършена с публикуването на платежния баланс за януари 2012. Този път промените са значими. (още…)

12 март, 2012

Към 12 март България е с най-евтин бензин в Европа

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 03:00

През последните седмици се разразиха протести срещу цените на горивата. В първоначалните моменти на тези протести, се твърдеше, че българите се радват на един от по-скъпите бензини и един от най-скъпите дизели в Европейския Съюз. Дори преди две седмици лично участвах в едно радиопредаване, където се цитираха данни, че в ЕС има 12 страни, в които дизелът е по-скъп от този в България. Момчетата (много свестни, между другото), които го твърдяха, ми цитираха сайта energy.eu. На следващия ден аз отидох там и си свалих данните. Те са за крайната цена на литър бензин Евро95 и литър дизел, като нарочно си свалих таблиците, в които са дадени по разбивка - цена на доставения петрол, т.нар. марж (за него по-долу), акциз и ДДС. Та към 2012-02-28 нещата изглеждаха така: (още…)

9 март, 2012

Данни за плоския данък и подоходното неравенство

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 08:47

В последно време към винаги и принципно мразещите плоския данък синдикати в България се прибави и гласът на БСП. Естествено, на него му се налага да е доста по-нюансиран, защото все пак именно БСП беше на власт, когато този данък беше въведен и с нейните гласове през 2008. Та нюансът, по стародавна идеологическа традиция на тази партия, е изрядно изведен от най-добрите примери на диалектическия материализъм. А именно, плоският данък тогава, за момента, е изиграл своята положителна роля, постигнал бил историческите си задачи, но сега вече в новата обществено-икономическа обстановка, след още няколко години на единство и борба на противоположностите и на количествени натрупвания, нещата са качествено различни и този данък вече не е желателен. Конкретно, плоският данък бил помогнал да се изсветли икономиката, но вече създавал, по думите на лидера на БСП, “огромно разслояване и огромни несправедливости”. Очевидно, след като се предлага отмяна на плоския данък, в очите на БСП този данък е основна причина за появяването на тези разслоявания и несправедливости.

И така аргументът на двете основни леви партии в България - синдикатите и БСП - е, че плоският данък може би е имал някаква положителна роля по изсветляването на икономиката, но категорично е причинил увеличаване на неравенството в страната.

(още…)

24 февруари, 2012

Цената на горивата - препратки към “стар” текст

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 02:14

Напоследък отново гръмко се заговори за цената на горивата. Търсят се обяснения за случващото се. Търсят се и прогнози за бъдещето.

Вчера и днес се появиха едни много показателни графики за съставните части на крайните цени на бензините, могат да бъдат намерени например тук. Няма нужда от много четене или специализирани познания, за да се види, че най-големият компонент в цените и на бензина, и на дизела, е държавното облагане или друг наложен от държавата разход - например биокомпонента в дизела. И докато ДДС е 16.6% от крайната цена, то за останалото до 42-44% отговарят акцизите и другите наложени от държавата оскъпители - става въпрос за около една четвърт от крайната цена. Без това наложено от държавата, по силата на някакви нейни политики, оскъпяване, цената на литър бензин в момента би била вероятно под 2 лв. Повишаването на акциза е един от основните оскъпители на бензина и дизела през последните години в България, напълно сравним с повишаването на световната цена на петрола.

И така стигаме до един мой текст отпреди година в списание Форбс, който е наличен в блога на списанието в момента. Основната мисъл там не се е променила и няма как да се промени за някаква си година. А тя е, че скъпите горива и тяхното непрекъснато поскъпване не са нещо нежелано. Те са нещо желано, нарочно търсено, със съответни нарочни политики насочени именно към непрекъснато оскъпяване на горивата. Целта е горивата да станат толкова скъпи, че хората да ограничат тяхното ползване, което ще доведе до намаляване на емисиите въглероден двуокис. Именно тези емисии според идеологията, захранваща политиките на поскъпване на горивата, са опасност, която доминира над краткосрочния интерес на човешките общества да живеят по-добре.

Да, горивата поскъпват, при това доста. Но в много голяма степен това не се дължи на Малтусианска криза (колкото и на някои да им се привижда такава), а на Малтусианска идеология.

24 януари, 2012

Еврозоната не изпълнява критериите за членство в Еврозоната

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 08:30

С данните за инфлацията през декември 2011 стана ясно, че България изпълнява 4 от 5-те критерия за членство в Еврозоната, включително критерия за ниво на инфлация. Петият критерий - поне две години пребиваване в обменно-курсовия механизъм 2 без напрежения върху курса - е неизпълним за момента, чисто формален от гледна точка на България, а пък от гледна точка на сравнението между 27-те в ЕС е леко безсмислен.

Ето илюстрации за положението на нещата: (още…)

19 януари, 2012

Още две графики по търговията на България с Германия

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:50

Преди време подадох пръст със съобщението за един факт, а именно, че по последни данни България в момента има търговски излишък с Германия. В резултат на публикацията се получиха доста коментари, предимно във Фейсбук. Оттам излязоха две основни теми. Първата е, че независимо от макрофакта на много бързия ръст на износа на България за Германия - и като стойност, и като дял в общия внос на Германия - е важно да се знае и структурата.

ОК, нека сложим и една графика със структура:

(още…)

« По-новиПо-стари »

Задвижвано от WordPress