Уроци от протестните вълни в Европа – движения, НПО-та и политически мобилизации

Януари 2015 - Декември 2016
Даниел Смилов, Анна Ганева и Яна Папазова

Уроци от протестните вълни в Европа – движения, НПО-та и политически мобилизации

През последните години милиони хора се включиха в протести в повече от 70 страни по света. Тези протестни вълни създадоха усещане за нарастване на гражданския активизъм в ситуация на спадащо доверие в демокрацията. Протестите извадиха на показ един анти-институционален и центриран в интернет активизъм. Появиха се нови форми на политическо представителство - социални движения, групи, базирани в социалните мрежи, политизирани медии и др., - които се конкурират с традиционните политически партии за правото да представляват гражданите. Нови политически актьори, като Подемос и Сириза, които претендират, че са алтернативи, се представят изненадващо добре на избори.

Как да мислим тези нови процеси? Дали са знак за нови възможности пред гражданската активност и гражданското участие в политиката? Или тези нови форми са просто негативни реакции, провокирани от неeфективност на демократичното управление?

Център за либерални стратегии търси отговори на тези въпроси като анализира формите на гражданска активност в три различни перспективи – създаване на нови форми на политическо представителство; участие в НПО; организация и структуриране чрез социални мрежи и блогове. Проектът е продължение на предишен проект на ЦЛС,  фокусиран по-общо върху характера на протестите. В рамките на този проект направихме сравнителен анализ  на гражданското участие в шест страни: България, Гърция, Испания, Турция, Унгария и Русия.  Опитахме се да отговорим на три основни въпроса и да анализираме политическите им следствия:

-          Има ли нарастване на гражданската активност и как би могло да се измери?

-          Ако има нарастване, то устойчиво ли е във времето или е просто краткотраен страничен ефект от други процеси?

-          Какъв е политическият контекст, в който се случва тази гражданска активност: има ли важни промени  в обществените нагласи или във функционирането на демокрацията?

Проектът е фокусиран върху три основни теми: нови форми на представителство, НПО и социални мрежи.

Нови форми на представителство: анализираме доколко това са нови форми и каква е тяхната популярност; каква е разликата с традиционните форми на представителство; каква е ролята на новите медии и социални мрежи; доколко те са устойчиви и предполагат трайна промяна в начините, по които мислим демокрацията.

Участие в НПО: анализирахме влиянието на протестите върху НПО-общността; ролята им в гражданската активност и как се възприема тази роля от обществото. Има ли негативни ефекти за гражданския сектор от анти-институционалните протести?

Социалните мрежи и блогове: разгледахме тези медии в ролята им на посредници за създаването на виртуални общности като нова форма на гражданска активност, както и позитивите и негативите на виртуалната представителност. Фокусирахме се върху това какви видове виртуални общности са се създали от протестите и новите форми на активизъм, по какво се различават от реалните общности, доколко са устойчиви, дали успяват да произведат някакъв ефект на избори, дали се самоизолират от други групи? Какъв е положителният ефект за обществото като цяло?

 

Първият етап на проекта беше проучване на съществуващата литература за дефинициите на граждански активизъм, както и на методологиите за определянето и измерването му. Резултатът е аналитична част, която задава рамка и поставя гражданската активност в контекста на политическия популизъм и масовите протести.

Аналитичният докладът, изготвен от Даниел Смилов, „Уроци от протестната вълна в Европа – движения, НПО и политическа мобилизация“,  (на английски език) можете да изтеглите от линка

Финансиращи организации