Националeн дебат „Политики към ромите в България” (Deliberative Poll)

Септември 2006 - Септември 2007
Ралица Пеева, Иван Кръстев, Яна Папазова и Анна Ганева

Националният дебат „Политики към ромите в България” 14-15 април 2007, НДК, София,  бе организиран от Център за либерални стратегии, социологическа агенция „Алфа рисърч”, НПО Линкс, Институт "Отворено Общество" и БНТ. Дебатът се проведе под патронажа на Председателя на Народното събрание господин Георги Пирински.

Националният дебат е проучване, различно от обичайните социологически изследвания. Отначало национална представителна извадка отговаря на въпроси по темата на националния дебат. От отговорилите събрахме в София група от около 300 души, също представителна за страната. Тази група постепенно получава повече информация по обсъжданите теми от информационните материали, от разговорите помежду си и от дискусиите с експерти и политици. Накрая участниците попълват същия въпросник. Целта е да се проучи мнението преди и след като гражданите имат възможност да получат повече информация по конкретни въпроси. Така имаме възможност да разберем какво би било мнението на  гражданите при наличието на достатъчна информация и възможност за размисъл и обсъждане. Автор на метода Deliberative Poll®, по който е организиран този дебат, е професор Джеймс Фишкин, директор на Центъра за общественото мнение в университета Станфорд. Досега са проведени над 22 национални и регионални дебата в САЩ, Великобритания, Австралия, Дания, Гърция, Италия, Ирландия и Китай. По същия модел през 2002 г. ЦЛС организира Национален дебат  „Общественото мнение за престъпността в България”, който предизвика огромен публичен интерес и беше широко отразен по всички медии.  Експертна подкрепа и при двата Национални дебата в България беше оказана от професор Джеймс Фишкин от Станфордския университет и професор Роберт Ласкин от Университета Тексас в Остин.  

Основните теми в националния дебат “Политики към ромите в България” бяха: “Какво да правим с ромските гета?”, „Наказателна политика” и “Как да се реши проблемът с образованието на ромите?”. Последният панел е „Отговорът на политиците”. В този панел представители на всички основни политически партии отговарят на въпроси по темите от дебата.

Националният дебат /Deliberative Poll®/, проведен в България на тема политики за Ромите доведе до убедителна и съществена промяна в подкрепа на интеграционната гледна точка. Представителната извадка от 255 участника, изпълнена от Агенция Алфа Рисърч, се събра в НДК на 14-15 април, 2007, за да  дискутира три теми, които засягат положението на Ромите: жилищна политика, наказателна политика и образование.

Жилищна политика: След дискусиите участниците изразиха много по-ниски нива на подкрепа за отделяне на ромските квартали и увеличиха подкрепата си за мерки, които да подпомогнат Ромите при получаване на адекватни и законни жилища. Процентът на тези, които смятаха, че “Ромите трябва да живеят в отделени квартали” спадна от  43% на 21%, докато процентът на хората, които смятат, че “държавата следва да легализира тези постройки, които отговарят на стандартите и да разруши останалите” нарасна от  66% на 77%. Броят на тези, които са съгласни че “държавата трябва да помогне на хората, които живеят в незаконни къщи да получат заеми за строеж на нови” се покачи от  47% на 55%. След дебата участниците изразиха и мнение в подкрепа на по-висока степен на самостоятелност при решаване на тези проблеми. Процентът на тези, които са съгласни с твърдението че “Ромите трябва да се грижат по-добре за своите къщи, като ползват собствени средства за това”  нарасна от 76% на 91%.  В течение на дискусиите участниците постигаха все по-висока степен на съгласие, че отделянето на Ромските гета представлява проблем.  Процентът на хора, които смятат, че “Ромските гета пораждат престъпност и болести, които засягат всички” се покачи от  60% на 69%. И докато участниците достигнаха до по-умерени мнения за това какво следва да се направи, те си запазиха неодобрението към неплащането на сметките за електричество. Например, процентът на хора, които смятат, че “токът трябва да бъде спиран в онези квартали, където жителите не плащат” се понижи от 82% на 75%, но си остава висок. Не се отбелязва обаче подкрепа след дебата за наказателни мерки като “изграждане на стена около гетото”. Подкрепата за подобно решение спадна от 12% на 7% след дискусията.

Наказателна политика: След дискусията участниците показаха одобрение за наемането на повече Роми в полицията и съдилищата. Те, също така, изразиха силно несъгласие с предложението за по-чести полицейски проверки само за хора от ромски произход. Процентът на хората, които са съгласни, че “трябва да бъдат наемани повече Роми в полицията ” нарасна от  32% на 56%, а процентът на тези, които изразяват съгласие, че “трябва да бъдат наемани повече Роми в съда” се покачи от  26% на 45%. Хората, които изразяват “пълно съгласие”, че “по-честите полицейски проверки на Роми са несправедливи” се увеличиха от 16% на 27% (а тези, които са съгласни напълно или по-скоро съгласни нараснаха от 29% на 34%).

Образование: След дебата нарасна подкрепата за интеграцията на ромските деца в  български училища и за затваряне на ромските училища. Процентът на хора, които са съгласни, че “Ромските училища следва да бъдат закрити и всички деца да бъдат превозвани с автобуси до тяхното ново училище” нарасна от 42% на 66%. Подкрепата за запазване на сегрегирани ромски училища спадна чувствително. Процентът на тези, които смятат, че “ромските училища трябва да бъдат запазени” спадна от  46% to 24%. След дебата участниците, също така, изразяват много по-ниски нива на съгласие с твърдението, че българите като цяло биха подкрепили запазването на ромските училища (преди дебата 49%  смятаха, че българите биха подкрепили запазването на ромските училища, докато след това само 31% споделят това мнение) . Хората от извадката смятат и, че непознаването на български език и култура е пречка за образованието на Ромите.  Процентът на тези, които са съгласни с твърдението “ромските деца не искат да ходят на училище” нарасна от 38% на 59%.

Информация: Участниците съществено разшириха и познанията си по темите, свързани с Ромите след дебата. Във въпросника има и десет въпроси, които измерват доколко информирани са респондентите. Индексът на всичките десет нарасна чувствително с 7.5% след дебата и седем от десет въпроса регистрираха съществено повишение на запознатостта.   Например, процентът на хора, които са запознати с факта, че Ромите с висше образование обикновено са учили в смесени паралелки с българи нарасна от 30% на 47%, а онези, които знаеха че в сравнение с Българи в Унгария по-малък процент Роми живеят в гета се повиши от 5% на 16%.

Оценка на процеса: Мнозинството от участниците оценяват процеса като изключително полезен. По скала от 0 до 10 където 0 е “загуба на време”, а 10 е “изключително полезен”, 72% от участниците са дали най-високата оценка 10. Най-високата оценка беше дадена и за отделните части от процеса: 74% за дискусиите в малки групи, 52% за пленарните сесии с експерти и 47% за сесиите с политици.

Представителност на извадката: Общо 1344 души попълниха въпросника преди Националния дебат. От тях, 255 взеха участие във форума. В сравнение с неучастващите, тези които взеха участие в дебата са били по-високо образовани (24% от участниците са с висше образование, а само 17% от неучастниците са били с висше) и са имали имали по-висока степен на запознатост (отговорили са на 21% от познавателните въпроси правилно в сравнение с 16% от неучастващите). Имаше повече квалифицирани работници сред участниците ( 30%) отколкото сред неучастниците (20%) и по-малко пенсионери (21% сред участниците и 31% сред неучастниците). Участниците и неучастниците са еднакво представени според пола (42 % и от участниците и от неучастниците са мъже) и според местоживеенето (16% от участниците и 14 % от неучастниците са от София; 58% от участниците и 56% от неучастниците са от малки и средни градове и 27% от участниците и 30 % от неучастниците са от селата). Сред участниците имаше повече роми (10%) отколкото сред неучастниците (5 %; 6% от цялата извадка).

Допълнителна информация за метода Deliberative Polling®, за дебатите проведени в други страни, както и за проф. Джеймс Фишкин и проф. Роберт Ласкин, можете да намерите на интернет страницата на Центъра за делиберативна демокрация към Станфордския университет (Center for Deliberative Democracy at Stanford University)

За повече информация и материали по проекта се свържете с Яна Папазова – yana@cls-sofia.org