FP България брой 1 (30)

Февруари 2010

Първият онлайн брой на FP България.

всичко за FP

След Европа

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Последната книга на Иван Кръстев на български език, публикувана от изд. "Обсидиан".

After Europe

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Книга на Иван Кръстев за бъдещето на Европейския съюз (но и за потенциалното му отсъствие) излиза от University of Pennsylvania Press.

Препъвана демокрация: политиката на глобален протест

2014

Атакувайки теориите, които свързват протестите с възхода на глобалната средна класа, Иван Кръстев твърди, че те изразяват повсеместното недоверие в демократичните институции.

Автор(и): Иван Кръстев

# Протестът - анализи и позиции в българската преса лято 2013

2014

Сборник с анализи и позиции в българските печатни и онлайн медии прави обзор на най-актуалната тема през изминалата година: протестите. „#Протестът“ (ИК „Изток-Запад“) – със съставители Даниел Смилов и Леа Вайсова.

виж всички книги

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities. Bulgaria Country Report

05 Юни 2017

Автор(и): Ружа Смилова

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities Edited by Peter Vandor, Nicole Traxler, Reinhard Millner, and Michael Meyer. ERSTE Foundation publication

Democratic Innovation and the Politics of Fear: 25 Lessons from Eastern Europe

05 Юни 2017

Автор(и): Даниел Смилов

Текст на Даниел Смилов, включен в сборника The Governance Report 2017, публикуван от Oxford University Press

Финансиране на партиите в Източна, Централна и Югоизточна Европа &Централна Азия

Funding of Political Parties and Election Campaigns: A Handbook on Political Finance © International IDEA 2014, 16 Юли 2015

Автор(и): Даниел Смилов

Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла

списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014, 07 Април 2015

Тема на броя: Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

Автор(и): Ружа Смилова

Новият европейски безпорядък

ЕСВП, 11 Ноември 2014

Иван Кръстев и Марк Леонард

Автор(и): Иван Кръстев

България: Изборите за Европейски парламент - репетиция за предсрочни парламентарни избори

23 Май 2014

Публикация в сборник, подготвен в рамките на EPIN (мрежа на институти за европейски политики) и посветен на предстоящите избори за Европейски парламент с обобщаващ анализ и публикации за 11 държави членки (България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нид

Автор(и): Антоанета Приматарова

Легитимност на гражданските протести? Солидарност с гражданските протести?

списание "Критика и хуманизъм", кн.41, 2013, 01 Декември 2013

Критика и Хуманизъм | 41 | 2013 | Народът и гражданското общество като ресурси на демокрацията

Автор(и): Даниел Смилов

виж всички статии

В епохата на пожизнените президенти

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 15 Март 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Ще бъде ли 2018 революционна като 1968 г.?

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 21 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Отвъд голямото разтуряне: сигурността най-после се завръща в Европа

NewStatesman - Либерален преглед, 05 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

виж всички медийни публикации

Казусът „Хизбула"

CLS микроАНАЛИЗИ брой1, април 2013
05 Април 2013
Димитър Бечев

Казусът „Хизбула“

Димитър Бечев

На 5 февруари българските власти заявиха, че имат „обосновано предположение“ за участието на подкрепятаната от Иран ливанска шиитска организация „Хизбула“ – и по-точно военното й крило – в атентата в Бургас на 18 юли 2012 г. България призова за мерки срещу  „Хизбула“, подчертавайки факта, че за първи път групировката е свързана с нападение на европейска земя. Бившият външен министър Николай Младенов обаче, не  изрази ясна позиция дали организацията трябва да влезе в черния терористичен списък на Европейския съюз. Това не направи и новият премиер Марин Райков, който обаче ясно заяви в средата на март, че София няма да повдига съответната процедура.

Явно е, че българските власти се опитаха да балансират. Те посочиха с пръст „Хизбула“, но също така подчертаха подкрепата си за правителството в Ливан. София отговори на исканията на Израел и САЩ, но също така показа, че е част от обединената позиция на ЕС за запазване на стабилността в Бейрут на фона на бушуващата гражданска война в съседна Сирия.

За да се разбере обаче по-добре поведението на България, трябва да се погледне контекстът, в който се взе решението за „Хизбула“. Бомбеното нападение и политическите последици от него подчертаха увеличаващите се връзки на София с Близкия изток.

Завръщане на изток

След началото на Арабската пролет българското министерство на външните работи започна инициативата „Софийска платформа“ – дискусионен форум на високо ниво, който събра на едно място новите хора в арабския свят, които взимат решения, и интелектуалци от Централна и Източна Европа, за да обменят опит и научените уроци по демократизация. Скоро след това Николай Младенов домакинства среща на сирийската опозиция в Правец (28 май 2012 г.) и пътува заедно с полския си колега Радек Шикорски и шведския външен министър Карл Билдт в Ливан и Ирак. Тройното посещение бе получило благословията на върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Катрин Аштън, но най-вече бе по инициатива на Младенов, който преди да стане дипломат номер едно прекара значителен период от професионалната си кариера в Арабския свят и Афганистан. В Магреба министърът лично участва в създаването на Училище за политика в Тунис по модела на Българското училище за политика, подслонено в една от българските дипломатически сгради в столицата на арабската държава. Висока активност се наблюдава и с Катар, в резултат на която петролната монархия депозира 200 милиона долара в БНБ. По времето на Младенов посолството на София в Багдад бе отворено след почти 10-годишно прекъсване. За финал на обиколките си в арабския свят той посети Алжир в деня, когато правителството на Бойко Борисов хвърли оставка. 

Със сигурност количеството време и енергия, вложени в развитието на отношенията с Близкия изток, са противоречиви. Критиките са насочени по линия на това, че малка и бедна България има малко капацитет и ресурси, за да постигне дългосрочни резултати. Вместо това, твърдят критиците, София трябва да се съсредоточи върху други места като Западните Балкани, Турция или бившия СССР. След нападението в Бургас външно министерство е обвинявано, че е превърнало държавата в цел на терористични нападения, защото се замесва в сложните задкулисни игри на сирийската гражданска война.

Все по-топлите отношения на България с Израел също са повод за недоволство. Кабинетите на двете държави проведоха съвместни заседания, израелските ВВС тренираха в българско въздушно пространство, а икономическите връзки се задълбочиха още повече с притока на еврейски туристи. Наблюдатели на Близкия изток и арабската диаспора в София недоволстваха, когато България реши да се въздържи от гласуването в ООН за предоставяне на наблюдателски статут на Палестина.

Остава обаче неотговореният въпрос – може ли България да е приятел с всички в Близкия изток? Не рискува ли да бъде хваната в кръстосания огън и да пострада от неща, случващи се далеч зад границите й? Спазването на равна дистанция от всички изглежда трудно, но със сигурност не е невъзможно да се постигне.

След нападението

Веднага след атаката в Бургас България избира да изчака. Властите в София предпочитат да споделят тежестта на едно евентуално решение или обвинение с други държави или международни организации. До самия край правителството така и не поиска да заяви нещо решително, а се ограничи с „обосновано предположение.“

Да искаш да не бъдеш сам е разбираем избор, но въпреки това той е податлив на критики. Управляващите от ГЕРБ бяха избрани през 2009 г. като партия, която ще съблюдава законността и реда. Терористичното нападението в Бургас бе толкова удар по България и Израел, колкото и по правителството.  Недоволните веднага посочиха  слабите мерки за сигурност и неспособността на разследващите органи сами да си проведат следствието. Макар и тези обвинения да са малко пресилени с оглед на международния характер на терористичното нападение, явно е, че премиерът Бойко Борисов и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов бяха подложени на натиск да произведат някакъв резултат за избирателите.

Ясно е, че властите не можеха да отлагат безкрайно много публичното обявяване на резултатите от разследването. Но защо бе избран точно този момент? Запознати коментират, че е нямало по-свежи доказателства от намерените много по-рано, които да оправдаят това действие. Едно от подозренията бе,  че заявлението е направено след натиск от страна на Израел, където външният министър Младенов бе на 17 януари на необявено посещение. През ноември пък Цветанов прекара три седмици в САЩ, а Борисов бе един от първите световни лидери, които отидоха в Белия дом след изборната победа на президента Барак Обама.

Решението на властите в София да заговорят публично за наличните доказателства в разследването на атентата в Бургас не успя да създаде дипломатическа буря. Изчакването продължава да е преобладаващата стратегия на България и ЕС. Без да буди учудване, факторът, който може да промени нещата, е войната в Сирия. Докато конфликтът не излезе от задънената улица, ЕС, а и САЩ, имат всички поводи да внимават много с „Хизбула“. Едно нещо обаче, е ясно – случаят няма просто да изчезне. Той продължава да е в дневния ред на ЕС и влияе на отношенията на Европа и с Израел, и със САЩ.