FP България брой 1 (30)

Февруари 2010

Първият онлайн брой на FP България.

всичко за FP

След Европа

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Последната книга на Иван Кръстев на български език, публикувана от изд. "Обсидиан".

After Europe

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Книга на Иван Кръстев за бъдещето на Европейския съюз (но и за потенциалното му отсъствие) излиза от University of Pennsylvania Press.

Препъвана демокрация: политиката на глобален протест

2014

Атакувайки теориите, които свързват протестите с възхода на глобалната средна класа, Иван Кръстев твърди, че те изразяват повсеместното недоверие в демократичните институции.

Автор(и): Иван Кръстев

# Протестът - анализи и позиции в българската преса лято 2013

2014

Сборник с анализи и позиции в българските печатни и онлайн медии прави обзор на най-актуалната тема през изминалата година: протестите. „#Протестът“ (ИК „Изток-Запад“) – със съставители Даниел Смилов и Леа Вайсова.

виж всички книги

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities. Bulgaria Country Report

05 Юни 2017

Автор(и): Ружа Смилова

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities Edited by Peter Vandor, Nicole Traxler, Reinhard Millner, and Michael Meyer. ERSTE Foundation publication

Democratic Innovation and the Politics of Fear: 25 Lessons from Eastern Europe

05 Юни 2017

Автор(и): Даниел Смилов

Текст на Даниел Смилов, включен в сборника The Governance Report 2017, публикуван от Oxford University Press

Финансиране на партиите в Източна, Централна и Югоизточна Европа &Централна Азия

Funding of Political Parties and Election Campaigns: A Handbook on Political Finance © International IDEA 2014, 16 Юли 2015

Автор(и): Даниел Смилов

Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла

списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014, 07 Април 2015

Тема на броя: Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

Автор(и): Ружа Смилова

Новият европейски безпорядък

ЕСВП, 11 Ноември 2014

Иван Кръстев и Марк Леонард

Автор(и): Иван Кръстев

България: Изборите за Европейски парламент - репетиция за предсрочни парламентарни избори

23 Май 2014

Публикация в сборник, подготвен в рамките на EPIN (мрежа на институти за европейски политики) и посветен на предстоящите избори за Европейски парламент с обобщаващ анализ и публикации за 11 държави членки (България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нид

Автор(и): Антоанета Приматарова

Легитимност на гражданските протести? Солидарност с гражданските протести?

списание "Критика и хуманизъм", кн.41, 2013, 01 Декември 2013

Критика и Хуманизъм | 41 | 2013 | Народът и гражданското общество като ресурси на демокрацията

Автор(и): Даниел Смилов

виж всички статии

В епохата на пожизнените президенти

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 15 Март 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Ще бъде ли 2018 революционна като 1968 г.?

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 21 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Отвъд голямото разтуряне: сигурността най-после се завръща в Европа

NewStatesman - Либерален преглед, 05 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

виж всички медийни публикации

Исландски експеримент

CLS микроАНАЛИЗИ брой1, април 2013
05 Април 2013
Антоанета Приматарова

Исландски експеримент

Антоанета Приматарова

Протестите в началото на 2013 г. родиха разнопосочни идеи за справяне с политическите аспекти на кризата. Една от тях, прилагане на „исландския модел“ в България, бе подхранвана с впечатляващ  ентусиазъм  от журналисти и анализатори в печатните и електронни медии. „Исландският  модел“ бе представен и привидян като форма на пряка демокрация, която да замени или най-малкото да допълни изпадналата в криза представителна  демокрация.  Нещо повече,  той бе обявен и за двигател на успешното преодоляване на икономическия колапс в Исландия през 2008 г. 

Медийният  интерес  към „исландския модел“ бе обаче крайно избирателен и удобно премълчаваше подробности, които биха могли да охладят еуфорията по пряката демокрация и значимостта й за евентуален бърз икономически просперитет.

Обективността изисква дискутирането на опита на Исландия за преодоляване на политическите аспекти от финансово-икономическата криза от 2008 година да не се подчинява на подвеждащото му етикетиране като  „модел“ . Всъщност, става дума за експеримент – експеримент за създаване на нова конституция на Исландия не от експерти и политици, а от обикновени граждани и то при възможно най-широко тяхно участие.  Към настоящия момент изглежда все по-малко вероятно този експеримент да завърши с успех, със заместване на старата конституция на Исландия (приетия при обяваване на независимостта на Исландия през 1944 г. леко модифициран  вариант на датската конституция  от 1874 г.) от  варианта, изработен през 2011 г. с широко гражданско участие.  

Преди да се поставя въпросът за приложимостта на исландския експеримент  при български условия е необходимо да се отговори на въпроса дали този експеримент може да завърши с успех в самата Исландия и така да прерастне в модел.

Исландският експеримент в едри щрихи: Лявото исландско правителство, поело управлението на страната през 2009 г. след взривилия обществото финансов крах и фалит на държавата, обещава да инициира процес за приемане на нова исландска конституция  с широко гражданско участие. Процесът започва на 6 ноември 2010 г. с дискусия между 950 исландски граждани, избрани на случаен принцип, но при спазване на изискването за  представителна извадка по критериите пол, възраст и населено място.  Набирането на приблизително 1000 души (0,5 % от избирателите; цялото население на Исландия все пак е по-малко от населението на Варна!) налага поканване на  пет пъти повече граждани (от петима поканени само един приема  да се включи). Разделени на малки групи гражданите дискутират своите виждания за нова конституция с помощта на 200 души експерти. Седемчленна парламентарна комисия отразява основните елементи от националната дискусия  в доклад от 700 страници. Идеята е този материал да послужи за основа на изработване на конституцията от специално избран орган от 25 души, т.нар. Конституционно събрание. Въз основа на специален закон избори за Конституционно събрание се провеждат на 27 ноември 2010 г. За избрани се считат първите по брой гласове 25 души от общо 522 кандидати. Кандидатите не са политици, но някои са обществено разпознаваеми. За исландски условия избирателната активност е много ниска  - 35,95 % (при обичайни около 80 % активност при парламентарни избори). Отчасти това е резултат на силно политизиране на проекта, подкрепян от управляващото ляво мнозинство, но оспорван и дори бойкотиран от консервативните партии.  В комбинация с технически нередности това води до анулиране на изборите от Исландския върховен съд през декември 2010 г. Управляващото ляво мнозинство не се отказва да изведе процеса  до успешен резултат; преименува Конституционното събрание в Конституционен съвет и дава възможност на избраните с най-много гласове да бъдат назначени от парламента като негови членове (първият в списъка има 7192 гласа, а последният 347). Конституционният съвет е сформиран на 6 април 2011 г. и работи активно в продължение на четири месеца на основата на доклада от националното обсъждане на 6 ноември 2010. Работата приключва с връчване на проекта за конституция на председателя на парламента на 27 юли 2011 г. Консултирането на гражданското общество продължава в хода на работата при използване на новите информационни технологии и на социалните мрежи, оттам и референции към документа като онлайн конституция, Фейсбук конституция и т.н. Но активността на гражданите не е впечатляваща  – включилите се с коментари и предложения са не повече от 2 процента от избирателите, въпреки че почти всички исландски граждани имат достъп до интернет. Продължават споровете около необходимостта от изцяло нова конституция и легитимността на процеса. Надделява и мнението, че четири  месеца е прекалено кратък срок за изработването на толкова сериозен документ. След  дълги парламентарни  спорове конституционният проект е подложен на консултативен референдум на 20 октомври 2012 година като цялостен проект, който да послужи за  основа на новата конституция на Исландия. Гражданите имат обаче възможност да изразят и отношението си по пет по-детайлни и оспорвани въпроса – използването на природните ресурси в полза на обществото, отношението към църквата, възможностите за преференциално гласуване, еднаквата тежест на гласовете на избирателите и разширеното използване на референдумите. Избирателната активност остава под  50 % (48,9%) като съотношението между привърженици и противници  е 2 : 1. Привържениците  настояват новата конституция да бъде одобрена от исландския парламент при минимални редакционни промени от техническо естество,докато работата в парламента тръгва и към промени по същество.Проектоконституцията е изпратена за мнение до Венецианската комисия на Съвета на Европа, която предоставя становището си  през февруари 2013 г.  Венецианската комисия дипломатично намеква за взаимно противоречиви елементи, критикува някои разпоредби като прекалено общи, други – като прекалено сложни, а в някои разпоредби в прав текст вижда „риск от политически блокаж и нестабилност, които биха  могли сериозно да подкопаят доброто управление на страната“. На 27 април 2013 г. в Исландия предстоят парламентарни избори. Според  действащия основен закон конституционни промени или нова конституция влизат в сила само след приемането от два последователни парламента. Настоящият парламент се отказа вече от прокарване на проекта, но дори и да беше го гласувал, социологическите проучвания сочат, че в следващия парламент не би могъл да се постигне необходимият консенсус.

Обсъждането на исландския експеримент налага разграничение между самия процес на въвличане на гражданите в обсъждането на обществено значим проблем (в случая нова конституция) от евентуално приключване на  процеса с конкретен резултат. Новото при исландския експеримент не е самият процес на консултиране на гражданите, а претенцията, че той ще протече в мащаб, позволяващ приключването му с конкретен резултат, който да бъде приет с широк консенсус  от исландското общество. Очевидно дори при малобройното население на Исландия в комбинация с високото ниво на информационни технологии гражданската мобилизация за участие в различните фази на експеримента остана на ниски нива, които непрекъснато поставят на дневен ред въпросите за легитимността на процеса и възможностите той да получи широк консенсус в обществото.

Невъзможността процесът да завърши с конкретен резултат - приемането на нова конституция - не бива да се тълкува автоматично като контрааргумент срещу процеса на консултиране на гражданското общество. Натрупаната в хода на консултациите  информация за обществените настроения ще бъде отразена в една или друга форма при бъдещи промени на конституцията или приемане на изцяло нова исландска конституция.

Граждански консултации, но без амбиция те да завършват с приемане на единен политически документ, са провеждани вече в България в рамките на два проекта на Център за либерални стратегии – национален дебат „Общественото мнение за престъпността в България“ през 2002 г. и национален дебат „Политики към ромите в България“ през 2007 г. Амбицията на ЦЛС е да продължи да прилага тази методология  на делиберативно проучване на обществените настроения  (deliberative poll) по обществено значими политики като здравеопазването