FP България брой 1 (30)

Февруари 2010

Първият онлайн брой на FP България.

всичко за FP

След Европа

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Последната книга на Иван Кръстев на български език, публикувана от изд. "Обсидиан".

After Europe

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Книга на Иван Кръстев за бъдещето на Европейския съюз (но и за потенциалното му отсъствие) излиза от University of Pennsylvania Press.

Препъвана демокрация: политиката на глобален протест

2014

Атакувайки теориите, които свързват протестите с възхода на глобалната средна класа, Иван Кръстев твърди, че те изразяват повсеместното недоверие в демократичните институции.

Автор(и): Иван Кръстев

# Протестът - анализи и позиции в българската преса лято 2013

2014

Сборник с анализи и позиции в българските печатни и онлайн медии прави обзор на най-актуалната тема през изминалата година: протестите. „#Протестът“ (ИК „Изток-Запад“) – със съставители Даниел Смилов и Леа Вайсова.

виж всички книги

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities. Bulgaria Country Report

05 Юни 2017

Автор(и): Ружа Смилова

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities Edited by Peter Vandor, Nicole Traxler, Reinhard Millner, and Michael Meyer. ERSTE Foundation publication

Democratic Innovation and the Politics of Fear: 25 Lessons from Eastern Europe

05 Юни 2017

Автор(и): Даниел Смилов

Текст на Даниел Смилов, включен в сборника The Governance Report 2017, публикуван от Oxford University Press

Финансиране на партиите в Източна, Централна и Югоизточна Европа &Централна Азия

Funding of Political Parties and Election Campaigns: A Handbook on Political Finance © International IDEA 2014, 16 Юли 2015

Автор(и): Даниел Смилов

Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла

списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014, 07 Април 2015

Тема на броя: Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

Автор(и): Ружа Смилова

Новият европейски безпорядък

ЕСВП, 11 Ноември 2014

Иван Кръстев и Марк Леонард

Автор(и): Иван Кръстев

България: Изборите за Европейски парламент - репетиция за предсрочни парламентарни избори

23 Май 2014

Публикация в сборник, подготвен в рамките на EPIN (мрежа на институти за европейски политики) и посветен на предстоящите избори за Европейски парламент с обобщаващ анализ и публикации за 11 държави членки (България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нид

Автор(и): Антоанета Приматарова

Легитимност на гражданските протести? Солидарност с гражданските протести?

списание "Критика и хуманизъм", кн.41, 2013, 01 Декември 2013

Критика и Хуманизъм | 41 | 2013 | Народът и гражданското общество като ресурси на демокрацията

Автор(и): Даниел Смилов

виж всички статии

В епохата на пожизнените президенти

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 15 Март 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Ще бъде ли 2018 революционна като 1968 г.?

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 21 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Отвъд голямото разтуряне: сигурността най-после се завръща в Европа

NewStatesman - Либерален преглед, 05 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

виж всички медийни публикации

"Новите” дрехи на “старите” партии

CLS микроАНАЛИЗИ брой1, април 2013
05 Април 2013
Даниел Смилов

„Новите дрехи на старите партии

Даниел Смилов, ЦЛС

Протестите не бяха пряк продукт на политическите партии, но безспорно имат и ще имат последици за тях и за цялата политическа система. Парадоксално, протестите не доведоха до значителни размествания в доверието към основните политически сили: ГЕРБ отново останаха първи (с над 20% електорален потенциал), БСП ги следват на около 3-4% разлика. Протестите съживиха Атака и най-вероятно ще я пратят в следващия парламент, за сметка може би на България на гражданите, която загуби част от подкрепата си. За първи път от дълго време насам, тези избори като че ли няма да доведат до създаването на нов, мощен и траен политически субект: за сега поне, партиите на протестиращите не изглеждат достатъчно сериозни кандидати, а и времето за активна кампания е доста ограничено. В този смисъл, най-силният политически ефект от протестите трябва да бъде търсен в програмите и организацията на съществуващите партии, които условно наричам “стари” – макар някои от тях да не са съществували повече от десетилетие.

БСП - пременил се Илия...

В левицата като че ли се случиха най-много промени, породени от протестите. Първа символична жертва бе дадена с отказа на Станишев от бъдещ премиерски пост. Освен че е странно партия да печели гласове с това, че лидерът и ще остане на заден план при победа, този ход ясно показа, че БСП се готви по-скоро за опозиция, или за сложни коалиции с много неизвестни. Също така, доста необяснимо е, че партията, която би трябвало да спечели от неуспешно завършилия мандат на ГЕРБ, загуби лидера си като кандидат-премиер още по време на протестите. Нещо повече, самият Станишев заслужаваше по-сериозен кредит на доверие, защото въпреки липсата на харизма по български вкус, успя да изведе БСП от доста тежка ситуация. Втората голяма промяна дойде с изпадането от партийните листи на Румен Овчаров и Румен Петков. Трудно това може да се тълкува като обновяване на партията, защото техните заместници – хора, като Румен Гечев, например – са нови лица само за хората с по-къса памет. Но в тези ходове може да се търси някаква последователност в политиката на Станишев, която се характиризира с два елемента: скъсването на националистическата опашка (което отвори пространство за Атака и други „патриоти“) и постепенното отстраняване на старата гвардия во главе с Първанов. Вторият от тези процеси не е завършен и изходът му не е предрешен, но така или иначе те дават възможност на БСП да се включи в търсенето на нови лица. Третата сериозна промяна беше в програмата на партията и обещанията към избирателите. Някои определиха тази програма като „радикален“ завой наляво и преосмисляне на основни политики (част от които самата БСП е въвела). Завоят бе провокиран от ескалацията на протестите през последните дни, които показаха нива на обществена енергия, отдавна немислими за левицата. Отмяната на плоския данък изглежда „радикална промяна“, но това, което БСП предлага е умерено увеличение до 15% за по-високата категория доходи (запазването на корпоративния данък на ниво от 10% е ясна индикация за това). „Обсъждането на въпроса с национализацията на ЕРП-тата“ може да означава всичко – тук БСП просто опипва почвата. Същото може да се каже и за обещания от рода на създаване на 250,000 работни места – човек може само да се чуди, защо са се спрели на това число, а да речем не на половин милион?  Полезни идеи, като забраната за притежаване на медии от офшорни компании, което би допринесло за по-голяма прозрачност на медийната собственост, също присъстват в предложенията на левицата.

Към момента, новите дрехи изглеждат достатъчно атрактивни за приличен резултат на парламентарните избори. Скритите опасности са в следното. Първо, учудва реактивността на БСП – новите дрехи бяха надянати в последния момент и под натиска на улицата. Това ясно показва, че партията до голяма степен действа ситуационно и в това отношение не се отличава много от опонента си ГЕРБ – ветропоказател на народните настроения. Второ, не само, че БСП закъсня с нагаждането си към народните настроения, но на практика не взе и участие в организирането на протеста. Това означава, че партиите не само че не диктуват модата в идеите, но са загубили и организационния си потенциал. В една такава ситуация, спокойно може да се говори за криза на партийността като цяло: добавената стойност, която партиите дават и в идеен и в организационен смисъл не е висока, и заменяемостта им със социални мрежи започва да изглежда не чак толкова абсурдно.

ГЕРБ – всичко е същото, но без Дянков

ГЕРБ се е изправил пред трудната задача да обясни на хората, как една политика е била сгрешена, заради Дянков, но все пак трябва да остане същата и през следващите четири години. Запазването на плоския данък, фискалната стабилност и строенето на магистрали като приоритет маркират сериозната приемственост в програмите на ГЕРБ от 2009 г. и  2013 г. Т. нар. „радикална“ промяна на БСП даде възможност на ГЕРБ да запази приоритетите си и все пак да изглежда различен и разпознаваем. Новото в ситуацията не е толкова в съдържателен план, а във вътрешно партийните размествания. Очевидно е, че партията се концентрира около Цветанов и Борисов, разбира се, като от листите отпадат независимите експерти, хората на Дянков, гравитиращите около президентството и т.н. Това прочистване протича в момент, в който Борисов се е оттеглил от медийната сцена – нещо, нетипично за него – и е оставил Цветанов като основен играч. Тази тактика е доста странна, но така или иначе за момента работи в полза на партията. Въпросът е дали оттеглянето на Борисов е временно или ще характеризира евентуален втори мандат на ГЕРБ във властта. Възможно е това да е тактическо отдръпване, което да подчертае завръщането на лидера на сцената в края на предизборната кампания (един вид драматичен ефект); по-малко вероятно е да бъде подготовка за нова геометрия във властта, като Борисов се стреми към президентството, а Цветанов към изпълнителната власт.

Останалите...

Сред програмните документи и заявки на останалите партии трудно могат да се намерят оригинални елементи. Атака е може би изключение: тя наистина радикализира исканията си, така че те да резонират с настроенията на протестите. Отвъд реториката на Сидеров за отхвърляне на „колониалния модел“, обаче, в конкретните идеи на Атака за управление не може да бъде видяна достатъчно солидна управленска платформа. Национализирането на електроразпределителните дружества е нещо, на което Сидеров ще заложи. То ще му гарантира различност, но едва ли ще се превърне в решаващ въпрос на изборите: така или иначе национализацията е скъпа и сложна процедура, чийто ефект върху цените на тока е непредвидим. Партията на Меглена Кунева също потърси своята идентичност в 31 предизборни обещания, които обаче са вариации на познати теми: като намаляване на административната тежест върху бизнеса, създаването на стотици хиляди работни места и пр. България на гражданите като че ли е притисната от радикализма на улицата, който резонира по-добре с националистки и популистки партии, и привлекателността на баналното и утвърденото, където предимство имат ГЕРБ и БСП.

Новите дрехи на политическия елит

Протестиращият в момента е човек от притиснатата среда – този, който е загубил надежда за предвижване нагоре към света на големите доходи, но и този, който се страхува, че и малкото, което има, започва да се топи и да не достига за едно все пак цивилизовано съществуване. В този смисъл е обяснимо, че новите дрехи на партиите много приличат на старите им одежди или пък са съвсем прозирни и символични. Фундаменталният страх е от драматична промяна на статуквото, от загуба на статус, спестявания, елементарна житейска сигурност. Това не е контекст на революционна промяна, дори част от гласовете на улицата да искат открито именно това. Затова и не може да бъде направен твърде радикален завой в смисъл (например) на рязко увеличаване на данъците, силно преразпределение към най-бедните слоеве и т.н. Всички тези мерки няма да са по вкуса на притиснатата среда, защото все пак тя е тази, която плаща данъци, трепери за работните си места, има някакви спестявания в банките, които не иска да се обезценят. На фона на тези дълбинни нагласи, новите дрехи на партийния елит може да се окажат леко и прозрачно наметало, под което тоалетът си е традиционен.