FP България брой 1 (30)

Февруари 2010

Първият онлайн брой на FP България.

всичко за FP

След Европа

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Последната книга на Иван Кръстев на български език, публикувана от изд. "Обсидиан".

After Europe

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Книга на Иван Кръстев за бъдещето на Европейския съюз (но и за потенциалното му отсъствие) излиза от University of Pennsylvania Press.

Препъвана демокрация: политиката на глобален протест

2014

Атакувайки теориите, които свързват протестите с възхода на глобалната средна класа, Иван Кръстев твърди, че те изразяват повсеместното недоверие в демократичните институции.

Автор(и): Иван Кръстев

# Протестът - анализи и позиции в българската преса лято 2013

2014

Сборник с анализи и позиции в българските печатни и онлайн медии прави обзор на най-актуалната тема през изминалата година: протестите. „#Протестът“ (ИК „Изток-Запад“) – със съставители Даниел Смилов и Леа Вайсова.

виж всички книги

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities. Bulgaria Country Report

05 Юни 2017

Автор(и): Ружа Смилова

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities Edited by Peter Vandor, Nicole Traxler, Reinhard Millner, and Michael Meyer. ERSTE Foundation publication

Democratic Innovation and the Politics of Fear: 25 Lessons from Eastern Europe

05 Юни 2017

Автор(и): Даниел Смилов

Текст на Даниел Смилов, включен в сборника The Governance Report 2017, публикуван от Oxford University Press

Финансиране на партиите в Източна, Централна и Югоизточна Европа &Централна Азия

Funding of Political Parties and Election Campaigns: A Handbook on Political Finance © International IDEA 2014, 16 Юли 2015

Автор(и): Даниел Смилов

Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла

списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014, 07 Април 2015

Тема на броя: Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

Автор(и): Ружа Смилова

Новият европейски безпорядък

ЕСВП, 11 Ноември 2014

Иван Кръстев и Марк Леонард

Автор(и): Иван Кръстев

България: Изборите за Европейски парламент - репетиция за предсрочни парламентарни избори

23 Май 2014

Публикация в сборник, подготвен в рамките на EPIN (мрежа на институти за европейски политики) и посветен на предстоящите избори за Европейски парламент с обобщаващ анализ и публикации за 11 държави членки (България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нид

Автор(и): Антоанета Приматарова

Легитимност на гражданските протести? Солидарност с гражданските протести?

списание "Критика и хуманизъм", кн.41, 2013, 01 Декември 2013

Критика и Хуманизъм | 41 | 2013 | Народът и гражданското общество като ресурси на демокрацията

Автор(и): Даниел Смилов

виж всички статии

В епохата на пожизнените президенти

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 15 Март 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Ще бъде ли 2018 революционна като 1968 г.?

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 21 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Отвъд голямото разтуряне: сигурността най-после се завръща в Европа

NewStatesman - Либерален преглед, 05 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

виж всички медийни публикации

Неочаквани сглобки или дефицитите на публичния език

CLS микроАНАЛИЗИ брой1, април 2013
05 Април 2013
Мила Минева

Неочаквани сглобки или дефицитите на публичния език

Мила Минева

„Това са граждански протести”, „Ние сме граждани и няма да се явяваме на избори”, „Искаме граждански контрол”, „Искаме гражданите да участват…” Протестиращите се разроиха междувременно на много и алтернативни групи, но фигурата на „гражданина” остана като една от малкото консенсусни точки, както между протестиращите граждани, така и сред анализаторите. Ако се опитаме да опишем сериозно употребата на тази дума, ще трябва да признаем, че преходът завърши с победа. През 90-те тъкмо „гражданин” беше фигурата на съпротивата, на реформата, на демократичната промяна… 

Едва ли можем да изброим всички проекти, насочени към стимулиране, гарантиране, насърчаване на „гражданското участие”. Контролът върху институциите пък беше разказан като условие за „добро управление”. А противопоставянето между граждани и власт беше в основата на понятието. Гражданското общество беше разбирано и финансирано като не-политическо изразяване на частните интереси на отделните граждани, като защита на индивидуалните (често сведени до потребителски) права. През 90-те подобна употреба на понятието беше еманципираща, защото даваше легитимен език срещу една твърде голяма държава и позволяваше на хората да намерят индивидуален смисъл в публично пространство, силно доминирано от колективисткия език на социализма. Именно затова не е странно, че хората се вживяха в „граждани”. И поискаха контрол и участие. Накратко, усвоили ключовите думи на 90-те, днес протестиращите ги обръщат срещу „елитите” си.

Любопитен е всъщност специфичният дефицит на публичния език. Твърде фокусирани върху индивидуалния гражданин, 90-те не успяха да изработят нов речник на съвместното живеене, да дадат нов смисъл на случайния факт, че сме се озовали на една територия. Евро-атлантическият проект успешно прикриваше този факт, но след постигането на последния колективен хоризонт, раждането тъкмо на популистки и националистически партии свидетелства за дефицита на ново разбиране за „общ интерес”. Тъкмо така се ражда днешната сглобка между „гражданското” и „националното”. Просто езикът на национализма е последният, който сме овладели и на който успяваме да говорим за колективен проблем. Протестират „гражданите на родината”, според определението на Милена Якимова. Проблемът не е даже в неочакваната сглобка, а в това, че и двата езика не са политически. Националното хомогенизира различията на социалните групи, докато „гражданското” индивидуализира различията. Нина Елиасоф, американски социолог, показва как гражданският дискурс на участието всъщност де-политизира публичния дебат. Въпросът за политиките се подменя с обсъждане на техниките за участие. Протестите тук успяха да формулират искане за граждански бордове и квоти, за постоянен контрол върху публичните институции, но дори не повдигнаха въпроси за политиките (национализацията на ЕРП-тата, която звучеше като искане за промяна на политики, се оказа съвсем не консенсусна дори сред протестиращите и беше изместена от искане за участие в избори, а желанието за „смяна на системата” така и не доведе до образ на новата система). Именно затова ми се струва важно да настояваме тъкмо за публичен дебат върху политики, т.е. партиите би трябвало да се позиционират през това как разбират „публичния интерес”, а не с какви средства смятат да си служат (данъчната система, финансовата стабилност, минималната работна заплата са само средства, които можем да обсъждаме, ако знаем къде искаме да стигнем). Всяка политическа визия (дори и краткосрочно за един мандат) предполага дефиниране на групите, които ще спечелят, и на тези, които ще загубят. Анализът на предизборните програми, който показва губещите и печелещите от различни политики, всъщност е един от малкото шансове за рационализиране на избора. А това е възможност и за истински дебат върху общото, т.е. шанс да се открие ново социално лепило за едно силно фрагментирано общество, защото сглобяването му не минава през предпоставени консенсуси или безалтернативни политики, а през сблъсък и бавно договаряне. Може да се окаже и механизъм, през който партиите да се видят отново като изразители на интереси, но този път публични, а не конспиративни.