FP България брой 1 (30)

Февруари 2010

Първият онлайн брой на FP България.

всичко за FP

След Европа

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Последната книга на Иван Кръстев на български език, публикувана от изд. "Обсидиан".

After Europe

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Книга на Иван Кръстев за бъдещето на Европейския съюз (но и за потенциалното му отсъствие) излиза от University of Pennsylvania Press.

Препъвана демокрация: политиката на глобален протест

2014

Атакувайки теориите, които свързват протестите с възхода на глобалната средна класа, Иван Кръстев твърди, че те изразяват повсеместното недоверие в демократичните институции.

Автор(и): Иван Кръстев

# Протестът - анализи и позиции в българската преса лято 2013

2014

Сборник с анализи и позиции в българските печатни и онлайн медии прави обзор на най-актуалната тема през изминалата година: протестите. „#Протестът“ (ИК „Изток-Запад“) – със съставители Даниел Смилов и Леа Вайсова.

виж всички книги

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities. Bulgaria Country Report

05 Юни 2017

Автор(и): Ружа Смилова

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities Edited by Peter Vandor, Nicole Traxler, Reinhard Millner, and Michael Meyer. ERSTE Foundation publication

Democratic Innovation and the Politics of Fear: 25 Lessons from Eastern Europe

05 Юни 2017

Автор(и): Даниел Смилов

Текст на Даниел Смилов, включен в сборника The Governance Report 2017, публикуван от Oxford University Press

Финансиране на партиите в Източна, Централна и Югоизточна Европа &Централна Азия

Funding of Political Parties and Election Campaigns: A Handbook on Political Finance © International IDEA 2014, 16 Юли 2015

Автор(и): Даниел Смилов

Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла

списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014, 07 Април 2015

Тема на броя: Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

Автор(и): Ружа Смилова

Новият европейски безпорядък

ЕСВП, 11 Ноември 2014

Иван Кръстев и Марк Леонард

Автор(и): Иван Кръстев

България: Изборите за Европейски парламент - репетиция за предсрочни парламентарни избори

23 Май 2014

Публикация в сборник, подготвен в рамките на EPIN (мрежа на институти за европейски политики) и посветен на предстоящите избори за Европейски парламент с обобщаващ анализ и публикации за 11 държави членки (България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нид

Автор(и): Антоанета Приматарова

Легитимност на гражданските протести? Солидарност с гражданските протести?

списание "Критика и хуманизъм", кн.41, 2013, 01 Декември 2013

Критика и Хуманизъм | 41 | 2013 | Народът и гражданското общество като ресурси на демокрацията

Автор(и): Даниел Смилов

виж всички статии

Поредната игра на Путин или последното морално предимство на ЕС?

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 28 Януари 2019

Автор(и): Иван Кръстев

Метаморфозата на Централна Европа

Project Syndicate - Приоритети, 21 Януари 2019

Автор(и): Иван Кръстев

Вашингтон на Тръмп през погледа на един европеец

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 30 Ноември 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Стив Банон новият приятел на Европа

Ню Йорк Таймс - Медиапул, 19 Август 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Имитацията и недоволството от нея

Journal of Democracy - Портал Култура, 05 Август 2018

Автор(и): Иван Кръстев и Стивън Холмс

Папата срущу популистите

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 12 Юли 2018

Централна Европа е урок за либералите: не бъдете антинационалисти

Гардиан - Портал Култура, 11 Юли 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Три версии на Европа се провалят едновременно

Офнюз - Foreign Policy, 10 Юли 2018

Автор(и): Иван Кръстев

виж всички медийни публикации

Защо популизмът се размина с народа?

CLS микроАНАЛИЗИ брой1, април 2013
05 Април 2013
Даниел Смилов

 Защо популизмът се размина с народа?

Даниел Смилов

Партиите в България се превърнаха в де-идеологизирани, лидерски, популистки образувания, чиято основна функция е да отразяват ситуационно промени в настроенията на хората и да ги капитализират електорално. ГЕРБ бе кулминацията на тази еволюция: Борисов стана едновременно кауза, програма и организационен принцип на партията си, плюс гарант за честно и почтено управление. Парадоксът тогава е защо популизмът се размина с народа, как стана така, че толкова харесван и дори обичан лидер бе отхвърлен от суверена си?

Това, което партийният популизъм донесе беше промяна на функцията и ролята на политическите партии. След 1997 г. беше създаден сравнително устойчив модел на управление, който беше допълнително стабилизиран от членството в ЕС. От партиите се очакваше просто да поддържат курса и да не правят резки движения. Хората постепенно свикнаха с мисълта, че за която и партия да гласуват, пакетът от политики, които ще получат, ще е сходен. В една такава ситуация, основният страх стана корумпирането на властта и затова главното лекарство беше гласуването за нова партия, с нови и все по-неизвестни или забравени лица, която да измести „корумпиралите се утвърдени“ партии. По тази логика Сакскобургготски измести Костов, Борисов разгроми тройната коалиция и се нароиха партийни екзотики от А(така) до Я(решки).

Природа на партийния популизъм

Популистката партия се стреми да парира базовия страх от корумпиране на властта. За тази цел, тя има следната стратегия:

- Няма сложна структура и йерархия, защото, както знаем от Михелс, „организация значи олигархия“. Затова популистката партия е съвкупност от медиатичен лидер плюс телевизионно студио и водещ. Не е случайно, че падане на правителство у нас започна да води до падане и на телевизионни водещи, както и до радикална промяна в политиката на част от медиите;

- Политическият процес не е изпълнение на стратегия, план, дългосрочни договорености, а е спонтанно случващ се и (директно) транслиран по медиите с цел да изглежда прозрачен. Министерски съвет, например, започна да публикува разпечатки на заседанията си. Много от решенията за основни политики започнаха да се вземат в студия и програми, както и да се ревизират и променят live. В крайна сметка, оставката на Борисов беше проиграна на живо, като дори част от министрите май останаха изненадани, а да не говорим за депутатите;

По-важното е, обаче, че в ситуация на несменяемост на политиките – ситуация типична за България след 1997 г. - партиите се превръщат в потенциална заплаха: от тях не се очаква драматично да подобрят нещата, но те все още могат да ги влошат (поради корумпираност, некомпетентност и т.н.). Затова и недоверието към тях започва систематично да нараства. За да контрират базовото недоверие и съмнение на хората, партиите и народните представители предприеха редица мерки за собственото си самоограничаване и обезопасяване. Тези мерки включват, например, валутния борд, фискалния пакт, поемането на ангажименти към ЕК, пряко приложимото право на ЕС, стандартите на Съвета на Европа, създаването на независими регулаторни органи в ключови области, като енергетика, здравеопазване и т.н. Логиката тук беше, че партиите и политическото представителство могат само да донесат проблеми в тези области. И наистина, днес с изненада установяваме, че дори едно елементарно решение, като свалянето на цената на тока на регулиран пазар, не може да бъде взето лесно от политически/партийни органи: за целта са необходими промени в закони, назначаване на нови лица в регулаторни органи, а може да се стигне и до съдебни процеси за неизпълнение от страна на държавата по сключени договори. Политическият контрол върху елементарни проблеми е или загубен, или затруднен.

Диагнозата към момента е следната. Партиите се опитваха да отговорят на недоверието на хората като се превръщат в популистки формации. Те също така ограничаваха способността си да променят политиката чрез прехвърляне на правомощия на независими органи или над-правителствени и не-правителствени организации. Този модел на устойчиви политики при сменящи се правителства работеше до 2009-2010 г., докато имаше растеж на доходите, ниска безработица и общо увеличаване на благосъстоянието. След световната криза от 2008 г. обаче, ситуацията се смени: поддържане на статуквото започна да означава влошаване на ситуацията. И наистина, това не стана веднага, а се натрупваше в продължение на 4-5 години, докато се стигна до невъзможност за групи от хора – и то от градската, по-заможна като цяло част на страната – да си плащат елементарни сметки.

И тук партийният популизъм се размина със суверена. Партии, които бяха създадени, за да парират страховете на народа от корупция и злоупотреба с власт, се сблъскаха с много по-фундаментален страх – страх от неспособността им да спрат влошаването на положението, страх от липсата на възможност за промяна на политиката чрез тях.

Реформата на партиите

Партиите имат нужда от реформа, но въпросът е каква? Една от възможностите е те да се отворят към хората, за да се повиши чувствителността им към обществените нагласи. Трябва да се каже, че партийната система и сега отразява достатъчно точно смяна на настроенията – в крайна сметка през 2001 г. и 2009 г. напълно нови партии успяха да спечелят парламентарните избори. Въпреки това, обаче, може за следващия електорален цикъл да се мисли за предварителни избори за кандидати за партийни листи, големи граждански квоти в листите, мажоритарни избори. Всичко това ще намали ролята на партийното ръководство и ще направи партията по-скоро част от изборната инфраструктура на страната. Най-радикално е решението със задължителни предварителни избори (да речем за партиите, получаващи държавна субсидия). Най-меко решение е смяната на избирателната система с мажоритарна: ролята на партиите тук няма да отслабне, а при чиста мажоритарна система ще останат само две партии (и ДПС).

Втората посока на мислене е подмяната на партийното/политическо представителство в независими и регулаторни органи (съдилища, СЕМ, ДКЕВР и пр.) с гражданско представителство. Рисковете тук са големи, обаче, и като цяло това е задънена улица. Първо, не е ясно как тази гражданска квота ще се организира. Един вариант е партиите да избират между предложения на граждански организации и свои кандидати, като изборът в крайна сметка е на партиите. Функционирането на модела се видя при избора на конституционни съдии и членове на ВСС – ефект има, но не става дума за радикална революция.

Може ли гражданската квота да е изобщо извън контрола на партиите? Вариантите тук са два. Единият е назначаването да става от НПО, профсъюзи, и други граждански сдружения. Но освен, че намирисва на фашистки корпоративизъм, това решение означава съдиите да се назначават само от съдии, здравната каса от лекарите и пациентите, енергийните регулатори от енергетици и потребители на ток и т.н. Дали ще е гарантиран обществения интерес по този начин? Няма ли да изпаднем в средновековна цехова зависимост? Другият начин е гражданските квоти да се определят чрез жребий, където всички да участват (при къси мандати, всички ще се извъртим, ако се направят такива съвети не само на национално, но и на местно ниво). Най-важните граждански квоти на национално ниво може да са платени позиции, за да не се обезкуражават хората от провинцията.

Като оставим настрана утопичните елементи в лотарийната идея и липсата на достатъчно граждански ентусиазъм за поддържането й във времето, основният въпрос е дали едни такива промени ще подобрят демокрацията в страната. Това, до което те със сигурност ще доведат е до невъзможност за носене на обща отговорност за управлението, защото властта ще е разпръсната в отделни органи, които ще имат различни състави, политика, идеология и т.н. Също така, загубата на общ партиен и политически контрол върху управлението може да доведе до загуба на управляемост. Възможността за договаряне и приемане на смислени компромисни решения ще намалее, последователността и приемствеността в политиката - също. Ще имаме управление чрез тристранки или чрез случайни конфигурации от сменящи се интереси, които често взаимно ще се блокират и обезсилват. В крайна сметка, в партийната и политическата сфера ще останат да се вихрят само националисти, морализатори и шоумени, тъй като тя още повече ще се изпразни от съдържание.

Липсата на лява вълна

Анализът дотук обяснява защо хората не припознават протеста си като реабилитация на левицата и БСП. Проблемът не е в Станишев или Овчаров, нито в липсата на нови лица. Интересно е, че никой от протестиращите не желае етикета „ляво“. Това е така, защото протестът не е бунт в полза на класически леви идеи: високи данъци, голяма държава, силни партийни/политически правомощия за намеса в икономиката. Напротив, хората не искат да плащат – нито (високи) данъци, нито (високи) сметки. Това, което искат е блокирането на възможността от страна на държавата или частни субекти да увеличават техните плащания. Те не искат да издържат голяма държава (дори депутатите им се виждат много), не биха плащали повече на държавен монополист (случаят с топлофикация е ясен) и не искат да се занимават с партии, като инвестират време, пари и усилия в тях. Те искат директно право на вето върху решения, които увеличават финансовата им тежест. В тези настроения няма нищо от идеологията на Рузвелт при Новия курс от 30-те години на миналия век или от следвоенна Европа тръгнала по пътя на държавата на благоденствието и социалдемокрацията.

Това, което изглежда загубено от надигането на партийния популизъм, е увереността, че чрез колективни, политически действия в рамките на представителната демокрация може да се подобри положението на огромното мнозинство от хората. Без такава увереност лява политика е невъзможна. Протестите не променят с нищо тази констатация, а просто задълбочават проблемите. Смяната на процедурите – предварителни избори и граждански съвети – няма да помогне за този фундаментален проблем.

Най-важното: да избегнем парализата

Това, от което трябва да се пазим в момента, е в стремежа си да „подобрим“ демократичния механизъм, да не го блокираме и парализираме. С възхода на популизма партиите, както стана ясно, се опитват да спечелят доверието на хората като се изпразват от съдържание (ставайки отражение на народни настроения) и се разтоварват от правомощия и отговорности. Ако увеличим референдумите, намалим депутатите, отзоваваме ги, подреждаме партийните листи и заменяме партийните с граждански квоти, само ще задълбочим тенденциите, които започнаха още през 2001 г. Традиционната политика ще се изпразва от съдържание и ще се изпълва с одиозни фигури, докато истинските решения ще се вземат по извънпартиен, „граждански“ път в регулатори и независими органи. Разпръсването на властта по такъв радикален начин в крайна сметка ще доведе до парализа и чудовищна липса на отговорност, което отново ще изкара хората на улицата и ще почнем да пишем още по-нова конституция.

За да се избегне всичко това е нужно разбиране на логиката на случващото се, умерен оптимизъм по отношение на възможните промени и добросъвестност. Най-важното е, обаче, да не се изпразва представителната демокрация от съдържание, да не се отнемат правомощия от нейните ключови органи – партиите или парламента – защото алтернативи на този модел са далеч по-лоши от него.