FP България брой 1 (30)

Февруари 2010

Първият онлайн брой на FP България.

всичко за FP

След Европа

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Последната книга на Иван Кръстев на български език, публикувана от изд. "Обсидиан".

After Europe

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Книга на Иван Кръстев за бъдещето на Европейския съюз (но и за потенциалното му отсъствие) излиза от University of Pennsylvania Press.

Препъвана демокрация: политиката на глобален протест

2014

Атакувайки теориите, които свързват протестите с възхода на глобалната средна класа, Иван Кръстев твърди, че те изразяват повсеместното недоверие в демократичните институции.

Автор(и): Иван Кръстев

# Протестът - анализи и позиции в българската преса лято 2013

2014

Сборник с анализи и позиции в българските печатни и онлайн медии прави обзор на най-актуалната тема през изминалата година: протестите. „#Протестът“ (ИК „Изток-Запад“) – със съставители Даниел Смилов и Леа Вайсова.

виж всички книги

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities. Bulgaria Country Report

05 Юни 2017

Автор(и): Ружа Смилова

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities Edited by Peter Vandor, Nicole Traxler, Reinhard Millner, and Michael Meyer. ERSTE Foundation publication

Democratic Innovation and the Politics of Fear: 25 Lessons from Eastern Europe

05 Юни 2017

Автор(и): Даниел Смилов

Текст на Даниел Смилов, включен в сборника The Governance Report 2017, публикуван от Oxford University Press

Финансиране на партиите в Източна, Централна и Югоизточна Европа &Централна Азия

Funding of Political Parties and Election Campaigns: A Handbook on Political Finance © International IDEA 2014, 16 Юли 2015

Автор(и): Даниел Смилов

Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла

списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014, 07 Април 2015

Тема на броя: Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

Автор(и): Ружа Смилова

Новият европейски безпорядък

ЕСВП, 11 Ноември 2014

Иван Кръстев и Марк Леонард

Автор(и): Иван Кръстев

България: Изборите за Европейски парламент - репетиция за предсрочни парламентарни избори

23 Май 2014

Публикация в сборник, подготвен в рамките на EPIN (мрежа на институти за европейски политики) и посветен на предстоящите избори за Европейски парламент с обобщаващ анализ и публикации за 11 държави членки (България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нид

Автор(и): Антоанета Приматарова

Легитимност на гражданските протести? Солидарност с гражданските протести?

списание "Критика и хуманизъм", кн.41, 2013, 01 Декември 2013

Критика и Хуманизъм | 41 | 2013 | Народът и гражданското общество като ресурси на демокрацията

Автор(и): Даниел Смилов

виж всички статии

В епохата на пожизнените президенти

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 15 Март 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Ще бъде ли 2018 революционна като 1968 г.?

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 21 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Отвъд голямото разтуряне: сигурността най-после се завръща в Европа

NewStatesman - Либерален преглед, 05 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

виж всички медийни публикации

Призракът на една многополюсна Европа

ecfr.eu
19 Октомври 2010
Иван Кръстев, Mark Leonard и Димитър Бечев

 

ПРИЗРАКЪТ НА ЕДНА МНОГОПОЛЮСНА ЕВРОПА

Изграждане на сигурност в многополюсна Европа:
нов ред за трите европейски велики сили

Европа трябва да преосмисли своята архитектура на сигурността чрез разговори между ЕС, Русия и Турция, за да предотврати завръщането на епохата на сфери на влияние. Това е заключението на новия доклад, публикуван от ЕСВП „Призракът на една многополюсна Европа“.

На 18 октомври (понеделник) лидерите на Русия, Германия и Франция се срещат в Довил, за да обсъдят въпроси на сътрудничеството в областта на сигурността преди срещата на върха на НАТО през ноември. По този повод авторите на доклада твърдят също че:

„Срещата Меркел-Медведев-Саркози има правилния дневен ред, но грешните участници. Имаме нужда от неформален европейски тристранен диалог на тема сигурност, която да събере трите ключови стълба на европейската сигурност – Турция, Русия и ЕС.“

mark.leonard@ecfr.eu +44 7958 725 328     ivan@cls-sofia.org (Иван Кръстев)
dimitar.bechev@ecfr.eu + 359 899 939 447  jana.kobzova@ecfr.eu + 44 7786 008 683

 Авторите правят следните констатации:

·         Редът след Студената война се разпада. Вместо да се обединяват в една система, великите сили в Европа се раздалечават. Напрежението между тях е прави системите за сигурност неработещи: те не успяха да предотвратят войните в Косово и Грузия, нестабилността в Киргизстан, нарушените доставки на газ в Европа и да разреши замразените конфликти.

·         ЕС прекара голяма част от последното десетилетие, защитавайки един ред на сигурност в Европа, който вече не функционира. Въпреки че Русия и Турция се оплакват повече от сегашното положение, ЕС може да се окаже най-големият губещ от настоящото отсъствие на ред в условията на мир.

·         Огорчената Турция  все още иска да се присъедини към ЕС, но все повече започва да се стреми към независима външна политика и да търси по-голяма роля като регионална сила. Според думите на външния министър Давитоглу, Турция вече е „действащо лице, а не просто обект на разговори“. Преговорите по приемане в ЕС трябва да бъдат ускорени и Турция трябва да бъде третирана като важна регионална сила.

·         Русия никога не прие реда след Студената война. В момента Москва е достатъчно силна, за да отправи открито предизвикателство, но стратегията й тип Westpolitik означава, че е отворена и към диалог – поради това Дмитрий Медведев предложи нов пакт за европейска сигурност преди няколко години.

·         Отсъствието на Обама при честванията на двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена бе последният знак, че вниманието на САЩ вече не е фокусирано върху вътрешната сигурност на Европа. Вашингтон е изцяло зает с Афганистан, Иран и Китай и отдавна не се държи като европейска сила.

Препоръките:

  • Трябва да се установи неформален тристранен диалог, включващ ЕС, Турция и Русия, който да стъпка по стъпка да съгради сътрудничеството по въпросите на сигурността.
  • За да се затвърди европейската идентичност на Турция, на Анкара трябва да се даде място в тристранния диалог, както и да се ускорят преговорите за присъединяване към ЕС. Трябва да бъдат отворени преговорните глави по Общата политика за сигурност и отбрана (CSDP) и по енергетиката.
  • ЕС трябва да бъде представляван от Катрин Аштън, върховен представител за външната политика, което ще институционализира Евросъюза като основен играч в областта на сигурността.
  • Трябва да се насърчава европейската идентичност в областта на сигурността чрез включване на Русия в проекти като противоракетния щит, фокусирани върху външни за Европа заплахи.
  • Руската воля за сътрудничество трябва да бъде изпитана посредством ангажимента за справяне със замразените конфликти и с нестабилността в периферията на Европа.

„Призракът на една многополюсна Европа“  се опира на обширно изследване на ЕСВП във всички 27 страни членки на ЕС, както и на повече от 250 интервюта и детайлно проучване на съответни национални документи по въпросите на сигурността. Изследването показа, че днес европейците възприемат сигурността като даденост и че се притесняват повече от рисковете за стандарта на живот, а не от традиционните заплахи. Въпреки, че се страхуват от маргинализация в един свят на налагащи се нови сили, съществува изненадващо голям процент на съгласие относно това какво е заплаха. Наблюдава се и желание за институционализиране на ЕС като единен, последователен и достоен за доверие актьор в сферата на сигурността. Натиснете тук за целия доклад.

„Това е един смел анализ и вероятно ще предизвика спор, но това е необходимо. Елитите просто не се изправят очи в очи с истинските притеснения и интереси на гражданите, а в резултат се пропускат благоприятни възможности и пренебрегват потенциални опасности. „Призракът на една многополюсна Европа“ ме накара да се замисля по фундаментален начин за старите общоприети факти .“

Джордж Робъртсън, бивш генерален секретар на НАТО

 

„Важен и смел доклад, който ще отвори жизненоважен дебат.“

Хавиер Солана, бивш Върховен представител за общата външна политика и сигурността на ЕС

 

„Докладът на ЕСВП е наистина интересен и предизвикващ размисъл и може да даде тласък на интеграцията на Турция в ЕС.“

Суат Кънъклъоглу, депутат от ПСР в Турция и зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика

"Този оригинален и дори експлозивен доклад ще открие един наистина необходим дебат за европейската сигурност и мястото на Турция в Европа. Струва си да бъде прочетен от хора като мен, които вярват, че един тристранен диалог няма да помогне и дори ще бъде контрапродуктивен за европейското бъдеще на Турция. Единственият начин да Турция бъде обвързана с Европа е да се позволи на присъединителния процес да напредне бързо и при спазване на честни правила. Противник съм на всички уговорки, които могат да отклонят ЕС от тази цел.“
Ема Бонино, вицепрезидент на италианския сенат и бивш европейски комисар

БЕЛЕЖКИ

  1. Този доклад, както всички публикации на ЕСВП, представя гледната точка на своите автори, а не колективна позиция на ЕСВП и на членовете на съвета му.
  2. Докладът е написан от Иван Кръстев и Марк Ленърд  заедно с Димитър Бечев, Яна Кобзова и Андрю Уилсън.
  3. ЕСВП е благодарен на финландското Министерство на външните работи за финансирането на изследователската част на доклада. Анализът и препоръките са авторски и не представят възгледите финландското правителство по въпроса.
  4. Можете да се свържете с комуникационния отдел на ЕСВП по електронна поща на press@ecfr.eu или по телефон +44 (0)20 7227 6874. Пълен списък на нашите експерти и техните контакти можете да откриете на http://www.ecfr.eu/content/experts/.
  5. Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) е първият пан-европейски анализаторски център за външна политика. Стартиран през октомври 2007, целта му е да провежда изследвания и да насърчава информирания дебат в Европа върху развитието на последователна и ефективна външна политика, основана на европейските ценности.

Открийте ни на: ecfr.eu  

 

Новият доклад на ЕСВП можете да изтеглите от тук: