FP България брой 1 (30)

Февруари 2010

Първият онлайн брой на FP България.

всичко за FP

След Европа

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Последната книга на Иван Кръстев на български език, публикувана от изд. "Обсидиан".

After Europe

2017

Автор(и): Иван Кръстев

Книга на Иван Кръстев за бъдещето на Европейския съюз (но и за потенциалното му отсъствие) излиза от University of Pennsylvania Press.

Препъвана демокрация: политиката на глобален протест

2014

Атакувайки теориите, които свързват протестите с възхода на глобалната средна класа, Иван Кръстев твърди, че те изразяват повсеместното недоверие в демократичните институции.

Автор(и): Иван Кръстев

# Протестът - анализи и позиции в българската преса лято 2013

2014

Сборник с анализи и позиции в българските печатни и онлайн медии прави обзор на най-актуалната тема през изминалата година: протестите. „#Протестът“ (ИК „Изток-Запад“) – със съставители Даниел Смилов и Леа Вайсова.

виж всички книги

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities. Bulgaria Country Report

05 Юни 2017

Автор(и): Ружа Смилова

Civil Society in Central and Eastern Europe: Challenges and Opportunities Edited by Peter Vandor, Nicole Traxler, Reinhard Millner, and Michael Meyer. ERSTE Foundation publication

Democratic Innovation and the Politics of Fear: 25 Lessons from Eastern Europe

05 Юни 2017

Автор(и): Даниел Смилов

Текст на Даниел Смилов, включен в сборника The Governance Report 2017, публикуван от Oxford University Press

Финансиране на партиите в Източна, Централна и Югоизточна Европа &Централна Азия

Funding of Political Parties and Election Campaigns: A Handbook on Political Finance © International IDEA 2014, 16 Юли 2015

Автор(и): Даниел Смилов

Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла

списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014, 07 Април 2015

Тема на броя: Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

Автор(и): Ружа Смилова

Новият европейски безпорядък

ЕСВП, 11 Ноември 2014

Иван Кръстев и Марк Леонард

Автор(и): Иван Кръстев

България: Изборите за Европейски парламент - репетиция за предсрочни парламентарни избори

23 Май 2014

Публикация в сборник, подготвен в рамките на EPIN (мрежа на институти за европейски политики) и посветен на предстоящите избори за Европейски парламент с обобщаващ анализ и публикации за 11 държави членки (България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нид

Автор(и): Антоанета Приматарова

Легитимност на гражданските протести? Солидарност с гражданските протести?

списание "Критика и хуманизъм", кн.41, 2013, 01 Декември 2013

Критика и Хуманизъм | 41 | 2013 | Народът и гражданското общество като ресурси на демокрацията

Автор(и): Даниел Смилов

виж всички статии

В епохата на пожизнените президенти

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 15 Март 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Ще бъде ли 2018 революционна като 1968 г.?

Ню Йорк Таймс - Портал Култура, 21 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

Отвъд голямото разтуряне: сигурността най-после се завръща в Европа

NewStatesman - Либерален преглед, 05 Февруари 2018

Автор(и): Иван Кръстев

виж всички медийни публикации

Десетилетието на пожарникарите

Дневник
29 Декември 2009
Весела Чернева

Десетилетието на пожарникарите

От Весела Чернева*
 
Кога точно свърши ХХ век? Някои твърдят, че от гледна точка на бурната му история, векът беше кратък: започна през 1914 г. с началото на Първата световна и завърши през 1989 г. с края на Студената война. Други пък смятат, че едва 11 септември и новите заплахи, произтичащи от тероризма, сложиха точката на ХХ век и "конвенционалните" му проблеми. Може би следващото твърдение не е толкова ефектно, но от гледна точка на лидерството векът свърши хронологично, когато му се полагаше: с края на 90-те.

Лидерите на 90-те отговаряха, разбира се, на духа на времето. Време, в което "Западът" доминираше не само на международната сцена, но и в глобалния разказ за историята и съвременните проблеми. Либерализмът триумфираше, ходът на демокрацията изглеждаше непобедим. Беше времето на големите решения и ясните ценности – обединението на Европа (чрез разширяването на НАТО и ЕС), решението на международната общност да се  противопоставя на геноцида (вследствие на ужасите в бивша Югославия) и пр.

Това време раждаше лидери-визионери, които имаха големи планове и продаваеми мечти. В Източна Европа те въвеждаха пазар и демократични правила (Хавел, Балцерович, Валенса), на Запад – еврото и по-голямата политическа интеграция на ЕС (Кол, Делор), а в САЩ защитаваха идеята за Америка като "световен полицай", пазител на демократичните ценности в глобален план.

Първото десетилетие на новия век обаче се оказа доста по-непоследователно, накъсано от световни кризи и сътресения. Редакторът на "Нюзуик" Анди Сървър го описва в книга, която ще излезе до края на месеца под заглавие "Да започнем отначало: Защо последното десетилетие беше толкова кофти и защо следващото със сигурност ще е по-добро". Защото най-късно на 11 септември 2001 г. стана ясно, че светът е непредвидим и опасен от гледна точка на собствената ни сигурност.

Финансовата криза от последните две години – наричана вече "Голямата рецесия" – пък показа, че глобализацията и пазарът имат и много тъмни страни. Държави, които наричахме "развиващи се" – Китай, Индия, Индонезия и Бразилия, се оказаха носители на надеждата за изход от рецесията. Многобройните грешки на управлението на Буш направиха от концепцията за разпространение на демокрация по света съвкупност от мръсни думи и създадоха нови огнища на кризи. Стари дилеми, обявени за мъртви през 90-те, се възродиха и с нова сила управляват реалността – възходът на националната държава ежедневно пречи на развитието дори на постмодерно творение като ЕС, а необходимостта от достъп до ресурси дава силно оръжие на страни като Русия или Венецуела, които напоследък не се свенят да го използват.

Лидерите, призвани да се справят с непредвидими кризи, не са държавните мъже и жени от 90-те. Те не мечтаят за "голям взрив", нито за победа на демократичните ценности в глобален план. Те са принудени да се справят с всяка следваща криза, да загасят следващия пожар, като запазят вътрешната си подкрепа. Те четат проучвания на общественото мнение много повече, отколкото класиците на държавното управление и международните отношения.

Някои от днешните лидери (Саркози, Берлускони) гледат най-вече да запазят високата си обществена подкрепа, като често прибягват до популистки действия и политики. Други пък, като Меркел или Блеър, поставят акцента върху "пожарникарските" си качества – способността да намерят ефикасни практически решения по пътя на политическия компромис. Любителите на твърдата ръка – Путин, Чавес – предлагат авторитарни лекарства срещу несигурността в света.

Политикът, предизвикващ по целия свят най-много ентусиазъм, надежди и въпроси – новият американски президент Обама, е по парадоксален начин разпънат между визионерското и практичното начало. В неотдавнашната си реч в Осло, при приемането на Нобеловата награда за мир, Обама спомена за съществуващото деление на "идеалисти" и "реалисти" в политиката – и го отхвърли. Обама заяви, че в днешния сложен свят "няма прости рецепти". И именно тук е парадоксът: за да успее на международната сцена, американският президент трябва да има визия за "голямата картина". А за да удържи подкрепата на избирателите си, трябва повече от всякога да умее да се справя с непредвидени кризи. Най-скорошното изследване на общественото мнение в САЩ на изследователския център Пю показва, че едва 27% оценяват последното десетилетие положително, а 50% очакват следващото да е по-добро.

Как ще изглежда следващото десетилетие ще зависи в голяма степен от крехкия баланс в американската политика между двете тенденции – реализъм и идеализъм. Но за първи път то ще зависи още повече от това какво интересува лидерите на Китай, Индия, Бразилия. Ако те поискат дългосрочно да прекрояват международната политика, вместо да се занимават основно с местни и регионални проблеми, ще станем свидетели на големи промени. Западният свят ще загуби още повече от относителната си тежест, като САЩ се преориентират изцяло към връзките си с Азия, а Европа се самоизолира в ролята си на западаща регионална сила. Въпреки оптимизма ни за следващото десетилетие, това развитие изглежда много вероятно.

*Авторът е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика, ecfr.eu.