Center for Liberal Strategies

4 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 1

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 09:28

Този месец се навършват 25 години от началото на сериозни промени в българското общество след 45 години власт на БКП и 35 - лично на Тодор Живков.

25 години е доста кръгло - четвърт век, приблизително точно едно поколение, сравненията и оценките са неизбежни. Съответно е добър повод за поглед върху случвалото се и случващото се. Идеята на тази поредица от постинги е да представи определени данни за българското общество и стопанство, които да направят сравненията и оценките по-информирани. Данните ще бъдат представени под формата на графики.

Разбира се, доколкото съм макроикономист, няма как първата графика да не е нещо свързано с националния доход. В случая целта е да се илюстрира динамиката на реалния национален доход на човек от населението в България в сравнение със средния в света. Сравнението е направено в диапазона 1965-2013 - точно толкова години преди 1989, за колкото има данни след това. Източникът на данните е Total Economy Database на The Conference Board, която всъщност е продължението на огромната работа на Ангъс Медисън, съхранявана в Университета в Грьонинген. Конкретният показател е реалният БВП на човек от населението, изразен в константни условни EKS (Èltetö-Köves-Szulc) долари от 2013 с преизчислени покупателни паритети от 2005. Причините за избора на този показател са две. Първата е, че той е от малкото, за които са налични данни за целия период след Втората световна (1950-днес) - примерно базите данни на Световната банка и на МВФ започват, поне за България, от 1980, а тези на Пен Уърлд Тейбълс - от 1970. Втората е, че характеристиките на EKS паритетите са за предпочитане пред алтернативните GK (Geary-Khamis) паритети, защото първите са базирани на Фишер идеален индекс, а вторите - на Пааше индекс, който е със стриктно по-лоши характеристики като индексно число.

Данните за България са разделени на данните за средния реален доход в света и в графиката са дадени като проценти в повече или по-малко от средното за света.

Графика 1. Среден реален доход на човек от населението в България в проценти разлика спрямо средния в света (в константни 2013 EKS долари), 1965-1989-2013

За периода след 1989 нещата изглеждат интуитивно ясни - значителен спад докъм 1997, след това значително нарастване и нов спад след началото на световната криза.

По-интригуващи, и със сигурност по-неизвестни, са данните за последния четвърт век до 1989. Там са ясно видими два периода.

Първоначално има значително нарастване на относителния български доход до средата на 1970-те (пикът е през 1975, когато реалният среден български доход на човек по покупателна способност е бил почти 25% над средния световен). След което значителен спад до самия край на “реалния социализъм”. Всъщност, неудържимият спад на относителния български доход започва не от разделната 1989, а поне от 1982 и 1989 маркира само едно леко ускорение на спада.

Накрая, особено любопитен е фактът, че по този показател разлика между 2013 и 1989 всъщност почти няма. И в двете години реалният национален доход на човек от населението по паритет на покупателната способност в България е с около 3.5 процента по-висок от средния за света.

Добавка 2014-11-06

Поради проявен интерес от поне няколко човека, добавям още една графика - буквално същата, но сравнението е не със света като цяло, а със Западна Европа (по-конкретно 17-те членки на ЕС от Западна Европа, Исландия, Норвегия, Швейцария и Турция.

Ето как изглеждат нещата:

Графика 1а. Среден реален доход на човек от населението в България в проценти разлика спрямо средния в Западна Европа (в константни 2013 EKS долари), 1965-1989-2013

Разликите спрямо сравнението със света като цяло са основно две. Първата е, че спрямо Западна Европа днешните нива са много близо до историческия максимум от средата на 1970-те. Втората е, че настигането продължава дори и по време на Великата рецесия, започнала през 2008, докато спрямо света като цяло след 2008 България леко изостава (разбирай Китай, Полша и подобни, които изобщо не изпитаха рецесия).

6 август, 2013

МФ за евентуалното президентско вето 2

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 11:44

Продължаваме с по-конкретните неща по становището на МФ за нероден Петко, пардон, за неслучилото се още но евентуално президентско вето върху изменението на държавния бюджет.

МФ изброява осем аргумента защо вето би имало лоши последици. Преди изброяването на тези осем аргумента има един кратък абзац, в който се твърди, че евентуално вето ще означава две неща: Президентът ще поеме отговорност за всичко неприятно, което има да се случва до края на годината и Президентът ще се намеси във фискалната политика, което очевидно за МФ е лошо и неприемливо. По първото може да се каже, че съвсем очевидно е, че Президентът носи отговорност за решенията и действията си, но никак не е ясно как всичко от възможните последици може да му се припише, особено след като, както вече казахме, преодоляването на президентско вето в България отнема няколко часа, стига да има воля за това.

По второто твърдение се налага да се каже, че правото на вето на Президента му е дадено от Конституцията. Ако Конституцията искаше той да не може да налага вето по бюджетните закони, щеше да го спомене изрично. Тя не го е споменала. Следователно той има право да налага вето на бюджетните закони. Ако на някой му се струва, че това е намеса във фискалната политика на страната, то тогава той ще трябва да преглътне факта, че тази намеса е разрешена и регламентирана от Конституцията. А всеки е длъжен да се съобразява и да спазва Конституцията, в която и днешният Министър на Финансите се кле преди малко повече от два месеца.

Сега поред с конкретните аргументи. Първият е, че евентуално президентско вето щяло да отложи приемането на актуализация на бюджета за септември и влизането й в сила за октомври. Не е вярно. Президентско вето, наложено в първата десетдневка на август, означава, че актуализацията на бюджета може да бъде приета в средата на август и да влезе в сила три дни след публикуването й в Държавен вестник, примерно някъде в последната десетдневка на август. Не съществуват абсолютно никакви, нито юридичаски, нито идеологически, нито институционални, нито политически пречки това да стане.

Поради това и президентско вето не може да “постави под риск изпълнението на бюджета на МТСП за 2013 г. и разплащането на социалните помощи до края на годината”. Под такъв риск може да го постави единствено и само нежеланието на депутатите да прекратят отпуската си за ден-два.

22000 деца с трайни увреждания нямало да могат да получат увеличени помощи с 28 лева на месец от 1 август, ако Президентът наложи вето. Не е вярно. Законът за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България беше приет на второ четене на 2 август, стигна до Президента едва на 5 август и дори той да не наложи вето и да го прати за публикуване в Държавен Вестник, влизането му в сила ще е СЛЕД началото на август. Следователно, единственият начин децата с трайни увреждания да получат увеличение от 1 август е този закон да има обратна сила. Тук има два варианта. Първият е законът да има обратна сила. Тогава няма пречка след преодоляване на президентското вето той да продължи да има обратна сила и децата да си получат увеличението на по-късна дата, както така или иначе ще се случи и ако няма президентско вето. Вторият е законът да няма обратна сила. Тогава, ако няма президентско вето, децата с увреждания ще получат увеличение най-рано от 1 септември, а ако има президентско вето, то бъде преодоляно бързо и законът бъде публикуван бързо в ДВ (дори ако трябва в извънреден брой - и това се е случвало много пъти в миналото), то тогава децата ще получат увеличение от… 1 септември. Със или без президентско вето, ако законът има обратна сила децата ще получат увеличение от 1 август, ако няма - от 1 септември. Президентското вето е без абсолютно всякакво значение в този казус. Единственото, което може да забави увеличението за децата с увреждания, е нежеланието на депутатите да прекратят отпуската си за ден-два. Няма друго.

Вторият аргумент е изключително интересен: работниците нямало да получат ваучери за храна за 40 милиона за идващия есенно-зимен сезон защото, видите ли, квотата вече била изчерпана “поради недобре разчетено бюджетиране”. Оставяйки настрана очевидния камък в градината на Калин Христов, това означава, че 40 милиона е трябвало да се харчат постепенно за цялата година, но са се изхарчили фактически много по-бързо, за половин година. Оставяйки настрана и въпроса за целесъобразността на тези ваучери като политика изобщо, това означава, че през първата половина на 2013 в джобовете на българи са се влели доста повече милиони левове от предвиденото… и въпреки това МФ твърди, че икономическия растеж е много слаб. А в преамбюла същото това МФ твърди, че ако подобни 40 милиона бъдат изхарчени през втората половина на годината, икономическият растеж осезаемо ще го усети в положителна посока. Нека обобщим: според МФ изхарчени с десетки милиони в повече през първата половина на годината не са имали никакъв положителен ефект. Но когато изхарчим 40 милиона лева в повече през втората половина на годината, тогава ще има осезаем положителен ефект. Нещо не се връзва, или имаме някаква промяна в дълбинната структура на икономиката някъде в средата на годината. Не че не е възможно, но хайде да видим данните и аргументите за това.

Третият и четвъртия аргумент са, че уязвими групи няма да получат 8 милиона лева и държавата няма да може да стане коректен платец. Въпросът към тези два аргумента е същият като при първия: каква е разликата, ако актуализацията на бюджета влезе в сила към края на август вместо в началото на август? Максимумът, с който Президентът може да отложи процеса, е седмица до две. Това е максимум, а той изяви ясно намерение никак да не бави топката.

Пети аргумент: просроченото ДДС, което “в началото на мандата беше 320 млн. лв”. Началото на мандата на това правителство е 29 май 2013. Данните на финансово министерство за просрочия са, последно, до 31 март 2013. Там ясно се вижда, че задълженията на централния бюджет, който прави връщанията по ДДС, са за малко над 100 милиона. Проста сметка - към края на март 107 милиона, към края на май - 320 милиона (но МФ данните за края на юни още не е публикувало, т.е. налага ни се да вярваме на честна дума) (техническо уточнение: данните за невъзстановения ДДС не се публикуват, те са тайна за българските граждани; данните за просрочия са към фирми. Но важен детайл е, че невъзстановения ДДС в момента е единствено и само към фирми, на които се прави инспекция и ревизия. Докато съществуват канали за източване на ДДС и МФ се бори с тях и прави ревизии и инспекции, ще има невъзстановен ДДС. Да се сведе невъзстановения ДДС до 0 означава МФ да престане да проверява за ДДС измами!), което е ръст от 200 милиона за два месеца. Отново, игнорирайки очевадния камък в градинката на Калин Христов, никой от бизнеса не се е оплакал от подобен род внезапно стопиране на нормалния процес на възстановяване на ДДС. А миналият път, когато в края на 2009 Дянков стопира възстановяването на ДДС и просрочените плащания на бюджета скочиха с няколкостотин милиона за около половин година, бизнесът пропищя по начин, по който дори човек със старателно запушени уши нямаше как да пропусне. Но дори и наистина да има такъв рязък скок в невъзстановеното ДДС, въпросът е, защо и как се е случил. Гражданите имат право на обяснение. Това са големи суми.

Аргумент 6, че щяла да се блокира бюджетната процедура, базата за “определяне на устойчиви фискални цели” и актуализацията за средносрочната прогноза, е въпрос към парламента, а не към Президента - от парламента зависи президентското вето да бъде преодоляно в рамките на август.

Седмият аргумент е единственият напълно смислен. Да, непредвидената емисия от 800 милиона през февруари изчерпа по неразумен начин предвидения в бюджета буфер за емитиране на нов дълг при нужда и за изглаждане на несъответствия между приходи (които имат приблизително постоянен размер, плюс-минус и с някои месечни колебания) и разходи, особено разходи по дълга, които често са концентрирани мощно на определени дати. Наличието на подобен буфер е разумно. Разумно е той да се отвори отново. Разумно е, при положение че е истина твърдението на МФ за натрупани в началото на 2014 разплащания по дълга и отново авансови земеделски плащания, които пък ще се покрият по-късно през годината, МФ да може да разработи една емисия, с която да може да ги посрещне без да си създава ликвидни проблеми. Но отново тук президентско вето няма никаква, тотално никаква, релевантност. Отново, става въпрос за разлика между август и август, изборът между август или по-късна дата не е на Президента, а на парламента. Освен това абсолютно нищо не пречи на МФ да започне да организира подобна емисия веднага, на секундата, подобна емисия отнема поне месец - два, и дотогава президентското вето ще бъде преодоляно, законът - публикуван и влязъл в сила. Аргументът, че възстановяване на буфера е необходимо, е разумен. Аргументът, че президентско вето може да му попречи, е неверен.

Накрая, осем. Обичайните витиевати и преплетени взаимоотношения на българския с европейския бюджет. Единственото, което може да се каже по въпроса, е че в цялата точка 8 става въпрос за октомври или ноември. А президентът може да отложи закона за бюджета от август за август. Този, от който зависи дали актуализацията ще влезе в сила през август или в по-късен месец, е не Президентът, а парламентът! Аргументът против ветото отново не издържа.

Обобщение: нито един от осем аргумента не може да обясни какво му е толкова страшно, ако актуализацията на бюджета влезе в сила в последните десет дни на август вместо в първите десет дни на август. Това е максимумът, с който Президентът може да забави нещата с едно отлагателно вето. Всякакво друго забавяне ще е решение на парламента и на съответното управляващо мнозинство. Оттам всички аргументи за негативните последици от забавянето на актуализацията отпадат като критика срещу Президента.

Последно: интересно ми е, че от осем аргумента един единствен - този с възстановяването на дълговия буфер - е смислен по целесъобразност. Всички останали са, да го кажем меко, силно спорни както от гледна точка на икономическа теория, на българска икономическа емпирия, така и особено от гледна точка на определени обществено-политически реалности в страната в момента. Но това е друг разговор.

6 август, 2013

МФ за евентуалното президентско вето

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:20

Спорът между правителството и президента става много интересен. До степен, че МФ публикува предварително становище по евентуално, още неслучило се, президентско вето. Което е същото като президента да публикува становище по евентуални, още неприети от парламента закони.

Още в третия абзац на това становище се казва, че “липсва гъвкавост в частта на разходите по бюджета”. Но ние добре помним, че служебното правителство размести доста неща в разходната част на бюджета без да променя закона, което означава, че само преди три месеца гъвкавост е имало. Досега никъде, по никакъв начин, на никакъв език - от неформален до тежко експертен - днешният щаб на финансовото министерство не е обяснило защо, къде и как точно тази гъвкавост, която очевидно е съществувала, вече я няма. Държа да подчертая: аз не оспорвам истинността на това твърдение, но то по никакъв начин не е защитено с точни цифри, обяснения и конкретни аргументи. Когато става въпрос за промяна в държавния бюджет, гражданите на една държава определено заслужават подобно обяснение, независимо дали щабът на МФ смята тези граждани за достатъчно достойни или достатъчно образовани да се справят с подобна информация.

В същия този трети абзац се твърди, че “анализите показват процикличния характер на фискалната политика”. На това място в едно съобщение в интернет човек очаква да види линк към съответните анализи, за да може да ги прочете, да види техните изходни допускания, рамката на макроикономическия модел, който е използван, техниките на иконометрична оценка, значимостта (статистическа и икономическа) на оценените коефициенти, за да си направи извод доколко тези резултати са сигурни, или има ниво на несигурност и на неизвестност, което да позволява да се мисли, че е възможно в България днес всъщност фискалната позиция да има и антицикличен характер, примерно. Не твърдя, че тези анализи са лоши или невалидни. Твърдя, че не ги знаем. А гражданите на една държава, колкото и да са необразовани и да не разбират, имат право да могат да прочетат тези анализи.

В следващия четвърти абзац се говори за неотложността на корекцията на бюджета поради явно тотално незабавна, на секундата, нужда от погасяване на просрочени задължения, извършване на социални плащания и намаляване на тежестта за крайните потребители на ток от субсидиите за определени типове възобновяеми източници. Дали са до секунда неотложни не е ясно, не е обяснено защо е така. Няма конкретен и изчерпателен списък на тези просрочени задължения - от кой бюджетен разпоредител са просрочени, по какви точно договори са просрочени, защо са просрочени, към кого са просрочени, размерът на всяко едно от тях, кога е възникнало просрочието и, разбира се, ясен списък на коя дата кое точно просрочие МФ смята да бъде погасено. Няма конкретен и изчерпателен списък на получаващите социални помощи - кой, колко, на коя дата ще получи. Няма конкретно обяснение, след като тежестта на субсидирането на някои възобновяеми източници ще се сваля от крайните потребители на ток, на чии плещи ще бъде сложена - все пак все някой трябва да понесе тази тежест, нали? Тя няма как да изчезне.

В шестия абзац на становището на МФ се предполага, че едно президентско вето сега би отложило актуализацията на бюджета за “есента”. Това е невярно твърдение. Президентско вето се преодолява за няколко часа. Единственото, което е необходимо за това, е наличието на 121 депутатски гласа “за” преодоляване на ветото. Ако въпросът с актуализацията на бюджета е наистина толкова важен и спешен както за икономиката на България за тази година, така и за бюджетната процедура за 2014 (както ясно се казва в същия този абзац), някаква си депутатска ваканция не е и не може да бъде нито аргумент, нито пречка. Както финансовият министър очевидно не е в отпуска през август, а и Президентът очевидно не е в отпуска през август, така и депутатите могат да си прекратят отпуските за ден-два. Случвало се е и преди. Не им е виновен, и не им е отговорен, Президентът, ако не искат или не могат да го направят. Ако от едната страна на везната стои гладната смърт на социално слаби хора, а от другата отпуските на сто и нещо души с доста добри заплати, струва ми се съвсем ясно кое тежи повече.

Това дотук е само по преамбюла. Понеже става дълго, размислите по осемте ужасяващи последствия, ако Президентът наложи вето, ще останат за следващо включване.

6 юли, 2013

Когато се наливаха основите… в блатото

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 06:05

Напоследък опитите на определени люде в БСП да се изживяват като висша класа полит-технолози а-ла-Рус от приблизително застрашителни стават все по-смешни и развеселяващи. Все по-очевидно става, че в България, която за разлика от Русия е истинска демокрация (готов съм да дам значителен брой аргументи в полза на това твърдение, колкото и скандално да звучи то), както олигарсите, така и полит-технолозите не са и не могат да бъдат нещо повече от жалък ерзац. Но това е друга тема.

Думата тук е за една от тезите на тези жалки ерзац булгар полит-технолози, в която всъщност има необичайно висока доза истина – някъде близо 50 %. И това е тезата, че днешните протести отразяват противопоставяне на буржоазия срещу бедни (исторически адекватната думичка „пролетариат“ беше, защо ли, избегната). Всъщност, вярно е, че става въпрос точно за подобно противопоставяне в българското общество, но играчите в него не са двама, а трима. В този танц бедните не са сами и от тяхната страна има още един много важен, всъщност по-важният, участник.

Става въпрос за оформящата се вече четвърт век в България коалиция между бедни и олигарси. При това водещата страна в тази коалиция, в този танц, са олигарсите, а бедните доставят единствено електоралната масовка.

Механизмът на тази коалиция е доста прост. Когато коалицията е на власт, на бедните се обещават и подхвърлят трохи колкото да оцелеят и да продължат да гласуват срещу обещания за още трохи. По същото това време, разбира се, олигарсите обират лъвския пай от крадене чрез държавни поръчки, монополни ренти, престъпна дейност. Единствената малко по-тънка сметка в цялата работа, която е ангажимент на олигарсите, е колко точно трохи да се подхвърлят на бедните така щото те едновременно да са достатъчни за възпроизводството на бедността в нейната масовост, но в никакъв случай да не са достатъчни за трайно измъкване на значими групи бедни от бедността. Бедните са нужни на олигарсите именно като бедни, и то бедни без всякакъв шанс за забогатяване, бедни в гетата, било то етнически, възрастови или географски. Нужни са им като хора перманентно, без шанс това някога да се промени, разчитащи за самото си оцеляване като човешки същества на подаяния от държавата.

Именно затова другото много важно нещо, което се случва винаги, когато тази коалиция е на власт, т.е. през по-голямата част от времето, е социалните системи в държавата да се изграждат по начин, който с абсолютна сигурност гарантира едновременно две неща. Първото е масова бедност, чието оцеляване обаче е гарантирано от държавни подаяния. Второто е непременното, неизбежното възпроизводство на тази бедност и липсата на каквато и да било възможност или перспектива за излизане от нея. Ако човек малко по-внимателно се взре във всички социални, доминирани от държавата и нейната политика, обществени системи в България ще види съвсем ясно и твърдо заложените гаранции за непрекъснатото възпроизводство на безнадеждна и масова бедност – като се почне от политиките на социално подпомагане, мине се през политиките на пазара на труда и пенсионната система и се стигне до уж отдалечени от тази тематика държавно доминирани системи като образованието и здравеопазването. Навсякъде за всеки, който има очи да гледа, е ослепително ясно наличието на непоколебими гаранции за непрекъснато възпроизводство на масова и изцяло зависима от подаяния на управляващия елит бедност.

Та десетилетният танц на коалицията от вкарани в безизходна зависимост бедни и олигарси вкара българското общество в калното блато, в което се намира днес.

Срещу тази съвсем ясна и опитваща се да постигне вековечното възпроизводство на бедност, подаяния и крадене коалиция, срещу битието в блатото, се изправи българската буржоазия. Да, буржоазия. Тук най-безсрамно изоставям евфемизма „средна класа“ и също толкова безсрамно искам да реабилитирам думата „буржоазия“ от напълно незаслуженото очерняне, на което е подложена вече повече от век и половина. Говоря за буржоазията в нейния исконен смисъл на общност от граждани. От жители на града, обединени от ценности, език, морал, съвместни цели, споделени добродетели, форум за идеи, способност за бъдене заедно и, да, някъде там измежду другите неща и определена способност да произвеждат и разменят тъй щото да са стопански независими и постоянно да помагат на други да стават стопански независими и да напускат бедността.

Та за тая българска буржоазия става въпрос тук. Именно тя е противникът на коалицията между бедни и олигарси. Именно тя е и брашненият чувал, от който постоянно биват тупани както подаянията за бедните, така и държавните, монополните и престъпните ренти на олигарсите. Именно тя е общественият, политическият и, да, икономическият противник на управляващата коалиция. Именно тя иска в България да се излезе от блатото и да се танцува друг танц и си търси държавнически партньор за него.

И именно нея коалицията между олигарси и бедни трябва постоянно, всячески, да задушава, да държи разединена, объркана, омаломощена, апатична, отвратена. И допреди няколко седмици (по някои оценки три, по други около 20, а по трети цели 52) успяваше.

Но вече не. Тая свърши. Олигарсите и полит-технолозите, дори в техния жалък ерзац булгар вариант, могат и да се справят добре с тънкия баланс между подаяния и постоянно възпроизводство на масова бедност, но са безпомощни срещу буржоазията – не знаят как да я владеят, неспособни са да я контролират, полу-безпомощни са да я манипулират. И това, което се оказа съвсем ясно през това лято, е, че някак невидимо, въпреки всичко, напук на всякакви първоначални шансове и последващи удари, поетът би казал „тайно и полека“, за едно поколение българската буржоазия израсна, измени се, различна е, и ужасяващо изненада управляващата коалиция.

Миналото време тук е напълно нарочно. Това вече се случи. То е исторически факт. На улицата или в социалните мрежи, тези хора вече са заедно – езиково, ценностно, морално, идейно, в пълното си разнообразие и с всички противоречия. Те вече забиха своето знаме и оттук насетне тяхната обществена, политическа и, да, икономическа територия може единствено и само да се разширява – това е неумолимо заложено в законите на демокрацията и, да, на пазарното стопанство.

Причината е, че с това свое въстание българската буржоазия най-после, след 20 и повече години демокрация, посочи, маркира и бетонира моралното дъно на българската демокрация. Изля основите на нещо ново насред блатото. Това е най-важната структурна промяна в българската политическа система от разделянето на Партията от държавата. Никой вече не може да си позволи, освен на огромна и вероятно незабавна за него политическа цена, да слиза под този минимум. Бил той олигарх или бедняк, ще си удари главата в бетон. Това не е дъно, в което може да бъде копано. Единствената възможна посока за промяна е оттласкване от него. Няма никакво значение дали това ще започне да се случва след незабавни избори или след избори след няколко месеца или след следващи редовни избори (и за трите варианта могат да се изброяват плюсове и минуси).

И оттук нататък започна доста скучната, буржоазна задача на постепенното вдигане на летвата на морално недопустимото политическо поведение, на постепенното издигане над блатото. И над бедността, защото на буржоазията, за разлика от олигарсите, бедни не й трябват, а точно обратното - стопански независими хора, които да допринасят за обществото като добавят стойност. Точно това вдигане на летвата, с което обществата, с които толкова обичаме да се сравняваме, се занимават вече повече от два века. Никой друг в човешката история освен буржоазията не е успявал да го извърши.

23 април, 2013

Строги икономии: задава ли се промяна или има ли 90%-но правило за дълга?

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 08:07

 

През последните дни се случиха събития, които са знак за възможни промени в общата европейска фискална политика, която, като цяло, следва логиката на строгите икономии (austerity). Тази политика намери научно обосноваване в широко-известното изследване на харвардските професори Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф (Reinhart and Rogoff, This Time Is Different, 2009). Един от изводите на това изследване бе, че когато дългът на една държава достигне 90% от БВП, той се превръща в спирачка на икономическия растеж. Или по-точно казано, когато дългът достигне заветните 90% следва бърз и радикален спад на растежа. Този извод беше изтълкуван от политиците в Европа като основание за въвеждане на строги икономии с цел дълга да бъде свален под 90%. Макар че професорите не бяха толкова категорични в своите твърдения, изследването беше бързо преведено на политически език по познатата формула: опростявай и преувеличавай. Така, през 2001 г. Оли Рен публично оповести, че Райнхарт и Рогоф са открили „90%-ното правило“ за дълга.

Едно ново изследване, обаче, поставя под съмнение това „правило“ (Thomas Herndon, Michael Ash, and Robert Pollin [University of Massachusetts, Amherst], Does High Public Debt Consistently Stifle Economic Growth? A Critique of Reinhart and Rogoff http://www.peri.umass.edu/236/hash/31e2ff374b6377b2ddec04deaa6388b1/publication/566/)

Авторите твърдят, че Райнхарт и Рогоф са допуснали статистически грешки в обработване на информацията. При една коректна интерпретация излиза, че 90% дълг не водят до радикални промени по отношение на растежа. Всъщност отношението между дълг и растеж е негативно, но много плавно, като няма точка, в която да има радикално прекъсване на корелацията (и бърз спад на растежа). Такава точка на структурна промяна авторите не откриват и при нива над 100%. Накратко, 90%-но правило просто няма. (Нещо повече, корелацията не е доказателство за каузална връзка: тя не доказва, че повишаването на дълга води до плавно забавяне на растежа: има достатъчно контра-примери, които да показват,че връзката може и да е случайна).

Какви са последиците за европейската политика от това изследване? Още е рано да се каже, но в краткосрочен план ще се увеличат разногласията между центъра (Германия) и задлъжнялата периферия, която ще има нов, силен аргумент за разхлабване на колана. Интересно е, че Брюксел, като че ли, започва да подкрепя периферията все повече. Вчера, например, Барозо направи изказване в смисъл, че политическият лимит на строгите икономии вече е изчерпан: за да бъде успешна една политика, тя трябва да е социално и икономически устойчива и широко приета (http://www.ft.com/intl/cms/s/0/73f2aafe-ab65-11e2-ac71-00144feabdc0.html#axzz2RARoZTmD)

Последиците за този дебат у нас са дълга тема за дискусия. В краткосрочен план, обаче, за българската икономика със сигурност ще е от полза, ако Европа сериозно се насочи към стимулиране на растежа: една такава политика може би ще сложи край и на проточилата се стагнация в България.

16 април, 2013

Политическа заушка: Цветанов или Борисов да понесат отговорността?

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 07:56

Защитната теза на ГЕРБ в поредния скандал с незаконни подслушвания е да прехвърли отговорността за случилото се върху служители на МВР или ДАНС. Тези служители безспорно трябва да понесат дисциплинарна и наказателна отговорност. Но първият истински важен въпрос е за политическата отговорност за случилото се. А тя е пряко на Цветан Цветанов и косвено на Бойко Борисов, който превърна вътрешния си министър в стожер на цялото управление и безрезервно стоеше (и стои) зад него. Оправдания от рода на това, че Цветанов или Борисов не са знаели за случващото се след скандалите с Ваньо Танов изглеждат странно. Те явно са обитавали друга планета.  Но дори и това да е така, политическа отговорност за безхаберие и лошо управление (пък било то и поради космически туризъм), трябва да бъде понесена.

Затова, нека ГЕРБ не концентрират цялата си защита върху Цветанов – неговият казус вече е ясен и прокуратурата потвърди, че в МВР са се вършили беззакония и дори престъпления. Това е достатъчно за оттегляне на Цветанов поне временно от политиката. Нека Борисов представи своето виждане за собствената си отговорност, обаче. Той неволна фасада и прикритие на беззаконията ли е бил? И той ли нищо не е знаел за случващото се (както твърди Цветанов)? Мълчанието в тази ситуация е недопустимо.

Всичко това касае само политическата отговорност. Наказателната отговорност е друг проблем и тук трябва да изчакаме прокуратурата, за да видим дали има доказателства за престъпления (и от кого те са извършени). За политическата отговорност за лошо управление с особено опасни последици в ключов сектор като сигурността няма какво да се чака, обаче. Нужни са ясни отговори!

19 юли, 2012

А защо не ИСТИНСКИ референдум за АЕЦ “Белене”?

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:46

Напоследък по някаква причина БСП реши пак да започне да нагнетява общественото напрежение по въпроса с АЕЦ “Белене”, като за пореден път лансира идеята за политически референдум. Дори подписи се събират вече.

Нито този въпрос, нито тази тактика за решаването му, са нови. Всъщност, идеята за референдум е очевидно претопляне, защото ясно си спомням как точно преди година писах в българския Forbes именно по тази тема.

В българското общество има видимо, логично и легитимно разделение по проекта “Белене”. Някои хора са много “за”, други са просто “за”, трети са против. И всичките имат своите аргументи, имат право на своето мнение и, което е особено важно, имат право друг да не им налага мнението си, стига това да е възможно.

Политически референдум за “Белене” не може да реши тази задача. Каквото и да стане на този евентуален референдум, независимо дали ще се получи отговор “да” или отговоро “не”, ако решението на референдума наистина се превърне в политическа реалност мнението на една част от българите ще бъде силово, със силата на държавната принуда, наложено над мнението на друга част от българите. Това е трудно да се оправдае, освен ако просто няма друг начин.

А в този случай друг начин има. Нарича се пупбична подписка за събиране на капитал на търговско дружество. Тези, които много искат проектът “Белене” да се осъществи, могат да се подпишат в подписката срещу сериозни суми пари - техни си пари, техен си риск. Тези, които по-малко искат, но все пак са “за”, могат да се подпишат за по-малки суми - пак техни си пари, техен си риск. А тези, които не го искат, имат възможността да не се подписват и да не участват - тяхно си решение, техен си риск (да пропуснат бъдещи печалби). След което това търговско дружество, управлявано от своите акционери и избрано от тях ръководство, осъществява проекта на собствен търговски и предприемачески риск, като единственото нещо, което иска от държавата, е спазването на добре разписаните в различни закони процедури и разрешения по строежа и въвеждането в експлоатация на подобна мощност. При този метод няма принуда, няма силово налагане на мнението на едни над мнението на други. Всеки действа според убежденията си и лично носи отговорност за решенията и действията си. Този метод е напълно законен, напълно възможен ей сега, веднага, и напълно легитимен в очите на всички.

Не съществуват сериозни аргументи този легитимен, законен и гарантиращ ясни отговорности начин българското общество да реши дали да има или да няма проект “Белене” да бъде пренебрегван. Сътоветно, всякакви негови алтернативи, включително референдуми и други, са нелегитимни.

Но нелегитимното предложение за референдум по този невъзможен за решаване на референдум въпрос съществува и дори събира подписи (подписи, не пари!), а никой не предлага на българските граждани по-легитимната и значително по-добра опция на публичното търговско дружество.

Защо?

18 юли, 2012

Кейнс и контекстът 4

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:31

Е, не мога да се сдържа и да не добавя още едно малко парче към трилогията за Кейнс и контекста. То е любопитно, защото се отнася към един неотдавнашен епизод, който всъщност беше причината да започна цялата тази поредица. И по-точно, това е писанието на Маркус Милър и Робърт Скиделски във Файненшъл Таймс отпреди два месеца. То носи заглавието “Как Кейнс би разрешил кризата на еврозоната”.

Уау! Това е бляскав пример за елиминиране на аргументи на противната страна с позоваване на авторитет. При това позоваване с изключително “скромната” претенция, че двамата автори наистина знаят какво би направил Кейнс. В случая със Скиделски тази претенция дори е подплатена със славата му на най-подробния биограф на Кейнс и негов истински религиозен поклонник. Аргументът на двамата автори се основава на това, че Кейнс наистина е писал по повод държавни дългове и проблемите, които те могат да причинят на икономиката. Но в момента, в който човек се позамисли за реалния контекст, в който Кейнс е писал това, ще открие значителни съществени разлики с днешния контекст. Което автоматически означава, че вероятността практическият гений Кейнс да предпише днес същото лечение, което е предписвал тогава, клони към нула. (още…)

17 юли, 2012

Кейнс и контекстът 3

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 06:24

Време е и за третата част на писанията за Кейнс и силно подценяваното значение на неговия контекст при тълкуването, и особено при прилагането на негови съвети към действителността днес или когато и да било. Тази трета част ще се занимае с категорично най-известния цитат на този човек, а именно:

“In the long run we are all dead.” (”В дългосрочен план всички сме мъртви.”)

(още…)

12 юли, 2012

Кейнс и контекстът 2

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:45

И така, продължаваме с контекстуалния г-н Кейнс, като целта е да демонстрираме, че всяко негово цитиране извън конкретния контекст, към който се отнасят думите и мненияте му, може да бъде силно заблуждаващо и дори опасно.

Втори цитат, направен напоследък доста известен от Пол Кругман:

“The boom, not the slump, is the right time for austerity at the Treasury.” (”Бумът, не спадът, е правилното време за строги икономии в хазната”).

Прекрасен цитат. Още по-прекрасен е неговият контекст. (още…)

« По-новиПо-стари »

Задвижвано от WordPress