Center for Liberal Strategies

7 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 4

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:47

Поредната графика, посветена на четвъртвековния юбилей на ноември 1989, продължава с някои от основните характеристики на обществения живот, които отразяват далеч не само неговата стопанска среда – раждаемостта и смъртността. Доколкото знам, съществува малка разлика между данните за раждаемостта на живородени деца преди и след 1989, която се дължи на промяна в начина на броене на мъртвородените – а именно преди 1989 за мъртвородено се води бебе, което е починало до първите три дни след раждането, а след 1989 починалите през първите три дни вече не се водят мъртвородени, а живородени и съответно стават контингент на детската смъртност, която вече отбелязахме.

Извън това, и раждаемостта, и смъртността са показатели с висока доза на достоверност, доколкото става въпрос за събитие, засягащо гражданското състояние на лицата и воденето на статистиката е много високо институционализирано.

На графиката са показани коефициентите на раждаемост и смъртност – т.е. бройки живородени и починали на хиляда души от средногодишното население на страната.

Графика 1. Раждаемост и смъртност в България, 1965-1989-2013

Доколкото става въпрос за два показателя, всеки от които има своя определена динамика, то дискусията тук се налага да е малко по-обстоятелствена. Съществуват три неща за наблюдение: динамиката на раждаемостта сама по себе си; динамиката на смъртността сама по себе си; и съчетанието между двете, което всъщност показва естественият прираст на населението.

Кривата на раждаемостта показва три ясни периода. Макар и сравнително колеблив, показателят е на относително високи постоянни нива през първото десетилетие докъм средата на 1970-те. След това, от 1974, започва ясно изразена тенденция на спад в раждаемостта, която е и почти постоянна – с около 0.4 промила на година – до 1997. Разликата между ясно изразения пик през 1974 и ясно изразеното дъно през 1997 е 9.5 промила. 1989 изобщо не може да се забележи – тя просто е една от годините, през които раждаемостта просто продължава да си спада. Спадът на раждаемостта рязко спира през 1997 и следва десетгодишен период на почти постоянно нарастване на показателя с по около 0.25 промила на година до 2009, след което следва нов спад съпровождащ икономическата криза и стагнация, като нивата все пак остават значително по-високи от дъното.

Кривата на смъртността, за разлика от тази на раждаемостта, показва само два ясно очертани периода за последния половин век. От самото начало на наблюденията смъртността постъпателно нараства (всъщност глобалното дъно на смъртността в България е през 1958) с по около 0.2 промила на година и с много малки колебания до 1997. През 1997 това нарастване спира и следват 17 години на малки колебания на смъртността около тези сравнително високи нива от 13.5 до 15 промила. Отново, 1989 изобщо не може да бъде отбелязана с нищо и в тази крива, тя е просто една от годините, през които смъртността си се увеличава.

Едва при разликата между раждаемост и смъртност, т.е. вертикалното отстояние между двете криви, 1989 се появява като интересна – точно в тази година двете криви се пресичат и естественият прираст на българското население става отрицателен. Дали от този факт, в съчетание с динамиките на двата основни формиращи го показателя - коефициентите на раждаемост и на смъртност - можем да изведем някаква самостоятелна значимост на годината 1989, не знам.



1 Коментар »

  1. Хубавото е че графиката на раждаемоста през последните години е сравнително хоризонтална . Все повече млади майки с бебета в количка срещам по улиците на Стара Загора. Явно младите са станали по уверени в бъдещето си и се решават да имат деца.. А и смъртноста - май че е навлязла в стадий на “затишие” . Отдавам го на повишената здравна култура , на многото говорене по телевизия, радио, вестници , повече внимание на старците в градовете към здравето си и купуването на доста животоподържащи лекарства и облекчаващи качеството на живот медикаменти ( не само лекарства ). Въпреки всеобщия “плач” че пари няма, все пак възрастните хора намират парички за това. А може би и младите им помагат.

    Коментар от Иван Тенев — 9 ноември, 2014 @ 08:18

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress