Center for Liberal Strategies

6 юли, 2013

Когато се наливаха основите… в блатото

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 06:05

Напоследък опитите на определени люде в БСП да се изживяват като висша класа полит-технолози а-ла-Рус от приблизително застрашителни стават все по-смешни и развеселяващи. Все по-очевидно става, че в България, която за разлика от Русия е истинска демокрация (готов съм да дам значителен брой аргументи в полза на това твърдение, колкото и скандално да звучи то), както олигарсите, така и полит-технолозите не са и не могат да бъдат нещо повече от жалък ерзац. Но това е друга тема.

Думата тук е за една от тезите на тези жалки ерзац булгар полит-технолози, в която всъщност има необичайно висока доза истина – някъде близо 50 %. И това е тезата, че днешните протести отразяват противопоставяне на буржоазия срещу бедни (исторически адекватната думичка „пролетариат“ беше, защо ли, избегната). Всъщност, вярно е, че става въпрос точно за подобно противопоставяне в българското общество, но играчите в него не са двама, а трима. В този танц бедните не са сами и от тяхната страна има още един много важен, всъщност по-важният, участник.

Става въпрос за оформящата се вече четвърт век в България коалиция между бедни и олигарси. При това водещата страна в тази коалиция, в този танц, са олигарсите, а бедните доставят единствено електоралната масовка.

Механизмът на тази коалиция е доста прост. Когато коалицията е на власт, на бедните се обещават и подхвърлят трохи колкото да оцелеят и да продължат да гласуват срещу обещания за още трохи. По същото това време, разбира се, олигарсите обират лъвския пай от крадене чрез държавни поръчки, монополни ренти, престъпна дейност. Единствената малко по-тънка сметка в цялата работа, която е ангажимент на олигарсите, е колко точно трохи да се подхвърлят на бедните така щото те едновременно да са достатъчни за възпроизводството на бедността в нейната масовост, но в никакъв случай да не са достатъчни за трайно измъкване на значими групи бедни от бедността. Бедните са нужни на олигарсите именно като бедни, и то бедни без всякакъв шанс за забогатяване, бедни в гетата, било то етнически, възрастови или географски. Нужни са им като хора перманентно, без шанс това някога да се промени, разчитащи за самото си оцеляване като човешки същества на подаяния от държавата.

Именно затова другото много важно нещо, което се случва винаги, когато тази коалиция е на власт, т.е. през по-голямата част от времето, е социалните системи в държавата да се изграждат по начин, който с абсолютна сигурност гарантира едновременно две неща. Първото е масова бедност, чието оцеляване обаче е гарантирано от държавни подаяния. Второто е непременното, неизбежното възпроизводство на тази бедност и липсата на каквато и да било възможност или перспектива за излизане от нея. Ако човек малко по-внимателно се взре във всички социални, доминирани от държавата и нейната политика, обществени системи в България ще види съвсем ясно и твърдо заложените гаранции за непрекъснатото възпроизводство на безнадеждна и масова бедност – като се почне от политиките на социално подпомагане, мине се през политиките на пазара на труда и пенсионната система и се стигне до уж отдалечени от тази тематика държавно доминирани системи като образованието и здравеопазването. Навсякъде за всеки, който има очи да гледа, е ослепително ясно наличието на непоколебими гаранции за непрекъснато възпроизводство на масова и изцяло зависима от подаяния на управляващия елит бедност.

Та десетилетният танц на коалицията от вкарани в безизходна зависимост бедни и олигарси вкара българското общество в калното блато, в което се намира днес.

Срещу тази съвсем ясна и опитваща се да постигне вековечното възпроизводство на бедност, подаяния и крадене коалиция, срещу битието в блатото, се изправи българската буржоазия. Да, буржоазия. Тук най-безсрамно изоставям евфемизма „средна класа“ и също толкова безсрамно искам да реабилитирам думата „буржоазия“ от напълно незаслуженото очерняне, на което е подложена вече повече от век и половина. Говоря за буржоазията в нейния исконен смисъл на общност от граждани. От жители на града, обединени от ценности, език, морал, съвместни цели, споделени добродетели, форум за идеи, способност за бъдене заедно и, да, някъде там измежду другите неща и определена способност да произвеждат и разменят тъй щото да са стопански независими и постоянно да помагат на други да стават стопански независими и да напускат бедността.

Та за тая българска буржоазия става въпрос тук. Именно тя е противникът на коалицията между бедни и олигарси. Именно тя е и брашненият чувал, от който постоянно биват тупани както подаянията за бедните, така и държавните, монополните и престъпните ренти на олигарсите. Именно тя е общественият, политическият и, да, икономическият противник на управляващата коалиция. Именно тя иска в България да се излезе от блатото и да се танцува друг танц и си търси държавнически партньор за него.

И именно нея коалицията между олигарси и бедни трябва постоянно, всячески, да задушава, да държи разединена, объркана, омаломощена, апатична, отвратена. И допреди няколко седмици (по някои оценки три, по други около 20, а по трети цели 52) успяваше.

Но вече не. Тая свърши. Олигарсите и полит-технолозите, дори в техния жалък ерзац булгар вариант, могат и да се справят добре с тънкия баланс между подаяния и постоянно възпроизводство на масова бедност, но са безпомощни срещу буржоазията – не знаят как да я владеят, неспособни са да я контролират, полу-безпомощни са да я манипулират. И това, което се оказа съвсем ясно през това лято, е, че някак невидимо, въпреки всичко, напук на всякакви първоначални шансове и последващи удари, поетът би казал „тайно и полека“, за едно поколение българската буржоазия израсна, измени се, различна е, и ужасяващо изненада управляващата коалиция.

Миналото време тук е напълно нарочно. Това вече се случи. То е исторически факт. На улицата или в социалните мрежи, тези хора вече са заедно – езиково, ценностно, морално, идейно, в пълното си разнообразие и с всички противоречия. Те вече забиха своето знаме и оттук насетне тяхната обществена, политическа и, да, икономическа територия може единствено и само да се разширява – това е неумолимо заложено в законите на демокрацията и, да, на пазарното стопанство.

Причината е, че с това свое въстание българската буржоазия най-после, след 20 и повече години демокрация, посочи, маркира и бетонира моралното дъно на българската демокрация. Изля основите на нещо ново насред блатото. Това е най-важната структурна промяна в българската политическа система от разделянето на Партията от държавата. Никой вече не може да си позволи, освен на огромна и вероятно незабавна за него политическа цена, да слиза под този минимум. Бил той олигарх или бедняк, ще си удари главата в бетон. Това не е дъно, в което може да бъде копано. Единствената възможна посока за промяна е оттласкване от него. Няма никакво значение дали това ще започне да се случва след незабавни избори или след избори след няколко месеца или след следващи редовни избори (и за трите варианта могат да се изброяват плюсове и минуси).

И оттук нататък започна доста скучната, буржоазна задача на постепенното вдигане на летвата на морално недопустимото политическо поведение, на постепенното издигане над блатото. И над бедността, защото на буржоазията, за разлика от олигарсите, бедни не й трябват, а точно обратното - стопански независими хора, които да допринасят за обществото като добавят стойност. Точно това вдигане на летвата, с което обществата, с които толкова обичаме да се сравняваме, се занимават вече повече от два века. Никой друг в човешката история освен буржоазията не е успявал да го извърши.



19 Коментара »

  1. Razor !!!!!

    Коментар от Кирил Иванов — 6 юли, 2013 @ 07:15

  2. Съгласен,

    Притеснително е да изливаш основи в блато, но алтернатива нямаме…Дано да си свършим добре работата!

    Коментар от Мартин — 7 юли, 2013 @ 08:47

  3. Поздравления, г-н Ганев!
    Това е една от най - забележителните статии през годината!
    Но, за съжаление, много хора в България не мислят или са зомбирани.

    Коментар от Васил — 8 юли, 2013 @ 12:30

  4. Блестяща, точна констатация. Изводите и заключенията съвпадат и с моите разбирания. Поздравления!

    Коментар от Юри Вълев — 8 юли, 2013 @ 07:13

  5. Интересна статия. Струва ми се, че използването на наименованието “буржоазия”, вместо “средна класа”, отваря мисловни полета, които автора не може да огради.

    Коментар от Петко Симеонов — 10 юли, 2013 @ 05:38

  6. Капиталът е колективен продукт. Ако занесеш какъвто и да било капитал в пустинята, на Марс, или останеш сам на Земята, и няма кой да се интересува от капитала ти - ТО ЗНАЧИ НЯМЯШ КАПИТАЛ!! а собствеността на капитала е държавен продукт!

    НАРОДА ДА СТАНЕ И ИЗМЕТЕ БУРЖОАЗНИЯ ПРОТЕСТ И ОРЕШАРСКИ

    .. .. народа все повече олевява - ОБЕДНЯВА И ВЕЧЕ НЕ Е ЕГОИСТ - ДЕСЕН, СПАСЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВНО - ХРИСТИЯНСКО

    Коментар от OBEKTIBIZM — 11 юли, 2013 @ 04:55

  7. Преди да кади тамян на буржоазията , препоръчвам на автора на това “блато” да провери в Уикипедия какво означава думата буржоазия като “средна класа между благородниците и селяните” и да не я отъждествява със средната класа при капитализма .Ако си е направил труда да прочете Конституцията на РБ, трябва да е забелязал ,че според конституционните норми всички в България сме сноби, тоест sine nobilitas - без благородническа титла , понеже няма привилигии основани на произход, имуществен или какъвто и да било друг ценз.
    Повдигам темета, защото във всички медии се тръби за някаква средна класа , която протестирала по улиците на София и искала промяна. Тази средна класа била “активната част от населението от работещи млади хора, които си плащат данъците и имат конкретни искания за разлика от февруарските въшльовци, които не плащали данъци и издигнали неясни и малоумни лозунги”…
    Дайте сега да се разберем. Аз конкретни искания на “буржоазните протести” не видях . Единственото, което сечува е “Червени боклуци” и “Орешарски вън!” Песните, танците, пиенето на бира и маскарада не го броя за политически искания . За разлика от днешните паради и карнавали, февруарските протестиращи поставяха много ясни и конкретни искания като намаляване на цената на тока ; одържавяване на ЕРП-та , прекратяване на концесионните договори за добив на ценни метали и пр.
    Второ: буржоазията по дефиниция е класа на собственици ползващи наемен труд, а не класа на добре платени наемни работници. Наемният работник е наемен работник и принадлежи към пролетариата независимо колко му се иска да е буржоа и независимо,че доходът му е над средния за страната. Пролетариатът няма собственост над средствата за производството и единственият му източник на доходи е продажбата на работната му сила.
    Аз не се наемам да изброя колко от днешните протестиращи имат собствен бизнес и ползват наемен труд ,за да се причисляват към средната класа; това е работа на “буржоазната интелигенция”. Който твърди нещо , трябва да доказва тезите си.
    Трето: никой няма нищо против “буржоазията” , но като “интелигентно” малцинство, тя би трябвало да е наясно,че демокрацията е власт на мнозинство и за нейна , на буржоазията. беда, се оказва,че мнозинството в БГ е съставено от пролетариат. Такъв: беден, въшлив, с “малоумни” искания като социална справедливост, даже още повече - свобода , равенство, братство…
    И последно, за да дам на всеки възможност да разсъждава сам, искам да попитам как точно на буржоазията “за разлика от олигарсите, бедни не й трябват, а точно обратното - стопански независими хора, които да допринасят за обществото като добавят стойност.” Нали буржоазията, по дефиниция , ползва наемен труд, работна сила и се стреми да се превърне от средна в едра? Без тоя , възможно най евтин наемен труд, буржоазията няма как изобщо да е буржоазия, а камо ли да се превърне в олигархия каквато е заветната и мечта. Впрочем, между тях разликата е само в мащабите, не и в методите. Нека тая средна буржоазия не се преструва ,че и пука за бедните , които “иска да измъкне от блатото” и да ги прави “стопански независими хора” .Тия филми сме ги гледали от Великата френска революция насам и видяхме как се “грижи” буржоазията за наемния труд. Планини от книги могат да се напишат по въпроса .
    изглежда най-големият зор на автора на статията са социалните придобивки за бедните , които нарича “подаяния, които гарантират възпроизводството на бедността” И забележете: тези подаяния се правят от Тройната коалиция когато е на власт.
    Да, съгласни сме: другите правителства не се занимават да възпроизвеждат бедната класа; те спират подаянията и я оставят естествено да си измре., като се правят,че не я забелязват.
    Хубавото на такива статии е ,че започват да назовават нещата със собствените им имена . С грешки в дефинициите , с изтъркани демагогски номера, но все пак е начало на закономерен обществено-исторически процес , който не може да бъде спрян . Скоро ще изтупаме Маркс от праха и цикълът ще се завърти отново. Циклите в историята са така, всеки следващ се завърта по-бързо от предишния.

    Коментар от Мая Тонева — 12 юли, 2013 @ 11:02

  8. Ако в една развита държава, с големи данъци и заплати, бизнеса инвестира 100 милиарда евро при БВП 500 милиарда евро. Или инвестиции от бизнеса в страната за 30 милиарда при БВП 150 милиарда. Което значи, че бизнеса във Финландия прави инвестиции за 20% от БВП, а българският бизнес трябва да прави инвестиции за 405% от БВП. Защото?? - Държавните разходи в България са съкратени с 10% от БВП спрямо разходите във Финландия. Това са 8 милиарда лева. И още толкова, бизнеса пести от заплати, според данните за плащане на труд спрямо БВП. Така че ги смятайте колко процента от БВП трябва да инвестира нашият бизнес, повече от държавите без такива облекчения. А КАКВА Е ИСТИНАТА?? БИЗНЕСА ИНВЕСТИРА ЛИ 32-МИЛИАРДА ЛЕВА ВСЯКА ГОДИНА?? В другите държави имали повече субсидии, но имат ли такива данъци и заплати.

    Коментар от OBEKTIBIZM — 13 юли, 2013 @ 11:44

  9. Страхотна статия!Много вярно и точно е казано.Дано повече хора я прочетат.

    Коментар от Vanya Mavrodieva — 16 юли, 2013 @ 03:47

  10. Дано си прав, Гоги…

    Коментар от Васил — 18 юли, 2013 @ 02:52

  11. Много добра статия, харесвам и одобрявам написаното, нещо повече, логиката изисква да отдадем заслуженото на автора за длбочинния анализ. Много пъти са изговаряни тези близки до обективната реалност, за жалост пътят напред, или прогресът не се случват. Тази мощна енергия, която бликна по повод едно назначение, трябва да се превърне в концентрирани действия за изграждане на модерна държава със свободно пазарно общество. Да, Картаген трябва да бъде разрушен.

    Коментар от Любопитен — 15 август, 2013 @ 12:38

  12. без премaхване на самозвания криминален елит и без мандатност няма да излезне РБ от блатото
    но заграбеното кокъла няма да бъде отстъпен доброволно

    Коментар от проф д-р Любомир Андреев — 23 септември, 2013 @ 07:21

  13. протестите трябва да бъдат стратегически и тактически оглавени и поведени на бои с олигарсите с бизнесполитиците

    Коментар от проф д-р Любомир Андреев — 23 септември, 2013 @ 07:23

  14. промяна на базата натсроиката елита въвеждане на мандатна система

    Коментар от проф д-р Любомир Андреев — 20 януари, 2014 @ 01:30

  15. промяна на базата натсроиката елита въвеждане на мандатна система

    Коментар от проф д-р Любомир Андреев — 20 януари, 2014 @ 01:31

  16. промяна на базата натсроиката елита въвеждане на мандатна система

    Коментар от проф д-р Любомир Андреев — 20 януари, 2014 @ 01:31

  17. промяна на базата натсроиката елита въвеждане на мандатна система

    Коментар от проф д-р Любомир Андреев — 20 януари, 2014 @ 01:31

  18. промяна на базата натсроиката елита въвеждане на мандатна система

    Коментар от проф д-р Любомир Андреев — 20 януари, 2014 @ 01:31

  19. искам да попитам какво означава буржуазия

    Коментар от gergana — 6 февруари, 2014 @ 04:32

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress