Center for Liberal Strategies

23 април, 2013

Строги икономии: задава ли се промяна или има ли 90%-но правило за дълга?

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 08:07

 

През последните дни се случиха събития, които са знак за възможни промени в общата европейска фискална политика, която, като цяло, следва логиката на строгите икономии (austerity). Тази политика намери научно обосноваване в широко-известното изследване на харвардските професори Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф (Reinhart and Rogoff, This Time Is Different, 2009). Един от изводите на това изследване бе, че когато дългът на една държава достигне 90% от БВП, той се превръща в спирачка на икономическия растеж. Или по-точно казано, когато дългът достигне заветните 90% следва бърз и радикален спад на растежа. Този извод беше изтълкуван от политиците в Европа като основание за въвеждане на строги икономии с цел дълга да бъде свален под 90%. Макар че професорите не бяха толкова категорични в своите твърдения, изследването беше бързо преведено на политически език по познатата формула: опростявай и преувеличавай. Така, през 2001 г. Оли Рен публично оповести, че Райнхарт и Рогоф са открили „90%-ното правило“ за дълга.

Едно ново изследване, обаче, поставя под съмнение това „правило“ (Thomas Herndon, Michael Ash, and Robert Pollin [University of Massachusetts, Amherst], Does High Public Debt Consistently Stifle Economic Growth? A Critique of Reinhart and Rogoff http://www.peri.umass.edu/236/hash/31e2ff374b6377b2ddec04deaa6388b1/publication/566/)

Авторите твърдят, че Райнхарт и Рогоф са допуснали статистически грешки в обработване на информацията. При една коректна интерпретация излиза, че 90% дълг не водят до радикални промени по отношение на растежа. Всъщност отношението между дълг и растеж е негативно, но много плавно, като няма точка, в която да има радикално прекъсване на корелацията (и бърз спад на растежа). Такава точка на структурна промяна авторите не откриват и при нива над 100%. Накратко, 90%-но правило просто няма. (Нещо повече, корелацията не е доказателство за каузална връзка: тя не доказва, че повишаването на дълга води до плавно забавяне на растежа: има достатъчно контра-примери, които да показват,че връзката може и да е случайна).

Какви са последиците за европейската политика от това изследване? Още е рано да се каже, но в краткосрочен план ще се увеличат разногласията между центъра (Германия) и задлъжнялата периферия, която ще има нов, силен аргумент за разхлабване на колана. Интересно е, че Брюксел, като че ли, започва да подкрепя периферията все повече. Вчера, например, Барозо направи изказване в смисъл, че политическият лимит на строгите икономии вече е изчерпан: за да бъде успешна една политика, тя трябва да е социално и икономически устойчива и широко приета (http://www.ft.com/intl/cms/s/0/73f2aafe-ab65-11e2-ac71-00144feabdc0.html#axzz2RARoZTmD)

Последиците за този дебат у нас са дълга тема за дискусия. В краткосрочен план, обаче, за българската икономика със сигурност ще е от полза, ако Европа сериозно се насочи към стимулиране на растежа: една такава политика може би ще сложи край и на проточилата се стагнация в България.



Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress