Center for Liberal Strategies

Saturday June 30th, 2012

Keynes and context 1

Filed under: Uncategorized — Gogi @ 11:19 AM

Sorry, this entry is only available in Български.



9 Comments »

  1. Здравейте,

    прочитайки статията за Кейнс, първите мисли, които изплуват в съзнанието ми, са следните:

    Интересно е как самият Кейнс с натрупването на нова информация е еволюирал в мисленето си и гледните си точки. Според мен, ако беше живял с 50-60 години по-късно, щеше да е привърженик по-скоро на системната теория на Марк Вебер, в която държавата със своите взаимовръзки е просто елемент в системата, наречена глобална икономика. Интуицията, която ме води, към въпросното предположение, е, че самият Кейнс като прагматичен човек се е опитвал да намери конкретно “лекарство” за конкретен проблем. В допълнение е проявявал и гъвкавост на възгледите си.

    Живейки днес, Кейнс неминуемо би отчел и фактът, че съвременната парична система след отмяната на златния стандарт в началото на 70-те години, е коренно различна от тази през 20-те, считана за сериозен акселериращ фактор на Голямата депресия. Най-просто казано, Голямата депресия в САЩ е криза на свръх-предлагенето в следствие на индустриализацията и на отлагано потребление, водещо до дефлация при едно стабилно златно покритие на долара. Валутите днес сами по себе си са доста “по-временно” средство за съхраняване на стойност - обезценяват се по пътя на инфлацията, а това обуславя и възможността на правителствата да поддържат продължителни структурни дефицити и увеличавайки плавно държавния си дълг с темпове, съпоставими с тези на инфлацията в икономиката. Просто правителствата имат монопол върху печатенето на парични средства, а един дефицит съпоставим с този на инфлацията е сравнително приемлив от гледна точка на вече привикнало общество.

    Развитите държави също така и подобно на примера на Япония след кризата от 90-те се опитват да поддържат икономиките си чрез структурни разходи, които да създават работни места, водени от концепцията за “милтипликатор на Кейнс”. Това “изкуствено” потребление под формата на излишна инфраструктура и спорни инвестиции обаче в условията на несигурност нямат този ефект - а по-скоро водят до увеличавания на спестяванията и отлив на капитали по пътя на международните финансови пазари. Резултатът: натрупан голям държавен дълг в следствие на спорни инвестиции с неясна възвращаемост. Алтернативите за излизане от дълговата криза? Монетаризация/отпусване на дълга.

    През 30-те години наблюдаваме 2 примера за теорията за значителни държавни инвестиции в инфраструктура и т.н. Единият е САЩ на Рузвелт след Голямата депресия, вторият е на нацистка Германия, “прочистила” се от дълговете, резултат на 1-вата Световна война по пътя на хиперинфлацията през 20-те. В първия случай при все САЩ да “закърпват положението” с високата безработица, строейки мега-инфраструктурни проекти като магистрали и язовирни стени, реално излизат от кризата едва след като спечелват 2-рата Световна в качеството си на победители и доминираща в половин свят супер-сила. За отчитане са и “планът Маршъл” за възстановяването на следвоенна Европа и активната инвестиционна роля на САЩ в този процес - намерен е пазар за някогашното свръх-производство. Впрочем последното твърдение е по-силно интуитивно и следва да бъде проверено.

    При нацистка Германия инвестициите са в инфраструктура и военна техника и сработват прекрасно в рамките на една прочистена от дългове и започваща от начало “отпушила се” икономика. За съжаление резултатът от въпросните 10 години по-късно е печално известен.

    В заключение, моето скромно мнение е, че увеличаването на публичните дефицити под формата на невъзстановяваща се консумация (например заплати на администрация) може да бъде краткосрочна мярка за смекчаване на ефекта от рецесия, през който реалната икономика да може да се преструктура. В никакъв случай обаче публичният сектор, трупащ дългове в ненужни инвестиции, не бива да се превръща в основния движещ елемент за една икономика, защото въпросното води до цялостното структуриране на икономиката около нея - услуги, строителство, транспорт и т.н, които обслужват държавните служители, източник на средства. Добър пример за последното е Гърция днес, която след влизането си в ЕС повече от 10 години има икономика, движена от евро-пари и трупаща дългове за отдавна “изядени” средства, които следва да бъдат върнати днес.

    Надявам се мислите ми да са относително интересни и не звучат прекалено лаично, а и логическата нишка да е проследима и да върви глатко. Ще се радвам, ако някъде някое мое погрешно заключение бъде конструктивно коригирано с цел по-голяма яснота (навярно и поради липсваща информация).

    Comment by Димитър Николов — Sunday July 1st, 2012 @ 08:31 PM

  2. [...] Кейнс и контекстът 1 [...]

    Pingback by Блогът за икономика » Blog Archive » Избрано – 09.07.2012 — Monday July 9th, 2012 @ 01:58 PM

  3. Съгласен съм че Кейнс не е оправдвавал големите дефицити във всички случаи. Препоръчвал ги е по време на депресии с диагноза понижено съвкупно търсене. “Кейнсианци” са тези икономисти, които ползват кейнсови модели за икономиката от “Общата Теория” (като Хикс, който измисля IS-LM, който е графичен начин да се изразят мислите от 13та и 14та глава). В медиите популярно се наричат “кейнсианци” всички, които независимо от контекста искат по-голямо държавно участие или повече харчене, независимо от това как си обосновават предложението.

    Разбира се, той е останал в историята и с “Бретон Уудс” системата, с “Икономическите последствия от войната” и с борбата си против златният стандарт.

    Имам няколко бележки, обаче:

    * Великобритания е била много сериозно задлъжняла от предишната световна война през 30те година, почти 200% дълг-към-БВП. В тези условия Кейнс написва “Общата Теория” и предлага експанзивната фискалната полика като изход от Голямата Депресия.
    http://krugman.blogs.nytimes.com/2011/12/04/british-debt-history/

    * Скиделски в последната си книга за Кейнс (”Return of the Master”, не знам кой том по ред), беше писал за сегашните кейнсианци. Неговото мнение е че общо взето имат същите позиции за кризата и са игнорирани от обществеността също както Общата Теория е била игнорирана от неикономистите до след втората световна война.

    * След влизането си във втората световна война Великобритания и САЩ развиват направо планови икономики, с много различни условия от тези преди или след войната. Икономическите проблеми при обратния преход към пазарна икономика са много по-различни от тези през Голямата Депресия.

    (Известният пример за военното стимулиране на търсенето е от САЩ в периода 1939-1941. Има огромно харчене за въоражаване, но все още не е въведена купонна система, мобилизация и огромния брой шокиращи военно-времеви мерки)

    Comment by Димитър — Monday July 9th, 2012 @ 04:52 PM

  4. [...] Кейнс и контекстът 1 [...]

    Pingback by Избрано – 09.07.2012 — Monday July 9th, 2012 @ 09:02 PM

  5. Hello Mr Ganev

    the link |“Публични финанси и промени в стойността на парите?| is broken.

    Regards

    Comment by robbin_r — Sunday July 15th, 2012 @ 09:24 AM

  6. може ли да напишете пост
    кратко и ясно как да се стумилира потреблението и нас
    1.
    2.
    3.
    4.
    5.
    .
    ..

    .
    мерси

    Comment by robbin_r — Sunday July 15th, 2012 @ 09:25 AM

  7. To robbin_r

    Thank you, I corrected the link to Jstor’s original stable link. However, if you do not have a jstor access, you will only be able to see an abstract.

    Comment by Gogi — Friday July 20th, 2012 @ 08:16 PM

  8. До ribbin_r

    Защо да правя такъв списък? Какъв е смисълът и каква е целта?

    Comment by Gogi — Friday July 20th, 2012 @ 08:17 PM

  9. @ Защо да правя такъв списък? Какъв е смисълът и каква е целта?

    интересно ми е Вашето експертно виждане как би могла нашата страна да излезе от кризата на потреблението, с други думи смятам че сте от малкото хора способни да дадат адекватен отговор

    п.с. писах на english , защото нямах кирилица :) по-късно оправих този проблем

    Comment by robbin_r — Friday October 5th, 2012 @ 08:00 PM

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress