Center for Liberal Strategies

30 юни, 2012

Кейнс и контекстът 1

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 11:19

Понеже напоследък г-н Кейнс става все по-популярен обект на религиозно възхищение от много хора, според които той е бащата на единственото право икономическо учение и препоръките му трябва да се следват до последната запетая, аз започнах да се ровя из разни негови писания и изказвания, които все по-натрапчиво се използват с цел даден дебат да се затвори или даден подмолен въпрос на някой пазарен фундаменталист и агент на капиталистическото зло да бъде отхвърлен с истина от последна инстанция. Покрай това ровене и четенето ми на написаното от неговата ръка и за него доста се увеличи. И установявам разни интересни работи.

За мен става все по-кристално ясно, че ако по някакъв начин днес Кейнс беше жив, той в никакъв случай не би бил кейнсианец. И далеч не съм първия да твърди това - като се почне* поне от Хайек и се стигне до току-що излязлата книга на Вито Танци, това мнение изглежда се споделя от все повече хора. Но това е лично впечатление и може и никак да не е вярно. Остават, обаче, цитатите. За тях могат да се кажат много неща, но две са важни.

Първо, човек може да си намери почти всякакъв цитат от Кейнс, който да отрича друг негов цитат или поне да казва нещо доста противоположно. Едно от нещата, в които Кейнс по никакъв начин не може да бъде обвиняван, е крайна, фанатична, религиозна принципна последователност. Всъщност, дори и в най-елементарна последователност не може да бъде обвиняван, но това е друга тема. Човекът е бил практик и е реагирал, и писал, в конкретни ситуации по повод конкретни текущи проблеми и съответно е препоръчвал конкретни политики и действия. При промяна в ситуациите е препоръчвал други, често точно обратни, политики. И се е обосновавал теоретично.

Второ, свързано с първото, всеки цитат от Кейнс е почти безсмислен, и позоваването на него може да бъде много опасно, ако е изваден от конкретния контекст, в който Кейнс е казал или написал този цитат. Защото, ако бъде изваден от контекста и бъде приложен към друг контекст, то за този друг контекст Кейнс би имал друг цитат, често коренно противоположен. Така че, преди да говорим “Кейнс днес би препоръчал еди-какво си, защото еди-къде си бил написал или еди-кога си бил казал това или онова”, трябва да сме сигурни, че днешния контекст е идентичен с контекста на Кейнсовия цитат.

В този и два други постинга ще дам три примера, предшествани от малко уточнение.

Уточнението е нужно, за да се откроят две много известни фрази, чието авторство се приписва на Кейнс, но най-вероятно са апокрифни. Първата е “the market can stay irrational longer than you can stay solvent”, която се превежда като “пазарът може да остане нерационален по-дълго, отколкото ти платежоспособен”. Втората е “When the facts change, I change my mind. What do you do, sir?”, или “Когато фактите се променят, аз променям мнението си. А вие какво правите, сър?”. Ясно е, че двама от най-изтъкнатите, дълбоки и в големи подробности запознати с живота на Кейнс съвременни негови биографи - Скиделски и Могридж - считат тези две фрази за апокрифни. Да, наистина, те изглеждат много близо до важни части от мисленето на Кейнс. Особено втората е може би най-кратката сентенция на цялата му академична и експертна кариера. Но най-вероятно той никога не ги е произнасял, със сигурност никога не ги е написал.

Избягването на фалшиви цитати е важно, но нека се върнем към автентичните.

Първият е известната му препоръка от секция ІІІ на заключителната 24 глава на “Общата теория”:  ”I conceive, therefore, that a somewhat comprehensive socialisation of investment will prove the only means of securing an approximation to full employment”, или основното му заключение, че при депресирано съвкупно търсене единствената възможност е “широкообхватна социализация на инвестициите”, т.е. дългово финансирани държавни инвестиции. Книгата е излязла през 1936, а е писана поне няколко години преди това, като има запазени записки от лекции на негови студенти в Кеймбридж още от края на 1933, в които той изрядно е извел на черната дъска четирите основни уравнения (виж тук, особено стр. 8), върху които се гради теорията му.

В този момент тече Великата Депресия, държавите едвам успяват да събират сериозни данъчни приходи и преразпределението на доход през държавните бюджети е сравнително много ниско, особено гледано откъм днес. В тези условия, Кейнс наистина препоръчва “широкообхватна социализация на инвестициите”, финансирани чрез бюджетен дефицит. Само десетилетие по-късно, обаче, при други обстоятелства, а именно края на Втората световна война, която значително е раздула държавните бюджети, дефицити и дългове, Кейнс оценява нещата по различен начин.

В писмо до работещия в Австралия английски икономически статистик Колин Кларк, написано по повод статия на Кларк в Икономик Джърнъл, излязла през декември 1945 и озаглавена “Публични финанси и промени в стойността на парите“, Кейнс се съгласява, че преразпределение през бюджета на ниво около 25% от националния доход “is about the limit of what is easily borne” (”приблизително лимитът на това, което е лесно поносимо”). Това писмо е цитирано от самия Кларк десетилетия по-късно в книгата (всъщност брошура или най-точно кратка студия) му “Taxmanship“, която аз така и не мога да докопам, но фразата на Кейнс е цитирана в интернет от хора, които явно са я чели (отразявайки доста различни идеологически убеждения на авторите, виж тук, стр.3, тук и тук).

Фактически, в края на 1945 Кейнс се съгласява с доста силната теза на Кларк, че когато държавните разходи надхвърлят 25% от националния доход, настъпват необратими полит-икономически процеси, които неминуемо водят до спад в стойността на парите, или както днес му викаме инфлация. Това е очевидно много ранно, възможно дори първото, предусещане на развилата се по-късно фискална теория за ценовото равнище. И така, според Кейнс, при нива на облагане на домакинствата и фирмита над 25% от националния доход минусите откъм депресиране на частната стопанска дейност започват да надделяват над плюсовете от харчовете на държавата.

Да обобщим. През 1933 в контекста на икономики, които са с относително ниско ниво на публичен дълг, с относително ниско ниво на данъчно изземване и пренасочване на национален доход през държавата, и освен това депресирани от тежка икономическа криза, Кейнс препоръчва “широкообхватна социализация на инвестициите”. През 1945 в контекста на икономики, които са значително повече, в сравнение с историята си дотогава, натоварени с дългове и преразпределят значително голям дял от националния доход и въпреки ясно предизвестената за всички макроикономисти (потвърждение за това предусещане намираме в гл. 4 на вече споменатата книга на Вито Танци) идваща поне лека следвоенна рецесия, Кейнс се съгласява, че ниво на облагане и преразпределяне през държавата от над 25% е “приблизително лимитът на това, което е лесно поносимо”.

Какъв е днешният контекст? Имаме водещи световни икономики, които облагат своите домакинства и фирми на нива значително над 35, в много случаи над 40 и дори над 50% от националния доход. Имаме огромни публични дефицити и нива на публични дългове, каквито Кейнс през живота си не е виждал. И имаме сериозна рецесия. Какво би препоръчал Кейнс в този контекст? Не знам. Но някак си подозирам, че то не би било дългово финансиран фискален стимул. Просто не се връзва.

(следва)

*

(Добавка 2012-07-02) Всъщност, естествено е да започнем с първия експерт по Кейнс, който ясно изразява това мнение, и това е, разбирасе, самият Кейнс. Както е ясно цитирано тук (стр. 168) и тук (стр. 296), след среща с американски икономисти през 1944 Кейнс произнася фразата “Аз бях единственият не-кейнсианец там”.



9 Коментара »

  1. Здравейте,

    прочитайки статията за Кейнс, първите мисли, които изплуват в съзнанието ми, са следните:

    Интересно е как самият Кейнс с натрупването на нова информация е еволюирал в мисленето си и гледните си точки. Според мен, ако беше живял с 50-60 години по-късно, щеше да е привърженик по-скоро на системната теория на Марк Вебер, в която държавата със своите взаимовръзки е просто елемент в системата, наречена глобална икономика. Интуицията, която ме води, към въпросното предположение, е, че самият Кейнс като прагматичен човек се е опитвал да намери конкретно “лекарство” за конкретен проблем. В допълнение е проявявал и гъвкавост на възгледите си.

    Живейки днес, Кейнс неминуемо би отчел и фактът, че съвременната парична система след отмяната на златния стандарт в началото на 70-те години, е коренно различна от тази през 20-те, считана за сериозен акселериращ фактор на Голямата депресия. Най-просто казано, Голямата депресия в САЩ е криза на свръх-предлагенето в следствие на индустриализацията и на отлагано потребление, водещо до дефлация при едно стабилно златно покритие на долара. Валутите днес сами по себе си са доста “по-временно” средство за съхраняване на стойност - обезценяват се по пътя на инфлацията, а това обуславя и възможността на правителствата да поддържат продължителни структурни дефицити и увеличавайки плавно държавния си дълг с темпове, съпоставими с тези на инфлацията в икономиката. Просто правителствата имат монопол върху печатенето на парични средства, а един дефицит съпоставим с този на инфлацията е сравнително приемлив от гледна точка на вече привикнало общество.

    Развитите държави също така и подобно на примера на Япония след кризата от 90-те се опитват да поддържат икономиките си чрез структурни разходи, които да създават работни места, водени от концепцията за “милтипликатор на Кейнс”. Това “изкуствено” потребление под формата на излишна инфраструктура и спорни инвестиции обаче в условията на несигурност нямат този ефект - а по-скоро водят до увеличавания на спестяванията и отлив на капитали по пътя на международните финансови пазари. Резултатът: натрупан голям държавен дълг в следствие на спорни инвестиции с неясна възвращаемост. Алтернативите за излизане от дълговата криза? Монетаризация/отпусване на дълга.

    През 30-те години наблюдаваме 2 примера за теорията за значителни държавни инвестиции в инфраструктура и т.н. Единият е САЩ на Рузвелт след Голямата депресия, вторият е на нацистка Германия, “прочистила” се от дълговете, резултат на 1-вата Световна война по пътя на хиперинфлацията през 20-те. В първия случай при все САЩ да “закърпват положението” с високата безработица, строейки мега-инфраструктурни проекти като магистрали и язовирни стени, реално излизат от кризата едва след като спечелват 2-рата Световна в качеството си на победители и доминираща в половин свят супер-сила. За отчитане са и “планът Маршъл” за възстановяването на следвоенна Европа и активната инвестиционна роля на САЩ в този процес - намерен е пазар за някогашното свръх-производство. Впрочем последното твърдение е по-силно интуитивно и следва да бъде проверено.

    При нацистка Германия инвестициите са в инфраструктура и военна техника и сработват прекрасно в рамките на една прочистена от дългове и започваща от начало “отпушила се” икономика. За съжаление резултатът от въпросните 10 години по-късно е печално известен.

    В заключение, моето скромно мнение е, че увеличаването на публичните дефицити под формата на невъзстановяваща се консумация (например заплати на администрация) може да бъде краткосрочна мярка за смекчаване на ефекта от рецесия, през който реалната икономика да може да се преструктура. В никакъв случай обаче публичният сектор, трупащ дългове в ненужни инвестиции, не бива да се превръща в основния движещ елемент за една икономика, защото въпросното води до цялостното структуриране на икономиката около нея - услуги, строителство, транспорт и т.н, които обслужват държавните служители, източник на средства. Добър пример за последното е Гърция днес, която след влизането си в ЕС повече от 10 години има икономика, движена от евро-пари и трупаща дългове за отдавна “изядени” средства, които следва да бъдат върнати днес.

    Надявам се мислите ми да са относително интересни и не звучат прекалено лаично, а и логическата нишка да е проследима и да върви глатко. Ще се радвам, ако някъде някое мое погрешно заключение бъде конструктивно коригирано с цел по-голяма яснота (навярно и поради липсваща информация).

    Коментар от Димитър Николов — 1 юли, 2012 @ 08:31

  2. [...] Кейнс и контекстът 1 [...]

    Pingback от Блогът за икономика » Blog Archive » Избрано – 09.07.2012 — 9 юли, 2012 @ 01:58

  3. Съгласен съм че Кейнс не е оправдвавал големите дефицити във всички случаи. Препоръчвал ги е по време на депресии с диагноза понижено съвкупно търсене. “Кейнсианци” са тези икономисти, които ползват кейнсови модели за икономиката от “Общата Теория” (като Хикс, който измисля IS-LM, който е графичен начин да се изразят мислите от 13та и 14та глава). В медиите популярно се наричат “кейнсианци” всички, които независимо от контекста искат по-голямо държавно участие или повече харчене, независимо от това как си обосновават предложението.

    Разбира се, той е останал в историята и с “Бретон Уудс” системата, с “Икономическите последствия от войната” и с борбата си против златният стандарт.

    Имам няколко бележки, обаче:

    * Великобритания е била много сериозно задлъжняла от предишната световна война през 30те година, почти 200% дълг-към-БВП. В тези условия Кейнс написва “Общата Теория” и предлага експанзивната фискалната полика като изход от Голямата Депресия.
    http://krugman.blogs.nytimes.com/2011/12/04/british-debt-history/

    * Скиделски в последната си книга за Кейнс (”Return of the Master”, не знам кой том по ред), беше писал за сегашните кейнсианци. Неговото мнение е че общо взето имат същите позиции за кризата и са игнорирани от обществеността също както Общата Теория е била игнорирана от неикономистите до след втората световна война.

    * След влизането си във втората световна война Великобритания и САЩ развиват направо планови икономики, с много различни условия от тези преди или след войната. Икономическите проблеми при обратния преход към пазарна икономика са много по-различни от тези през Голямата Депресия.

    (Известният пример за военното стимулиране на търсенето е от САЩ в периода 1939-1941. Има огромно харчене за въоражаване, но все още не е въведена купонна система, мобилизация и огромния брой шокиращи военно-времеви мерки)

    Коментар от Димитър — 9 юли, 2012 @ 04:52

  4. [...] Кейнс и контекстът 1 [...]

    Pingback от Избрано – 09.07.2012 — 9 юли, 2012 @ 09:02

  5. Hello Mr Ganev

    the link |“Публични финанси и промени в стойността на парите?| is broken.

    Regards

    Коментар от robbin_r — 15 юли, 2012 @ 09:24

  6. може ли да напишете пост
    кратко и ясно как да се стумилира потреблението и нас
    1.
    2.
    3.
    4.
    5.
    .
    ..

    .
    мерси

    Коментар от robbin_r — 15 юли, 2012 @ 09:25

  7. To robbin_r

    Thank you, I corrected the link to Jstor’s original stable link. However, if you do not have a jstor access, you will only be able to see an abstract.

    Коментар от Gogi — 20 юли, 2012 @ 08:16

  8. До ribbin_r

    Защо да правя такъв списък? Какъв е смисълът и каква е целта?

    Коментар от Gogi — 20 юли, 2012 @ 08:17

  9. @ Защо да правя такъв списък? Какъв е смисълът и каква е целта?

    интересно ми е Вашето експертно виждане как би могла нашата страна да излезе от кризата на потреблението, с други думи смятам че сте от малкото хора способни да дадат адекватен отговор

    п.с. писах на english , защото нямах кирилица :) по-късно оправих този проблем

    Коментар от robbin_r — 5 октомври, 2012 @ 08:00

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress