Center for Liberal Strategies

Friday March 6th, 2009

PF III: In Response to Georgi Angelov

Filed under: Uncategorized — Daniel @ 10:16 AM

Sorry, this entry is only available in Български.



4 Comments »

  1. Поздравления към д-р Даниел Смилов и Георги Ангелов за стимулиращия интелектуален дебат.

    Не бих определил Хайек като пазарен фундаменталист - неговият респект към институциите и традициите на свободата (конституцията на свободата) е вдъхновяващ. За съжаление обаче Хайек, както често се случва с големите интелектуалци с богато и интердисциплинарно творчество, често се чете едностранно. Разбираем е респектът, който либералните икономисти споделят относно икономическите възгледи на Хайек, но за съжаление недооценяват неговата политическа философия, изразена в “Constitution of Liberty” и “Law, Legislation, Liberty. Vol. 3. The Political Order of the Free People”. Подобно на консерваторите, които усърдно цитират Хайек и го считат за представител на консервативната мисъл, забравяйки епилога от “Constitution of Liberty” : “Why I am not a Conservative”.

    Още нещо - Хайек не изключва държавната намеса със защитни функции в социалната сфера, но не с цел социално равенство, а предпазване и защита на определени уязвими социални групи. Нещо повече - той дори подкрепя идеята за осигуряването на минимален доход на всеки гражданин като гражданско право, а не като социално плащане…

    Възможен е и още един вид либерализъм - бленд между критическия рационализъм и идеите за отвореното общество (Попър), респектът към конституцията на свободата и индивидуалната свобода (Хайек) и признаването на повече жизнени шансове за повече хора ( Дарендорф). Така е поне в моя случай.

    Поздрави,
    Атанас Славов
    СУ “Св. Климент Охридски”

    Comment by Atanas Slavov — Wednesday March 18th, 2009 @ 01:50 PM

  2. “В повечето области държавата трябва просто да минимизира своето присъствие, като остави “невидимата ръка” на пазарните сили да организира нещата.” - привежда постулати от ПФ -р Даниел Смилов
    Под влиянието на Лудвиг Ерхард ние модифицирахме неговите разсъждения за свободните пазарни отношения в “ПАРАДОКС НА СВОБОДАТА”:
    “Развивайки свободния пазар обаче, ние внимателно ще наблюдаваме и твърдо ще противодействаме на явлението, наречено „парадокс на свободата”, при което в резултат на умишлено предизвикана абдикация на държавата от регулиране на икономическите процеси, пазарът, оставен изцяло на самотек, ражда неомонополистически образувания с криминален и спекулативен характер, които, след овладяването му, постепенно ликвидират самия пазар, налагайки порядки, подобни на тези в комунистическата централно планирана икономика, но вече не под партийния диктат, а под диктата на икономическите групировки, овладели посредством политическия слугинаж Държавата.”
    Икономистите трябва да разберат веднъж за винаги: Всичко, в сферата на обществения живот, е творение на човешкия ум и следва да се моделира по аналогия на принципите, по които мозъкът обработва информация, управлява и оцелява!!!

    Comment by Никола Ников — Wednesday April 8th, 2009 @ 06:51 PM

  3. “Настоящата криза е продукт на държавата, а не на пазара!” - д-р Даниел Смилов
    Вие д-р Смилов, действително ли твърдите това? А за Вашингтонския консенсус знаете? Ако знаете, що заобикаляте?

    Светът е свидетел на крахa на теоретичните постановки на Вашингтонския консенсус, приложени на практика в европейските страни и най-вече в нашата родина – Република България (1989г.). Кризата беше естествен изход от придържането към една наложена на целия свят античовешка икономическа политика на глобален олигархически деспотизъм и налагане на държавите и техните правителства диктата на финансовите пазари, с което банкерите отчуждиха народния суверенитет и започнаха да се разпореждат без да имат никакво делегирано властово право (освен това на спестяванията, с нашите камъни по нашите глави!!), с народния суверенитет.
    Нашият народ винаги е бил управляван от сервилни политици, робуващи на чуждоземни политически внушения.
    След като изпитахме в продължение на 45 години сладостите на Сталиновия план за „ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА”, с избухването на демокрацията, нашите доморасли „политици”, верни на слугинския си инстинкт, побързаха да засвидетелстват покорство и пълна възприемчивост към идеите на Вашингтонския консенсус за приватизацията на света, понеже видяха в това и огромна полза за своето властово и икономическо благополучие - трансформиране на партийните привилегии в имуществени (Андрей Райчев).
    Шестте принципа на Вашингтонския консенсус: (1) данъчна дисциплина с намаляване преките данъци за сметка на косвените и разширяване данъчната основа; (2) «конкурентноспособен» валутен курс; (3) либерализация на търговията; (4) либерализация на чуждестранните инвестиции; (5) приватизация; (6) дерегламентиране, намериха радушен прием сред родния „политически елит” и в скоро време те бяха приложени в нашата страна, като услужлива опитна територия за проверка на икономически авантюристични теории.
    В нашите конкретни условия, под доброволно възприетия и дори подтикван и желан диктат на МВФ и Световната банка, тези принципи се изродиха в престъпна икономическа практика с „благовидни” елементи: (1) привличане на инвестиции на всяка цена, дори когато това е за сметка на социалните програми и природата; (2) съкращаване до крайна степен услугите и порограмите за социално развитие; (3) превръщането на системата за здравеопазване в набор от платени услуги, а болниците - в търговски дружества; (4) отмяна на дотациите за производство на храни и други стоки от първа необходимост – с други думи, приватизация на социалния сектор; (5) поддържане стабилността на националната валута на всяка цена (валутен борд); (6) приемане на твърди бюджетни съкращения; ограничителна парична политика (висок лихвен процент); (7) нарастване на валутните резерви и бюджетния излишък дори с цената на замразяване на потреблението и намаляване на покупателната способност на пенсиите три пъти; (8) предоставяне на пълна свобода за движението на капитала, включително безпрепятствено изнасяне зад граница; (9) приватизация в областите, не подложени на конкуренция, т.е. в така наричаните «естествени монополи»; (10) данъчни реформи, насочени към «разширяване на данъчната основа» (т.е отмяна на всички данъчни облекчения) и «привеждане на данъчното законодателство в съответствие с нормите на цивилизованите страни» (намаляне на преките данъци за сметка на косвените).
    По този начин у нас, използвайки «може би» добронамерените препоръки на световните финансови институции, родните политици отхвърлиха тотално основните постулати на разумната икономическа активност – служба в интереса на общото благо и способност за автономно съществуване.
    В резултат у нас няма масова потребителна сила – първата носеща колона на социалната пазарна икономика, а общественият прогрес работи единствено за олигархическите кръгове, които плащад данък доход и данък печалба едва 10%. Същите кръгове, в чието ръце е цялата производствена мощ на страната, отделят за заплати на своите наемни работници едва 8-10% от себестойността на продукцията.
    България днес е пълноправен член на Обединена Европа, а «благоденствието за всички», което се очакваше, така и не беше постигнато. Но беше постигнато нещо съвсем друго: (1) вече ние нямаме български банки, няма държавна (общонародна) собственост, предприятията-монополисти са приватизирани; (2) 34% от населението на страната, повече от 2,5 милиона граждани, се намира под чертата на бедността; (3) 50% не могат да си позволят платено медицинско обслужване; (4) един милион от трудоспособното население на страната е в трудова емиграция; (5) бизнес активността в икономиката на държавата се характеризира с 130 млрд. лева междуфирмена задлъжнялост и 4 млрд. ЕВРО търговски дефицит; (6) държавният валутен резерв съставлява повече от 23 млрд. лева, «отмаря» в чужди банки срещу; (7) вместо бюджетен дефицит, излишъкът в държавния бюджет към края на всяка година надхвърля 2,5 млрд. лв, при това е въведен 10% плосък данък …, а вместо справедливо разпределение на благата, мастити икономисти (между тях Георги Ангелов, Мартин Димитров, Георги Ганев, Стефан Маврудиев, Георги Божинов и др.) призовават към нови данъчни облекчения за богатите. Накъде повече?? Те не познават ли историята на държавите и правото?? Не знаят ли, че всяка държава се издържа от излишъка на богатите?? Чували ли са някога през живота си за понятието “пролетарий” и знаят ли какво означава то?? Нека тези корифеи да ми дадат не своето определние за “пролетарий”, а неговото “историческо значение”, за да не ги нарека пубично малоумници. Преди да се занимавате с теоретични брътрвежи на икономически мотиви и подпури, изучете историята на държавата (стопанска и политическа) и правото!!!

    Comment by Никола Ников — Wednesday April 8th, 2009 @ 07:13 PM

  4. Да, вероятно така че е

    Comment by tool — Friday February 12th, 2010 @ 01:08 AM

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress