Center for Liberal Strategies

Thursday April 22nd, 2010

Austrians vs. Keynes: who anticipated the crisis

Filed under: Австрийци срещу кейнсианци — Gogi @ 12:57 PM

Sorry, this entry is only available in Български.



8 Comments »

  1. Рубини говори за криза още от 2003 - поне от тогава аз му четя работите. Всъщност той говори само за кризи, и разбира се все някога ще познае. За съжаление не съм чел нови австрийци. Но що се отнася до тази конкретна криза Робърт Шилер може да се каже че почти я предвиди макар и не чак в такъв мащаб. Насим Талеб макар и да не академичен учен и като цяло да играе все за големи колебания пак може да се каже че доста по навременно даде индикации че очаква криза. Под навременно имам в предвид не три четири години по рано - което за мен е пропускане на една камара възможности. Ако някой предвижда криза то е добре да познае поне годината - всичко труго води само до загуби. Изобщо привържениците на поведенческите финанси се справиха най-добре.

    Comment by kai — Thursday April 22nd, 2010 @ 06:29 PM

  2. Здрасти, Каи

    За Шилер съм съгласен. Талеб не знам доколко може да се брои за кейнсианец.

    Под предвиждане на кризата, обаче, не разбирам някой да познае момента на началото й, а да идентифицира достатъчно рано водещата до нея причина. В случая тази причина е надувания в продължение на близо десетилетие и половина балон. Той тръгна първоначално в хай-тек акциите (”Новата икономика”) и после, когато те се пукнаха и Феда заля всичко с ликвидност, се прехвърли в недвижимостите и продължи да се надува. Именно това Австрийците идентифицират точно в момента, в който се случват, и казват, че неминуемо ще доведе до проблем. И напълно правилно нито могат, нито опитват да предвидят точната година, защото в огромната си част точният момент на пукане на балон е резултат на абсолютно случайни събития и стечения.

    Примерно мога да разкажа доста кохерентна история как Олимпиадата в Пекин е пряко свързана с пукането на жилищния балон в САЩ. Т.е. едно решение на МОК взето доста години по-рано и можещо да бъде доста различно (примерно олимпиада другаде) е пряко свързано с момента на пукане на балона.

    Comment by Гоги — Friday April 23rd, 2010 @ 08:00 AM

  3. Аз имам проблем с това доколко австрийците имат обяснителна теория изобщо. Може ли тяхната обяснителна схема да бъде falsified по Попър, например? Какво трябва да се случи, за да кажем, че теорията им е грешна? Аз не мога да си представя такова развитие на нещата по принцип, което показва, че не става дума за наука, а за догма, вяра и пр.

    Вярата им има два постулата, които няма как да бъдат емпирично проверени или оборени:
    1) Пазарът, като безсубектен механизъм, най-добре решава въпроси по разпределение на ограничени ресурси (не може да се тества, защото чист пазар няма);
    2) Всяка държавна намеса, целяща преразпределение, било чрез регулация или по друг начин, “изкривява” правилното пазарно отражение на фундаментални фактори и натрупва потенциал за балони, кризи и пр (не може да се тества по гореспоменатата причина).

    Ако приемеш 1 и 2, ако има криза, си познал, защото тъй като няма познат пазар без регулативна държавна рамка, твърдиш, че “регулацията” е довела до кризата , като е предотвратила “естественото” и по-безболезнено ребалансиране на пазара. В случая с настоящата криза, ниските лихвени нива на ФЕД и политиката на квази-гарантирани от държавата ипотеки, са основните причини и виновници.

    Ако кризата не настъпи, пак си познал, като твърдиш, че държавната регулация трупа потенциал за бъдеща криза. В този смисъл не е изненадващо, това което Гого показва по-горе. Наистина австрийците винаги ще бъдат сред позналите (не точната година и динамика, разбира се). Те “познават”, дотолкова доколкото винаги имат готов отговор за всяко развитие и доколкото не могат да сгрешат по принцип.

    В настоящата криза техният подход изглежда ирелевантен, обаче, защото заобикаля важните и специфични за нея въпроси:

    1) Фигурата на Грийнспан е особено интересна. Представете си държавен регулатор, убеден в правотата и превъзходството на пазара. Той вярва, че като има развита конкуренция (банки, глобални пазари и пр), когато има разхвърляне на отговорността за решенията на много играчи (кредитни агенции, участници на пазари за ценни книжа, граждани), изкривяванията на информация не могат да бъдат драматични: ако се появи проблем, достатъчно много играчи ще сигнализират за него. Работата на регулатора е да “чуе” този сигнал. Затова Грийнспан е трагична фигура, защото стана жертва на убежденията си: не само той, но никой нищо не чу (освен австрийците, на които винаги нещо им шуми обаче, както и на няколко други сектариански Касандри). Ето защо австрийците, според мен са ирелевантни: Грийнспан приема постулатите 1 и 2 и пак стига до настоящата криза. Какво е трябвало да направи? Да набие рязко спирачки срещу всички пазарни гласове, които му казват давай, давай, още може?! Или пък да стартира революция отвътре като разбие ФЕД и тури край на всяка държавна регулация?!

    2) Какво трябваше да направи държавата при започването на кризата? Да спаси ли закусали банки и институции или да ги остави да се сринат заедно с всичко останоало, като през 30-те години? Ако сегашната политика се окаже успешна, австрийците ще са “прави”, като твърдят че държавата трябва да се намесва само в изключителни случаи, за да запази пазара от тотален колапс (Хайек, например, далеч не изключва такава гаранционна роля на държавата и регулацията). Ако тази политика се окаже неуспешна, те пак ще са прави, като ще твърдят “нали ви казвахме, трябваше да оставите нещата да се срутят и досега да сме се оправили”.

    В този смисъл съм съгласен, че австрийците винаги познават най-добре.

    Comment by Daniel — Saturday April 24th, 2010 @ 04:47 AM

  4. Личното ми мнение за Грийнспън е че свърши чудесна работа. Две години на криза са никаква цена за 15 години растеж. По-добре да се надуват балони, които след това да се пукат, от колкото икономиката да се движи постоянно под оптимално само да не би да вземе да се надуе някой балон. Ок политиката му доведе до кризата, но какво ще да бъде ако политиката му беше друга. Дали загубените проценти на растеж през периода на растеж щяха да са повече или по-малко от загубените проценти по време на кризата. Никой не би могъл да каже. Всъщност и самата криза не е толкова от самия балон в недвижимостите, колкото от отва че риска от пукането на този балон се разпростря навсякъде, като при това никой си няма на идея какъв точно риск поема.

    А срещу това никой не може да направи нищо. Изборът да купуваш или не нещо от което не разбираш е личен. Изборът алчност или сигурност е личен. Алчността за съжаление почти винаги върви с неразумно поемане на рискове което пък води до натрупване на напрежение в икономиката, което така и така в един момент ще се срути. За това и честно казано са ми много смешни изказванията на австрийците че държавата била предизвиквала кризите. Предизвиква ги съвсем библейските грехове - алчност и гордост. Също както и тази криза. Един прост пример - ако шефа на Лемън бе си преглътнал гордостта и бе продал компанията на корейците, когато я искаха преди фалита и , кризата щеше да бъде съвсем различна. Какво общо има държавата с това.

    Comment by kai — Saturday April 24th, 2010 @ 11:26 AM

  5. Ще направя няколко поредни бележки в различни коментари, да не става дълго.

    Първо с аргумента на Дани, че австрийската теория не била отхвърляема, доказателството за което била липсата на съществуване на чист пазар. Всъщност никой от австрийците не се нуждае от чист пазар. Тази школа е много добре наясно с резултата на Лео Хъруиц, още от началото на 50-те, според който чист пазар и чист диктатор (идеални случаи) водят до абсолютно идентичен резултат. Целият смисъл на австрийската школа е в това, че пазарът е значително по-добро второ най-добро от държавата. Демек несъвършенствата на пазара са значително по-малкото зло от несъвършанствата на държавата. Това е напълно отхвърляема теория. Ако днес в света господстваше социализъм, а капитализмът беше заминал по живо по здраво в небитието на историята, тя щеше да е отхвърлена. Мога да се сетя за хиляди и хиляди други тестова за отхвърляне на тази хипотеза.

    И така постулат 1, изтъкнат от Дани, трябва да се преформулира. Пазарът е механизъм, който най-малко лошо от наличните други механизми решава въпроса с насочването на ресурси в икономиката. Напълно проверяема хипотеза при сравнение с други налични механизми, също несъвършени и не-идеални и не-чисти.

    Оттам и постулат 2, изтъкнат от Дани, си става напълно валиден, в смисъл на напълно валидна и приемлива теория, а не вяра.

    Доколкото съм запознат (не претендирам за огромно познание по австрийската школа) австийците изобщо не твърдят, че всички стопански кризи до една са причинени от държавната намеса в икономиката. Това, което те твърдят, е че тази намеса прави кризите ендогенни, т.е. пораждани от действието на вътрешни за стопанството сили и поради това неизбежни. Докато при липса на държавна намеса кризи пак ще има, но те ще са причинени от екзогенни фактори (лоши реколти, други природни събития, войни доколкото политиката все пак има и екзогенен за икономиката елемент, ако щеш георграфски, минерални или технологични открития).

    По тази причина австрийците винаги ще твърдят, че докато има държавна намеса, тя ще води неизбежно до кризи и докато са в състояние да демонстрират как тази държавна намеса води до кризи от време на време, всичко с теорията им е наред.

    Comment by Гоги — Saturday April 24th, 2010 @ 09:23 PM

  6. Още едно включване на Кругман по темата за разликата между активистката и неактивистката философия при сблъскването с някои проблеми на икономическата реалност и по-конкретно рецесиите, макар и направено по друг повод. Мисля, че е доста релевантно към настоящата дискусия:

    “With Hari Seldon in mind, Krugman went to Yale, in 1970, intending to study history, but he felt that history was too much about what and not enough about why, so he ended up in economics. Economics, he found, examined the same infinitely complicated social reality that history did but, instead of elucidating its complexity, looked for patterns and rules that made the complexity seem simple. Why did some societies have serfs or slaves and others not? You could talk about culture and national character and climate and changing mores and heroes and revolts and the history of agriculture and the Romans and the Christians and the Middle Ages and all the rest of it; or, like Krugman’s economics teacher Evsey Domar, you could argue that if peasants are barely surviving there’s no point in enslaving them, because they have nothing to give you, but if good new land becomes available it makes sense to enslave them, because you can skim off the difference between their output and what it takes to keep them alive. Suddenly, a simple story made sense of a huge and baffling swath of reality, and Krugman found that enormously satisfying.

    This was, he discovered later, a development that Keynes had helped to bring about. In the nineteen-twenties and thirties, economics had been more like history: institutional economics was dominant, and, in opposition to neoclassical economics, emphasized the complicated interactions between political, social, and economic institutions and the complicated motives that drove human economic behavior. Then came the Depression, and the one question that people wanted economists to answer was “What should we do?” “The institutionalists said, ‘Well, it’s very deep, it’s complex, I mean, you just talk about what happened in 1890,’ ” Krugman says. “Keynesian economics, which was coming out of the model-based tradition, even if it was pretty loose-jointed by modern standards, basically said, ‘Push this button.’ ” Push this button—print more money, spend more money—and the button-pushing worked. Push-button economics was not only satisfying to someone of Krugman’s intellectual temperament; it was also, he realized later, politically important. Thinking about economic situations as infinitely complex, with any number of causes going back into the distant past, tended to induce a kind of fatalism: if the origins of a crisis were deeply entangled in a country’s culture, then maybe the crisis was inevitable, perhaps insoluble—even deserved.

    “What does it mean to do economics?” Krugman asked on the stage in Montreal. “Economics is really about two stories. One is the story of the old economist and younger economist walking down the street, and the younger economist says, ‘Look, there’s a hundred-dollar bill,’ and the older one says, ‘Nonsense, if it was there somebody would have picked it up already.’ So sometimes you do find hundred-dollar bills lying on the street, but not often—generally people respond to opportunities. The other is the Yogi Berra line ‘Nobody goes to Coney Island anymore; it’s too crowded.’ That’s the idea that things tend to settle into some kind of equilibrium where what people expect is in line with what they actually encounter.”

    Read more: http://www.newyorker.com/reporting/2010/03/01/100301fa_fact_macfarquhar?currentPage=all#ixzz0maLbhTVv

    Comment by Любен Иванов — Friday April 30th, 2010 @ 12:30 PM

  7. Кризата е хронична. Очаквах да се разрази още преди десет години, защото с падането на желязната завеса и загубата на врага западната цивилизация се оказа без кауза и плашило, което да прави капитала отстъпчив на социалните искания . Реваншът на либералният и тоталитарният капитализъм срещу социалният няма как да не срине икономиката.
    Нещата са изключително прости. Ако имате една затворена икономика и яки синдикати, ако те вдигнат цената на труда над себестойността му в даден отрасъл се предизвиква инфлация, защото бизнесът не може да работи на загуба и се тръгва по една спирала нагоре, но икономиката работи защото има кой да купува. Сега това не е възможно и за най-големите и относително затворени икономики поради окончателната глобализация и люта конкуренция. От друга страна се изчерпват интензивните фактори за растеж, става все по скъпо да се направи технологичен пробив, все по-наукоемко. Производителността на труда няма накъде да расте, а ако нямаме ръст на производителноста няма и икономически растеж освен там където тя е ниска и трудът е ефтин- в Китай, Бразилия, Индия. 50-те 60-те години на миналия век няма никога да се върнат.

    Comment by Беркут — Sunday July 25th, 2010 @ 08:35 PM

  8. Производството създава потреблението? Значи кризи не може да има!?

    Законът на Сей за реализацията

    Законът на Сей в най общата му форма гласи, че на производството и предлагането на стоките винаги съответства равно по величина собствено генерирано търсене, според което не може да се стигне като цяло до общ диспропорционален разрив между търсенето и предлагането.Логиката на закона за реализацията Сей извежда от общия контекст на теорията си за производството и ценността.Идивидите в обществото според него, както е известно, произвеждат полезности, за да задоволяват с тях, собствените си потребности.

    Първият тезис от закона гласи, че колкото повече са производителите в една страна и колкото по голямо е производството, толкова по лека, разнообразна и широка е реализацията на стоковата продукция.Това обуслвя и невъзможността в мащаба на обществото да настъпи общо препълване на пазара и криза на перманентно свръхпроизводство.

    Вторият тезис на Сей следва от първия и гласи, че всеки индивид е заинтересуван от благополучието на всички и че разцветът в една област на производството води фо разцвета на всички останали.

    Според третия тезис вносът на чуждите стоки благоприятства реализацията на вътрешните продукти, защото не може да се купуват чужди стоки за друго, освен за продуктите на националния труд, капитал и земя, на които търговията следователно предоставя реализация.

    Политическа икономия на дребните стокопроизводтели

    Симон Се Сисмонди (1773 1842)

    Сисмонди се явява привърженик на трудовата теория за стойността.Той отбелязва съвсем определно специфичния обществен характер на труда, създаващ стойността.Той поставя в центъра на тази своя теория (теория за реализация и кризите) проблемите на пазара, реализацията и кризите, като тясно ги свързва с цялстното икономическо развитие на страната.В цялото творчество на Сисмонди особено се акцентира върху тезата за подобряване на материалните условия на живот на онеправданите, на социално слабите индивиди на обществото. Според Сисмонди държавните институции, техните нормативни актове и закони следва да гарантират справедливи отношения между притежателите на манифактурни предприятия и наемните работници.Той смята, че предприятията следва да бъдат разпределени между голям брой средни и дребни стокопроизводители, за да се намали наемният труд и да не бъде той отново робство за работническата класа.Той също смята че държавата е длъжна да осигурява помощи за безработни, да осигурява старите и болните.

    В заключебние могат да се направят следните изводи :

    В своя теоритически анализ Сисмонди откроява противоречието между производство и потребление.Той обаче не показва неговата връзка и взаимозависимост с другите икономически противоречия на системата.

    Неговите трудове са проникнати от гневен социален протест.Той разработва, от потребителски позиции, програма за социални реформи в обществото.

    Идеите на Сисмонди се изпозлват от предствителите и на по новата теоритическа мисъл.По точно неговите идеи ги намираме в разработките на английския икономист Хобсън.

    Колкото повече капитализъм - дабавена стойност за предпиемача, толкова по -зле за държавата и икономиката. Може да се изчисли и онагледи, чрез процента на БВП от търговия и производство спрямо сборът от заплатите на работниците там, или колко процента от БВП взимат хората в дадена държава с доходи - до 30 000 долара, доходи над средната класа или над средната годишна заплата. ….. фед печатат ликвидност. понеже капитализма се подържа с кредити а не с доходи, като финансовия капитал на капиталистите се дава като кредити - първо един взима кредит и си купува нужното - от нЯкой - а той с тези пари ще си плати дълга към банката ИЛИ ще ги ВНЕСЕ - и тя пак ще даде същите пари на друг - и банката ще го направи много пъти …. И в банките ЩЕ има 20% ликвидност - така е в българските, в американските е по-малко. Но когато акционерите и вложителите си поискат парите в брой, на помощ идва ФЕД, и колкото повече ликвидност, толкова по-малка лихва ФЕД и за това помага. злато не може да се печати и затуй е отменено. Голямата Депресия е била липса на ликвидност, като вложителите са си искали злато А ЗЛАТОТО Е ОГРАНИЧЕНО, но първо са увеличили лихвата поради липса на ресурс в банките - ликвидност де… 1000-милиарда долара взети от продажба на петрол, колко ще се влеят в потребление, и това години наред, като чисто потребление без да се дават като кредити. ???? ГОДИНИ НАРЕД .. без да има растеж на доходите и дефлация - ЯВЛЕНИЕ ПРЕБОРВАНО С ДОХОДИ ОТ БЪДЕЩЕТО - КРЕДИТИ.. КРЕДИТНИЯТ БУМ СВЪРШИ - КОКВО СЛЕДВА?

    Капиталът е колективен продукт. Ако занесеш какъвто и да било капитал в пустинята, на Марс, или останеш сам на Земята, и няма кой да се интересува от капитала ти - ТО ЗНАЧИ НЯМЯШ КАПИТАЛ!! а собствеността на капитала е държавен продукт!

    НАРОДА ДА СТАНЕ И ИЗМЕТЕ БУРЖОАЗНИЯ ПРОТЕСТ И ОРЕШАРСКИ

    .. .. народа все повече олевява - ОБЕДНЯВА И ВЕЧЕ НЕ Е ЕГОИСТ - ДЕСЕН, СПАСЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВНО - ХРИСТИЯНСКО

    Comment by OBEKTIBIZM — Thursday July 11th, 2013 @ 05:04 PM

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress