Center for Liberal Strategies

Saturday April 10th, 2010

The Austrians, Keynes and the present crisis: invitation for discussion

Filed under: Uncategorized — Daniel @ 10:54 AM

Sorry, this entry is only available in Български.



6 Comments »

  1. На мен лично австрийската теория ми харесва много - като описание на икономическата действителност. Има отлично приложение, когато трябва да се анализира отговора на икономическите субекти на външни фактори, по-специално на фазите на бизнес цикъла, промяната на относителните цени и насочването на инвестициите към капиталови или потребителски стоки.
    Но рецептите, за икономическа политика, които дава тази школа са ужасяващи. Те са толкова дългосрочно оптимални че се превръщат по-скоро в религиозни отколкото икономически. Имам чувството че почитателите и забравят че човешкия живот е кратък и всеки гледа да си живее възможно най-добре, а ролята на държавата е да направи това да се случва. Никой няма време да чака десетилетия че да се реализира някакво чисто пазарно изчистване.

    Кенсианските мерки от друга страна са краткосрочни. Вършат прекрасна работа за преодоляване на екстремни събития - като настоящата криза. В дългосрочен период подобна политика е откровено грешна, защото дава много заблуждаващи сигнали и изкривява всичко. И може би заради това и повечето развити държави прилагат откровено кенсиански мерки само при кризи.

    Тъй като основните ми интереси са на капиталови пазари леко ми е изкривено мисленето в тази посока, но на всеки пазар има две състояния. Тренд и обръщане на тренда. Всеки може да играе по тренда включително и държавата. Нищо не пречи при експанзия да се прилага една част кейнсианство и три части австрийски рецепти. Но истинското майсторство е засичането на обръщането. Защото това обръщане променя всичко. Това което е давало най-добри резултати при играта по тренда дава най-лошите при обръщане. колкото по-добре се е адаптирал човек към една ситуация толкова по-зле е при промяна в ситуацията. Същото и при държавите. Прибалтика и Ирландия са типичен пример за това. В същото време Турция например се справя с кризата много по-добре - може би просто защото навсеки десет години там се случва дъбока криза и дори и да не са добри виграта по тренда се справят доста добре в моментите на обръщане.

    Концепцията на Сорос за рефлексивността особено свързана с теорията на хаоса, дава доста добра насока точно за моментите на обръщане. Системите, които по принцип никога не са равновесни, но въпроса е колко далеч от равновесие са излезли. И промяна на политиката според размера на дисбалансите, а не според твърда идеология, която очевидна дава добри решения в един момент, и също толкова сигурно дава ужасни решения в друг.

    Мисля че всеки може да прилага кейнсиански мерки. Разликата е само в мащаба и в нивото на риска, както в началото, така и след мерките. Трудно можем да рачитаме само на германското кейнсианство защото те си подпомагат тяхното вътрешно търсене, това да кажем ще подпогне и нашата промишленост за износ, но в доста по-слаб мащаб. но тази промишленост ни е половината от промишлеността, а промишлеността ни е колко някъде към 30% от БВП. Т.е. износа ни влияе пряко на около 15% от бвп през производството.

    А ако чакаме германците да стигнат момента на свръх инвестиране в капиталови стоки - както е според австрийците - че да започнват да инвестират по-масово и в българия означава че кризата тук ще продължи поне 5 години. Ами на мен поне не ми се чакат 5 години заради религиозните възгледи на правителството.

    Comment by kai — Saturday April 10th, 2010 @ 01:54 PM

  2. Интересен е въпросът, ако германците не искат да инвестират в България до “момента на свръх инвестиране в капиталови стоки” (примерно), как ние ще ги изместим? Откъде правителството ще вземе пари, за да компенсира липсващите частни инвестиции? Или вие си представяте, че немския бизнес (като събирателен образ) не иска да насочва по 3-4 млрд. евро за продуктивни проекти към България, но немските банки и пенсионни фондове с кеф ще насочват същите тези 3-4 млрд. на година, за да може българското правителство да си финансира дефицита, който пък да се харчи за градинки, български “Лувър” или заплати и бонуси за чиновници?

    Comment by Лъчезар Богданов — Tuesday April 13th, 2010 @ 04:45 PM

  3. Дани,

    благодаря за поканата. С удоволствие ще се опитвам да допринасям за дискусията. На първо време ще трябва да се запозная с посочения от теб блог на Мартин Улф.

    Но все пак не е ли редно, преди да започнем дискусията, да се определиш - ти модератор ли ще си, т.е. неутрално лице с ангажимент да е безпристрастно, или страна по дискусията. Това е важно, защото от него зависи как трите ти въпроса ще бъдат интерпретирани - дали “вие” означава всички, или “вие” означава тези, които ти наричаш “апологети” на австрийската школа.

    Това разграничение е важно, защото ако е второто, резонният отговор на твоите въпроси е първо ти да си кажеш мнението и да изложиш кейнсианската гледна точка по тях. Също така на някакъв етап, по-добре ранен, ще трябва да изложиш кейнсианската теория за бизнес цикъла - какво поражда икономическите кризи, как те се разгръщат, чак след това любимите и известни на всички кейнсиански рецепти за излизане от тях.

    Но ако ще си просто модератор, тогава очевидно ще трябва дякой друг на свърши тези неща.

    Comment by Gogi — Wednesday April 14th, 2010 @ 08:52 AM

  4. Здравейте и благодаря за коментарите! Като модератор ще опитвам да отговарям на въпросите чрез мнения на други участници в спора, като ще добавям тук там нещо от себе си (къде от невежество, къде от изкушение : ) Първо пускам крайния коментар на Улф, тъй като неговата дискусия приключи:

    Martin Wolf | April 14 12:00am | Permalink

    I have found this first debate encouraging and thought-provoking: encouraging because it was courteous and thought-provoking because points were made that I had not considered.

    I am encouraged by this to try to work out for myself what the “Austrian model” of the business cycle looks like and present it to my readers. I think there are important aspects of this way of thinking with which I agree: first, credit and debt are hugely important; second, money is decidedly non-neutral; and, third, among the important distortions created by these first two facts is mistaken investment plans. What is not clear, however, is how far this set of ideas diverges usefully from those of Minsky (to which I am even more sympathetic).

    I also still do not see why the optimal response to a series of big errors is to let everything go into reverse. This idea that economic processes are readily and cheaply reversible seems to me to be one of the most dangerous consequences of “physics envy”. Even as great a thinker as Hayek, who fully understood the significance of evolutionary process, seems, at the same time, to have been seduced by this notion of reversion to “equilibrium”. But one way of thinking about Keynesian economics (and Fisher’s debt deflation even more) is that they are arguing, in different ways, that there is no such way back. The state of the economy, after the massively distorting bubble, is unavoidably different from the old one.

    This is why I opened my discussion with the view that even if Austrians were right about the cause of the crisis (which I think is an exaggeration, but not entirely false), they could be completely wrong about the optimal response. In particular, I believe they hugely underestimate the costs of mass bankruptcy. The point may be put in their language, as follows: the cost of trying to liquidate “malinvestment” is likely to include the destruction of vast numbers of viable businesses, at huge human cost. The alternative, in a dynamic economy, is to grow out of the disaster. I cannot see why that should be logically impossible.

    Finally, let me respond on one specific point, once again. The countries that lived off the bubble economies, via their exports, are just as implicated in the mess as those that caused it and just as vulnerable to the consequences, too.

    This concludes the present discussion, for me, at least. I plan to open a different subject on Thursday. Should participants want me to initiate a specific topic, at some point in the future, they can email me at…

    Това са неговите отговори. За мен две неща остават важни от тази дискусия. Първото е аргументът на Кругман за динамиката на бизнес цикъла. Аз както го разбирам, въпросът е защо щом по време на бум инвестициите водят до растеж, същата динамика да не може да се задейства и по време на спад? Ето и целия му аргумент накратко: (As predicted, many of the comments to my Austrian economics post are of the form “Well, of course employment rises when investment is expanding, and falls when the investment is falling — in the first case the economy is booming while in the second it’s slumping.”

    As I tried to explain, however, that’s assuming the conclusion; there’s no “of course” about it. Why do periods when the economy is investing more correspond to booms, while periods when it’s investing less correspond to slumps? That’s easy to understand in Keynesian terms — but the whole Austrian claim is that they’re an alternative to Keynesianism. Yet I have never seen a clear explanation of this central point.

    What happens, instead — or at least that’s how I read it — is that Austrians slip Keynesianism in through the back door. Implicitly, they associate booms and slumps with rising or falling aggregate demand — utterly unaware that their own theory doesn’t actually make room for such a thing as aggregate demand to exist, or at least to affect overall employment. So Austrians are basically Keynesians in denial — self-hating Keynesians? — pretending to themselves that they’re not using ideas that are in fact essential to their story.)

    Второто е аргументът на Улф за инерционността на икономиката: ако се остави на собствената си инерция щетите може да са огромни, както щеше да е несъмнено ситуацията през 2008 г. без решителна намеса на много институции по света.

    Накрая, за коментара на Лъчо Богданов за това как немския бизнес да се стимулира да инвестира в Бг. Съгласен съм напълно, че с музеи и спортни зали това няма да стане (но магистрали, прилична градска уредба и образование може и да помогнат. Мерцедес инвестира 2008-2009 г. един милиард в Унгария, въпреки данъците). Съгласен съм, че не можем да компенсираме такава липса на инвестиции само с вътрешни ресурси. Не мисля, че ще е лошо обаче, ако Германия поеме по-силен политически ангажимент за солидарност със закъсалата периферия: в случая с Гърция нещата вървят натам, но всички признават, че ще трябва и по-дъготрайно общо решение за тази и бъдещи кризи, които ще са неизбежни.

    Не мисля, че само на мускули и на вътрешна дисциплина и орязване на разходи дългосрочно ще изкараме и ще сме успешни: просто сме много малки и инерционните сили при спад ни отнасят далеч надолу (фондовата ни борса е пример). Ползата за нас от ЕС ще е да си извоюваме гаранции за омекотяване срещу такива инерционни удари. Иначе въпросът ми е:

    Кой ще инвестира дългосрочно у нас, като знае че при криза ще се срутим далеч по-надолу от други (като цени на акции, земя, собственост и т.н.)? Колкото и да ни са ниски данъците, особено след тази криза всеки ще има едно, че и две наум.

    Comment by Daniel — Thursday April 15th, 2010 @ 09:01 AM

  5. Даниел,

    Кейнсианство за България, кейнсианство за Германия… Полезно ли е кейнсанството за този, който го прилага? Универсално ли е като подход?

    Вие искате Германия да върви по пътя на Гърция или САЩ, за да може нашите фирми да имат работа. Защо трябва Германия да задлъжнява заради благополучието на “периферията”? Това ли е устойчивият модел за развитие на Европа?

    Основният проблем за всички (отделните хора, фирмите, държавите) е трупането на дългове, фундаменталната причина за което са точно кейнсианските практики.

    Една малка поправка: ФЕД не е държавна институция, а консорциум от банки. Дали регулацията, която прилага е “държавна” е отворен въпрос.

    Comment by Иван — Thursday April 15th, 2010 @ 04:51 PM

  6. И какво е решението. Значи чужденци няма да инвестират тук, и нашето правителство няма да инвестира тук. И ние ще си бъдем едно готино изключително пазарно ориентирано блато без никакви инвестиции. Защото при тези условия и нашите частни инвестиции ще се инвестират навън. Лично на мен вече почти половината ми спестявания са в чужди активи, И ако продължим да затъваме скоро мисля да ги направя 66%.

    Според мен поне не е въпроса правителство дали да инвестира или не, а как да инвестира. И това изместване на дебата, който прави австрийската школа с противопоставянето държава или пазар, а не нормалното, поне според, мен ефективно срещу неефективно инвестиране върши много лоша работа, за цялостната бизнес обстановка.

    Държавата не е олицетворение на злото, поне не демократична държава. Държавата не е олицетворение на некадърност, разбира се ако не е залитнала много в австрийските теории, защото тогава никой кадърен няма да ходи бачка за нея за жълти стинки - което може би е проблема в България. Държавата не е олицетворение на престъпност - поне ако и работи съдебната система. А ако тя не работи то и успешния частен интерес няма да е олицетворение на бял бизнес.

    Разбира се тази школа е полезна за да контрира иначе изключително вероятното силно залитане към силна държава, но само до там. Ролята и - поне според мен - е да бъде баланс на стремежа към тотален контрол. Но ако успее да победи така да се каже в дебата, то от това нищо хубаво няма да излезе. Ще има 10 години хаос и след това силно залитане на ляво.

    Comment by kai — Friday April 16th, 2010 @ 04:50 PM

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress