Center for Liberal Strategies

Wednesday April 7th, 2010

Pure Keynesianism of enormous scale

Filed under: Uncategorized — Gogi @ 12:00 PM

Sorry, this entry is only available in Български.



10 Comments »

  1. Политиката на предишното правитeлство просто беше политика на разграбване. Аз лично се вдигнах да гласувам на предходните избори, само защото ме подразни харченето на бюджетния излишък или по-скоро присвояването му от свързани с червени олигарси фирми. Това се виждаше още 2008. Защо Бойко сега не изкара към кои точно фирми рязко са се повишили поръчките. Кои точно фирми получаваха пари по програми за намелон работно време и така нат. Със собствениците им и с това с коя партия е свързан този собственик. Веднъж присвоени тези пари едва ли са в България по-скоро подпомагат икономиките на Швейцария, каймановите острови, вирджинските острови и остров Ман. за това и ми е трудно да го приема като кейнсианство. Не е кейнсианство да се правят поръчки за инфраструктура на цени три пъти над нормалните. Да се наливат пари в най-голямата черна каса - или по-скоро мафия в България каквато е нергетиката. Тези пари просто излизат от страната и единственото което се случва е че от държавни се превръщат в частни под формата на подарък.

    Comment by kai — Friday April 9th, 2010 @ 05:00 PM

  2. И само още едно нещо. Ако наистина се е случило това което смятам че се е случило всъщност харченето на бюджетния излишък по този престъпен начин е ускорил кризата, а не я е смекчил. Защото всъщност е подпомогнало изтичането на пари от България. А ако поне на мен ми бяха направили такива подаръци преди избори със сигурност не бих си държал парите в България.

    Comment by kai — Friday April 9th, 2010 @ 05:13 PM

  3. От написаното по-горе може да се направи извод, че правоверната кейнсианска политиката е била правилна. Има наливане на пари в икономиката, след 17 месеца индустрията и износът започват да се възстановяват, лихвите падат и т.н. (по ваши данни). Следователно няма основания да се препоръчва промяна в политиката..

    Аз си спомням , че една от тезите на Кейнс е, че е грешка по време на криза държавата да се опитва да балансира бюджета, защото това намалява търсенето, свива производството, което води до намаляване на бюджетните приходи и изисква ново намаляване на бюджетните разходи, и т.н.

    Интересен пример е процедурата за свръхдефицит на Латвия. През пролетта на 2009 прогнозите са, че в Латвия спадът на БВП ще е 11%, а очакваният дефицит - 5.3%. Поради това се отваря процедура за свръхдефицит и се препоръчват мерки за фискална консолидация.
    През януари 2010 г. Комисията прави преглед на изпълнението. Латвия е провела мерки за фискална консолидация в размер 8% от БВП. През първите 9 месеца на 2009 г. инвестициите са се свили с 40%, частното потребление с 20%, а БВП с 18% (на годишна основа). Бюджетният дефицит е нараснал до 9.8% от БВП. http://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/pdf/30_edps/104-07_commission/2010-01-27_lt_126-7_commission_en.pdf

    Comment by Галина — Saturday April 10th, 2010 @ 10:14 AM

  4. Каи,

    Абсолютно напълно съгласен съм с вас за всичко, казано в тези два коментара, с изключение на едно-единствено. А именно, че присвояването на парите от (според вас червени, според мен всякакви) олигарси не е кейнсианство. Кейнсианство е. Кейнсианство е да се правят поръчки на цени три пъти над нормалните. И сто пъти над нормалните пак е кейнсианство. Да се наливат пари в каквото и да е, включително черни каси, включително енергетики и мафии, е кейнсианство. За Кейнс всички тези неща са “better than nothing”.

    За изтичането на пари извън България вече го споменах при предишната ни размяна на коментари - точно така е, парите изтекоха, изтичат и ще продължат да изтичат докато държавата ги харчи. Когато натрупаният фискален резерв окончателно бъде изхарчен, огромната част от парите ще са изтекли в Швейцария и прочие и ще подпомагат техните икономики. И това ще стане независимо в посока на чий джоб парите ще бъдат изхарчени. Просто всеки, който 1. Вижда как резервите на държавата изчезват като лански сняг и 2. Се види с пари (независимо дали те са дошли по линия на това харчене или са си негови предишни спестявания) ще има сериозен резон, по силата на вашата логика, да ги изнесе в чужбина.

    И накрая една техническа забележка. Когато съм правил тези графики съм ползвал само публикуваните дотогава данни. В тях тези новооткрити 2.15 милиарда лева не присъстват. Те са отгоре, освен ако някаква част от тях не е била вече осчетоводена на начислена база (вероятно част наистина е начислена вече, защото съобщените корекции за бюджетите за 2008 и за 2009 са за общо около 2 % от БВП, което прави около 1.3 млрд - вероятна версия за останалите 800 милиона е, че вече са осчетоводени; друга версия е, че ще се осчетоводят за бюджета 2010).

    Освен това, все пак, те все още не са изхарчени на кешова база, само съществуват като подписан договор и са на база начисление (accrual). Човек може да си представи как и само подписан договор може да има реален ефект в икономиката, но все пак, теоретично, за да заработи кейнсианският механизъм на умножаване е необходимо самите пари да потекат. Така че тези новооткрити милиарди, първо, още не са влезли в джобовете на олигархията, защото кешово не са разплатени (освен ако олигархията не ги е левъриджнала и не е взела заеми на базата на тези договори - надявам се банките вече да са били попитани дали има такова нещо). Когато, и ако, това стане, тогава ще се излее още кейнсиански стимул върху българската икономика. Но и аз като вас мисля, че той много бързо ще си се отлее към чужбина.

    Comment by Гоги — Monday April 12th, 2010 @ 08:35 AM

  5. Г-н Ганев, много Ви уважавам като икономист и споделям голяма част от възгледите Ви. Все пак не съм съвсем съгласен с последните Ви разсъждения относно дефицита и кейнсианството. Първо една статистическа забележка. Не мисля, че е коректно да включвате последното тримесечие на 2008 във вашата теза. Излишъкът в бюджета тогава беше стигнал до 7- 8 % от БВП, и то с цената на задържани разходи от страна на правителството, които така или иначе трябваше да бъдат направени. Не мисля, че такъв излишък е здравословен, особено за икономика като българската, която не разчита на някакви флуктуации в цената на природни ресурси, каквито не притежава. Според мен е по - коректно да се говори за намаляване/увеличаване на резерва на годишна база, а именно от началото на 2009 г. насам, което би променило доста статистиката.
    По същество - имам два въпроса към Вас във връзка със статията.
    1. Какво ще кажете за теорията за балансиран бюджет в рамките на икономическия цикъл? Тъй като следях дискусията и по време на трупане на излишъка, си спомням, че един от най - налаганите аргументи тогава беше, че излишъкът се трупа като антициклична мярка, с цел да се предодврати прегряване на икономиката. Това казано по друг начин, означава доста сериозна намеса на държавата в икономиката и представлява изземване на доход от нейна страна, който не й е необходим за изпълнение на нейните функции. Е добре, щом веднъж е провеждана такава антициклична политика, чиито страничен резултат бе забяването на ръста на българската икономика, защо сега да е анатема провеждането на същата макар и с обратен знак антициклична политика, т.е харчене на натрупания резерв с цел пък омекотяване на кризата. Аз бих бил с две ръце за вашата теза, ако в предходни години бе поддържан балансиран бюджет и не бе натрупан този излишък. Но сега се получава, че обществото веднъж е ощетено с изземването на негов доход при трупането на резерва, а сега му се отказва компенсация за кризата. Губи ми се логиката на една такава непоследователна политика. Според мен изборът трябва да е или да се остави всичко на пазара и държавата да реагира постфактум, но винаги да запазва балансирания бюджет, или като ще води антициклична политика да я води докрай.
    2. Вие и Вашите съмишленици винаги изобразявате дефицита единствено и само като харчене. В тази връзка какво Ви е мнението за, както аз го наричам, рейгъновския дефицит? Имам предвид, че когато Рейгън идва на власт, той сваля рязко нивото на данъците и оттам в краткосрочен план падат рязко приходите в бюджета. В същото време по ред причини, той не успява да намали в същия размер разходите, което отваря огромен за тогавашните стандарти дефицит. В крайна сметка обаче, икономиката, стимулирана от реформите му, започва да се развива бурно, за да се стигне до излишъците в края на 90 - те години.
    В този смисъл ще се промени ли мнението Ви за дефицита, ако той се използва за намаляване на данъците, а не за увеличаване на разходите на държавата.
    P.S. Не съм професионален икономист и се извинявам предварително за непрофисионалния жаргон.

    Comment by vozhda — Tuesday April 13th, 2010 @ 10:05 PM

  6. Г-н Ганев,
    Следя отдавна дейността Ви и споделям в голяма степен икономическите Ви възгледи. Имам обаче известни разминавания с Вас и вашите съмишленици в рамките на последната дискусия за дефицита и антикризисната политика. Първо една статистическа забележка. Не мисля, че е правилно да включвате последното тримесечие на 2008 г. във вашата теза. Излишъкът тогава беше стигнал до 7 % от БВП, което не може да се нарече здравословен излишък и бе постигнат главно със задържане на разходи, които така или иначе трябваше да бъдат извършени. Така че е по коректно когато се говори за харчене на резерва да се започне с 2009 г. Все пак 2008 завърши с 3 % излишък.
    По същество - бих искал да ви попитам какво е вашето мнение за балансиране на бюджета в рамките на икономическия цикъл. Доколкото си спомням, една от основните изтъквани причини за трупане на излишък в периода 2005 - 2008 г бе, че това се прави като антициклична мярка с цел да не се допусне прегряване на икономиката. По същество тази мярка означава доста солидна намеса на държавата в икономиката, тъй като държавата изземва доход от обществото, който не й е необходим за изпълняване на функциите й. Това доведе в крайна сметка и до по бавен темп на растеж на българската икономика. Сега при условията на криза не е ли разумно държавата да “върне” жеста, като изхарчи натрупания преди това излишък за омекотяване на ефекта на кризата. Ако в предходни години държавата бе с балансиран бюджет, аз щях да бъда зад вашата теза с две ръце. Но в случая с България ми се губи логиката - значи когато в страната има растеж може да да се води антициклична политика, а когато има рецесия не. По този начин ударът за обществото става двоен първо му се изземва доход, а после, грубо казано когато му трябва, му отказват да му го върнат.
    Второ - винаги когато говорите за дефицит, го представяте като дефицитно харчене. В тази връзка, какво е Вашето мнение за , както аз го наричам, рейгъновския дефицит? Когато Рейгън идва на власт, той намалява рязко данъците, което в краткосрочен план намалява рязко приходите в бюджета. В същото време, по ред причини не успява да намали в същата степен разходите, което отваря огромен дефицит. В последствие обаче, стимулираната от реформите икономика, започва бурен растеж, който довежда дори до излишъци в края на 90 - те години.
    Не е ли приложим такъв вариант и в България, т.е. умерен дефицит за сметка на натрупан в предходни години излишък, който дефицит се използва за намаляване на данъците, а не за увеличаване на разходите на държавата.?
    P.S. Предварително се извинявам за терминологията, която използвам - не съм професионален икономист.

    Comment by vozhda — Wednesday April 14th, 2010 @ 08:18 AM

  7. Много се извинявам, но постът ми не беше излязъл в началото и помислих, че се е загубил - затова го писах втори път.

    Comment by vozhda — Wednesday April 14th, 2010 @ 08:20 AM

  8. Първо, много благодаря на Галина и на vozhda за коментарите и въпросите. Ще отговоря на двамата в този ред в два коментара.

    Галина,

    Настоявам да се отбележи, че аз не давам оценка на резултатите от провеждането на кейнсианската политика в България от началото на кризата досега. Просто искам да е абсолютно ясно, че провежданата политика е кейнсианска. Дали тя върши работа и доколко и с какъв времеви хоризонт как засяга икономиката можем след като приключи този цикъл да спорим безкрай. Изобщо не изключвам определен кейнсиански ефект да се е получил. Въпросът е колко е голям и струвал ли си е парите. Отговор на този въпрос ще е много трудно да се даде, защото трябва да влезем в зоната на “ако” и “да беше”: “какво щеше да е, ако България не беше следвала тази политика”. И емпирията веднага става много трудна.

    Все пак искам да направя две забележки по казаното от вас. Първо, твърдите, че ето, вече минали 18 месеца на кейнсианска политика и тя вече дава резултат. Нима искате да кажете, че износът расте заради кейнсианския стимул на българското правителство? Кейнсианските стимули стимулират вътрешното, не външното, търсене на продукти. Ръстът на износа показва ръст на външното, не на вътрешното, търсене на продукти. Вътрешното търсене се отразява много повече в данните за вноса, отколкото в данните за износа. Де що има положителен елемент в индустрията, той е свързан изцяло и само с износа, така че важи казаното току щи. А лихвите паднаха ужасяващо късно, те би трябвало да падат едновременно със спада на кредита и на стопанската активност, а не година - година и половина след това. Освен това 18 месеца е, от стриктно кейнсианска гледна точка, неприемливо дълго. Основен аргумент на кейнсианците срещу неокласиците е, че неокласическата рецепта “остави икономиката сама да се оправи” не е неверна - и най-върлият кейнсианец ще признае, че след някакво време икономиката и сама ще се оправи - но че е социално не-оптимално да се чака цялото това време, поради което се налага държавен стимул. Та фундаментално важно за кейнсианската рецепта е това, че тя работи незабавно, моментално. Ако се налага да се чака, кейнсианската рецепта наистина с почти нищо не превъзхожда неокласическата.

    Втората забележка е по Латвия. Не знам точно еврокомисията как вижда света, но очакван дефицит от 5.3 % и фактически реализиран дефицит от 9.8 % от БВП просто няма как да бъдат наречени фискална консолидация. Най-вероятно комисията нарича консолидация самите мерки, но от макроикономическа гледна точка от значение е резултатът. Ако той е намаление на бюджетния баланс, тогава напълно сигурно това е кейнсиански тип стимул. Всяко намаляване на бюджетния баланс се третира като стимул за икономиката.

    Comment by Гоги — Thursday April 15th, 2010 @ 11:57 AM

  9. Vozhde,

    В случая използвам подхода, при който гледам кумулативния ефект от нещата. Т.е. с натрупване. Стопанската криза в България започна някъде втората половина на 2008, със сигурност последното тримесечие на 2008 е криза, така че няма как да разсъждавам на тема какво се е правило от началото на кризата досега ако не взема ситуацията от преди нейното начало, което е приблизително август-септември 2008. Казано на кратко, опитвам се да анализирам бизнес цикъла, а той няма навика да се съобразява с календарни дати - поради това и релевантните за анализа дати се определят от цикъла, не от календара. Прав сте, че огромната част от тези похарчени пари от резерва бяха похарчени или насочени за похарчване в последните месеци на 2008. Но именно това си е правоверното кейнсианство в самото начало на кризата. Разбира се това, че заедно с кризата в онзи момент се задаваха и избори също помогна тези разходи да са по-големи,2 но честно казано съмнявам се дали икономиката е в състояние да отсее кое се харчи заради кризата и кое - заради изборите.

    Иначе за балансирания бюджет по протежение на целия цикъл имам положително мнение, но по причини, които вече съм обсъждал, намирам, че идеята да се трупат резерви през добрите години и те да НЕ се харчат през лошите има много сериозен резон за малка, много отворена, силно капиталово и търговски интегрирана в голямо икономическо пространство икономика. Виж тук: http://politiki.bg/?cy=156&lang=1&a0i=223428&a0m=readInternal&a0p_id=577 .

    И накрая - Рейгъномиката. Неговият подход за дефицит - намалявам ставките на данъците и после чакам икономиката да поеме нагоре и от това да ми дойдат повече приходи - проработи. Но за да проработи е страшно важно в крайна сметка поне известно време разходите да нарастват значително, видимо, по-бавно и от приходите, и от икономиката като цяло. Т.е. рейгъномиката може да има успех само ако поне известно време съотношението бюджетни разходи към национален доход спада… и това май ме връща към мойта си тема.

    Comment by Гоги — Thursday April 15th, 2010 @ 12:16 PM

  10. Г-н Ганев, много благодаря за отговора. Прочетох и статията Ви от линка. Надявам се, че и за в бъдеще ще отделяте внимание на любители икономисти като мен.

    Comment by vozhda — Wednesday April 21st, 2010 @ 08:32 PM

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress