Center for Liberal Strategies

“Не осъзнава ли вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, че хората не ядат балансиран бюджет и не ги интересуват неговите хвалби.”

Това е цитат от ярка медийна изява вчера на бившият министър-председател на България Сергей Станишев (препратката е към агенцията, цитирана от повечето съобщения като първоизточник на информацията).

За второто най-вероятно е прав.

Но аз бих искал да се позанимая с първото.

Всъщност, напълно съм съгласен с екс-премиера. Даже нещо повече. Напълно съм съгласен с още по-общия случай, а именно този без стесняващото понятие “балансиран”. Хората изобщо бюджет не ядат. Бюджетът не е предназначен и не може да служи за нахранване на цяло едно общество.

Идеята, че съществува някакво състояние на бюджета, което позволява всички да се нахранят от него, е доста интересна. Всъщност е много Кейнсианска - влизаш в рецесия/депресия, отваряш огромен бюджетен дефицит, хората се нахранват и всичко приключва по живо по здраво. Това е фундаменталната, дълбинна философия на Кейнсианството - от нищо правиш нещо посредством емисия на (публичен) дълг. (Държа да отбележа, че за разлика от много други аз не смятам, че това е философията на самия Кейнс - твърдо съм убеден, че ако беше живял само няколко години отвъд 1946 той щеше да е един най-отявлените анти-кейнсианци).

Един от железните, но много неприятни, закони на икономиката е, че от нищо нещо не става. Дори трупането на дълг да ти решава някакъв проблем в момента, този дълг трябва да се плаща в бъдеще. От бъдещи поколения. Ако си ползвал бюджета за ядене, тогава изяденото в крайна сметка е отишло в тоалетната, а дългът си стои и трябва да се плаща. Дали ще се плаща с реални лишения или с унижения и загуба на чест и репутация, или и с двете, последиците са едни и същи - стоиш беден.

Тук бих препоръчал на уважаемия екс-премиер сега, когато има възможност да почине от носенето на отговорност за държавата, освен да пише да се занимае и с четене. Конкретно, препоръчвам “Комуналният капитализъм” на Румен Аврамов. Там върху много страници и с подобаващи конкретни цитати е показано как храненето на цяла една нация от бюджета води от една криза към друга. И винаги, без изключение, сред основните оправдания за трупането на дълг и товаренето на бъдещите поколения с лишения и/или унижения, е идеята, че “хората балансиран бюджет не ядат”.

Освен това бих препоръчал на премиера да прочете самия себе си. Явно за година и нещо е настъпила сериозна промяна в собствения му светоглед, който през ноември 2008 изглежда по отношение на бюджета и неговата балансираност по доста различен начин. Цитирам дословно: “Излишъкът остава важна котва за стабилността на страната, гаранцията на валутния борд и обменния курс на лева, които ще бъдат гарантирани с новия бюджет, както и много други аспекти, допълни министър-председателят.” Изречено е на 19 ноември 2008.

Напълно съм съгласен с версията на Сергей Станишев от 2008-а. За разлика от бюджета, стабилността на страната, гарантираността на паричния режим и на здравината на националната валута, колкото и странно да звучи за някои, наистина се ядат. Те буквално се превръщат, с времето разбира се, не само в повече храна, но и в повече блага, в по-висок стандарт на живот, в повече достойнство.

И накрая една малка заядлива забележка. Бюджет общество не храни. Но определено може много добре да нахрани някои добре подбрани негови членове… Дали версията на Сергей Станишев от 2010-а няма точно това пред вид?