Center for Liberal Strategies

8 март, 2010

Бележки по интервюто на Иван Кръстев за в-к „Култура” от 2010-02-10

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 03:41

Преди близо месец Иван Кръстев даде интервю за в-к „Култура”. Както винаги много интересно, но вниманието ми беше силно събудено от втората част на отговора на последния въпрос. Там Иван подлага на унищожителна критика българския макроикономически дебат по въпроса за режима на валутен борд. Според него дебатът е абсурден поради липса на противници на борда, този абсурд прикрива скрити мотиви на участниците в дебата, и един от най-нежеланите му резултати е криминализацията на експертното различие.

И понеже не съм съгласен с нито едно от тези твърдения, бих искал да ги обсъдя малко повече.

Иван твърди, че в момента има и политически, и експертен консенсус в подкрепата за режима на валутен борд в България. Това не е вярно. Има поне четири категории хора в българското общество и извън него, които са противници на режима на валутен борд:

- в политиката това е партия Атака, която е против режима на валутен борд, като наложен отвън и обиден за България;

- сред икономистите винаги е имало хора, които никога не са приемали валутния борд и непрекъснато са твърдели, че той не е добър за България и трябва да бъде променен;

- набор международни анализатори през последните кризисни години непрестанно говорят колко лош е този режим;

- бившите (от средата на 1990-те) елити, които ловяха риба в мътна вода и искат пак, придружени напоследък от растяща група несправящи се с „конкурентния натиск на пазарите” действащи бизнесмени, които виждат спасение за себе си, за сметка разбира се на всички останали, в обезценката на лева.

Извън конкретните телесни противници на борда, за него съществуват и две други заплахи. Първата е банкери да решат да залагат срещу лева. Втората е неразумна фискална политика да подрони борда, без непременно да го иска.

При реално съществуващи противници и опасности за борда, твърдението, че той не е атакуван открито и поради това дебатът по въпроса е абсурден остава без фактическо основание. Дебат има и винаги е имало, алтернативи многократно са били предлагани и обсъждани. Това, че досега сметката винаги е излизала в полза на борда не означава, че тя винаги ще продължи да излиза такава. В този смисъл дебат винаги ще има и трябва винаги да има. Когато настъпят обстоятелства, при които сметката за дългосрочните ползи и разходи за българското общество и неговото развитие излезе в полза на промяната на режима, напълно мислимо е той да бъде сменен. По мое скромно мнение настъпването на подобни обстоятелства, извън предвиденото в самия борд официално влизане в Еврозоната през парадния вход, е малко вероятно, но понякога в живота се случват и малко вероятни събития.

Всъщност, всеки добросъвестен икономист, независимо колко страстно вярва в необходимостта или вредата от борда, всеки ден би трябвало да си задава въпроса „ а днес, при днешните обстоятелства, кое е оптималното решение за България?” Аз го правя. Не мога да изключа да си променя мнението и всеки ден трябва да го сверявам с фактите. Това, че вече близо тринадесет години тази всекидневна моя лична атака срещу борда получава все един и същ отговор, не е основание тя да спира.

Следователно дебатът за валутния борд си има основанието и не е абсурден, че да се налага да му се търсят скрити причини. Въпреки това си струва да разгледам изтъкнатите от Иван „причини за абсурда”, защото самите те са с доста проблеми.

Първата теза е, че дебатът за валутния борд се води, за да „не позволи дебат по никакви икономически теми”. Явно дебатите за данъците, за акцизите, за реформите в образованието, в здравеопазването, в пенсионната система или не са дебати, или са на неикономически теми. В случая противникът, (икономист, който заглушава истински дебати с някакъв измислен, защото вярва, „че всяка промяна може да е само за лошо”) е наистина достоен за битка, само дето… не съществува. Аз поне лично не познавам такъв български икономист. Напротив, всички български икономисти, които познавам, постоянно искат промени в много различни области на българската икономика и икономическа политика и очевидно вярват, че тези промени ще са за добро.

Втората теза е, че дебатът за борда продължава да се води, защото според участващите в него икономисти „единственият начин в България да има реформаторска политика е тя да се защитава не като по-добрата политика, а да се представя за безалтернативна”. Кои са тези икономисти? (Явно те трябва да са различни от онези по-горе, които не искат никакви промени – предлагащите реформи хора определено искат промяна.) И по силата на каква логика дебатът за борда им помага да прокарат харесваните от тях реформаторски политики като безалтернативни? Напълно естествено е всеки икономист да изтъква аргументи защо предлаганите от него реформи ще имат най-желателни и благоприятни последици, но няма такъв, който да твърди, че алтернатива не съществува – най-малкото я има пред носа си в лицето на статуквото.

Третата изтъкната причина за воденето на „абсурдния” дебат за борда е, че „само дебатът за борда представя всяко различие като престъпление”. Дори по-надолу натяга известен екзистенциален, емоционален момент: „[на път сме] да криминализираме експертните си различия”. Това твърдение не е вярно. В момента в главата ми се въртят поне десет имена на хора, които през годините са заявявали мнение, че режимът на валутен борд не е подходящ и е удачно да бъде променен, без да са били обявявани за престъпници. Не всеки, който има мнение против режима на валутен борд , е престъпник.

Но тук е важно да се отбележи нещо. Това, че далече, далече не всички противници на режима на валутен борд в България са престъпници по никакъв начин не означава, че в този лагер такива няма. Има. За огромно съжаление сред хората, които биха искали да видят режима на валутен борд сменен и заменен с някакви форми на плаващ курс и дискреционна парична политика, има такива с намерения да крадат. А освен това има такива, които виждат ползи за себе си, най-често съвсем краткосрочни, и искат промяната на режима на валутен борд независимо от това тя какво ще струва на обществото като цяло, дори и ако тази промяна например унищожи десетки проценти от реалната стойност на спестяванията на огромен брой други българи, увеличи общата неяснота и рисковост в икономиката и унищожи десетки хиляди работни места. Което не е престъпление, но и не е особено морално.

Отбелязването на този факт по никакъв начин не криминализира дебата и различието в мненията. Нямам спомен някой да е нарекъл някого в този дебат „престъпник”. Може би има някаква склонност защитниците на тезата за запазването на режима на валутен борд да пре-употребяват аргумента за наличието на престъпни и неморални мотиви зад противната теза. Това, разбира се, не е добро за дебата и би било по-добре да го няма. Но не това е определящата характеристика на този дебат и по никакъв начин не е нито центъра на внимание, още по-малко центъра на аргументация и спор.

И така, според мен макроикономическият дебат за валутния борд в България си има прекрасно и непресъхващо основание, не е по никакъв начин абсурден, по никакъв начин не прикрива нито нежелание, нито желание за реформи и промени и не се опитва да криминализира противното мнение, без да забравя обаче, че престъпници все пак съществуват. Единственият извод, който мога да си направя е, че явно Иван някакъв друг дебат е следил.



1 Коментар »

  1. Известно време се чудех как спиш спокойно след това интервю на Иван, но после видях това.
    ПП. Вие не си ли говорите веднъж на 2-3 месеца вътрешно в центъра по такива теми?

    Коментар от Лъчезар Богданов — 16 март, 2010 @ 05:26

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Задвижвано от WordPress