25 години от ноември 1989: преди и след в графики 8
С извинение за лекото забавяне на следващата графика, дойде време и за нея. Някак логично това е реалната работна заплата. Силно проблемен индикатор от гледна точка на достигане до някакво (бедно) подобие на кохерентен времеви ред. Основният проблем е дефлирането, както и композицията на потребителската кошница. Очевидно те са драматично различни за периода преди и след 1989, а пък за периода 1990-1998 инфлацията е големият проблем - при висока инфлация простите годишни агрегати както на заплатите, така и на цените, не са достатъчни за извеждане на реалната заплата, защото е от огромно значение точно как са се движили заплатите и цените в рамките на самата година…
По тази причина всъщност времевият ред е снаждане, с всички напълно резонни критики и слабости на този подход, от три части. Първо, за периода 1965-1989 са използване статистическите годишници на НРБ, в които си има изрична таблиза за средната годишна номинална (в лева) и реална (индекс) работна заплата. Индексите на реалната са преизчислени така, че 1989 да стане 100.
След това за периода 1989-1998 са използвани редовете от Брунбауер и от Гарибалди, Маковец и Стоянова (Таблица 2.1, стр. 25). Двата реда съвпадат с много малки разлики.
А за периода на ниска инфлация от 1999 насам данните за номиналната заплата са дефлирани с индекса на потребителските цени. Също са откриваеми в статистическите годишници на РБ.
Та графиката на реалната годишна заплата изгежда така:
Графика 8. Индекс (1989=100) на реалната работна заплата в България, 1965-1989-2013
В тази графика има три ясни периода. 25 години нарастване от 1965 до 1990. След това срив на две стъпки - през 1991 и в периода 1994-1997, помежду им има малко възстановяване през 1992 и 1993. След това рязко обръщане на тренда след 1997 и нов период на нарастване от 1998 до 2013, като стойността на индекса през 2013 е с около 3.3 % по-ниска от 1989.
Доколкото построяването на този времеви ред беше силно проблематично, по-нататък ще се опитам да дам и данни за покупателната способност на заплатите от сорта на “колко от дадено конкретно благо (яйца, хляб, месо, електричество, отопление…) мога да си купя с една годишна или месечна заплата”? Но това ще изисква време.