Center for Liberal Strategies

6 август, 2013

МФ за евентуалното президентско вето 2

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 11:44

Продължаваме с по-конкретните неща по становището на МФ за нероден Петко, пардон, за неслучилото се още но евентуално президентско вето върху изменението на държавния бюджет.

МФ изброява осем аргумента защо вето би имало лоши последици. Преди изброяването на тези осем аргумента има един кратък абзац, в който се твърди, че евентуално вето ще означава две неща: Президентът ще поеме отговорност за всичко неприятно, което има да се случва до края на годината и Президентът ще се намеси във фискалната политика, което очевидно за МФ е лошо и неприемливо. По първото може да се каже, че съвсем очевидно е, че Президентът носи отговорност за решенията и действията си, но никак не е ясно как всичко от възможните последици може да му се припише, особено след като, както вече казахме, преодоляването на президентско вето в България отнема няколко часа, стига да има воля за това.

По второто твърдение се налага да се каже, че правото на вето на Президента му е дадено от Конституцията. Ако Конституцията искаше той да не може да налага вето по бюджетните закони, щеше да го спомене изрично. Тя не го е споменала. Следователно той има право да налага вето на бюджетните закони. Ако на някой му се струва, че това е намеса във фискалната политика на страната, то тогава той ще трябва да преглътне факта, че тази намеса е разрешена и регламентирана от Конституцията. А всеки е длъжен да се съобразява и да спазва Конституцията, в която и днешният Министър на Финансите се кле преди малко повече от два месеца.

Сега поред с конкретните аргументи. Първият е, че евентуално президентско вето щяло да отложи приемането на актуализация на бюджета за септември и влизането й в сила за октомври. Не е вярно. Президентско вето, наложено в първата десетдневка на август, означава, че актуализацията на бюджета може да бъде приета в средата на август и да влезе в сила три дни след публикуването й в Държавен вестник, примерно някъде в последната десетдневка на август. Не съществуват абсолютно никакви, нито юридичаски, нито идеологически, нито институционални, нито политически пречки това да стане.

Поради това и президентско вето не може да “постави под риск изпълнението на бюджета на МТСП за 2013 г. и разплащането на социалните помощи до края на годината”. Под такъв риск може да го постави единствено и само нежеланието на депутатите да прекратят отпуската си за ден-два.

22000 деца с трайни увреждания нямало да могат да получат увеличени помощи с 28 лева на месец от 1 август, ако Президентът наложи вето. Не е вярно. Законът за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България беше приет на второ четене на 2 август, стигна до Президента едва на 5 август и дори той да не наложи вето и да го прати за публикуване в Държавен Вестник, влизането му в сила ще е СЛЕД началото на август. Следователно, единственият начин децата с трайни увреждания да получат увеличение от 1 август е този закон да има обратна сила. Тук има два варианта. Първият е законът да има обратна сила. Тогава няма пречка след преодоляване на президентското вето той да продължи да има обратна сила и децата да си получат увеличението на по-късна дата, както така или иначе ще се случи и ако няма президентско вето. Вторият е законът да няма обратна сила. Тогава, ако няма президентско вето, децата с увреждания ще получат увеличение най-рано от 1 септември, а ако има президентско вето, то бъде преодоляно бързо и законът бъде публикуван бързо в ДВ (дори ако трябва в извънреден брой - и това се е случвало много пъти в миналото), то тогава децата ще получат увеличение от… 1 септември. Със или без президентско вето, ако законът има обратна сила децата ще получат увеличение от 1 август, ако няма - от 1 септември. Президентското вето е без абсолютно всякакво значение в този казус. Единственото, което може да забави увеличението за децата с увреждания, е нежеланието на депутатите да прекратят отпуската си за ден-два. Няма друго.

Вторият аргумент е изключително интересен: работниците нямало да получат ваучери за храна за 40 милиона за идващия есенно-зимен сезон защото, видите ли, квотата вече била изчерпана “поради недобре разчетено бюджетиране”. Оставяйки настрана очевидния камък в градината на Калин Христов, това означава, че 40 милиона е трябвало да се харчат постепенно за цялата година, но са се изхарчили фактически много по-бързо, за половин година. Оставяйки настрана и въпроса за целесъобразността на тези ваучери като политика изобщо, това означава, че през първата половина на 2013 в джобовете на българи са се влели доста повече милиони левове от предвиденото… и въпреки това МФ твърди, че икономическия растеж е много слаб. А в преамбюла същото това МФ твърди, че ако подобни 40 милиона бъдат изхарчени през втората половина на годината, икономическият растеж осезаемо ще го усети в положителна посока. Нека обобщим: според МФ изхарчени с десетки милиони в повече през първата половина на годината не са имали никакъв положителен ефект. Но когато изхарчим 40 милиона лева в повече през втората половина на годината, тогава ще има осезаем положителен ефект. Нещо не се връзва, или имаме някаква промяна в дълбинната структура на икономиката някъде в средата на годината. Не че не е възможно, но хайде да видим данните и аргументите за това.

Третият и четвъртия аргумент са, че уязвими групи няма да получат 8 милиона лева и държавата няма да може да стане коректен платец. Въпросът към тези два аргумента е същият като при първия: каква е разликата, ако актуализацията на бюджета влезе в сила към края на август вместо в началото на август? Максимумът, с който Президентът може да отложи процеса, е седмица до две. Това е максимум, а той изяви ясно намерение никак да не бави топката.

Пети аргумент: просроченото ДДС, което “в началото на мандата беше 320 млн. лв”. Началото на мандата на това правителство е 29 май 2013. Данните на финансово министерство за просрочия са, последно, до 31 март 2013. Там ясно се вижда, че задълженията на централния бюджет, който прави връщанията по ДДС, са за малко над 100 милиона. Проста сметка - към края на март 107 милиона, към края на май - 320 милиона (но МФ данните за края на юни още не е публикувало, т.е. налага ни се да вярваме на честна дума) (техническо уточнение: данните за невъзстановения ДДС не се публикуват, те са тайна за българските граждани; данните за просрочия са към фирми. Но важен детайл е, че невъзстановения ДДС в момента е единствено и само към фирми, на които се прави инспекция и ревизия. Докато съществуват канали за източване на ДДС и МФ се бори с тях и прави ревизии и инспекции, ще има невъзстановен ДДС. Да се сведе невъзстановения ДДС до 0 означава МФ да престане да проверява за ДДС измами!), което е ръст от 200 милиона за два месеца. Отново, игнорирайки очевадния камък в градинката на Калин Христов, никой от бизнеса не се е оплакал от подобен род внезапно стопиране на нормалния процес на възстановяване на ДДС. А миналият път, когато в края на 2009 Дянков стопира възстановяването на ДДС и просрочените плащания на бюджета скочиха с няколкостотин милиона за около половин година, бизнесът пропищя по начин, по който дори човек със старателно запушени уши нямаше как да пропусне. Но дори и наистина да има такъв рязък скок в невъзстановеното ДДС, въпросът е, защо и как се е случил. Гражданите имат право на обяснение. Това са големи суми.

Аргумент 6, че щяла да се блокира бюджетната процедура, базата за “определяне на устойчиви фискални цели” и актуализацията за средносрочната прогноза, е въпрос към парламента, а не към Президента - от парламента зависи президентското вето да бъде преодоляно в рамките на август.

Седмият аргумент е единственият напълно смислен. Да, непредвидената емисия от 800 милиона през февруари изчерпа по неразумен начин предвидения в бюджета буфер за емитиране на нов дълг при нужда и за изглаждане на несъответствия между приходи (които имат приблизително постоянен размер, плюс-минус и с някои месечни колебания) и разходи, особено разходи по дълга, които често са концентрирани мощно на определени дати. Наличието на подобен буфер е разумно. Разумно е той да се отвори отново. Разумно е, при положение че е истина твърдението на МФ за натрупани в началото на 2014 разплащания по дълга и отново авансови земеделски плащания, които пък ще се покрият по-късно през годината, МФ да може да разработи една емисия, с която да може да ги посрещне без да си създава ликвидни проблеми. Но отново тук президентско вето няма никаква, тотално никаква, релевантност. Отново, става въпрос за разлика между август и август, изборът между август или по-късна дата не е на Президента, а на парламента. Освен това абсолютно нищо не пречи на МФ да започне да организира подобна емисия веднага, на секундата, подобна емисия отнема поне месец - два, и дотогава президентското вето ще бъде преодоляно, законът - публикуван и влязъл в сила. Аргументът, че възстановяване на буфера е необходимо, е разумен. Аргументът, че президентско вето може да му попречи, е неверен.

Накрая, осем. Обичайните витиевати и преплетени взаимоотношения на българския с европейския бюджет. Единственото, което може да се каже по въпроса, е че в цялата точка 8 става въпрос за октомври или ноември. А президентът може да отложи закона за бюджета от август за август. Този, от който зависи дали актуализацията ще влезе в сила през август или в по-късен месец, е не Президентът, а парламентът! Аргументът против ветото отново не издържа.

Обобщение: нито един от осем аргумента не може да обясни какво му е толкова страшно, ако актуализацията на бюджета влезе в сила в последните десет дни на август вместо в първите десет дни на август. Това е максимумът, с който Президентът може да забави нещата с едно отлагателно вето. Всякакво друго забавяне ще е решение на парламента и на съответното управляващо мнозинство. Оттам всички аргументи за негативните последици от забавянето на актуализацията отпадат като критика срещу Президента.

Последно: интересно ми е, че от осем аргумента един единствен - този с възстановяването на дълговия буфер - е смислен по целесъобразност. Всички останали са, да го кажем меко, силно спорни както от гледна точка на икономическа теория, на българска икономическа емпирия, така и особено от гледна точка на определени обществено-политически реалности в страната в момента. Но това е друг разговор.

6 август, 2013

МФ за евентуалното президентско вето

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 10:20

Спорът между правителството и президента става много интересен. До степен, че МФ публикува предварително становище по евентуално, още неслучило се, президентско вето. Което е същото като президента да публикува становище по евентуални, още неприети от парламента закони.

Още в третия абзац на това становище се казва, че “липсва гъвкавост в частта на разходите по бюджета”. Но ние добре помним, че служебното правителство размести доста неща в разходната част на бюджета без да променя закона, което означава, че само преди три месеца гъвкавост е имало. Досега никъде, по никакъв начин, на никакъв език - от неформален до тежко експертен - днешният щаб на финансовото министерство не е обяснило защо, къде и как точно тази гъвкавост, която очевидно е съществувала, вече я няма. Държа да подчертая: аз не оспорвам истинността на това твърдение, но то по никакъв начин не е защитено с точни цифри, обяснения и конкретни аргументи. Когато става въпрос за промяна в държавния бюджет, гражданите на една държава определено заслужават подобно обяснение, независимо дали щабът на МФ смята тези граждани за достатъчно достойни или достатъчно образовани да се справят с подобна информация.

В същия този трети абзац се твърди, че “анализите показват процикличния характер на фискалната политика”. На това място в едно съобщение в интернет човек очаква да види линк към съответните анализи, за да може да ги прочете, да види техните изходни допускания, рамката на макроикономическия модел, който е използван, техниките на иконометрична оценка, значимостта (статистическа и икономическа) на оценените коефициенти, за да си направи извод доколко тези резултати са сигурни, или има ниво на несигурност и на неизвестност, което да позволява да се мисли, че е възможно в България днес всъщност фискалната позиция да има и антицикличен характер, примерно. Не твърдя, че тези анализи са лоши или невалидни. Твърдя, че не ги знаем. А гражданите на една държава, колкото и да са необразовани и да не разбират, имат право да могат да прочетат тези анализи.

В следващия четвърти абзац се говори за неотложността на корекцията на бюджета поради явно тотално незабавна, на секундата, нужда от погасяване на просрочени задължения, извършване на социални плащания и намаляване на тежестта за крайните потребители на ток от субсидиите за определени типове възобновяеми източници. Дали са до секунда неотложни не е ясно, не е обяснено защо е така. Няма конкретен и изчерпателен списък на тези просрочени задължения - от кой бюджетен разпоредител са просрочени, по какви точно договори са просрочени, защо са просрочени, към кого са просрочени, размерът на всяко едно от тях, кога е възникнало просрочието и, разбира се, ясен списък на коя дата кое точно просрочие МФ смята да бъде погасено. Няма конкретен и изчерпателен списък на получаващите социални помощи - кой, колко, на коя дата ще получи. Няма конкретно обяснение, след като тежестта на субсидирането на някои възобновяеми източници ще се сваля от крайните потребители на ток, на чии плещи ще бъде сложена - все пак все някой трябва да понесе тази тежест, нали? Тя няма как да изчезне.

В шестия абзац на становището на МФ се предполага, че едно президентско вето сега би отложило актуализацията на бюджета за “есента”. Това е невярно твърдение. Президентско вето се преодолява за няколко часа. Единственото, което е необходимо за това, е наличието на 121 депутатски гласа “за” преодоляване на ветото. Ако въпросът с актуализацията на бюджета е наистина толкова важен и спешен както за икономиката на България за тази година, така и за бюджетната процедура за 2014 (както ясно се казва в същия този абзац), някаква си депутатска ваканция не е и не може да бъде нито аргумент, нито пречка. Както финансовият министър очевидно не е в отпуска през август, а и Президентът очевидно не е в отпуска през август, така и депутатите могат да си прекратят отпуските за ден-два. Случвало се е и преди. Не им е виновен, и не им е отговорен, Президентът, ако не искат или не могат да го направят. Ако от едната страна на везната стои гладната смърт на социално слаби хора, а от другата отпуските на сто и нещо души с доста добри заплати, струва ми се съвсем ясно кое тежи повече.

Това дотук е само по преамбюла. Понеже става дълго, размислите по осемте ужасяващи последствия, ако Президентът наложи вето, ще останат за следващо включване.

Задвижвано от WordPress