Center for Liberal Strategies

30 април, 2010

Руският авторитаризъм като нигерийските железници

Публикувано в: Uncategorized — Ivan Krastev @ 07:22

Нов постинг на Иван Кръстев в блога на World Affairs:

In the week of the Icelandic ash I found myself stuck in St. Petersburg. Being a volcano exile in Russia proved to be an enlightening experience—my local Russian contacts were friendly, but little capable of dealing with the extraordinary situation. And no wonder—their transportation system was pure hell. When I figured out that I could fly from St. Petersburg to Sofia via Moscow, I was shocked to learn that in the era of electronic air-ticketing it was impossible to get my Moscow-Sofia ticket at the airport in St. Petersburg—I had to purchase it at the Sheremetjevo airport in Moscow, with the risk of missing the only connection that could bring me home.

What was even more surprising was that Russians themselves were not scandalized by the unfriendliness and inefficiency of their transportation system.

прочетете още…

По-старите постинги на Иван Кръстев в WA Blogland  можете да прочете тук:

Постингите на останалите участници в WA Blogland можете да прочете тук:

World Affairs

22 април, 2010

Австрийци срещу Кейнс: кой предусети кризата

Публикувано в: Австрийци срещу кейнсианци — Gogi @ 12:57

Преди вече известно време Дани ни прикани на дебат и аз обещах да се включа. Което и правя с този кратък пост.

Целта му е да се насочи към началото. Преди да се насочим към дискусия дали Аврстийската школа по-добре обяснява кризата от Кейнсианските модели, може би е удачно да погледнем дали Австрийската школа е предусетила задаващата се криза, и особено дали е направила това по-добре от привържениците на Кейнсианството. Защото ако Австрийците по-категорично и ясно са предвидили кризата от Кейнсианците, тогава може би все пак в обяснителната им рамка има нещо по-близко до действителността… Това на този етап е само може би… (още…)

17 април, 2010

За г-н Доган и прокурорската проверка

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 01:38

Поздравления за българската прокуратура, че все пак реши да провери водородния хонорар на г-н Доган! Дано само това решение да не е взето единствено с цел спешно почистване на името на иначе именития политик. Тъй като разследванията на политическата корупция са винаги сложни, дори когато тя е очевидна, на вниманието на прокурорите предоставяме два поучителни казуса от Франция – родината на едни от най-изтънчените противозаконни схеми в политическите финанси.

 

1.      Открийте приликата:

Г-жа Xavière Tiberi – като съпруга на кмета на Париж Жан Тибери (1995-2001 г.) –  получава скромен (по нашите мащаби) хонорар от 200000 франка (около 30,000 евро) за написването на доклад по въпросите на франкофонията за общинския съвет на един от департаментите. Докладът, със своите 36 страници, разсмива цяла Франция, тъй като освен че е пълен с правописни грешки, очевидно е компилация от вестникарски изрезки. Вместо да бъде поощрена за находчивостта си и чувството си за хумор, госпожа Тибери бива сериозно разследвана, обаче (с претърсвания на дома, откриване на незаконно оръжие и пр.). (Между другото, съществуват подозрения, че докладът на г-н Доган, който още не е видял бял свят – може би защото се пише в момента - най-вероятно също има подобен развлекателен характер. Дори и по-силно изразен такъв, защото българите се разсмяха и без да са го видели). В крайна сметка г-жа Тибери избягва присъдата по този случай по формално-процедурни причини, макар че председателят на общинския съвет, дал й хонорара, бива осъден за корупция – а за нея са нужни две страни, нали? Във Франция госпожата често бива окарикатурявана, като вулгарна и алчна жена.

 

2.      Скандалите в Ile de Paris:

Някой би казал, че г-н Доган не бива да се притеснява от подобни сравнения, тъй като хонорарът на г-жа Тибери е от публичен орган, а неговият – макар и много по-необяснимо огромен – е все пак от частен институт, който изглежда е изразходвал всичкия си финансов ресурс в замяна за безценна интелектуална собственост. Имали бол пари – платили, както би се изразил друг един консултант.

Обърнете внимание на следния казус, обаче. Регионалния съвет на Ile-de-France става обект на около 40 разследвания, които показват, че 2% от плащанията на компаниите по сделки с държавни поръчки (ремонт на училища) са се връщали до политическите партии или като легални дарения или като (внимание!) плащания на политици и членове на партиите за фиктивни услуги по договори, някои от които граждански, а и много трудови. Парите били пропорционално разделени - 1.2% за RPR, 0.8% за Социалистите. Michel Giraud, президент на региона, е бил най-важният заподозрян. Фирмите, които са признали участие в практиката са били:  Sicra, Baudin Châteauneuf, GTM, Bouygues, Nord-France, Dumez, Chagnaud, Fougerolles.

През март 2005 г. Michel Giraud бива осъден четири години условно, и на глоба от 80 000 евро; Michel Roussin, бивш началник кабинет на Ширак, получава четири години условно и 50 000 евро глоба плюс загуба на правото да гласуват за определено време. Общо 46 души получават присъди. Тук имаме фиктивни договори към частни компании за политици: приликите като че ли се увеличават.

Има разбира се и една разлика. Франция е държава.

Сериозно погледнато, обаче, може би е редно да се изпратят екипи от прокурори, които да проучат в детайли френския опит, както и да се поканят екипи от френски експерти по определени случаи, като този с г-н Доган. Франция направи реформи през 90-те години, които вече дават значими резултати. Тъй като има много прилики между нашите правни системи и корупционните ни проблеми, струва ми се, че Франция би могла да ни помогне много в тази област. Случаят с Борилски доказа ползите от сравнението на наказателните процедури в двете страни. Ето и една много хубава статия, която прави преглед на френската наказателна антикорупционна система:  http://www.unafei.or.jp/english/pdf/PDF_rms/no77/09_p23-37.pdf

14 април, 2010

Пари и реформи

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 07:58

През последните няколко дни две съобщения откъм правителството и неговия ръководител се стекоха по начин, който просто не мога да пропусна да отбележа.

На датата 2010-03-31 в заседанието на правителството под точка 23 се приема Постановление на МС № 57. С него се взема решение за увеличаване на капитала на държавното дружество “Национална Спортна База” ЕАД със 108 милиона лева. Както стенограмата на това заседание ясно показва, премиерът поканва вносителя - министъра на физическото възпитание и спорта - да обоснове предложението. Той го прави, и от думите му става ясно, че парите ще отидат за строителство на многофункционална спортна зала в София на 4-ти километър. След изказването на спортния министър, министър-председателят заявява: “исках на колегите да им стане ясно за какво става въпрос. [очевидно тук се гласува] Приема се.” С други думи и на министър-председателя, и на всички министри им е ясно за какво става въпрос - държавата има пари и ги дава за спортна зала. (още…)

13 април, 2010

Историческите окраски на трагедията

Публикувано в: Uncategorized — Ivan Krastev @ 01:15

Нов постинг на Иван Кръстев в блога на World Affairs.

Today, both Russia and Poland are colored by tragedy. At the end of March, a terrorist bombing in the Moscow metro killed 39 innocent people and injured many more. At the beginning of April—the first Sunday after Easter—a plane crash killed the cream of the Polish political elite: President Lech Kaczynski, the chief of the general staff, senior members of the government, members of Parliament, generals, intellectuals. The president’s delegation was travelling to Katyn, where, 70 years ago, Stalin massacred more than 20,000 of Poland’s best and brightest officers, professors, and doctors in an attempt to break the Polish nation. The plane crash in Smolensk is one of those events that is best reported by poets, not by journalists.

рочетете още…

По-старите постинги на Иван Кръстев в WA Blogland  можете да прочете тук:

Постингите на останалите участници в WA Blogland можете да прочете тук:

World Affairs

10 април, 2010

Австрийците, Кейнс и настоящата криза: покана за дискусия

Публикувано в: Uncategorized — Daniel @ 10:54

На страницата на Файненшъл Таймс (http://blogs.ft.com/martin-wolf-exchange/2010/04/01/hello-world/#comment-1002054) тече интересна дискусия, модерирана от Мартин Улф. Темата е дали австрийската икономическа школа обяснява най-добре причините за настоящата криза и кризите изобщо. В уводните си бележки модераторът е скептичен по отношение на такива твърдения, като изтъква очевидното: без „кейнсианска” по съществото си намеса, световната икономика най-вероятно би се сринала през 2008-2009 г., като покрай сухото би изгоряло и икономически ефективното. Доколкото оставянето на пазара сам да се справи с кризите си е основен постулат на тази школа, валидността й като обяснителна схема е поставена под въпрос. Дискусията тече интензивно и тъй като у нас Хайек и фон Мизес имат много апологети, ще е интересно да се чуе и тяхното мнение. Надявам се тази дискусия да обогати вече захванатия от Гого Ганев дебат за Кейнс на страниците на нашия блог (виж постингите на Гого за Маркс и Кейнс)  

Аз бих искал да повдигна три въпроса, които ми направиха впечатление досега, но разбира се коментари и по други аспекти на темата са добре дошли.

1)      Кругман се включи в дебата със следното питане (http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/04/07/martin-and-the-austrians/ ): Могат ли австрийците да обяснят безработицата? Според тях безработицата представлява болезнена адаптация при трансфера на работна ръка от едни производства (произвеждащи инвестиционни стоки) към други, които произвеждат стоки за консумация. Защо обаче, пита той, по време на бум няма безработица, когато отново имаме трансфер на работна ръка към сектори, произвеждащи инвестиционни стоки? Кругман смята, че това противоречие е фатален дефект на австрийската школа. Какво мислите вие?

2)      Джордж Сорос, в интервю за CNN от вчера, каза нещо много любопитно. По повод оправданията пред Конгреса на Грийнспан, че никой не можел да предвиди кризата (тъй като пазарът най-добре знае, а Грийнспан се е водил от пазарните настроения), Сорос каза: глупости, аз например успях да предвидя седем от последните три кризи. След това той продължи: Когато видя балон, аз се включвам: така правя пари! Иронията е, че ако регулаторът (Грийнспан) гледа какво прави пазара (Сорос), ясно е, че няма как да предвиди балона. А когато Сорос се изтегли, ще е вече късно за регулаторна намеса… Някой би казал, че затова австрийците са прави, като са против „регулатори” (за златен стандарт и пр.). Но забележете, че това не е позицията на Сорос: напротив, той смята, че нужда от регулация има и тя е остра. Както и че просто Грийнспан се е провалил в задачата си заради пазарния си фундаментализъм. Въпросът тук е: регулацията по принцип (държавата, ФЕД, таргетирането на лихвен процент и пр.) ли е виновна за кризите, или пък липсата на регулаторна намеса в правилната посока. Привържениците на австрийците твърдят, че както кризата през 30-те, така и настоящата е плод на дълги периоди с ниски лихвени проценти. Защо този аргумент не изглежда верен за 30-те виж следната хубава статия (http://econ161.berkeley.edu/TCEH/Slouch_Crash14.html), която показва, че всъщност паническото вдигане на лихвените проценти е довело до замръзването на пазара и икономиката, дефлация и в крайна сметка ликвидация на голяма част от световното стопанство. Хайек и компания са били сред ликвидаторите, за които това е бил начинът за бърза „адаптация” на производствените ресурси. (Креативна деструкция, по Шумпетър). Хърбърт Хувър – президентът, имал щастието да е начело на страната по време на срутването  и сам „ликвидатор” по време на мандата си – после се опитва да прехвърли вината на съветниците си. Ето кратък цитат от Хувър на експресивния език на тогавашното време: The ‘leave-it-alone liquidationists’ headed by Secretary of the Treasury Mellon felt that government must keep its hands off and let the slump liquidate itself. Mr. Mellon had only one formula: ‘Liquidate labor, liquidate stocks, liquidate the farmers, liquidate real estate’.He held that even panic was not altogether a bad thing. He said: ‘It will purge the rottenness out of the system. High costs of living and high living will come down. People will work harder, live a more moral life. Values will be adjusted, and enterprising people will pick up the wrecks from less competent people’

Добре че днес имаме Бернанке…

3)      Третият ми въпрос е за разликата между малки и големи: често ще чуете твърдението, че големите, богати страни могат да са кейнсианци, а малките (бедни) не могат да си го позволят. Аз всъщност съм съгласен с това твърдение с две уговорки. Първо, разликите между кейнсианци и не-кейнсианци в страна като България са в малките числа и до голяма степен символични. Гого Ганев показва графично, как ние без дори да усетим сме станали „правоверни кейнсианци в големи мащаби” в рамките на 18 месеца. За целта всеки българин е задлъжнял с (по скоро изхарчил от общите спестявания) астрономическите 800 лева, или 66.666… лв на месец (годишно) при разсрочено плащане без лихвата. Съгласен съм с Гоговата констатация, но ако махнем „правоверни” и „в големи мащаби”.  „Нещо като кенсианци в дребни мащаби” е това, което сме станали. Големият въпрос е какво ще става от тук нататък и каква ще е рамката на развитие. Ако икономиката тръгне нагоре, дребното ни кейнсианско удоволствие бързо ще се изплати/компенсира. Ако не, обаче, ще стигнем и задминем Гърция в умален мащаб (1:10). За това, аз не съм за продължаване на кейнсианския експеримент, макар за ЕС да биха били джобни пари да ни спасят : ). Както е казал класикът: хаджи Иванчо, бъди американец (европеец в случая).   По важното е друго, обаче. Аз мога да не съм кейнсианец за България, но не мога (като българин) да не съм кейнсианец за ЕС и Германия по специално. За да се оправят нещата у нас, потреблението и търсенето в сърцето на Европа трябва уверено да тръгне нагоре (тъй като у нас ще свиваме, ще режем и ще балансираме). Докато немците седят на портфейла си и само гледат какво да продадат навън, за останалите в периферията на Европа ще има само painful adaptation of production resources  (по австрийската школа). Ние сме в ситуацията на Гърция, Португалия, Испания и т.н. не защото сме станали вътрешни кейнсианци, а защото зависим от немските/ЕС инвестиции, пазари, търсене за нашия износ, които в един момент изчезнаха или поне драматично се свиха. С две думи, ние може би не можем да си позволим да бъдем вътрешни кейнсианци, но драмата е, че сме обречени да бъдем външни кейнсианци и да се надяваме, че Германия ще развърже кесията си и ще попрочете отново писанията на философа от Кеймбридж. Аз не разбирам наистина българските апологети на немска финансова дисциплина. Те правят две неща: адвокатстват за разпадането на еврозоната и ЕС. Второто го знаете: нали се сещате какво станало, когато хипопотамът прочел Хайек в Ноевия ковчег? Почнал да крещи „Опасност от пожар!” и тръгнал да търси слона за маркуч.

7 април, 2010

Две думи за тристранката

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 01:59

След страстите преди Великден, вече може би е време да се погледне към случилото се по пакета “антикризисни” мерки на правителството.

Първо, важно е да се помни, че тези мерки са за кризата в държавния бюджет, не за стопанската криза. Слава Богу, все още не са тръгнали да спасяват икономиката, поради което и напоследък тя се посъбужда, може би :)

Второ, можем безкрай да спорим по всяка една от точките в пакета. Има такива, с които съм съгласен (всички свързани с рязане на разходи влизат в тази категория). Има такива, дето не бих искал да видя осъществени на практика (примерно т. 27, която би поставила държавата в привилегирована позиция спрямо частни длъжници и би трябвало да е противоконституционна; т. 31 с превръщащата се в любима за държавата черна касичка ББР; т. 36 с безсмислицата минимална работна заплата; т. 51 с навирането в гърлото на нищо неподозиращи частници на договори, договорени другаде между други - също би трябвало да е противоконституционно; и разни други). Други хора сигурно са точно на обратното на моето мнение. Трети пък на трето. Можем доста да спорим.

Третото, което може би е най-важно, е начинът, по който се стигна до това споразумение и впоследствие правителствено решение. Точно него искам да обсъдя малко повече. (още…)

7 април, 2010

Правоверно кейнсианство в огромни мащаби

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:00

Говоренето за икономическата политика на България по време на кризата е доста странно. Дори може би си заслужава отделно проучване и разсъждаване защо е такова. След един особено интересен спор с читател на нашия блог (виж размяната на коментари под постинга ми за Кейнс и Маркс) реших, че ситуацията е толкова абсурдна, че си заслужава отделен постинг. (още…)

Задвижвано от WordPress