На страницата на Файненшъл Таймс (http://blogs.ft.com/martin-wolf-exchange/2010/04/01/hello-world/#comment-1002054) тече интересна дискусия, модерирана от Мартин Улф. Темата е дали австрийската икономическа школа обяснява най-добре причините за настоящата криза и кризите изобщо. В уводните си бележки модераторът е скептичен по отношение на такива твърдения, като изтъква очевидното: без „кейнсианска” по съществото си намеса, световната икономика най-вероятно би се сринала през 2008-2009 г., като покрай сухото би изгоряло и икономически ефективното. Доколкото оставянето на пазара сам да се справи с кризите си е основен постулат на тази школа, валидността й като обяснителна схема е поставена под въпрос. Дискусията тече интензивно и тъй като у нас Хайек и фон Мизес имат много апологети, ще е интересно да се чуе и тяхното мнение. Надявам се тази дискусия да обогати вече захванатия от Гого Ганев дебат за Кейнс на страниците на нашия блог (виж постингите на Гого за Маркс и Кейнс)
Аз бих искал да повдигна три въпроса, които ми направиха впечатление досега, но разбира се коментари и по други аспекти на темата са добре дошли.
1) Кругман се включи в дебата със следното питане (http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/04/07/martin-and-the-austrians/ ): Могат ли австрийците да обяснят безработицата? Според тях безработицата представлява болезнена адаптация при трансфера на работна ръка от едни производства (произвеждащи инвестиционни стоки) към други, които произвеждат стоки за консумация. Защо обаче, пита той, по време на бум няма безработица, когато отново имаме трансфер на работна ръка към сектори, произвеждащи инвестиционни стоки? Кругман смята, че това противоречие е фатален дефект на австрийската школа. Какво мислите вие?
2) Джордж Сорос, в интервю за CNN от вчера, каза нещо много любопитно. По повод оправданията пред Конгреса на Грийнспан, че никой не можел да предвиди кризата (тъй като пазарът най-добре знае, а Грийнспан се е водил от пазарните настроения), Сорос каза: глупости, аз например успях да предвидя седем от последните три кризи. След това той продължи: Когато видя балон, аз се включвам: така правя пари! Иронията е, че ако регулаторът (Грийнспан) гледа какво прави пазара (Сорос), ясно е, че няма как да предвиди балона. А когато Сорос се изтегли, ще е вече късно за регулаторна намеса… Някой би казал, че затова австрийците са прави, като са против „регулатори” (за златен стандарт и пр.). Но забележете, че това не е позицията на Сорос: напротив, той смята, че нужда от регулация има и тя е остра. Както и че просто Грийнспан се е провалил в задачата си заради пазарния си фундаментализъм. Въпросът тук е: регулацията по принцип (държавата, ФЕД, таргетирането на лихвен процент и пр.) ли е виновна за кризите, или пък липсата на регулаторна намеса в правилната посока. Привържениците на австрийците твърдят, че както кризата през 30-те, така и настоящата е плод на дълги периоди с ниски лихвени проценти. Защо този аргумент не изглежда верен за 30-те виж следната хубава статия (http://econ161.berkeley.edu/TCEH/Slouch_Crash14.html), която показва, че всъщност паническото вдигане на лихвените проценти е довело до замръзването на пазара и икономиката, дефлация и в крайна сметка ликвидация на голяма част от световното стопанство. Хайек и компания са били сред ликвидаторите, за които това е бил начинът за бърза „адаптация” на производствените ресурси. (Креативна деструкция, по Шумпетър). Хърбърт Хувър – президентът, имал щастието да е начело на страната по време на срутването и сам „ликвидатор” по време на мандата си – после се опитва да прехвърли вината на съветниците си. Ето кратък цитат от Хувър на експресивния език на тогавашното време: The ‘leave-it-alone liquidationists’ headed by Secretary of the Treasury Mellon felt that government must keep its hands off and let the slump liquidate itself. Mr. Mellon had only one formula: ‘Liquidate labor, liquidate stocks, liquidate the farmers, liquidate real estate’.He held that even panic was not altogether a bad thing. He said: ‘It will purge the rottenness out of the system. High costs of living and high living will come down. People will work harder, live a more moral life. Values will be adjusted, and enterprising people will pick up the wrecks from less competent people’
Добре че днес имаме Бернанке…
3) Третият ми въпрос е за разликата между малки и големи: често ще чуете твърдението, че големите, богати страни могат да са кейнсианци, а малките (бедни) не могат да си го позволят. Аз всъщност съм съгласен с това твърдение с две уговорки. Първо, разликите между кейнсианци и не-кейнсианци в страна като България са в малките числа и до голяма степен символични. Гого Ганев показва графично, как ние без дори да усетим сме станали „правоверни кейнсианци в големи мащаби” в рамките на 18 месеца. За целта всеки българин е задлъжнял с (по скоро изхарчил от общите спестявания) астрономическите 800 лева, или 66.666… лв на месец (годишно) при разсрочено плащане без лихвата. Съгласен съм с Гоговата констатация, но ако махнем „правоверни” и „в големи мащаби”. „Нещо като кенсианци в дребни мащаби” е това, което сме станали. Големият въпрос е какво ще става от тук нататък и каква ще е рамката на развитие. Ако икономиката тръгне нагоре, дребното ни кейнсианско удоволствие бързо ще се изплати/компенсира. Ако не, обаче, ще стигнем и задминем Гърция в умален мащаб (1:10). За това, аз не съм за продължаване на кейнсианския експеримент, макар за ЕС да биха били джобни пари да ни спасят : ). Както е казал класикът: хаджи Иванчо, бъди американец (европеец в случая). По важното е друго, обаче. Аз мога да не съм кейнсианец за България, но не мога (като българин) да не съм кейнсианец за ЕС и Германия по специално. За да се оправят нещата у нас, потреблението и търсенето в сърцето на Европа трябва уверено да тръгне нагоре (тъй като у нас ще свиваме, ще режем и ще балансираме). Докато немците седят на портфейла си и само гледат какво да продадат навън, за останалите в периферията на Европа ще има само painful adaptation of production resources (по австрийската школа). Ние сме в ситуацията на Гърция, Португалия, Испания и т.н. не защото сме станали вътрешни кейнсианци, а защото зависим от немските/ЕС инвестиции, пазари, търсене за нашия износ, които в един момент изчезнаха или поне драматично се свиха. С две думи, ние може би не можем да си позволим да бъдем вътрешни кейнсианци, но драмата е, че сме обречени да бъдем външни кейнсианци и да се надяваме, че Германия ще развърже кесията си и ще попрочете отново писанията на философа от Кеймбридж. Аз не разбирам наистина българските апологети на немска финансова дисциплина. Те правят две неща: адвокатстват за разпадането на еврозоната и ЕС. Второто го знаете: нали се сещате какво станало, когато хипопотамът прочел Хайек в Ноевия ковчег? Почнал да крещи „Опасност от пожар!” и тръгнал да търси слона за маркуч.
