Center for Liberal Strategies

Мине се не мине, току из българския икономически дебат някой открие фундаменталната “истина”, че ако бюджетът мине на дефицит, икономиката щяла била да се стимулира и скоропостижно да напусне територията на рецесията.

Едва ли ще стане. Въпреки това в момента съществуват обективни, дългосрочни и принципни причини, в началото на тази година дефицитът на кешова база да е относително сериозен. Но нека подред.

Първо, по въпроса за Кейнс. Всички кейнсиански препоръки имат теоретична и емпирична валидност, донякъде, но основно по отношение на големи относително затворени икономики. Не знам някой по убедителен начин да е извел подобни теоретични, още по-малко емпирични зависимости за малки (доста малки) отворени (много, много отворени) икономики. Особено за такива в днешната ситуация на България - с валутен борд, с членство в ЕС и свързаната с него пълна свобода на движение на капитала. Чисто теоретично, не би трябвало да се очаква фискален стимул на вътрешното търсене да може да компенсира многократно по-голям шок на два изключително важни за една малка отворена икономика аспекта: срив в износните пазари и срив в притока на капитали. Нито едно от тези неща не е проблем във вътрешното търсене, негово увеличаване не може да го поправи.

Дори повече, при тази отвореност на икономиката съм готов да се обзаложа, че всякакъв фискален стимул с каквато и да било сума пари, назависимо дали набавена чрез теглене от фискалния резерв или чрез заем от чужбина, предимно ще отиде обратно… в чужбина. И няма да стимулира почти никакво вътрешно търсене. Но пък за сметка на това резервът ще е още по-намален или дългът - увеличен.

Остава изводът, че в ситуацията на България днес единственото, което може да бъде направено, е да бъдат подавани сигнали към леко възстановяващите се глобални капиталови потоци, че си струва да идват в България. Това чрез дефицити не се прави, те са стриктно противопоказни. Прави се с други действия. Едва ли има нужда да навлизам в подробности.

Но.

Българската държава дължи просрочени пари. Това не е хубаво. Нещо повече, това е изключително сериозен дългосрочен проблем. България не може да иска да се развива като сериозна капиталистическа икономика, в която договорите се изпълняват и правилата се прилагат еднакво за всички, ако държавата не си плаща сметките навреме. Тя не само не бива да закъснява, а трябва да е пример за всички за редовност и изрядност. Според мен този дългосрочен приоритет е много по-важен от текущия в началото на бюджетната година бюджетен дефицит. Ако балансът е от твърде голямо значение, тогава изборът е да се пристъпи към потискане на други разходи. Но дължимите пари (по сключени, макар и без осигурен бюджет навремето, договори и особено по задържан ДДС) трябва да бъдат платени въз основа на дългосрочен принципен императив. (Ако по някакви причини част от тези дължими пари са резултат от лошо сключени от държавата сделки, трябва да се търси отговорност. Но подписаният договор е подписан договор.) Дали едни такива фискални “харчове” ще помогнат на икономиката по кейнсиански, кой знае. По-скоро съм скептик. Но ако в България ще имаме работещ в полза на хората капитализъм, задължението на длъжника да си обслужва добросъвестно дълговете е фундаментален приоритет.

Цяла седмица вече слушам, чета, гледам и се опитвам да си подредя в главата новините свързани с Илиян Михов. Тъкмо си помислих, че нещата ми се поподредиха и днес бум, в уважаван от мен вестник (поне в онлайн изданието му, виж тук) гръмва новината, че видите ли Илиян бил на позиция да не се прибързва с влизането в еврозоната. Леко фрапиран, че един друг наш стар спор с Илиян се възражда, скочих върху оригинилния източник на тази информация - интервю на Илиян с Кирил Вълчев по Дарик, пускам си аудиото, слушам, слушам и подобно нещо не чувам. Чувам нещо съвсем различно. Въпрос към Илиян “защо България трябва да въведе еврото бързо, впрочем тази идея има редица противници”. Отговорът: “… сега…според мен… бързо… трябва да се въведе еврото след като минем през нормалните стъпки, няма нужда сега да прибързваме, защото някакси по-добре е да минем през цялата процедура, която е установена от Европейския Съюз, от Централната Банка…” (очевидно се визира ЕЦБ).

Това не може да бъде интерпретирано като изказване, че “няма нужда да се прибързва с влизането в еврозоната”. На тази интерпретация й липсва много контекст. Под “бързо въвеждане на еврото” Илиян разбира едностранна евроизация, т.е. въвеждане на еврото без да се минава през процедурите на ЕС и на ЕЦБ. Това за него значи фразата “въвеждане на еврото бързо”. И именно към това нейно значение е насочен и неговият отговор “няма нужда сега да прибързваме”, а че трябва да си минем през голготата, през която всички уважаващи себе си членове на ЕС минават. В никакъв случай той няма пред вид да забавим опитите да влезем в ERM2 и след това възможно най-бързо, но според правилата, в еврозоната.

Именно и затова на Кирил Вълчев веднага му се налага да обясни въпроса си, а именно, че става въпрос за напомпване на бюджетен дефицит като по-важно в момента, отколкото опита да влезем в ERM2.

Според мен е изключително важно това да се изясни, защото неточните интерпретации в този момент и по отношение на паричния режим могат да се окажат с много неприятни последици.

Преди малко постнах информацията, че всъщност всички налични световни бази данни с термометърни измервания на температурата на повърхността на земята са недостоверни. И единствените измервания, на които вече може да се разчита, са сателитните.

И точно тук последните две седмици има странно развитие, което е много показателно за разликата между време и климат.

Вече всички доста се наслушаха на новините за рекордно ниските температури и високи снеговалежи в огромни части от северното полукълбо през декември и януари. Няколко хиляди рекорда по измерени ниски температури и високи стеговалежи бяха отчетени за последните петдесетина дни в САЩ, Канада, Северна и Централна Европа, Сибир, Китай, Корея. Навсякъде по тези места се твърди, че поне според термометрите това са сред най-студените декември и януари откак има подобни измервания.

(още…)

Доколкото нещата с климата и неговата промяна, както и с тежката злоупотреба с тези въпроси, си се развиват с много добра скорост от самосебе си, не виждам нужда тук да добавям и своите мисли на не-специалист.

Но през тази седмица се появи един материал, воден от един от доайените на метеорологичната наука, на прогнозите за времето и основател на The Weather Channel Джон Коулман, озаглавен “Глобалното затопляне: другата страна”. В него има нещо изключително интересно.

И това не са придобиващите все по-голяма гласност и убедителност аргументи, че предвиждащите причинени от човека чрез въглеродни емисии катастрофални последици в климата модели имат сериозни проблеми и са неудържими от научна гледна точка. Новото е друго.

(още…)

Странни работи стават напоследък с данните на България. Първо, и НСИ и БНБ взеха, че си направиха нови сайтове, данните са представени и могат да се теглят по-добре, и особено за НСИ подобрението е много чувствително (при БНБ е по-малко само защото там и преди нещата не бяха зле)! Похвали и благодарности!

Ама освен външният вид, и съдържанието май взе да става изненадващо. Днес (а може би още в петък, ама аз днес ги видях) излязоха предварителните данни на НСИ за външнотърговския стокообмен за ноември 2009 - те са за търговията с трети страни (разбити по отделни групи страни) и за търговията с ЕС, все още само обобщена. Новината е, че спрямо ноември 2008 има номинално нарастване на общия износ на България от 2097 на 2175 млн. лв. Това се случва за пръв път от тринадесет месеца.

Междувременно вносът продължава да спада с по над 25 %, така че търговският дефицит (fob) за втори пореден месец намалява спрямо същия месец на 2008 с по над 1 млрд. лв. ! Това навежда на мисли.

(още…)