Първоначалната ми идея беше да предположа, че конкурентоспособността на българските стоки на немския пазар изглежда се увеличава. Но сега вече не ми е ясно дали данните - те са си такива, каквито са - изобщо са в състояние да послужат за подобна информация. Причината е в разбивката, при това на данните не толкова за износа и вноса, колкото за последващото движение на стоките.

И така, данните на НСИ, които в по-обобщен вид са достъпни тук и тук, а в доста подробен вид, макар и след безплатна регистрация и няколко часа схващане как работи базата данни, са достъпни тук, са въз основа на регистриране на “страна-партньор”. Това означава, че “износ за Германия” означава стоки, които са с произход от България и първата им дестинация на товарителницата е Германия. Също така “внос от Германия” означава всички стоки, чието последно местонахождение преди да пристигнат в България е била Германия. Как те са се озовали в Германия - дали са произведени там, или са произведени другаде и само минават оттам, или една част от стойността им е произведена другаде, а друга част е добавена в Германия, остава неизвестно.

Данните на БНБ, които са по-обобщени и са достъпни тук, са, първо, с по-дълъг времеви ред и, второ, се основават по отношение на вноса на концепцията за “произход” на стоката. Т.е. ако дадена стока е с произход Китай и само е минала през Германия и прекарала някакво време на склад там на път за България, според БНБ ще се води внос от Китай, а не от Германия, както би било според НСИ. Съответно, ако дадена стока с произход Германия е пристигнала в България след прекарано време в Гърция, то според БНБ тя ще се води внос от Германия, а според НСИ - от Гърция.

Това добре. И двата начина на отчитане имат своя легитимност и дават полезна инфорзация. След като човек е наясно с разликите, и двете бази данни са ценни. Значи можем да научим колко стоки с произход България са заминали за Германия и колко стоки с произход Германия са пристигнали в България.

За съжаление, това не е цялата информация, която ни е необходима. Първо, стоките, които напускат България в посока Германия имат две възможни предназначения, като само едното от тях е да се продадат в Германия. Другото е, след прекарване на известно време на склад, да напуснат Германия за някъде другаде, например Русия или Китай. Данни за този тип реекспорт нямаме.

Второ, стоките, които са с произход Германия и пристигат в България, също имат две възможни направления, като само едното от тях е да се продадат на вътрешния български пазар. Другото е да се насочат след време навън от България в някаква посока - отново реекспорт, за който нямаме данни.

Трето, стоки, които са с произход извън България, но са внесени тук на склад, могат след известно време да се насочат към Германия, но и по двете статистики биха се водили български износ за Германия. И за тези операции нямаме данни, а някои от участниците във фейсбук дискусията бяха склонни да мислят, че огромна част от регистрирания ръст на износа на България за Германия се дължи на подобни неща.

И така, макар наличните от НСИ и БНБ данни да ни дават много информация, те не са калибрирани да дадат точен отковор на въпроса колко произведени в България стоки се продават на вътрешния германски пазар в сравнение с произведени в Германия стоки, които се продават на вътрешния български пазар. За да се стигне до нещо като отговор на този въпрос въз основа на данните на НСИ или на БНБ трябва да се правят разни допускания за реекспорта, които могат да са доста шумни.

Дали някой знае нещо за данни за реекспорта?

Понеже това твърдение се разминаваше с ползваните от мен данни, реших да проверя за какво става въпрос. И открих нещо интересно, дори интригуващо.

Цитираните в материала в Капитал данни са от НСИ. Цитираните от мен данни са от БНБ, не от НСИ, което е пределно ясно казано във второто изречение на моя постинг. Данните по страни от НСИ са годишни, за годините 2003-2010 са окончателни и са достъпни тук, а за 2011 са предварителни и са достъпни тук. Данните на БНБ са месечни и за целия период от 1995 насам са достъпни тук. Аз следя данните на БНБ именно защото са месечни, докато данните на НСИ са или годишни, или кумулативни от началото на годината. Правя го, защото знам, че БНБ просто получава тези данни от НСИ, не ги генерира сама, и съответно те би трябвало да са идентични. Оказва се, не са.

Заинтригуван от очевидната разлика между данните за търговския баланс с Германия между НСИ и БНБ, реших да проверя на какво се дължи тя. Открих следното. Разликата се дължи основно на данните за вноса от Германия. Според НСИ за 2011 той е 5.016 милиарда лева. Според БНБ той е кръгло 4.444 милиарда лева. Разликата е от 572 милиона лева, напълно достатъчни да превърнат търговски излишък от 275 милиона според данните на БНБ в дефицит от почти 300 милиона според данните на НСИ.

Продължавайки ровенето, установих следното: данните за вноса от НСИ консистентно - всяка година от поне 2006 насам (за преди това не съм гледал, но може да се направи до 2003) показват драматично по-висок внос от ЕС, отколкото данните на БНБ. С точно толкова данните на НСИ показват по-нисък внос от трети страни, отколкото данните на БНБ. Данните на НСИ и на БНБ за общия внос от целия свят са идентични. Разминавания има за всяка отделна страна, за която може да се направи сравнение (т.е. има я както в таблицата на НСИ, така и в таблицата на БНБ) - това са 41 страни. Единственото изключение е Албания за 2011.

В някои случаи разминаванията са много големи - например през 2011 според НСИ вносът от Китай е 1.328 милиарда лева, а според БНБ вносът от Китай е 2.733 милиарда лева (1397 милиона евро), разликата е 1.4 милиарда! На другия полюс е Испания - оттам според НСИ през 2011 са внесени стоки за 2.290 милиарда лева, а според БНБ са внесени стоки за 702 милиона (360 милиона евро) - разлика от 1.6 милиарда! Според данните на НСИ вносът от Испания се е повече от утроил само в рамките на 2011, според данните на БНБ той дори е спаднал с няколко милиона.

За илюстрация, давам данни за разминаването между НСИ и БНБ за 2011 за всички 41 страни, които присъстват и в двете таблици.

Разминаване в данните за вноса по страни между НСИ и БНБ за 2011, в милиони левове

Общо за 2011 според НСИ от ЕС са внесени близо 5 милиарда лева повече, отколкото според БНБ, съответно от трети страни според НСИ са внесени близо 5 милиарда по-малко, отколкото според БНБ.

Естествено възниква чуденето на какво се дължат тези разлики при положение, че данните се генерират само от едно място - НСИ - и БНБ просто ги получава оттам.

Кратък отговор - не знам.

Имам хипотеза. Тя е, че НСИ дава на БНБ доста дезагрерирани данни, възможно е дори да са дезагрегирани според фактурирането или някакъв друг индикатор за страна на произход на вноса. И оттам, ако БНБ работи с различни от НСИ допускания и класификации за произход на вноса да се получават разликите. Основание за това ми дават две забележки под данните. Под таблицата на НСИ се казва ясно, че страна-партньор е тази, от/за която стоките са изпратени/получени. Под таблицата на БНБ се казва, че публикуваните данни са получени от НСИ, но са обработени от БНБ въз основа на митническите декларации. Напълно възможно е критериите на БНБ да са различни, а именно БНБ да се вълнува от коя страна произхождат стоките, а не в коя страна са били последно преди да дойдат в България. Тогава например китайски стоки, които са били на склад в Германия и после са докарани в България според НСИ ще се водят внос от Германия, а според БНБ внос от Китай. Но това е само хипотеза.

От гледна точка на въпроса с търговския баланс с Германия, това, което интересува мен, е съотношението на стойността на стоките, произведени в Германия и внесени в България към стойността на стоките, произведени в България и внесени в Германия. Ако хипотезата ми за това на какво се дължат разликите в данните между НСИ и БНБ е вярна, то за моята цел данните на БНБ са по-подходящи.

Допълнение:

Реших да добавя графика, идентична на тази в цитирания мой постинг, но продължена до края на 2011:

Търговия на България с Германия, 1995-2011, 12-месечна плъзгаща сума, млн. евро

Явно е, че данните на БНБ не са се променили спрямо предишния ми постинг, тенденцията на положителен баланс с Германия според тях продължава вече пети месец.

Толкова значими, че това, което допреди месец мислехме и анализирахме като повече от 40-процентен спад в преките чужди инвестиции в страната за 2011 спрямо 2010 (от 1.78 на 1.06 милиарда евро) се оказва, че било над 10-процентен ръст (от 1.21 на 1.34 милиарда евро)!

За нито един месец между януари 1998 и декември 2009 няма ревизия и тези данни вече могат да се приемат за окончателни. Но за всеки един от последните 24 месеца има ревизия, като в повечето случаи тя е надолу - така че общата сума на преките чужди инвестиции за двете години заедно спада с близо 300 милиона. Ето илюстрацията:

Може би най-интересната особеност на новите данни е, че последните три месеца на 2011 изглеждат доста силно - само през тях по тези данни са влезли нови инвестиции на стойност близо милиард евро. Разбира се, при съществуващите обстоятелства, това би трябвало да се коментира без да се забравя, че предстоят още ревизии на тези данни.

Та всъщност основната поука е, че всички анализи и изводи, основани на текущи данни, трябва непрекъснато да помнят, че са предпоследни.

Описанието на ситуацията е следното: към края на февруари 2012 сред 27-те членки на ЕС има 2 с по-евтин бензин (Кипър и Румъния) и 8 с по-евтин дизел - което значи, че без проблем няколко дни по-рано е могло да бъдат и 12.

Най-любопитното в тази табличка са двете колони с маржа. Маржът обхваща всички разходи по преработката на суровия петрол и по доставката на горивото до колонките в бензиностанциите, включително заплати, други производствени разходи, складиране, транспорт и печалбите на всички участващи по веригата предприятия и търговци. Към края на февруари 2012 този марж, като процент от крайната цена, е най-висок в България както при бензина, така и при дизела. С малко, но най-висок.

Това само по себе си е любопитно за анализ, но моето внимание беше насочено другаде. Нещо, което често се забравя в България, е простият факт, че цените са силно променлива величина. Преди две седмици те изглеждаха така. Днес, обаче, изглеждат другояче:

Първо, средните цени за ЕС (проста средна от 27-те, нямам време да се опитвам да ги претеглям) почти не са се променили - бензинът е поскъпнал с 1 евроцент, дизелът не е мръднал. В България за тези две седмици бензинът е поевтинял с 2.6 евроцента, а дизелът - с 4.7 евроцента. При бензина това почти изцяло се дължи на спад в маржа. При дизела над половината спад се дължи на маржа, но също отчасти на спад в суровината и в резултат на тези два спада - и в ДДС.

Второ, към 2012-03-12 България е с най-евтиния бензин Евро95 в Европа. При дизела има две страни с по-евтин от българския - Литва и Люксембург.

Трето, което поне за мен е особено любопитно, маржът като процент от крайната цена вече далеч не е най-висок в България. Маржовете и за бензина и за дизела спадат в България с малко - един до два процентни пункта. Но, много интересно, в редица страни в Европа скачат значително. Само за две седмици дяловете на марожвете в крайната цена в над 10 страни са станали по-високи, отколкото в България.

От това мога да направя само един смислен извод - че нещата в тези пазари явно са и силно, и бързо променливи, дори при доста постоянна цена на суровината. Сигурен съм, че още утре тази таблица може да изглежда различно.

И така аргументът на двете основни леви партии в България - синдикатите и БСП - е, че плоският данък може би е имал някаква положителна роля по изсветляването на икономиката, но категорично е причинил увеличаване на неравенството в страната.

На теория, аз нямам проблем с подобно твърдение. Но все пак теориите би трябвало да се проверяват спрямо данните от действителността. Имплицитното твърдение на левите партии е, че въвеждането на плосък данък е свързано с увеличаване на подоходното неравенство в страната, а наличието на прогресивен данък е свързано с намаляване на това неравенство. Аз не знам какви са данните на синдикатите и на БСП за подоходното неравенство в България. Напълно е възможно те да имат някакви свои изследвания, но те нито са публикувани, нито съм запознат с методологията им, че да мога да ги използвам. Това, до което аз имам достъп, са паневропейските данни на Евростат, основани на изследването “Статистика на доходите и на условията за живот” (известно също като EU-SILC), което се провежда всяка година. Последните налични резултати по тази методология са публикуваните през 2011, които отразяват изследването проведено през 2010, което от своя страна се основава на данните от 2009 година. За съжаление изследването, в което ще са данните от 2010 ще излезе едва през септември.

В това изследване има две основни мерки за подоходно неравенство. Първата е съотношението между доходите на най-богатата една пета (т. нар. квинтилна група) от домакинствата към доходите на най-бедната квинтилна група. Колкото по-високо е това съотношение, толкова по-голямо е неравенството. Втората мярка е коефициентът Джини - колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неавенството.

И така, нека погледнем. Да не забравяме, плоският данък е въведен през 2008, така че неговото съществуване може да засегне единствено данните за 2008 и 2009 - ако хипотезата, че плоският данък увеличава подоходното неравенство, е вярна, би трябвало да видим ясно увеличение и в двете мерки за 2008 и 2009 спрямо годините непосредствено преди това.

Първо, графиката с неравенството измерено чрез съотношението между квинтилните групи:

Двете сини колонки накрая са годините, в които съществува плосък данък в България. Спрямо двете предходни години няма никакъв ръст, даже напротив. Всъщност, ако в тази графика има нещо интересно, което да има нужда от обяснение, това е сериозният ръст на измереното неравенство за 2005 срямо 2004 и за 2006 спрямо 2005. Аз лично мога на интуиция да се сетя за поне няколко взаимно неизключващи се хипотези, но не за това е въпросът тук. Тук въпросът е за неравенството от 2008 нататък и данните, поне до момента, не показват негово нарастване.

Втората графика показва стойностите на коефициента на Джини. Тук е важно да се отбележи, че в таблицата на Евростат е подчертано, че данните за 2000-2004 (представени в оранжево) са несравними с данните за 2005-2009 - с други думи промяната в коефициента за 2005 спрямо 2004 се дължи предимно на методологическа промяна в меренето и не е ясно дали и каква промяна в самото неравенство съществува.

Така, отново са видими същите тенденции - в периода 2000-2004 няма някаква забележима промяна в неравенството. За 2005 не знаем, за 2006 има осезаемо увеличение спрямо 2005, през 2007 пак има увеличение, а после за 2008 и 2009 има видим спад на подоходното неравенство.

С две думи, наличните данни, опитващи се да измерят подоходното неравенство в България, не показват увеличение на това неравенство след въвеждането на плосък данък. Разбира се, тук би могъл да се развие аргументът, че спадът в неравенството през 2008-2009 се дължи на някакви други процеси в икономиката, и че той щеше да бъде още по-голям ако не беше плоският данък. На теория това е допустим аргумент. Но в негова полза трябва да се приведат съответни свидетелства и доказателства.

Остава фактът, че на този етап наличните официални данни с добре известна и аргументирана, макар и несъвършена, методология показват явен ръст на подоходното неравенство в България в периода 2005-2006 и явен спад в периода 2008-2009. Как от тази картина може да се направи извод, че плоският данък причинява по-високо неравенство и съответно заменянето му с прогресивен данък ще доведе до намаляване на неравенството никак не е ясно.

Вчера и днес се появиха едни много показателни графики за съставните части на крайните цени на бензините, могат да бъдат намерени например тук. Няма нужда от много четене или специализирани познания, за да се види, че най-големият компонент в цените и на бензина, и на дизела, е държавното облагане или друг наложен от държавата разход - например биокомпонента в дизела. И докато ДДС е 16.6% от крайната цена, то за останалото до 42-44% отговарят акцизите и другите наложени от държавата оскъпители - става въпрос за около една четвърт от крайната цена. Без това наложено от държавата, по силата на някакви нейни политики, оскъпяване, цената на литър бензин в момента би била вероятно под 2 лв. Повишаването на акциза е един от основните оскъпители на бензина и дизела през последните години в България, напълно сравним с повишаването на световната цена на петрола.

И така стигаме до един мой текст отпреди година в списание Форбс, който е наличен в блога на списанието в момента. Основната мисъл там не се е променила и няма как да се промени за някаква си година. А тя е, че скъпите горива и тяхното непрекъснато поскъпване не са нещо нежелано. Те са нещо желано, нарочно търсено, със съответни нарочни политики насочени именно към непрекъснато оскъпяване на горивата. Целта е горивата да станат толкова скъпи, че хората да ограничат тяхното ползване, което ще доведе до намаляване на емисиите въглероден двуокис. Именно тези емисии според идеологията, захранваща политиките на поскъпване на горивата, са опасност, която доминира над краткосрочния интерес на човешките общества да живеят по-добре.

Да, горивата поскъпват, при това доста. Но в много голяма степен това не се дължи на Малтусианска криза (колкото и на някои да им се привижда такава), а на Малтусианска идеология.

Ето илюстрации за положението на нещата:

Първият, и може би най-важен, критерий е инфлацията - средногодишно нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени. Критерият е средната стойност за трите страни с най-ниска инфлация + 1.5 пункта. Трите страни според прессъобщението на Евростат са Швеция (1.4), Словения и Чехия (по 2.1), та критерият е 3.4%:

Видно е, че 7 от 17 страни в Еврозоната не го изпълняват, макар и Еврозоната като цяло с 2.7% го изпълнява. България е точно на ръба с 3.4% средногодишна инфлация. Честно казано, при това положение и евентуална ревизия на данните може да се окаже, че България не изпълнява този критерий, но въпреки това си струва да се отбележи, че инфлацията у нас не е била толкова близо до Маастрихтския критерий от осем години.

Вторият критерий е свързан със сближаването на лихвените равнища и се основава на лихвите по държавни облигации с матуритет около 10 години. Критерият е средната стойност на тези лихви за трите страни с най-ниска инфлация + 2 пункта, което прави към края на 2011 6.1%:

В този случай 6 от 17 страни в Еврозоната не го изпълняват, и то при положение, че тази стойност е исторически много висока.

Третият и четвъртият критерии отразяват здравето на държавните финанси, а те, както е добре известно, са много болни в ЕС. И в двата случая данните са от есенните прогнози на ЕК, така че, особено по отношение на дефиците и по-малко по отношение на дълга, могат да претърпят малки промени. При дефицита критерият са добре известните 3% от БВП дефицит:

Тука вече манджата с гроздето е пълна - да не забравяме, че този критерий е задължителен не само за страните в Еврозоната, но за всички в ЕС. 20 от 27 страни-членки не изпълняват този критерий, като за повечето от тях това неизпълнение е многолетна традиция. За Еврозоната 12 от 17 страни не го изпълняват, самата Еврозона като цяло с дефицит от над 4% не го изпълнява.

Положението не е много по-различно при публичния дълг, където критерият са добре известните 60% от БВП:

Този критерий също е задължителен за всички в ЕС и не се изпълнява от 14 от 27 страни, като за Еврозоната съотношението отново е 12 от 17 неизпълняващи. Със стойност от близо 90% самата Еврозона далеч не изпълнява този критерий. От източноевропейските нови членки само Унгария не го изпълнява.

Ако се сумират нещата, то две страни-членки на Еврозоната (Кипър и Португалия) не изпълняват нито един от критериите за членство. Други пет изпълняват само един - инфлацията (Ирландия, Гърция и Италия) или дългосрочните лихви (Белгия и Австрия). Десет от страните в Еврозоната не изпълняват нито един от двата критерия за публичните финанси. Самата Еврозона като цяло не ги изпълнява. Една единствена страна-членка на Еврозоната (Финландия) изпълнява всичките критерии.

Любопитното в тези наблюдения е, че основно не се изпълняват критериите за публични финанси - именно тези, които са изцяло под контрола на държавата и напълно зависят от политически решения. Неизпълнението на критериите за инфлация и за дългосрочните лихви може да е стечение на неблагоприятни обстоятелства, индикация за независещи от съответните държави процеси, съответно да се дължи на обективна неспособност да се изпълнят в конкретната ситуация. Неизпълнението на критериите за публичните финанси се дължи на едно единствено нещо - нежелание.

Любопитно също така е, че другите страни-членки на ЕС, които единствени заедно с Финлания изпълняват всички критерии за членство в Еврозоната - България и Швеция - не са нейни членки. В момента и двете не примират от желание да се присъединят. Защо ли…

ОК, нека сложим и една графика със структура:

Структура на Българския износ за Германия по Комбинираната Номенклатура, 2008-2010

Графиката включва само номенклатурите, които заемат над един процент от износа на България за Германия. За да не се претовари графиката ужасяващо, съм посъкратил пълните наименования на номенклатурите, които са кръгло 20 и заемат 89% от българския износ за Германия през 2010.

Открояват се четири групи, които са с дял над 10 %:

- ОБЛЕКЛА И ДОПЪЛНЕНИЯ ЗА ОБЛЕКЛАТА, РАЗЛИЧНИ ОТ ТРИКОТАЖНИТЕ ИЛИ ПЛЕТЕНИТЕ (с ядно спадащ дял за последните три години, но остава най-голям)

- МЕД И ИЗДЕЛИЯ ОТ МЕД (с явно бързо растящ дял)

- ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ И АПАРАТИ, ЕЛЕКТРОМАТЕРИАЛИ И ТЕХНИТЕ ЧАСТИ; АПАРАТИ ЗА ЗАПИСВАНЕ ИЛИ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗВУК, АПАРАТИ ЗА ЗАПИСВАНЕ ИЛИ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОНЕН ОБРАЗ И ЗВУК И ЧАСТИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ТЕЗИ АПАРАТИ (с горе-долу постоянен дял около 12 %)

- ЯДРЕНИ РЕАКТОРИ, КОТЛИ, МАШИНИ, АПАРАТИ И МЕХАНИЗМИ; ЧАСТИ ЗА ТЕЗИ МАШИНИ ИЛИ АПАРАТИ (също с явно спадащ дял)

Тая последната група особено ме впечатли, макар и вероятно да става въпрос само за части.

Надявам се тази информация да удовлетвори желаещите да дискутират микровъпроса със структурата на българския износ за Германия.

Вторият коментар, който лично ми е по-интересен, защото дава хипотеза точно по въпроса защо нараства българския дял в германския внос. Тя се опитва да обясни нарастването на българския дял в общия германски внос с навлизането на Германия (и други) в рецесия, при което по-евтинкото става по-търсено, а България изнася евтинко, което увеличава дела й в германския внос. Добра хипотеза. Нямам как да я проверя формално, но мога да дам един насочващ поглед. Той се базира на наблюдението, че световният цар на евтинкото е Китай и следователно, ако хипотезата е вярна, то и българският дял в германския внос трябва много плътно да корелира с китайския. Нека видим:

Приемайки за начало на кризата за Германия някъде началото на 2008, всеки сам може да прецени дали българският и китайският дял в германския внос се движат паралелно. Българският дял спада явно докъм края на 2008, после непрекъснато расте с почти напълно равномерен темп. Китайският дял расте с темповете от преди кризата (че и по-високи) до към последните месеци на 2010, след което започва явен и все още незавършил спад. С други думи, и в началото на кризата, и в края на разглеждания период (2011) двата дяла вървят в точно обратни посоки.

Да видим какви коментари ще произлязат сега.

Публикуваните данни от миналия месец показваха непрекъснато нарастващ коефициент на безработица в България, като за Октомври 2011 той надминава сериозната кота от 12% и достига 12.1%. По таблицата в прессъобщението на Евростат става ясно, че това отразява постоянно, почти с еднаква скорост, нарастване на коефициента на безработица. Въз основа на което се направиха и редица коментари и опити за анализи на ситуацията.

Това стана на 30 Ноември 2011.

И изведнъж днес, на 6 Януари 2012, тъкмо за Богоявление, се явяват нови данни. Не само нови, но тотално обратни. Виж графиката:

Новата реколта данни обхваща и Ноември (виж по-долу), но от месеците, които по прессъобщението се покриват (сега ме е яд, че преди месец не си свалих тогавашните пълни данни на Евростат и сега трябва да ползвам само наличното в прессъобщението) е очевидно, че в новата реколта данни сезонно изгладения коефициент на безработица непрекъснато намалява за периода Април-Октомври непрекъснато и с почти еднакво темпо. Само месец след предишната публикация коефициентът на безработица в България за Октомври 2011 се е променил с 1.3 процентни пункта!

Какво става тук? Не знам. Само отбелязвам факта.

Само на края, за да се придържам към принципа данни да се гледат винаги и в малко по-дълга перспектива, давам реда на сезонно изгладения месечен коефициент на безработица в България според Евростат към 2012-01-06:

Ако това отразява действителността (очевидно при такива драстични ревизии само в рамките на месец, това е голямо “ако”), то безработицата е обърнала тредна и е в процес на много лек спад през цялата 2011 година. Което, ако е действителност, прави много коментари и опити за анализи силно неадекватни.

Графика 1. Търговия на България с Германия, 1995-2011, 12-месечна плъзгаща сума, млн. евро

Графика 2. Дял на вноса от България в общия внос на Германия, 12-месечна плъзгаща средна, проценти

Вярно е, че дял от 0.25% не звучи като особено голям. Но все пак за 12 години се е утроил, а динамиката през последните две е особено интересна.