Center for Liberal Strategies

8 октомври, 2009

Малко за метафората с външния дълг и казиното

Публикувано в: Сагата с Брейди размяната — Gogi @ 01:38

Както си и очаквах, самото съобщение, че някакви хора ще анализират брейди размяната от 2002 от гледна точка на данъкоплатеца веднага предизвика превантивни аргументации и коментари. Както и очаквах, източниците им са предимно свързани с партия НДСВ.

Все пак тази реакция е интересна за анализ. Към момента единственият релевантен спор е дали има смисъл да се прави анализ и преглед на огромна сделка от гледна точка на данъкоплатеца седем години след сключването й или няма смисъл. Споровете за това тя дали е била изгодна или не биха били релевантни едва след като този анализ бъде направен и резултатите му - представени. Както и да е.

В последната седмица се появи една много добра статия на Николай Василев, в която той разказва една поучителна приказка за това как преди сделката България всъщност била встрастен хазартен играч на рулетка, а благодарение на сделката, макар и с неголяма и изцяло дължаща се на шанс загуба, е била спасена от казиното.

Метафората за това, че боравенето с външния дълг на една държава наподобява казино, никак не е лоша. Особено е полезна с това, че дава възможност да се очертаят явните различия между рулетката и външния дълг. Тези различия е необходимо да не се забравят при анализа на ситуацията, в която е било взето решението за брейди размяната. Тук ще спомена само две различия.

Първо, при рулетката губиш всичко или печелиш върху всичко, което си заложил. При външният дълг на всяка една платежна дата плащаш известен малък процент от това, което е заложено. Разликата е важна. При нормалната рулетка, ако си заложил на червено и се падне черно, всичко заложено заминава. При рулетката с външен дълг, ти вече си заложил някаква сума и единственото, което падането на червено или черно определя, е дали сумата на лихвеното и/или погасителното плащане ще е малко по-голяма или малко по-малка тоя път. Шест месеца по-късно топчето пак се върти, и пак става въпрос за относително малки, спрямо размера на самия дълг, плащания.

И, което е важно, тук нула няма, особено по отношение на хазарта валутен курс. Валутният курс или ще е изгоден в дадения момент, или няма да а изгоден. И ако приемем аргументите на тези, които твърдят, че валутните курсове следват произволен ход, то елементарната логика показва, че в продължение на тридесет години, шестдесет платежни дати, ще има доста случаи на малки (всяко отделно плащане не е особено голямо) загуби поради валутен курс и също доста случаи на малки печалби поради валутен курс, с общ резултат около нула.

Не така стоят нещата при огромна размяна, извършена на една единствена дата. Тогава огромна сума зависи от случайното събитие “валутен курс” в един-единствен миг. Е, това вече е хазарт!

Второто различие между брейди размяната и рулетката е, че при рулетката вероятността да спечелиш винаги е наистина 48.6%, но при валутните курсове не е. Вероятността доларът да поевтинее или да поскъпне, е различна в различни моменти. В този смисъл, ако в момента, в който екипът по сделката е заложил страшно много, и то не на червено, а на отделно число, се окаже, че вероятността това число да се падне е близо до нула, сделката изглежда по един начин. Ако в този момент вероятността се окаже близо до 100 %, тогава нещата изглеждат по съвсем друг начин. Та едно от нещата, които си струва да се направят, е да се анализират вероятносттие, реалистичността, на допусканията, върху които е направена сделката, към момента на нейното сключване. Отсега аз не знам какви ще се окажат тези вероятности, целта на анализа е именно тази - да научим, за да се поучим.

Задвижвано от WordPress